БУРАК ОЗЧИВИТ В KURULUŞ OSMAN/БУРАК И ФАХРИЕ-ЛЮБОВТА,ТОВА СА ТЕ!-ТЕМА 77

Трябва да се има пред вид, че всичко написано за Осман Гаази е  основано на предания и легенди. По онова време селджуците нямат писменост и всичко, което е записано в така наречените документи - хроники са най-вече записани предания и легенди. Първият хронист на османската династия е Яхши Факъх, който е живял около 1400 -ната година, т.е. почти 100 години след описаните събития.
               В тези хроники като година на раждане на Осман е посочена 1258 г. Баща му умира през 1281/82 г. и би следвало точно тава да е годината в която Осман наследява трона, но според историците, традициите на повечето селджукски племена не се предава по наследство, а вождът се утвърждава от племенния съвет и то при доказани качества и мъжество. Претенденти за – нека го наречем „престола“ в този момент са братът на Ертогрул – Дюндар и първородният син - Осман. Точно, защото има двама претенденти, племето се разделя на хора, поддържащи единият и другия. Дюндар вижда, че Осман има по-голяма поддръжка от хората и доброволно се отказва в полза на племенника си. Осман пък благородно простил на чичо си съперничеството. Това примирие обаче било само привидно. Още при първият опит на Осман да наложи волята си  и да нападне византийския град Беледжик, Дюндар се противопоставил като изтъкнал, че политиката на баща му – Ертогрул била да живеят в мир със византийците. Освен това казал, че те имат достатъчно врагове и не бива да си създават нови. Това ядосало Осман и той сметнал тези аргументи като опит да бъде подронен авторитетът му и затова  измъква лъка и пробожда чичо си в сърцето. От този момент нататък всички грабителски нападения на малката кайънска орда се считат за свещена война – война на гаазите/гаази – свещен, непобедим войн/ Основна роля в живота на Осман играе суфистът – шейх Едебали, при когото Осман обичал да ходи и да остава още като дете. Легендата разказва, че тук Осман получавал своите пророчески сънища. Първият бил следния: В шатрата на Едебали, Осман се увлякъл да чете корана и така заспал.  Присънил му се ангел, който  предрекъл на него и потомството му слава и почести. Събуждайки се, Осман разказал на Едебали сънят си и той го посъветвал да приеме исляма. Така езичниците селджуци започнали да приемат повсеместно исляма. Вторият сън отново бил в дома на шейха. Той видял как от гръдта на Едебали излязла луната и се спуснала към собствените му гърди. После от корема му поникнало дърво, което покрило със сянката си цялата земя. Под тази сянка течали реки, имало планини, градини, ливади и много усмихнати хора. Сутринта Осман разказал съня си, а Едебали възкликнал: „Османе, сине мой, Бог ти дарява върховната власт – на теб и твоите потомци, а аз ти подарявам моята дъщеря Малхун хатун“.  По това време Осман Гаази вече бил женен за Рабия Бала хатун – дъщеря на Омер бей. И понеже в повечето легенди се сочи, че майка на султан Орхан е точно Рабия, съществуват легенди, които сочат, че не Малхун хатун, а Рабия е дъщеря на шейх Едебали. Каква е истината – историята не казва. А ние ще приемем това, което ни поднесат сценаристите. Съществува и още една легенда за жените на Осман Първи. Веднъж, бродейки из гората, той срещнал неземна красавица и се влюбил в нея. Без да се обърне към баща ѝ, той изпратил човек с предложение да му стане жена. Момичето се смутило и отказало, защото не смятало, че е достойно само да вземе решение. Тогава Осман я откраднал и я отвел в харема си. Съдейки по това, че е открадната- нещо, което може да си позволи само ако момичето е от простолюдието, се счита, че това не може да бъде нито Рабия, нито Малхун  - и двете са дъщери на богати. Възможно е да има и трета съпруга, която всъщност да е първата му жена.
Осман Гаази бил  определен от историците като полусвят човек. Империята, която основава била силна и толерантна към иноверците. Той успял да сплоти народа около себе си и то не само хората от своето племе, но и от всички завладяни народности. Лорд Кинлос – известен историк казва: Осман бил мъдър, търпелив владетел, когото хората искрено уважавали и били готови да му служат. Той никога не се е стремил да се утвърди чрез властта си и затова всички са го уважавали. Той не допускал съперничеството и уважавал и използвал знаещите“.  Друг историк посочва, че Осман не разорявал земите, които завладявал, а напротив намалявал стойността на данъците, щадял народа и уважавал християнството. Той принуждавал хората да приемат исляма, но без насилие, по-скоро по убеждение и чрез допълнителни стимули.