За уморените коне

Не виждаш, защото в такива ситуации друго решение няма. И в търсенето на друга работа няма нищо страшно.

Че КОГА и КЪДЕ съм казвала, че не уважавам личността на човека, и личните им нужди, мечти, стремежи и прочие? Лично аз съм накарала две от служителките, които имат умствен капацитет и са по-младички, да се запишат за висше образование, за да не си останат само със средното си образование. В началото се дърпаха, понеже те са млади, но са се оженили рано, имат деца, и така. Но две години пропуснаха, на третата се записаха. И двете вече не работят при нас, но ние продължаваме да сме приятелки, излизаме по поводи. И всеки път, когато стане на въпрос, са ми благодарни, че съм била толкова настоятелна. Аз самата имам добро образование, няколко такива, и знам, че хората трябва да се развиват
Но - това не означава, че трябва да се развиват(учат, самоусъвършенстват) в работно време! Да не се бъркат нещата.
Иначе, на другия ти въпрос - защо си въобразяваш, че при нас ситуацията и настроенията са зле, че да се налага да правя лъскави партита, че да подведа някой да остане?? Не можете ли да разберете, че на някои работи обстановката е здравословна, хората идват с желание на работа, а в свободното си време децата на колежките си играят в парка с децата на "шефката"?? Ако не сте имали досег с подобна длъжност, се надявам да намерите.
И, да, незаменими хора няма. Нито аз, нито ти, нито  той или тя, са незаменими. Работа се върши и с нови хора. Първият път, когато в софийския ни офис момичето даде предизвестие си помислих, че е дошъл краят на света. Две седмици се притеснявах и само за това мислих. Но се оказа, че притесненията ми са се държали на липсата му на опит. Сега, години по - късно считам, че незаменими няма. Просто има някои хора, с които се работи по-лесно и такива, с които се работи по-трудно.

Аз пък забелязвам в младото поколение желанието за бързо развитие и скачане от ниво на ниво. Което води до прегаряне в рамките на 3-4 години, нова компания с малко повече заплата и пак се започва наново. Това бързо време ни доведе до тук. Наемат ги на работа и се започва с KPI и цели за постигане в рекордно кратки срокове. Не могат да разберат, че земята по-бързо няма да почне да се върти, а ако почне всички сме свършили.

Вчера на една от срещите вице-президента във фирмата помоли всички да си вземат предстоящите почивни дни и хубаво да си отпочинат и да се отпуснат от напрежението. Веднага една колежка, дето точно я повишиха се обади и каза, че при нея това няма как да се случи и най-вероятно ще праща имейли и на 1-ви януари. Като я знам точно това ще направи.

Ами не е нормално, вече е срамно да почиваш в почивните дни, егати. 70 процента от познатите ми са с паник атаки, и моите почнаха точно след като прегорях на едно работно място.

Има и изключения, които не го правят и си ценят хората. В съседен на нас магазин се затваря в 14 часа понеже всички са болни. Не се чанчат останалите да опъват 12 часови смени.
Вчера дочух, че след Нова година ще работим без почивен ден.
После нямало персонал - е как да има? Ако всичко върви по план догодина и аз се махам от там.

Ами да, младите са по-нахъсани да се доказват и да работят повече. Но съм забелязала, че с времето това се променя, особено вече като имат семейство и работата минава на заден план. Но съм забелязала също понякога и едно такова отношение у хората, включително и шефовете, че ако не се трепеш от работа, си мързелив и неамбициозен. Реално си непрестанно под натиск, че трябва да даваш още и още от себе си. Това намирам за доста нездравословно. Работата трябва да се работи съвестно и качествено, тя е средство да си осигуриш пари, но не е нужно да пукнеш в името компанията или да стигнеш до психиатъра.

Във филиал на същата фирма, на шефа ми му беше орязан бонуса защото имал "наглостта" да припадне от преумора на работа и два месеца беше в болнични един от които на системи в болницата.

Аз пък се чудя на друго: защо мислите, че лъскавото парти се прави, за да задържи служителите на работа?
Мисля, че на света няма мениджър, който да не е осъзнал следните няколко неща:

1. Всички ходим на работа първо за пари, за да покриваме нуждите си и после всичко останало. Ако не ти стигат парите, то никакви предизвикателства нямат значение, нито развитието - за да се мисли за това, човек първо трябва да е покрил основните си потребности. (справка - пирамидата на Маслоу).

2. Не всички хора искат да се развиват. Има и такива, които искат просто да си кютат и да вземат заплата. В това няма нищо лошо, всеки сам решава и преценява какви са му приритетите в живота.

3. Доста често служителите си мислят, че са много ценни и компетентни, но не е точно така. Имала случаи на колеги, които остават след работно време, а се оказва, че не са толкова претоварени, но просто не могат да си организират правилно времето и задачите. Има и такива, които съвсем съзнателно си планират задачите след края на работното време, за да бъдат забелязани и издигнати съответно.

4. Повишаването на заплатата е нещо хубаво, но то зависи и от възможностите - бюджети, резултатите на фирмата, кризи и т.н. Всеки мениджър иска да дава високи заплати, за да може да привлича качествени служители, само че това не винаги е възможно.

Това желание за скорострелно развитие е причинено според мен, от електронните устройства, където всичко става много бързо и подсъзнателно внушава, че и извън тях всичко трябва да става много бързо. Не знам дали поради недостатъчно възпитание, или поради разминаване на възприятията за "правилна скорост" на двете съседни поколения, се получава това разминаване в очакванията на (началник) и (служител). Ето, например, в предното съобщение, момичето ме пита "какво ще направя за празниците, за да повиша мотивацията на персонала", като явно от мен се очаква нещо грандиозно невиждано? Аз тъй го разбирам. Явно питащата е младо момиче, типичен представител на 25-годишните, или там някъде годишните, младежи.
Реално, аз нищо извънземно няма да направя. Ще платя заплатите до 10-то число, което направих, вместо до 25-то. Ще ги пусна в отпуск в двата работни дни между Коледа и Нова година. И ще купя символичен подарък(козметика или ваучер за съседната книжарница) на стойност около 30-50 лв. Още не съм го обсъдила. Това е, което според мен, на този етап от живота на фирмата, е изпълнимо и е ОК. Дали ще получат козметика или не, това няма да се отрази на мотивацията им за работа в офиса. В това съм убедена. Но все пак са празници и е добре да се почувстваш че ти е обърнато внимание и ти е пожелано нещо хубаво.

За това и 25 годишните отказват почти всякаква работа. Виждам го около мен. Много млади хора напуснаха защото "така".
И не са всички  млади хора виновни - понякога една добра дума стига, за да те накара да се мотивираш. Парите също са не малък стимул, но непрестанното мрънкане, юркане и притискане със срокове може наистина да отблъсне млад човек, който има много повече опции от хора в напреднала възраст или такива пред пенсия.

И аз го забелязвам. Цял ден минава в клюки и размотаване и в 5 без 5 се започва едно работене, което след това всички разбират как е продължило до  9и30 вечерта. Хубаво, ама ако има кой да ти гледа децата или нямаш деца. Освен това, е хубаво повишението да става по реални заслуги, иначе къде е удоволствието? Защото по-голямата заплата е нещо, с което се свиква и после искаш още..

В нашата компания има хора, които работят вече 25 години, даже и 30. Всички от тях професионалисти в областта си, но със сигурност не най-работните, оставащи безкрайно часове след 5. Дори напротив - идват в 8, тръгват си в 5 , но ако ти потрябват за нещо в работно време ще го свършат до последния детайл.
И като дойде някой млад меринджей и започне да маха с ръка и покорява света, контраста е много, много голям.

Arielle,  и си права и не си.
Добрата дума, ако не ти стигат парите, няма да ти свърши много работа, защото ти просто ще имаш нужда от пари.

Не говорим за непрестанно мрънкане и юркане, има сериозни промени от времето, в което аз бях на 25 и сега. Много повече възможности има пред младите хора, което - дайте да сме честни, ги поразглези. Компаниите не са социални организации, тяхната основна цел е печалба. Така че таргетите, които мениджърите трябва да постигнат, понякога рефлектират и върху екипите, особено ако резултатите не са добри. Не казвам, че трябва да се издевателства над хората, но не трябва и да липсва съвест там.

Аз ако съм шеф доста бих се тревожила за тези "опции", защото колкото повече хора прогоня, да ги следват накрая ще си работя сама.
Виждам го при мен - хора в предпесионна възраст в болнични, които Бог знае кога ще приключат, защото хората физически са скапани от тази работа.
Младите хора бягат защото виждат, че е експлоатация.
Не става все персонала да ти е крив - за да има нон-стоп текучество в една фирма обикновено ръководството е за смяна.

За мен, човек да си смени работата след две или три години, когато е на възраст до 40 г, не ми се струва зле. Има различни видове работи, така че голямото текучество е според характера на длъжността. Силно зависи от типа работа.

Какво означава, че се работи "по-трудно с някои"? Несъгласни са с теб или имат изисквания или не си изпълняват задълженията и др.? Всеки работник би трябвало да може да се постави в обувките на шефа и обратното.  Често обаче шефовете летят в облаците, не хаят за ситуацията във фирмата си и приемат инакомислещите за заплаха. Най-зле са микромеринджеите, пишман бизнесмените и псевдо-интелектуалците търсещи вината във всички други, но не и в себе си. Тея служители кой ги е избрал и къде е гледал?!? Уважение не означава само лъскаво парти - стига да има желание се намира формата. Немога да разбера и хората, които нямат себеуважение, когато не се чувстват добре да напуснат и намерят по-добро място или по някакъв начин да променят ситуацията на работното си място. Най-малко има техники за справяне със стреса и организация на работата. Иначе всяка работа рано или късно отегчава.

Когато назначаваш човек на работа, от десет минутно интервю не можеш да разбереш що за характер и капацитет е реално. Чак когато почне работа осъзнаваш с какво си се заел. Някои от хората са били , буквално, компютърно неграмотни. Едната записах на курс, за да се научи поне малко от малко да работи в Уорд - като издава документ към клиент да подравнява текста, и да не пише само с големи или само с малки букви, понеже не знае къде е клавиша на клавиатурата.
 Другата беше твърде повърхностна. Изпълнителна, но глупава, или наивна ако щеш. Търпях я известно време, защото нямам време да търся нови хора постоянно, нито виждах у нея достатъчно интелектуален капацитет. След като се разделихме, (не сме се карали или прочие, просто я освободихме с предизвестие, разделихме се с добро), момичето почна работа на каса в Кауфланд, и си е там вече 4-5 години. Значи, това й е нивото. За мен остава загадка защо човек се пробва да почва да работи, когато си знае възможностите, и когато в обявата изрично пише какво ще се работи. Не се ли познава човек сам какво може да постигне??

Не знам ти колко шефове познаваш, които да летят в облаците, или да нехаят за обстановката във фирмата си?? Аз такива не познавам. Кой е този, който ще нехае и ще хвърля пари на вятъра перманентно? Няма такива хора, които да имат способност да си изкарат парите трудно, после да нехаят за тях!
Има моменти, в които оставям фирмата на "самотек", но това да трае, да трае, месец-два. Ако имам по-належащи проблеми с децата или роднините. Но безцелното съществуване ... Нехаене и пилеене ... Не познавам такива собственици на бизнеси.