Образователен Говорилник - 16-та сбирка на Профсъюза на медиумите

Не търсим, да се намират сами едни други. Ежко от много години се майтапи по темата с (липсващите му) снахи.

Да не говорим пък за свекър или тъст


Тя вече не е за майтап работата... 

Ти пък за къде си се разбързал да ставаш дядо? Да не мислиш, че е лесно?

За кога да чакам? Да не би като одъртея съвсем да стане по-лесно?

.

ехееееее, каква чест! Моля ти се, Мецане, чак ми става неудобно, нищо кой знае какво не е, човек да си казва мнението...
И аз ви обичам всичките, нищо че се джънкаме понякога - с кои от по-отдавна, с кои от по-скоро...
Добре си ни е тука, хубаво се намерихме всичките, все шемети до един!

Много емоционален се оказа триминутният ми престой днес сутринта край училището. Понеже Фрьцльона беше с мега свръх багаж (освен пълна раница и торба обемни крехки ръчноправени неща за великденския базар, мъкнахме и почерпка за класа), се наложи да я закарам с колата и да го играя шерп. Докато се разправяме с нея до стълбите пред училището кое как да хване и дали да не пренесе нещата на два пъти, зад нея застава момче от нейния клас с раница на гърба и кутия с красоти за базара в двете ръце. Търпеливо изчака да се наразправяме и тя да го забележи, за да я попита "Здравей, имаш ли нужда от помощ?". Аз само дет не сгънах крака от възторг и умиление - аве, хората как успяват да ги отгледат и възпитат такива деца?!

После се понасям покрай бусовете нагоре по баира към моята кола и край мен минават рояци дребоси, всяко с маска и помъкнали големи кутии, торби, кой квото има с вкуснотии и майстории за базара, и си мисля колко зареждащо действа да ги видиш такива ентусиазирани и доволни в ранната сутрин. Накрая се разминавам с една тройка, две момчета и момиче, видимо стърчащи над останалите с две глави, очевидно от по-големите деца, и чувам момичето със сърдит приповдигнат тон "Абеее, ще умирам... са, зарад скапания Американски колеж...." (за който не знае вчера беше изпитът за Колежа). Ама така да ме напуши на смях, че с все глас си се хилих, докато трамбовах нагоре.

За минутка в сбит вид получих всичката емоция на периода първи-седми клас. Дано моето, като премине в този втория етап с кисело-сърдития тон, да си спомня тази случка и колко весело може да се гледа на нещата.

Хубава седмица на вас и прекрасните ви деца!

Красота!
Благодаря за споделената емоция!
Прекрасна седмица на всички!

Ех, този базар! И аз правих домашни меденки и ги рисувах снощи /както обикновено за базара/, но опаковането на всяка поотделно ме довърши.

Ужаст, Миленита! Отмъкнаха ми снахата, преди да сме се запознали с нея!

Това са готини емоции. А и децата си ги спомнят след това

Децата наистина са в еуфория. И моето помъкна невъобразимо количество неща, чакам да разкаже какво е продадено и какво - само изядено Не мога да си представя какво учене ще се случва днес, абсурд някой да им привлече вниманието.

А Миленита, само вмъквам, че днес седмокласниците имат и пробен изпит след вчерашните АК изпитания, не им е лесно. Затова девойката е била така сърдита.

От къде намерихте пликчета за индивидуално опаковане? Моите девойки са две, та правих 100 неща, които да занесат, но не са опаковани по отделно. Много се надявам учителите да са подсигурили индивидуални опаковки.
Ще хванат захарна болест днес.

Аз бях забравила /добре че една майка писа в групата вчера/ и нямах време да търся, затова купих панделка и целофан от цветарския магазин и ги увивах една по една. Майката ми се ....

Това с целофана вярно е голяма мъка. Аз съм мързелива, така че направихме една мостра с целофан (да се вижда стоката) и останалите бисквитки бяха в хартиени пликчета за сандвичи с по една панделка за празнично усещане