За уморените коне

  • 11 391
  • 167
  •   1
Отговори
# 120
  • sofia
  • Мнения: 8 939
Аз казвам, налага ми се да отсъствам еди кога си, ще си пусна 1-2 дни отпуск и толкова. Хич не се обяснявам, ако ме попитат - семейни ангажименти, лични работи и точка. А, с необходимостта да ходя по институции и да отметна нещо също добре звучи.
За болничен е ясно, там само ги информираш. Никога не съм обяснявала от какво баш съм болна и колко ми е зле.

# 121
  • Мнения: 9 886
Е, те в работата ти вече знаят къде ходиш и какво правиш. Всеки път ли даваш отчет?! Предупреди, че ще си ползваш отпуската - дали платена или неплатена, при необходимост. Но за да получиш разбиране от страна на ръководството/собственика - трябва да го заявиш твърдо и категорично, за да прозвучи така, че това е нещо, с което ти компромис няма да направиш. И, щом са свикнали с теб и начина ти на работа, ще се съобразят. Аз не виждам кой-знае какъв проблем в това, че този или онзи месец няма да те има ден или два? Няма незаменими хора, особено пък за ден или два месечно. Според мен, проблемът е в твоята несигурност, и в притеснението ти да заявиш някаква твърда позиция.

# 122
  • Мнения: 121
Момичета много сте прави. Много ми помогнаха коментарите на всички. Ще си търся работа, няма да се обяснявам и ще си отстоявам правата. Ще направя този експеримент и дано да си докажа на себе си, че това е правилния начин на комуникация(защото аз съм убедена, че това е). Толкова години съм била свидетел на изкривена работна среда и винаги съм била с убеждение, че не е редно, но проблема е че всички колеги се държат по този начин, не съм само аз. Време е да сменя средата и дано да попадна в голяма, съвременна фирма с уважение към работниците.

# 123
  • СИ
  • Мнения: 4 406
... Време е да сменя средата и дано да попадна в голяма, съвременна фирма с уважение към работниците.

Според мен да улучиш 6-ца от Тото-то е по-вероятно.

# 124
  • Мнения: 9 886
Не винаги размерът на компанията е показателен за атмосферата в нея. Но ти пожелавам да се сдобиеш с повече кураж и самоувереност

# 125
  • sofia
  • Мнения: 8 939
А, то и в голямата съвременна фирма може да зле положението....микроклимата и прекия ръководител да са ок....ама това понякога не можеш да го усетиш предварително.
Пускай СВ-та, ходи по интервюта, опит да натрупаш и кураж, и самоувереност (както каза Румка).
То не е речено, че ще стане отведнъж и бързо.

# 126
  • Мнения: 292
Случайно попаднах на темата и се зачетох,аз съм в сходна ситуация и не зная как да постъпя.И да ви кажа най-лошото което може да ви се случи е да работите в провинцията за софиянци.Frowning1

# 127
  • Мнения: 3 611
Аз съм в същата ситуация и темата ми е много близка. Работя от повече от 13 години във една фирма и от много време вече чувствам, че съм стигнала максимума който мога да дам и да получа от работата си. Фирмата е малка и няма възможност за повишение. Като цяло атмосферата на работното място е добра, собственика е културен и спокоен човек. Минусите са заплатите които са ниски, въпреки доброто финансово състояние на фирмата и проблеми с отсъствия от работа и отпуски, което е сериозна предпоставка за напускане и нова работа. Първоначално когато започнах фирмата  беше още по-малка и през времето съм имала разнородни и различни отговорности, което всъщност ми беше много интересно и полезно като опит. От много години съм напълно убедена, че трябва да търся нещо ново и различно, но проблема при мен е, че правим опити за бебе и това продължава вече над 5 години, заради което ми се налага да отсъствам от работа от време на време и все си казвам само да станат нещата и всичко ще се нареди. Убедена съм че не би било редно и честно от моя страна да започна нова работа, да ме обучат и да излезна в майчинство. От друга страна се чувствам изключително  неудовлетворена на работното си място, което се пренасям в неудовлетворение към самата себе си, обвинявам се че не съм проактивна и няма желание да се развивам и съм се оставила да се вдижа по течението без ясна цял и посока. Чувствам се в голям застой от който не виждам излизане. След поредния неуспешен опит и всичко гореизброено бях изпаднала в депресия от която ме спаси решението да се запиша да уча магистратура. Отделно имам много разнородни интереси и не ми липсва желание и стремеж да уча нови неща и да се развивам и надграждам познанията си. За съжаление настоящата работа по никакъв начин не ме насърчава и предизвиква да правя това. Вие как мислете, мога ли в положението в което се намирам да започна нова работа или е най-добре да изчакам? Лошото е, че не се знае колко ще трябва да чакам..
Сменяйте обстсновка всяко ново начало има нови изживявания.Ако се отървете от всичко което ви заобикаля в,средата има голяма вероятност бръмбарите да се подложат на,дресура и даьви се,случват нещата които искате от личен опит пиша.За бръмбарите е шега разбира се.

# 128
  • Мнения: 121
Момичета Благодаря ви за съветите Flowers Hibiscus

# 129
  • Мнения: 971
Няма защо. Коледа, време за чудеса Simple Smile

# 130
  • Мнения: 1 308
BCD няма как да поискам повишение на заплатата, инфлацията не се отчита, работните ми задължение не са се увеличили и няма да се приеме с разбиране определено.
Няма нужда да търсиш обяснения за повече пари. Просто казваш "Отдавна не ме устройва сумата, която получавам и имам нужда от смислено увеличение (повишение винаги ми е звучало като по-висока длъжност, а не пари)". Като ти каже "Добре, но няма как, не става" казваш "Тогава ще се наложи да напусна" и пускаш предизвестие на другия ден. Докато изтече има време да те разубеждава с пари.

# 131
  • Мнения: 971
Не мен компанията ми даде 13-та заплата, скъп подарък и скоро фамозно коледно парти.. Зор ми е на новата работа, но като се сетя за старата, шефовете и ситуацията там - направо ми става лошо и започвам да се усмихвам.. Румка, ти как ще мотивираш служителите си по празниците и подобриш атмосферата в компанията си?!? Наистина ли смяташ, че няма незаменими хора и всички са някакви заменяеми зъбни колелца в машинарията?!? Не е ли нормално за теб хората да не са багери, а личности с чувства, нужди и мечти?!?

Последна редакция: пн, 12 дек 2022, 21:58 от Нърд

# 132
  • Мнения: 3 611
През последните години чувах само няма няма няма.И не става въпрос само за пари,питал за някакви курсове,купони,привилегия някаква,като бонуси за,всички работници Ц.Чувах само ти си недоволен мърмориш,факт другите си мълчаха.Шефа спря да прави събиранията относно работата раздели хората и си спечели много облаги.Чудя се на акъла си кск съм търпял.Работех в производство яко чанч.Вече 8месец откакто напуснах и не съжалявам въобще.Има живот и извън всекидневната блъскотия в работата.Ако човек се цени и вярва в,себе си има къде да се,реализира.

# 133
  • Мнения: 3 375
Моята шефка започна да си цени персонала когато всички окапаха породи физически заболявания пряко свързани с работата.
В момента може би 50 процента от персонала липсва.
Работим на минимума - за намаляване на работното време не се говори.
Явно целта е да изпокапем всички и директно да ни затворят.
Шефката знае и не веднъж го е заявявала, че персонал няма - обаче след като виждаш как ти се чанчи персонала не ли по-добре да намалиш работното време или в определени дни да затваряш, за да пощадиш останалият си персонал? Нали стигаш до умозаключението, че не чакат на опашка за тежка физическа работа по 8-10 часа понеже нямало кой.
Пак излиза, че оборота ти е по-важен от хората. Като и последния излезе в продължителен болничен понеже се е чанчил 8+ часа работно време може да опъваш лентата. И разбира се пак мързеливият персонал ще ти е виновен, че не го кефи да работи по 10-12 часа.

Последна редакция: ср, 14 дек 2022, 10:24 от Arielle

# 134
  • Мнения: 12 810
Това на много места го правят, наблюденията ми са от чужбина - хората напускат и работата си продължава с по-малко хора, като съответно се натоварват много повече. Но затова пък не се дават бонуси, за увеличаване на заплатата не говорим.
Аз не виждам друг лек, освен търсене на нова работа. Наистина не виждам.

Общи условия

Активация на акаунт