
Таралеже, наборите байкъри имате едно такова хармонично звучене, като иде реч за пътешествията ви - разрешаваш ли да споделя поемата с един приятел, чиито фото и видеорепортажи, като литне из България с мотора са със същия дух като твоите стихове?
Някаква зверска носталгия ме е задушила напоследък, не знам защо. Малко кат пенсионер се чувствам "ееее, к'во беше едно време...". Много е гадно да остаряваш :/
И да не съм съвсем тотално извън темата: по празниците приятелче на моята Кокона не можа да дойде на гости да си играят, понеже учеше за изходно ниво по математика - турила им го класната в сряда. А по български май е днес. Няма ви казвам какво родителите мислеха на въпросната, хммм, преподавателка. Нито какво аз мисля за Ентелекта й. Само фърлях молитви дано житейският цинизъм не ме принуди да опра пак до държавно училище, че нЕма ми се размине затвора.
