Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми”, тема 84 «Финал на сезона» 🐵🐒 18± 🍌🍌

А ето какво ни казва Билял Озджан в поредното видео за ХанКер. Определено този човек е много влюбен в нашите патрони. Така искрено им се радва. Сякаш са неговите деца    

"Милиони хора по света обичат и подкрепят Керем Бюрсин и Ханде Ерчел ...
Някои зли сърца обаче не се въздържат да покажат ревността си при всяка възможност ...
Сега някои хора се опитват да повлияят неблагоприятно на акаунтите, като спамят акаунтите в Instagram на Керем Бюрсин и Ханде Ерчел ..."

Не мога да разбера такива хора.  Да завиждаш, да мразиш и да правиш зло. Не спират да създават проблеми първо Керем после Ханде, следва отново Керем... Няма такива злонамерени хора.

Хайде сега да ви изчета отзад напред. Видях новата тема и пак ще го напиша - "Благодаря на всички, които са участвали". И нещо лично от мен - в трудни моменти могат да те усмихнат непознати, но вярващи в любовта. Бъдете здрави.
 
Ах, тези пердета. Как се веят само. Карат те да мечтаеш. И да попитам - тези двамата пред тях, що не минат зад тях. Те да правят каквото си искат, аз искам да видя десена на пердетата.

 
        Керем праща огънчета- да се разбира---Ханде,не мога да говоря ти и тези снимки ме изпепелихте.Изгорях си млад .
        Ханде отвръща с три цветета- да се разбира-Като цвете наслада ще ти донеса,за теб Керем ,не едно цял букет нося,ти си приятел,ще те лекувам

Здравейте!
Да се разпиша в новата тема, за която благодаря!



Стигнала съм до 6 епизод. И май съм била несправедлива към Ханде, играе си добре момичето още от самото начало.



Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.

- Хайнрих Хайне

И според мен, добре играе и е убедителна, макар да бях с предупреждения в началото заради коментарите за играта ѝ в предишни сериали.

Историята на един пръстен и колие…
Обичахме да правим бели. Бяхме деца, заобиколени с любов и всички, които ни идваха на гости ни пощипваха по бузките и след това ни целуваха. Особено „американската“ ни баба. Е, и другите не им отстъпваха, и винаги ни казваха колко много ни обичат. Но пък и ние си бяхме за обичане. Близнаци, красиви, палави и всеки един от нас борещ се зад надмощие над другия. Но, винаги ни наказваха еднакво. И това мама и тате, макар че твърдяха пред всички колко много са ни искали. Днес обаче отново щяхме да бъдем наказани. И отново незаслужено. Причината за това бе любопитството на сестра ми. Аз, като един мъж, макар и малък не можах да й откажа. Нали на това ме учи тате. Историята – на видно място в нашата къща имаше пръстен и колие, сложени в рамка. Всички, които идваха у дома се усмихваха пред тях, а мама и тате сияеха. Ама щом попитахме какво значат ни погалваха мило по главичките и ни казваха, че има време и ще разберем. Та…Днес решихме. Стоп. До тук. Ще разберем. Придърпахме масата до стената, качихме се на нея о от стената  ги свалихме. Започнахме преглед на тази ценни вещи, но…нищо не разбирахме. Бяхме се научили да чете и прочетохме „Почукай на вратата ми“. Нито имаше врата, нито някой да чука. И в този велик момент, сестра ми все чукче и разби стъклото. Взе колието и си го сложи, но пръстенът й бе голям. На нас двамата никога не ни е липсвала фантазия. Тя свали панделката от главата си, наниза пръстена и сложи гердан и на мен. Истински се забавлявахме. До момента в който мама и тате не се появиха на вратата.  И то, без да почукат. Виждали ли сте погледите на двама ядосани родители? Знам, че ви е ясно. И точно в този момент, очакващи наказанието си, те се хванаха за ръка, усмихнаха се и казаха в глас, че е време да разкажат историята на пръстена и колието. /е, не бяха ценни колкото нас – спасихме наказанието/. Сестра ми се курдисала в скута на тате, а аз прегърнах мама. Ами гледаха се и мълчаха като риби. Само се усмихваха, а на нас ни се играеше. Тате взе пръстена и попита мама да ли ще й стане. Какво пък толкова му имаше на този пръстен? Някакво цветче. Свали го от панделката и го сложи на ръката й. Ние ставахме все по-нетърпеливи и май вече не искахме да знаем историята им. Може би друг път щяхме да поискаме да я знае. Скочихме и започнахме да се гоним. Те нека си се усмихват и целуват. Пък и едва ли знаят, че знаем какво очакваме всичко скоро. Подслушахме ги, правейки се, че спим. Макар и малки, не на нас тия…Следва продължение…
P.s. Когато имаш свободно време и решиш да пишеш без имена. Напасвайте времето – сегашно, минало или бъдеще. Изборът е ваш. /D.I./

Ако имах снимки с пръстена и колието бих сложила тях, но и любовта стига. /Не съм добра в правенето на гифчета като много от вас./

Аз като видях отговора на Ханде, не знам защо точно, ама веднага си помислих за това :

Ей искам го и аз този пръстен. Божествен е

Вчера в туитър едно момиче от Италия писа, че го е получила , с голямо забавяне, ама е дошъл , май е към 500евро

Даа, около 1050лв е, отдавна го гледам, ама едва ли ще се навия скоро да си го взема.

O, не бих му се навила аз, и без това рядко нося бижута вече освен халката и годежния.. 😂 иначе е съвършен 💓🌸

Все още напомням на мъжа ми че си чакам пръстена, който не получих като сключихме брак... Ама дали би дал 1000 лв за пръстен - обича ме, ама чак толкова.... 🤣😂🤣😂🤣😂