Аз да питам - татковците все още ли не се допускат?
- Публикувана: 16 апр. 2021, 09:54 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2021, 18:45 ч.
Раждане във II САГБАЛ Шейново (3 тема)
Аз да питам - татковците все още ли не се допускат?
Това че един човек е ваксиниран не означава ли,че той е защитен от вируса, но в същото време може да е преносител? Предполагам,че идеята на болниците е да защитят майките и бебетата от вируси идващи от вън, а не татковците от вируси идващи от майките и бебетата 😁
В Надежда пуска вече бащи с две поставени ваксини, така че въпросът ми се струва на място, но това все пак е държавна болница 
)
Да разкажа за моето второ раждане в Шейново. На 10 юни към 02.00 часа започнаха леки менструални болки, които разпознах като контракции, но тъй като с каката обикалях болницата 13 часа, реших, че този път ще спя 😁Контракциите си бяха на често още от началото, но ми позволиха все пак да дремна. Ставах до тоалетна и много се въртях, но нямам големи спомени от нощта. В 6 часа се прехвърлих да спя при каката, за да я събудя за градина после. Реших да пробвам едно приложение за раждане, контракциите бяха на 5мин по 40 секунди и на 5-тата ми изписа “време е да тръгвате към болницата” 😬Събудих каката и само с две контракции в колата успях да я закарам на градина. С моя късмет и мм, и баща ми бяха на работа и нямаше кой да ангажирам. Прибрах се, посетих wc за не знам кой път, чудех се до последно дали да си взимам багажа с мен и дали ще раждам, контракциите бяха доста поносими и нищо общо от това, което помнех от първото ми раждане. В крайна сметка се изкъпах, взех си куфара и отидох да чакам 72-то. Бях се разбрала с Имир да се видим към 09.00 часа за тонове, тъй като пренасях втори ден. Естествено ми се падна някакъв доста смотан шофьор, който караше с 10км в час, но контракциите още не бяха нищо особено. В 09.30 бях в Шейново и изчаках Имир. Тя дойде, видя ме и каза, че изглеждам като че ли не се чувствам добре и аз й казах, че имам болки от няколко часа. Вкара ме директно в 15 кабинет, извика лекарката на смяна и се оказах с 4см разкритие. Докато ме преглеждаше, деугата жена попълваше данните ми и преглеждаше документите ми. Облякох си нощницата, казаха, че шийката е на 70% скъсена и ме приемат, да мина през регистратура, да дам кръв и да ми вземет антигенен тест. Имир отиде да оправя залата за мен. Всички тези неща ми отнеха около 40мин. Имаше голяма опашка на регистратурата. Междувременно контракциите зачестиха и станаха една идея по-болезнени. В 10.50 звъннах на мм и майка им да им кажа, че ще раждам и се качих в родилното. Оставих си багажа в едни гардероби, Имир ми направи клизма, каза че вече съм с 6см и прекарах следващия половин час в банята до родилната зала. Там си беше неприятно - имайте предвид, че самата клизма не е страшна, но е доста гадна частта, в която се прочистваш по време на контракции. Използвах душа, за да облекча някои от тях. После отидох при Имир, която ми каза да хапна малко шоколад и пусна да чуе тонивете на бебето. Оказа се, че съм с 8см разкритие. През цялото време й казвах да извика анестезиолог, макар че самата аз не бях сигурна дали искам. Тя, Обаче, каза че ще родя много бързо и няма да има време, но да минат няколко контракции и пак ще говорим. В 12.00 извика лекарката, която ме прие да ми спука мехура. Процедурата е напълно безполезнено, макар и да изглежда страшна тази дълга игла. Слава Богу, водите бяха чисти. После контракциите станаха още по-болезнени, бях вече на магарето, за да следят тоновете, които бяха малко по-динамични. Стана ми доста лошо, причерня ми, започнах да треперя, въздуха не ми стигаше, може би събрах границите, може би, защото не бях яла нищо - Имир ми пусна кислород, наплиска ми лицето, даде ми пак вода и ме окуражаваше. Каза ми, че от епидуралната упойка ще ми стане дори по-лошо и не я препоръчва и че ще
Ми помогне да родя по-бързо. Започнах да усещам желание за напъни и тя си вкара ръката, за да ускори процеса. Нещо, което с каката беше адски болезнено, но тогава шийката не ми се беше изгладила, сега не усетих никаква болка или дискомфорт. Напъните продължиха по-дълго, отколкото ми се искаше, но в началото не напъвах добре, продължавах да се чувствам замаяна, после пък усещах прорязването там долу, което беше доста неприятно. Имир не бързаше и придържаше тъканта долу, за да не се разкъсам и да не ми правят епизиотомия( с каката имах). Извика педиатър и дойдоха две лекарки да помагат за процеса. През цялото време ми говореше разни неща и се опитваше да ме разсейва, докато нямах контракции, но в общи линии не успях да се откъсна от случващото се. Казваше ми как да напъвам и дишам и в 12.25 малката се роди. Имаше увита веднъж пъпна връв. Сложиха ми я на гърдите веднага, още топла и цялата Бяла. Не проплака веднага и затова ги помолих да си я вземат и обработят. После Имир ме помоли да напъвам и излезе и плацентата. Тя и лекаркста я прегледаха и беше цяла. През това време ми показаха пола на малката, сложиха ми гривната, сложиха ми пясъка. После дойде един по-млад лекар, за да ме зашие. Имир каза, че имам нужда от няколко вътрешни шева и няколко козметични на перинеума. По-стар лекар наблюдаваше целия процес. Процедурата продължи около 40мин., като беше безболезнена. После още не се чувствах много добре и Имир ми сложи система глюкоза и ме предупреди, че
Ще отиде да хапне набързо. В половината час, в който я нямаше, НИТО един лекар не дойде да провери мен или бебето. В другите зали мацките бяха вече с епидурална и бяха спокойни. Аз си почивах с лед между краката и пясък на корема. После Имир се върна и ми донесе бебка, сложих я на гърда и засука. По гушкахме се около час и нещо, през което време дойде една майка с 10см разкритие и роди за 5мин Имир звънна да дойдат да ме свалят, натисна ми няколко пъти корема, за да изпадне каквото още имаше, дадоха ми лигнин, сложиха ме на инвалидна количка, взеха ми багажа и ми дадоха стая. Уви, не работеше механизма на леглото и беше доста високо и неудобно за кърменето следващите дни. Казаха ми да лежа 2 часа и после ще дойдат да ми помогнат да стана. След 2 часа звъннах, понеже ме бяха забравили и така.
От самата Имир съм безкрайно доволна, няма да ми стигнат думите за нея. И следенето на тоновете с нея беше бързо и приятно, и раждането беше експедитивно и ми спести парите за упойката и неудобствата от нея(другите момичета имаха главоболие или болки в гърба и кръста). В родилната зала само тя проверяваше всички момичета, летеше навсякъде и беше изродила към 10 бебета този ден. Момичето в моята стая каза, че е пищяла по време на раждането след като я е отпуснала упойката и лекарката/акушерката, която е трябвало да я изроди й е казала, че няма да я слуша как се лигави и си е тръгнала и Имир е довършила раждането. 🤦🏻♀При мен козметичните шевове паднаха на втория ден и Имир идваше в извън работно време да ми промива раната, единият ден се върна три пъти! На следващия ден бяха по-добре, но тя се притесняваше за мен и извика една лекарка да ме види, отделно имаше още две в манипулационната и в крайна сметка в деня на изписванвто решиха да ми ги сложат пак, за да зарасне по-бързо мястото и да е гладко и хубаво, иначе щяха да останах ципи и щеше да се наложи да ходя на промивки през два дена с новородено. Имир ми звънна и писа след това да ме проверява как съм и ме помоли да отида следващата седмица да види как върви възстановяването ми - всичко беше наред. Истински отдаде Човек! Другите лекари не ми направиха никакво положително мнение. Аз съм с тромбофилия, на терапия с фракси и още след раждането говорихме да ми се направи инжекцията на следващия ден сутринта. Сутринта никои нищо не знаеше и трябваше да говоря с лекарите на визитацията. Там ми назначиха инжекция вечерта, но явно не са записали и вечерта не дойде никои. Отидох пак при тях и казаха да изчакам вечерната визитация. Там обясних на момичето за какво става въпрос и ми биха инжекцията. На следващия ден пак бяха забравили и пак се оказа, че не е записано, Та пак аз си я исках. Чак в деня на изписването нямаше проблеми и ми предложиха да ми я сложат и отказах - реших да си я направя сама вкъщи. 🤣 Бебоците ги дават за целия ден с мляко, но без нито един памперс. Поне при мен беше така. Отделно няколко пъти и мляко нямаше в количката, но аз кърмех и реално не ми трябваше, други майки се качваха да взимат.
Малката беше с подуто дясно око, което не се отваряше. На никого не му беше направило впечатление и се наложи да ходя да питам в определен час. После пък имаше едно петно на бузата, което си стоеше два дена, реших, че е родилен белег, но се качих да питам и за него - казаха, че кожата е по-деликатна и явно връща мляко и после лежи на тази страна. Толкова. Следователно при мен я мазах с Бепантен по-често и я слагах да лежи на другата страна. На третия ден си отдъхнах, че явно са прави и най-накрая петното се махна от лицето й. А вениксът От косата й го махнах/измих аз чак вкъщи. Не знам какво и как ги къпят там 🤷🏻♀Имат си доста минуси, добре че ми е второ и като цяло не се шашкам лесно или оплаквам, иначе престоя можеше да бъде кошмарен за всички благодаря на изчелите дотук. Стана доста дълго.
ПС Дават бебетата и вечер да бъдат при майките, само се попълва/подписва някаква декларация. Това го нямаше преди 5 години. Освен това попълваш и за ваксините и не е безразборно боцкане на бебетата, както беше с каката, което ми направи добро впечатление.
)Да разкажа за моето второ раждане в Шейново. На 10 юни към 02.00 часа започнаха леки менструални болки, които разпознах като контракции, но тъй като с каката обикалях болницата 13 часа, реших, че този път ще спя 😁Контракциите си бяха на често още от началото, но ми позволиха все пак да дремна. Ставах до тоалетна и много се въртях, но нямам големи спомени от нощта. В 6 часа се прехвърлих да спя при каката, за да я събудя за градина после. Реших да пробвам едно приложение за раждане, контракциите бяха на 5мин по 40 секунди и на 5-тата ми изписа “време е да тръгвате към болницата” 😬Събудих каката и само с две контракции в колата успях да я закарам на градина. С моя късмет и мм, и баща ми бяха на работа и нямаше кой да ангажирам. Прибрах се, посетих wc за не знам кой път, чудех се до последно дали да си взимам багажа с мен и дали ще раждам, контракциите бяха доста поносими и нищо общо от това, което помнех от първото ми раждане. В крайна сметка се изкъпах, взех си куфара и отидох да чакам 72-то. Бях се разбрала с Имир да се видим към 09.00 часа за тонове, тъй като пренасях втори ден. Естествено ми се падна някакъв доста смотан шофьор, който караше с 10км в час, но контракциите още не бяха нищо особено. В 09.30 бях в Шейново и изчаках Имир. Тя дойде, видя ме и каза, че изглеждам като че ли не се чувствам добре и аз й казах, че имам болки от няколко часа. Вкара ме директно в 15 кабинет, извика лекарката на смяна и се оказах с 4см разкритие. Докато ме преглеждаше, деугата жена попълваше данните ми и преглеждаше документите ми. Облякох си нощницата, казаха, че шийката е на 70% скъсена и ме приемат, да мина през регистратура, да дам кръв и да ми вземет антигенен тест. Имир отиде да оправя залата за мен. Всички тези неща ми отнеха около 40мин. Имаше голяма опашка на регистратурата. Междувременно контракциите зачестиха и станаха една идея по-болезнени. В 10.50 звъннах на мм и майка им да им кажа, че ще раждам и се качих в родилното. Оставих си багажа в едни гардероби, Имир ми направи клизма, каза че вече съм с 6см и прекарах следващия половин час в банята до родилната зала. Там си беше неприятно - имайте предвид, че самата клизма не е страшна, но е доста гадна частта, в която се прочистваш по време на контракции. Използвах душа, за да облекча някои от тях. После отидох при Имир, която ми каза да хапна малко шоколад и пусна да чуе тонивете на бебето. Оказа се, че съм с 8см разкритие. През цялото време й казвах да извика анестезиолог, макар че самата аз не бях сигурна дали искам. Тя, Обаче, каза че ще родя много бързо и няма да има време, но да минат няколко контракции и пак ще говорим. В 12.00 извика лекарката, която ме прие да ми спука мехура. Процедурата е напълно безполезнено, макар и да изглежда страшна тази дълга игла. Слава Богу, водите бяха чисти. После контракциите станаха още по-болезнени, бях вече на магарето, за да следят тоновете, които бяха малко по-динамични. Стана ми доста лошо, причерня ми, започнах да треперя, въздуха не ми стигаше, може би събрах границите, може би, защото не бях яла нищо - Имир ми пусна кислород, наплиска ми лицето, даде ми пак вода и ме окуражаваше. Каза ми, че от епидуралната упойка ще ми стане дори по-лошо и не я препоръчва и че ще
Ми помогне да родя по-бързо. Започнах да усещам желание за напъни и тя си вкара ръката, за да ускори процеса. Нещо, което с каката беше адски болезнено, но тогава шийката не ми се беше изгладила, сега не усетих никаква болка или дискомфорт. Напъните продължиха по-дълго, отколкото ми се искаше, но в началото не напъвах добре, продължавах да се чувствам замаяна, после пък усещах прорязването там долу, което беше доста неприятно. Имир не бързаше и придържаше тъканта долу, за да не се разкъсам и да не ми правят епизиотомия( с каката имах). Извика педиатър и дойдоха две лекарки да помагат за процеса. През цялото време ми говореше разни неща и се опитваше да ме разсейва, докато нямах контракции, но в общи линии не успях да се откъсна от случващото се. Казваше ми как да напъвам и дишам и в 12.25 малката се роди. Имаше увита веднъж пъпна връв. Сложиха ми я на гърдите веднага, още топла и цялата Бяла. Не проплака веднага и затова ги помолих да си я вземат и обработят. После Имир ме помоли да напъвам и излезе и плацентата. Тя и лекаркста я прегледаха и беше цяла. През това време ми показаха пола на малката, сложиха ми гривната, сложиха ми пясъка. После дойде един по-млад лекар, за да ме зашие. Имир каза, че имам нужда от няколко вътрешни шева и няколко козметични на перинеума. По-стар лекар наблюдаваше целия процес. Процедурата продължи около 40мин., като беше безболезнена. После още не се чувствах много добре и Имир ми сложи система глюкоза и ме предупреди, че
Ще отиде да хапне набързо. В половината час, в който я нямаше, НИТО един лекар не дойде да провери мен или бебето. В другите зали мацките бяха вече с епидурална и бяха спокойни. Аз си почивах с лед между краката и пясък на корема. После Имир се върна и ми донесе бебка, сложих я на гърда и засука. По гушкахме се около час и нещо, през което време дойде една майка с 10см разкритие и роди за 5мин
Имир звънна да дойдат да ме свалят, натисна ми няколко пъти корема, за да изпадне каквото още имаше, дадоха ми лигнин, сложиха ме на инвалидна количка, взеха ми багажа и ми дадоха стая. Уви, не работеше механизма на леглото и беше доста високо и неудобно за кърменето следващите дни. Казаха ми да лежа 2 часа и после ще дойдат да ми помогнат да стана. След 2 часа звъннах, понеже ме бяха забравили и така.От самата Имир съм безкрайно доволна, няма да ми стигнат думите за нея. И следенето на тоновете с нея беше бързо и приятно, и раждането беше експедитивно и ми спести парите за упойката и неудобствата от нея(другите момичета имаха главоболие или болки в гърба и кръста). В родилната зала само тя проверяваше всички момичета, летеше навсякъде и беше изродила към 10 бебета този ден. Момичето в моята стая каза, че е пищяла по време на раждането след като я е отпуснала упойката и лекарката/акушерката, която е трябвало да я изроди й е казала, че няма да я слуша как се лигави и си е тръгнала и Имир е довършила раждането. 🤦🏻♀При мен козметичните шевове паднаха на втория ден и Имир идваше в извън работно време да ми промива раната, единият ден се върна три пъти! На следващия ден бяха по-добре, но тя се притесняваше за мен и извика една лекарка да ме види, отделно имаше още две в манипулационната и в крайна сметка в деня на изписванвто решиха да ми ги сложат пак, за да зарасне по-бързо мястото и да е гладко и хубаво, иначе щяха да останах ципи и щеше да се наложи да ходя на промивки през два дена с новородено. Имир ми звънна и писа след това да ме проверява как съм и ме помоли да отида следващата седмица да види как върви възстановяването ми - всичко беше наред. Истински отдаде Човек! Другите лекари не ми направиха никакво положително мнение. Аз съм с тромбофилия, на терапия с фракси и още след раждането говорихме да ми се направи инжекцията на следващия ден сутринта. Сутринта никои нищо не знаеше и трябваше да говоря с лекарите на визитацията. Там ми назначиха инжекция вечерта, но явно не са записали и вечерта не дойде никои. Отидох пак при тях и казаха да изчакам вечерната визитация. Там обясних на момичето за какво става въпрос и ми биха инжекцията. На следващия ден пак бяха забравили и пак се оказа, че не е записано, Та пак аз си я исках. Чак в деня на изписването нямаше проблеми и ми предложиха да ми я сложат и отказах - реших да си я направя сама вкъщи. 🤣 Бебоците ги дават за целия ден с мляко, но без нито един памперс. Поне при мен беше така. Отделно няколко пъти и мляко нямаше в количката, но аз кърмех и реално не ми трябваше, други майки се качваха да взимат.
Малката беше с подуто дясно око, което не се отваряше. На никого не му беше направило впечатление и се наложи да ходя да питам в определен час. После пък имаше едно петно на бузата, което си стоеше два дена, реших, че е родилен белег, но се качих да питам и за него - казаха, че кожата е по-деликатна и явно връща мляко и после лежи на тази страна. Толкова. Следователно при мен я мазах с Бепантен по-често и я слагах да лежи на другата страна. На третия ден си отдъхнах, че явно са прави и най-накрая петното се махна от лицето й. А вениксът От косата й го махнах/измих аз чак вкъщи. Не знам какво и как ги къпят там 🤷🏻♀Имат си доста минуси, добре че ми е второ и като цяло не се шашкам лесно или оплаквам, иначе престоя можеше да бъде кошмарен за всички
благодаря на изчелите дотук. Стана доста дълго. ПС Дават бебетата и вечер да бъдат при майките, само се попълва/подписва някаква декларация. Това го нямаше преди 5 години. Освен това попълваш и за ваксините и не е безразборно боцкане на бебетата, както беше с каката, което ми направи добро впечатление.
Здравейте! И аз съм се насочила към раждане в Шейново. Искам да попитам има ли сред вас майки, които са записали бебенцата си с имената на техните дядовци и ако има такива каква е процедурата за това? До колкото разбирам достатъчно е дядото да присъства и да заяви съгласие за това. Още нещо, което ме вълнува, аз съм в 26 седмица в момента, кога започва проследяването на тоновете на бебето и към кого да се обърна за това. В момента се следя при гинеколожка в частен кабинет по ЗК, но няма да раждам при нея. До колкото разбирам е добре за следене на тоновете на бебето да отида направо в Шейново. Аз засега съм решила да заявя само избор на акушерка и съм се насочила към Имир, след многократните препоръки от доволни майки. Как и кога мога да се свържа с нея? Надявам се да успея да родя нормално и естествено и да нямам натиск от лекари и персонал за секцио. На някои случвало ли му се е нещо подобно в Шейново? А цената на секцио в Шейново някой знае ли каква е? При нормално раждане колко време е престоят в болница и ако съм в самостоятелна ВИП стая каква е цената за една нощувка? Предполагам е осигурена и храна за родилките Предварително се извинявам, ако задавам въпроси, на които вече е отговаряно, четох доста предишни теми, но това беше още в началото като разбрах, че съм бременна и ме беше обзела еуфория, та вече съм позабравила доста неща и имам нужда от актуализиране. Благодаря предварително на отзовалите се!
Предварително се извинявам, ако задавам въпроси, на които вече е отговаряно, четох доста предишни теми, но това беше още в началото като разбрах, че съм бременна и ме беше обзела еуфория, та вече съм позабравила доста неща и имам нужда от актуализиране. Благодаря предварително на отзовалите се! Здравейте, някой носил ли си е помпата за кърма в болницата и има ли възможност за стерилизация от там?
Зори, за по-специфичните въпроси ще ти дадат повече информация от болницата - на място или по телефона. Кажи им, че искаш да платиш за избор на акушерка и питай как да се свържеш с нея. Аз не съм избирала акушерка.
За операция едва ли някой би те натискал, освен ако състоянието ти или това на бебето не го изисква. Нека всичко да е наред и раждането да мине леко и бързо!
Относно тоновете, от общо трите теми разбрах, че обикновено се звъни на регистратурата, за да си запазиш час. Аз си запазвах чрез следящия ме лекар. Най-често следенето започва след 34гс.
Цените ги има в сайта на болницата, виж и на първа страница на темата за повече информация. При естествено раждане, ако всичко е наред с теб и бебето, престоят би трябвало да е 3 дни, а след операция обикновено 5 дни. За ВИП стая може да помолиш акушерката да те има предвид. Мисля, че беше 70 лв на ден.
Храната е кофти, като в соц. стол + тестени закуски с чай. Някои момичета си поръчваха храна от foodpanda.
Приятно бременеене и леко раждане ти желая!
За операция едва ли някой би те натискал, освен ако състоянието ти или това на бебето не го изисква. Нека всичко да е наред и раждането да мине леко и бързо!
Относно тоновете, от общо трите теми разбрах, че обикновено се звъни на регистратурата, за да си запазиш час. Аз си запазвах чрез следящия ме лекар. Най-често следенето започва след 34гс.
Цените ги има в сайта на болницата, виж и на първа страница на темата за повече информация. При естествено раждане, ако всичко е наред с теб и бебето, престоят би трябвало да е 3 дни, а след операция обикновено 5 дни. За ВИП стая може да помолиш акушерката да те има предвид. Мисля, че беше 70 лв на ден.
Храната е кофти, като в соц. стол + тестени закуски с чай. Някои момичета си поръчваха храна от foodpanda.
Приятно бременеене и леко раждане ти желая!
Соренда, благодаря за отговора! Като се знам след някой друг месец всичко ще забравя и пак ще почне четене, писане и накрая просто ще звънна в болницата и всичко ще ми обяснят по телефона! 
Все пак много отговори получавам тук и като цяло много успокоително (за щастие в повечето случаи) ми действат разказите на вече родилите майки.
Много се вълнувам, желая на всички лека и успешна бременност!
Все пак много отговори получавам тук и като цяло много успокоително (за щастие в повечето случаи) ми действат разказите на вече родилите майки. Много се вълнувам, желая на всички лека и успешна бременност!