А като забраняваха и не ми позволяваха успяха ли да ме спрат по някакъв начин? И по единия и по другия начин нямаше как да ме спрат, въпроса е, че един от тях знаеше всичко за мен. С забрани нищо не става.
- Публикувана: 17 апр. 2021, 19:00 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2021, 21:57 ч.
Родителите ми не приемат връзката ми
Хубаво звучи, но само на теория и за чуждите деца. Когато става въпрос за собствените деца всеки постъпва така, както смята за добре и в интерес на децата си. Досега не съм видяла някой родител да се примирява и да гледа отстрани или да подкрепя връзки, които смята за неподходящи.
Досега не съм видяла някой родител да се примирява и да гледа отстрани или да подкрепя връзки, които смята за неподходящи.
Скрит текст:
Момиче, гледано като писано яйце, с милион възможности- финансови и всякакви, среща на виенския Пратер някакво улично копие на Кърт Кобейн - китара, скъсани дънки, дълга коса, наркотици.. И по някаква невероятна причина тези двамата се привличат като магнити. Тя е на 17, той малко по-голям. Родителите какво ли не са пробвали да ги разделят, като историята стига дотам, че тя изчезва с него.
Не помня дали полицията или детектив я намери, живели в някакво жилище като комуна с други наркомани. И те им предлагат да дойдат да живеят у тях и че ще им плащат всичко, само тя да завърши последната година в училище. Голям късмет, че тя не е пропаднала съвсем с тежки наркотици! Оттам те я глезят безкрайно, държат се с него като с най-готиния тип на света. Когато двамата се карат, не се месят. Няма значение какви сцени и скандали е имало, родителите не заемат страна (много трудно начинание). Момичето матурира, взима книжка, получава мега скъпа кола, завърта се в нормалнните си кръгове и този полудява от ревност и прави проблем след проблем - и един ден тя просто го изгонва от вкъщи. Тогава вече баща и майка и скачат, събират му багажа и го изхвърлят.
И сега, ако я питаш - като жена на средна възраст - как вижда нещата, тя казва, че покрай цялото внимание и любов вкъщи е видяла той колко е зле за нея, дкато борбата преди това ги е сплотила.
Не помня дали полицията или детектив я намери, живели в някакво жилище като комуна с други наркомани. И те им предлагат да дойдат да живеят у тях и че ще им плащат всичко, само тя да завърши последната година в училище. Голям късмет, че тя не е пропаднала съвсем с тежки наркотици! Оттам те я глезят безкрайно, държат се с него като с най-готиния тип на света. Когато двамата се карат, не се месят. Няма значение какви сцени и скандали е имало, родителите не заемат страна (много трудно начинание). Момичето матурира, взима книжка, получава мега скъпа кола, завърта се в нормалнните си кръгове и този полудява от ревност и прави проблем след проблем - и един ден тя просто го изгонва от вкъщи. Тогава вече баща и майка и скачат, събират му багажа и го изхвърлят.
И сега, ако я питаш - като жена на средна възраст - как вижда нещата, тя казва, че покрай цялото внимание и любов вкъщи е видяла той колко е зле за нея, дкато борбата преди това ги е сплотила.
Приеми, че колкото хора има, има и толкова мнение. Едно дете с друго не си прилича. Дори и две дечица в едно семейство се възпитават различно, спрямо тяхните характери. Не си мисли, че едни и същи рестрикции ще дадат резултат при всички деца. И пак да напомня, че в темата се говори за болно момче, а не престъпник.
Като гледала от първия ред подобна връзка между младо, жертвоготовно и наивно момиче и младеж с прогресиращо автоимунно заболяване, водещо до латентен изход и предавано по генетичен път, смятам че Andariel разсъждава най-реалистично. Щом девойката и родителите ѝ знаят за заболяването, то то не е във фаза, в която може да се скрие. Това се отразява на психиката на младежа, на поведението на родителите му и в темповете на развитие на връзката.
Само мога да посъветвам младата дама две неща:
1. Да знае, че не е виновна за заболяването на момчето, че може винаги да прекрати възката, ако тя стане неприятна за нея и че ако се опитват да ѝ вменят чувство за вина, че го изоставя
или дълг, то я манипулират и това се нарича психически тормоз.
2. Да се погрижи за собствената си безопасност - да ползва контрацептиви, които не зависят от него.
От там насетне - както падне зарът.
Само мога да посъветвам младата дама две неща:
1. Да знае, че не е виновна за заболяването на момчето, че може винаги да прекрати възката, ако тя стане неприятна за нея и че ако се опитват да ѝ вменят чувство за вина, че го изоставя
или дълг, то я манипулират и това се нарича психически тормоз.
2. Да се погрижи за собствената си безопасност - да ползва контрацептиви, които не зависят от него.
От там насетне - както падне зарът.
В реалния живот е пълно с хора, които са способни на всякакви мерзости в името на децата си - като се започне от уреждането на място в детска ясла и детска градина (по втория начин, естествено, за сметка на някое нуждаещо се семейство) и се стигне до уреждането на работа на отрочето (пак за сметка на някой по-заслужил).
Във форумите обаче са съвсем друго тесто човешки същества. Те са толкова благородни и емпатични, че винаги биха жертвали съдбата на собственото си дете в името на друго (Другото, болното, разбира се, с нищо не е виновно за състоянието си и никой не подценява трагедията за него и близките му).
Във форумите обаче са съвсем друго тесто човешки същества. Те са толкова благородни и емпатични, че винаги биха жертвали съдбата на собственото си дете в името на друго (Другото, болното, разбира се, с нищо не е виновно за състоянието си и никой не подценява трагедията за него и близките му).
Само да вметна, че множествената склероза е автоимунно заболяване и не се предава генетично.
Един добър пример за човек с такова заболяване, постигнал много в науката, а и в личния си живот (2 съпруги, няколко деца), е Стивън Хокинг.
Имам позната, която беше диагностицирана на около 30. Сега наближава 70. Има съпруг, деца, внуци.
Да, неприятно е и за болния, и за близките му, когато изпадне в тежко състояние, но в останалото време води нормален живот. Болките и останалото не ги прехвърля на близките си.
Че дори е възможно скоро и премиер с множествена склероза да имаме. Той пък дори видимо няма увреждания от болестта (за разлика от примера ми с Хокинг).
Един добър пример за човек с такова заболяване, постигнал много в науката, а и в личния си живот (2 съпруги, няколко деца), е Стивън Хокинг.
Имам позната, която беше диагностицирана на около 30. Сега наближава 70. Има съпруг, деца, внуци.
Да, неприятно е и за болния, и за близките му, когато изпадне в тежко състояние, но в останалото време води нормален живот. Болките и останалото не ги прехвърля на близките си.
Че дори е възможно скоро и премиер с множествена склероза да имаме. Той пък дори видимо няма увреждания от болестта (за разлика от примера ми с Хокинг).