Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Самотно осиновяване и ужасен страх

  • 4 935
  • 55
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 943
Преди да тръгна да правя опити за бебе чрез инвитро, говорих сериозно с майка си, защото нямах партньор, а и не можех да чакам повече, пък и не исках. Бях на 37-38, за кога да чакам? Та изрично й казах, че много го искам, но имам нужда от нейната подкрепа, защото това не е куче/ коте. Та тя тогава ме подкрепи. Пак тя беше човекът, който ме подкрепи и окуражи да осиновя. Мисля, че повече се тревожеше как инвитрото би се отразило на здравето ми е затова предпочете осиновяването. Аз пък като ю знам характера е особеностите като майка, я замъкнах с мен на курса, за да чуе някои неща отстрани. Не, че това помогна да приеме дъщеря ми, когато се появиха проблеми с адаптацията. Но пък бебето, което категорично не искаше я разтопи доста бързо.
С това искам да кажа, че майката на авторката най-вероятно се тревожи за своето си дете (авторката) повече отколкото от факта дали ще има или не внуче. А и ако детенцето е от видимо по-различен произход може да се тревожи как обкръжаващата среда ще го приеме.
Мира, мисля че майка ти ще приеме детето и ще го обикне. То е бебе и няма начин да не й влезе под кожата.

# 31
  • Мнения: 5 602
Точно това щях да напиша на авторката. Даже детето ти да е на 47, ти си загрижена за него, това си остава твоето дете.
Не й връзвай кусур, тя мисли само доброто за теб. Коя раждала жена няма да се трогне от малко здраво бебе.

Но се настрой, че не е лесно. Прочети или питай какво правят децата на осем месеца. Много стават шавливи и изискват  голямо внимание и грижи. Това е за мен по-важното, да се настроиш и да си подготвена.

# 32
  • Мнения: 6 943
Адаптацията на толкова малко дете и привързването на родител към него става много по-бързо и лесно, отколкото при по-голямо детенце. Голямото детенце има минало, спомени, много по-осъзнато е какво се случва, има изградени навици и характер... С бебето е много по-лесно опознаването и нагаждането, няма ги травмите, по-бързо се привързва.

# 33
  • Мнения: 7
Живеем заедно. И това е проблема. Аз също съм осиновена. Тя беше и е майка-орлица. Но и с тарторски наклонности. И понеже живеем заедно, не разбра кога пораснах, че и поостарях. Да, плащам всичко, правя ремонти, всичко, но тя да каже... Кое и как.. Зае позицията ти и аз срещу света. Ако има мъж, той трябва да е третият в нашата връзка. Дълго време се пробва и мъж да ми намери, че като тръгна един поход на годеници... Леле.. А имаме и проблем с религията. Ортодоксален християнин, но с негово виждане. Сега вече всичко е грешно.. Дори и да се смеем, пак не е добре. Разви особен вид страх от края на света. Четирите конника на Апокалипсиса..Както и да е. Сега като го пиша това имам и отговор на въпроса. Благодаря на всички.

# 34
  • Мнения: 21 989
MIRAJ74, може и да не съм права, но като те чета, ми приличаш на много послушна щерка. Сега, като прочетох и за това, че си осиновена......Защо, защо да нямаш право и ти да си осиновиш дете и, като няма мъж до теб (това условно, никога не се знае дали няма да се появи) на стари години също да имаш близък човек, с когото да живееш. Не че е гаранция, но е предпоставка. Майка ти, като всеки човек си има особеностите, ами нека, но ти имаш твоя си живот, живей го, както искаш и както ще се чувстваш добре, не под диктовка. Диктат ми идеше да напиша.
Може в нищо да не съм права, извинявай, но така схванах нещата.

# 35
  • Мнения: 3 042
Едно бебе в дома ще озари обстановката.Обяснете на майка си,че няма да я изоставите.

# 36
  • Мнения: 6 943
Отделете се, ако има възможност, поне за малко. Аз нямах финансовата възможност да го направя и стана още по-сложно да се адаптираме с каката. Майка ми я отхвърли на първата седмица и бях поставена между чука и наковалнята, въпреки, че предварително ме подкрепяше.

# 37
  • Мнения: 7
Това искам да избегна. Да и май съм точно това... Послушна...като че ли нямам право да се боря за собствения си живот. И това чувство за вина, че разстройвам нейния свят...

# 38
  • Мнения: 21 989
Това искам да избегна. Да и май съм точно това... Послушна...като че ли нямам право да се боря за собствения си живот. И това чувство за вина, че разстройвам нейния свят...

Мен, ако питаш, изобщо не го разстройваш, напротив, ще го обновиш, ще стане по-разнообразен и наситен светът ѝ.
Просто ти трябва да си сигурна искаш ли го или не. Това ще е твоето дете, мама остава встрани, тя ще е баба. И ти имаш право на това. Но само, ако си уверена в себе си. Колебаеш ли се, не е на добре, според мен, но пък аз не те и познавам, та е трудно да се правят заключения. Себе си питай какво искаш, за себе си си изясни, другите около теб ги остави, големи хора са. Един ще одбрява, друг ще мрънка, те си имат право на мнение, а ти на действие - такова, каквото си решила. А според мен, това, което си имала намерение да направиш, е нещо прекрасно. Но, ти вземаш решението.

# 39
  • Швейцария
  • Мнения: 561
Майката май я е страх да не загуби не само вниманието, ами и финансовия ресурс, който ще се пренасочи към детето. Особено ако е на възраст за пенсия и й минава през акъла, че един ден можеш да поискаш да живееш сама с детето и съвсем ще я "втаса". Ние си мислим, че за всяка майка детето и неговото щастие е на първо място, но уви не винаги е така.
За решението не мога да дам съвет, това е много лично. Но майката няма друг избор, освен да се примири рано или късно. Ако ти действително толкова много искаш дете, а се откажеш само заради нея, ще я намразиш.

Последна редакция: нд, 18 апр 2021, 07:28 от JennyBG

# 40
  • Мнения: 5 602
Това искам да избегна. Да и май съм точно това... Послушна...като че ли нямам право да се боря за собствения си живот. И това чувство за вина, че разстройвам нейния свят...
Точно това право имаш. Тя си има своя свят, ти си част от него и завинаги  ще бъдеш, това няма да се промени. Дъщеря да няма дете, за да не промени света на майка си... извинявай, но  ако всички разсъждаваха така, животът на човешката раса ще спре. Ти имаш отговорност за майка си дотолкова, доколкото да й помагате финансово и фактически, но не да се чувстваш като в манастир и да нямаш  живот, за да живее тя своя.

# 41
  • Мнения: 6 943
Покажи й тази история. Сигурно я знаеш, върти се от поне година из нета, сега са направили и интервю с човека.
https://btvnovinite.bg/predavania/120-minuti/spasenite-samoten-b … gi-semejstva.html
Много е тъжно, когато родител в стремежа си уж да предпази детето си, го лишава от възможността да стане и той родител.
Доколкото разбирам майката също Сава е отгледала осиновеното си дете (авторката), вероятно се е сблъскала с трудности и отношение поради този факт и сега свръхпротектира дъщеря си. На мястото на авторката аз бих я попитала грешка ли съм била, съжалява ли, че ме има. И според отговора й бих определила по нататък отношенията си с нея.
След като прочетох обаче, че става въпрос за възрастен човек, залитнал силно по религията, не знам доколко има смисъл. Аз самата бягам надалеч от хора, обсебени от религията.

# 42
  • Мнения: 35
Не съм чела предните коментари, но ще ви кажа една малко по-различна гледна точка- на осиновеното дете отгледано от един родител. На кратко майка ми и баща ми ме осиновяват на 5 месеца,майка ми на 40г, баща ми на 50г. След 5 месеца баща ми се разболява и умира, дори нямам снимка с него. Майка ми ме отгледа сама(с помощ от дядо ми докато беше жив, лека му пръст) . Никога не ни е бил лесен животът, но и никога нищо не ми е липсвало, и най-важното любов подкрепа и това, че някой би дал мило и драго, би дал живота си за мен....това в домът за изоставени деца не се усеща. Обичам майка си безкрайно много, и всеки ден съм и благодарна, че е била до мен, че не ме оставила там... когато са ме взели съм била слабичка недохранена, далеч от нормите за всяко 5 месечно бебе, когато са ме вдигнели крачетата ми са висяли,била съм най кроткото бебе, и как е нямало да бъда, кой по дяволите е обръщал внимание на плачещо бебе при наличието на кой знае колко още там...  Това дете без значение етническата  принадлежност ще ви обича безусловно, а ВИЕ, ВИЕ ще сте неговият герой дори и без геройства Wink

# 43
  • Мнения: 3 987
Бившата ми зъболекарка - прекрасна жена, красива, стилна, усмихната. Тя до 55 беше отглеждала майка си. След това най-накрая имаше позволението (защото майка й си беше заминала) да започне да ходи по срещи. Ами познай - мъжете на 55-60 са вече дядовци.. Та така с чакането и отлагането.

# 44
  • Мнения: 6 943
Елфичка, същата е съдбата и на лекарката, която роди на 62г.
Понякога животът наистина ни постила гадно, но когато родител е пречка за щастието на детето си, вместо да дава кураж и подкрепа, то такава любов става отровна. А за порасналото дете е много трудно да се отърси от оковите, защото дори и възрастен човек, няма куража и силите да взема решения за собствения си живот и търси одобрение дори и подсъзнателно.
Мира, на 47 нямаш за кога да чакаш. Птичето е кацнало на рамото ти, грабвай го и лети. Ще се справиш, уверявам те. И финансово, и с грижите. Това са най-сладките грижи, а децата наистина растат като гъбки. 7 години и половина от първото ми осиновяване дори не ги усетих кога минаха. Ежедневието те грабва, на моменти е тежко, но грижите отминават и идват други, но освен грижи има любов, има щастие, има пълен дом, има смях, има и сълзи. От всичко има, но най-вече го има чувството, че най-после си жива, че наистина живееш.
Между другото има много жени, осиновили сами. Не си сама. Аз познавам и мъж, който осинови сам.

Общи условия

Активация на акаунт