Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми”, тема 84 «Финал на сезона» 🐵🐒 18± 🍌🍌

В днешно време почти всяко момиче, което иска да разбере дали харесваното от нея момче я обича, къса цветчетата на маргаритката и тихо мълви: „Обича ме, не ме обича.”

Обичаят да се късат листенцата на маргаритката датира още от древни времена, когато тя се е смятала за мощен оракул в любовта.

В старофренска песен се пее „маргаритке, малко цвете, маргаритке, отвори съдбата на моята любов.“ Този обичай се разпространил из цяла Европа, като в Германия маргаритката се превърнала в единица мярка за любов.

Французите пазят и друга легенда, свързана с красивото цвете. Тя разказва, че принцеса Маргарита, съпруга на Емануел Филип Савойски и дъщеря на Франсиск Първи, получила от съпруга си, в знак на любовта му, като сватбен подарък кошница с маргарити, но не набрани от кралката градина, а изработени от злато и скъпоценни камъни.


„Нейното бяло одеяние символириза невинността.” – казва за цветето великият Шекспир, а друг голям английски поет пише: „… розата царува само едно лято, а маргаритката вечно”. Действително, въпреки суровия английски климат, цъфнала маргаритка може да се види през цялата година. Особената любов на англичаните към нежното цвете е родила и умалителното му название Дейзи (Daisy-Day’s eye), или иначе казано „окото на деня”, защото маргаритката е първата, която разтваря белите си листенца след изгрева на слънцето. В рицарските времена, онези рицари, на които любимите се вричали във вечна любов, издълбавали върху щитовете си цъфнала маргаритка, която да ги пази и да им носи късмет, напомняйки им, че годениците им ги очакват. А френският крал Луи IX , засвидетелства любовта и почитта си към съпругата си Маргьорит дьо Прованс, запечатвайки маргаритката, редом до лилиите на Националния флаг.

Всъщност името „маргарита” цветето получило от древните елини. На гръцки μαργαριτάρι означава перла и тъй като листенцата на нежното цвете наподобяват наниз от перли, древните го наименовали маргарита.

В християнските легенди маргаритката е наричана цвете на Богородица. Според тях, един ден Божията майка получила блага вест от Архангел Гавраил. Тръгнала Богородица на дълъг път из планините и долините на Юдея, за да уведоми своята братовчетка за вестта, и когато краката й докосвали земята, пониквали малки бели цветя. По този начин, по целия път, който извървяла Дева Мария се образувал цветен килим. Тези цветя били скромните бели маргаритки, венчелистчетата на които напомняли за славата на Бог, а златната среда за свещения горящ огън в сърцето на Мария.

Според друга стара християнска легенда Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.


Римските легенди разказват, че могъщият бог на сезоните Вертумн, който освен че имал дарбата да се преобразява, бил много похотлив и преследвал нимфата Белида. За да се спази от домогванията му тя се превърнала в маргаритка. Има още една легенда, която наподобява тази за Вертумн и Белида. В нея се говори как похотлив стар богаташ преследвал млада и невинна девойка. Попаднала в безизходица, тя потърсила спасение от майката Земя и Земята я превърнала в нежното цвете, което да радва хоратаИзточник https://teoniko.com/legenda-za-margaritki/