Не виждам как и защо обвързваш родителската подкрепа (и изграждане на вяра в себе си) непременно със занятия. Моите момичета категорично имат усещането, че могат да преместват планини както ти да подкараш ракета. Не са решавали каквото и да е нито по 5 минути нито по 2 часа. Разборам твоята гледна точка и я уважавам, но не я приемам за "единствена истина".
Пипи, ами да бъде с майка си и бебето, е норманото обкръжение за много деца. Стига да си спокойна и намираща сили за време с него в игри и занимания (помогни ми в кухнята, моля те) всичко ще е наред.
Моето мнение по чуденката ти е, че може да го запишеш на някаква забавна форма на учене. Ама ей така, повече да си ираят и плямпотят. Цял живот ще има по-добри от него, няма как да записвате винаги курсове за да догонвате. Записвайте за да се забавлява. Другата самоувереност ще се изгради постепенно с повечко похвали от мама и татко. Ти като си спокойна и той ще е спокоен. Няма как ако на теб не ти пука за оценки на него да му пука. Сигурна ли си, че не предаваш ти това "вглеждане" в оценки върху хлапето?
Съжалявам.