За уморените коне

Пък за мен хич не е нормално да сменяш работа през 2-3 години.
Ако съм работодател никога не бих наела човек сменящ местоработата си през няколко години. За какво да го наемам като след 1 година може да духне ако нещо не му допадне? (и на интервюта, за работа са ми казвали, че е "впечатляващо", че се задържам не малко време на едно работно място).
Преди известно време работех в хотел.
Там заблудената ни шефка правеше списък на всички напускащи и го лепеше в стаята за почивка като един вид "ето тия ме предадоха".
Текучеството беше толкова голямо, че най-накрая самата нея я смениха.
Някъде бях прочела, че работниците напускат шефовете си, а не работните си места и това е абсолютно вярно.

Има го и обратното има хора които си стоят на работното място с години, защото ги устройва максимата,не ме юркат,не се напъвам колкото толкова . Всеки може да сменя работа за да намери своето място.Аз,като съм бухал 20г на 1място накрая вместо да бера плодове за усилията си тръгнах защото шефа ги обра за себе си.
До Румка в бившата фирма шефа нехаеше за проблемите просто го замиташе, или се правеше че ги няма.Та и пред клиентите и не му пукаше грозна гледка.

В моята компания (не е Бг) не са на почит тези, които работят по време на отпуска.
Дори чух, че началник е направил забележка на колега, който по време на отпуската си праща мейли и пише в служебния чат.
Август месец повечето хора илизат в отпуска и хич не им е приятно да са затрупани с мейли, изпратени от такива"отпускари".

Аз си дадох сметка,че в много от случаите ние самите си задаваме летвата и се опитваме да се надскочим. Аз знам колко е трудно отстрани някой да ти каже, когато вече си на този етап в рутината без възможности за развитие, "абе не си давай много зор и си търси". До характер и тип работник/човек е. Напоследък се насилвам да не правя неща. При нас шефовете не са микромениджъри, сега съм с чуждо ръководство и без надзор тук. Реално никой не ни натиска. И аз съм от "гледащите в чуждата паничка", нормално е, когато си съвестен служител.
Наскоро отказах задачи - досега бях все да се докажа,как така ще кажа,че не мога, ще потърся, ще науча. Мии не, не съм техническо лице, що да не откажа.
После реших да си замълча по едни казуси - замълчах 2-3 пъти и се оказа, че и аз съм от "привилегированите". Никой не ме е търсил и занимавал повече,проблемът се изгуби по стотиците нива в йерархията и хилядите кибици и безполезни индивиди.
Всички тези неща са извън пряката ми длъжностна характеристика, да уточня. Аз продължавам да си върша добре работата, пак станах уважавана и все мен ме питат, но не искам да си давам зор извън това и няма да си дам усилията този път ей така, да се докажа, че мога. Като гледам, не е нужно да можеш много и да се хвърляш, че да те повишават. Въпрос на его е, да си го прескочиш.

За "младите" не съм съгласна. Много са нахакани, искат много пари. Наскоро една пикла остави мазаляк, напусна за 2-3 месеца, но с голям апломб, повтаряйки, че това ѝ е под нивото. И вместо да се смири малко и да благодари, че сме я поканили с нас и че ѝ се пращат поздрави, вика "да ми извади едно шефско място и ще се върна с удоволствие". Бе яяя...

И аз смятам, че в голяма степен всеки сам си поставя границите. И аз бях много раздаваща се, навсякъде да покрия, да оправя, но и аз започнах да си слагам спирачки - тиквен медал за заслуги най-много да получа, мерси. Права е Catcher - понякога е достатъчно просто да замълчиш. 

Младите нямат търпение да станат шефове, повечето имат много голямо самочувствие, но липсата на опит си личи. Поколението е съвсем различно.

Аз не успях да се пречупя и да започна да не си давам зор,опитвах няколко пъти Явно съм идиот и аз,да се докажа клиенти да са доволни работата да е топ.Клиентите търсят мен но шефа не си даде зор да се чувствам по добре и се махнах.Прекалено много ядове имаше.Моето мото беше така и иначе си 8ч там да работя не мога да седна и да се скатавам но ето че не носи никакви позитиви старанието и гледането на работата да върви.Винаги ме е било яд,че хората които бачкат са най големите магарета.

Старанието и гледането работата да върви носи позитиви за шефа или собственика. За тоя който го отнася има заплата и потупване по рамото, но не винаги. Някои се усещат с времето и се махат. Но някои стоят там докато се смахнат и ги изхвърлят.
Наскоро се виждах с бивша колежка. Направо я съжалих. Остава ѝ още малко да изкука съвсем. Зарязала си е къщата и мъжа. Блъска по 12 часа всеки ден за едни, дето даже и Добър ден не ѝ казват. Да не ги казвам кои са, че са през ден по телевизиите. И толкова се е вживяла, че не ми го побира главата, как може да има толкова загубени хора.

Има,много заблудени.Но по лошото е,че хората с ниски заплати и кредити са тотални роби.
Когато клиенти дойдоха при мен и за обяд ме поканиха с тях трябваше да обясня ,че нямаме почивка и или ядеш на крак или не ядеш.Познайте как реагираха.
Здрави да сме.

Някои хора се отдават твърде много на работата си, защото нямат щастие в личния живот. А други се отдават, защото работата им носи щастие и удовлетворение.
Мисля, че истината е някъде по средата.

Глупости ама глупости.

Как така нямате обедна почивка? Че то това не е законно

Работата е за пари.Какво носят парите е друга тема.

И аз няма на никаква работа да се отдавам, ако със заплатата се чудя как да преживея.

По-скоро коментарът ми се отнася за работни места, които не са монотонни, като касиерка или подобно. А изискват доза креативност и необходимост от допълнително развитие.
Не, не мисля че е глупаво.
Може би момичето, което написа, че е глупаво, работи нещо монотонно. В този случай съм съгласна, че без-перспективните работни места, не ме привличат и мен.

Мъж съм и,съм изчел много твои коментари:)
Исейс ми ей така няма ! То много неща има Незаконни и понеже ако ще питаш отговарям.Никой,никой не се оплаква вече 22г найс.Явно ги удовлетворява щом са там или аз съм единствен идиот.