Образователен Говорилник - 16-та сбирка на Профсъюза на медиумите

  • 26 366
  • 753
  •   1
Отговори
# 525
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 207
На Лимнос ходеше каката на сърф лагер, преди да контузи коляното. Според моето мнение е за по-големи деца, т.к няма разделение по възраст, има доста деца на по 14, 15, 16 години. Друг вариант е да се наеме къща някъде на острова и детето всеки ден да се води при някоя от школите на брега.

Тук в темата ми бяха препоръчани лагерите на bikearia и аз записах и двете деца, на различни програми. Междудругото имат и програми за възрастни, та и една такава програма запазих за нас с ММ - трекинг, палатки...Тази година съм решила да излизам извън зоната си на комфорт.

# 526
  • София
  • Мнения: 2 925
Аз покрай тази пандемия съм излязла толкова от зоната си на комфорт, че ми се иска просто да ида някъде, да седна и да гледам в една точка. Особено като скоро осъзнах, че седми клас чука на вратата. Че и четвърти Joy

Шегувам се, Гадамер. Много хубаво сте го замислили Simple Smile

# 527
  • софия
  • Мнения: 5 148
Оооо Амели, аз споделям моето мнение за моите младежи. Всеки си знае инак как да организира децата. Аз не страдам от скъсената лятна ваканция, а от липсата на повече ваканции през годината Simple Smile

На мен лично лятната ваканция ми беше ултра противна. Трябваше да се правят хиляда неща от бране на малини, варене на ракия до някакви плетки  - баба ми беше като фелдфебел и командваше дядо и нас 4 моми. Всеки уикенд пък нашите пристигаха с приятели и вихреха тридневни купони.
Сега не организирам никого. Но чуя ли, че на някой му е скучно предлагам работа или сборник. Обикновено занимание се е намерило за седмица напред.
о да, аз не го казах в никакъв случай с лошо "строяването". Просто ние се захласнахме (за пореден път) в крайности и ти дойде и вкара "айде голяма работа" настроение, което много ми хареса.

Аз като малка си страдах от скучни ваканции. Всички си тръгваха по селата само аз и моята дружка бяхме чисто градски чеда та към края на лятото вече приритвахме от скука. И като се върнеха ония ми ти селяни и като започваха с техните разказии.... аууу много ги мразехме.(добре де преувеличавам, ама дразнещо ни идваха - на нас гражданките, простете)

и моите деца така - по някое време вече искат на училище. Ние - аз може да давам акъл за лагери ама, не сме имали възможности за такива. Кога от твърде много зарината в задачи глава неспособна да се сети навреме и да организира, кога от липса на пари. Но всяко лято сме осигурявали планина и море. Е, с нас, ама пак им е било интересно. Щом и сега, като са големи, пак искат с нас, значи добре ни се получават нещата Simple Smile

Наши приятели пък не си виждат по три месеца децата. Много дразнят накрая като ми обяснят как никой не им помагал и колко били уморени. Иде ми да плесна един зад врата..."алооооо"

# 528
  • В офиса
  • Мнения: 4 177
Тъпо ми стана от репликата за комунистическата реалност. Нещото, което ме вади най-бързо от кожата, когато и без друго съм нервна, са съвършените родители с най-многостранно развитите деца, продукт на съвършените родители. Когато не ми е нервно, същите ме забавляват, но днес не е такъв ден. Само ще кажа, че и от децата на простите родители, като мен, дето не считат за нужно, или пък нямат капацитет да подреждат личностното им надграждане, също чат-пат стават хора.

# 529
  • София
  • Мнения: 7 632
Аз покрай тази пандемия съм излязла толкова от зоната си на комфорт, че ми се иска просто да ида някъде, да седна и да гледам в една точка. Особено като скоро осъзнах, че седми клас чука на вратата. Че и четвърти Joy

Шегувам се, Гадамер. Много хубаво сте го замислили Simple Smile

След тазгодишната подготовка /7 клас е/ ще дам пълна свобода и ваканция, каквото иска да прави. Каза, че ритуално ще изгори учебника и тетрадките по математика в двора на селската ни къща. Ще помагам. Joy
Опитвам се да измисля евентуално Байкария, ама дори за това няма сили да каже дали иска - ще изчакаме до последно със записването, ако реши и има места - има, все нещо друго ще намерим.

# 530
  • Мнения: 7 286
Аз съм от тези родители, които нищо не организират през лятото. Децата ми имат пълната свобода да правят каквото искат и сами да си организират времето, дори като малки. И те самите не са имали интерес да ходят на лагери. Ако са имали такова, бих била съгласна да ходят, но не са.
Английски език през лятото пък е абсурд.
Лятната ваканция не ограничавам с нищо, пълна свобода. Ходеха при бабите си, с нас пътуваха много, на екскурзии, няколко пъти на море.
Никога не са имали лятно домашно, даже никакво домашно през нито една ваканция. Изключение е синът ми с лятно домашно през последните две години.

Тинки, броени минути до резултатите и ще се успокоиш!🙂

# 531
  • София
  • Мнения: 2 925
Аз пък винаги съм искала да мога да организирам поне по един час през лятото за учебни дейности, ама никога не съм успявала Rolling Eyes  Явно ми куца организацията, че и мотивацията. Едно такова винаги се получава "Исках, ама нямах желание" Laughing А имам познати, които успяват. Като ми кажат, че отделят два часа дневно за математика и БЕЛ и започвам да ги гледам с влажен поглед. Simple Smile Сигурно защото едната ми половина вярва, че трябва почивка, за да е пълноценно ученето. А другата - че упражненията са си упражнения и винаги се отплащат. Тоест, ако е вярна приказката, че само глупавите били абсолютно сигурни, а умните винаги имали съмнения, то аз трябва да съм егати умния човек. Joy Ама полза никаква от тази работа Joy

# 532
  • Мнения: 9 050
Тъпо ми стана от репликата за комунистическата реалност. Нещото, което ме вади най-бързо от кожата, когато и без друго съм нервна, са съвършените родители с най-многостранно развитите деца, продукт на съвършените родители. Когато не ми е нервно, същите ме забавляват, но днес не е такъв ден. Само ще кажа, че и от децата на простите родители, като мен, дето не считат за нужно, или пък нямат капацитет да подреждат личностното им надграждане, също чат-пат стават хора.
Понеже репликата за комунистическата реалност беше моя, та ще вляза в обяснителен режим.
От ранни работни години, най-мразя някой да ме пита защо изработвам (това е израза на немски език) повече пари и защо съм по-ценена от него. Ми работя бе пич - не се подпирам, не седя със знания от 89 и се старая.

За съжаление в реалният опит с няколко деца ще кажа, че моето виждане за образователната ни система хич не е положително. Както предполагам и на повечето в темата избрали ЧУ. И именно по тази причина дъвчем НВО - тези с малко знания и никакво старание не учат в СМГ, 91, АК и т.н.

Всеки родител е съвършен за неговото дете. И ако имам едно дето след лекция основно подпира дивана....то другото хич не го виждам в тази му форма. И когато виждаш, че то може но има нужда от подкрепа в каквато и да е дейност - аз лично (пак казвам - аз) считам за мое родителско задължение да го подкрепя.
За мен е изключително важно на финала на образованието (това задължителното) да има възможност за избор.
Винаги съм се стряскала от това да не мога да избирам. Да работя нещо, да живея някъде, ако щеш да си купя гащи само такива които мога да си позволя - не да си избера.
И комунистическата реалност да нямаш избор какво да си купиш, да няма значение колко и какво работиш - щото на финала е едно и също просто за мен не е релевантно на желанията ми и вижданията ми в този живот.

# 533
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 207
Миналото лято голямата я оставих цяло лято да гледа сериали. Имаше нужда от тотално размазване след НВО 7 клас. Отвратителна учебна година беше.
По принцип нашите семейни лета винаги са много натоварени с пътувания, екскурзии и какво ли не. Стоене в София по цял вкъщи и гледане на ТВ, телефони...не, категорично.

# 534
  • Мнения: 6 385

Понеже репликата за комунистическата реалност беше моя, та ще вляза в обяснителен режим.
От ранни работни години, най-мразя някой да ме пита защо изработвам (това е израза на немски език) повече пари и защо съм по-ценена от него. Ми работя бе пич - не се подпирам, не седя със знания от 89 и се старая.


Като човек, който заедно със семейството си се счита за прилично материално задоволен. При това от собствения си труд и без помощ от наследствени/родителски връзки и материални условия(иначе казано с мъжа ми сам сами сме се създали)... ще кажа, че това с "работя бе, не се подпирам" го правят мнозина, но малцина от тях имат шанса и късмета в нашата мила, родна държавица да успеят да се измъкнат от кръговрата роднина-милиционер и да успеят(като нас). Личен опит.

Та на подобни реплики винаги съм гледала с насмешка и снизхождение.

Аз съм дете изкарало всеки един ден от ваканцията "на село". И това си има и доста негативи. На моето дете не го причинявам насила. Имаме възможност и прекрасни условия, но ваканциите на моето дете са такива каквито ги решим заедно с нея, а не само заради моето удобство.

Последна редакция: пт, 14 май 2021, 10:54 от Fancy

# 535
  • Мнения: 9 050
Fancy абсолютно съм съгласна, че сигурно има доза късмет, но в тази част не би могъл човек да влияе. Но в останалите няколко нещата са неговите ръце.

За съжаление при нас село липсва. Което липсва по-скоро  на мен отколкото на младежа. Просто защото никога не е бил на село. По тази причина открих лагер в който вари компоти и ще храни кози Simple Smile

# 536
  • София
  • Мнения: 762
Нищо комунистическо не виждам в това децата да си починат през лятото без сборници и уроци. Аз самата в последните години без угризения се наслаждавам на по-дълги отпуски каквито преди години не можехме да си позволим. Работата ми е такава, че през юли и август мога значително да намаля темпото и да ви кажа като дойде септември не се чувствам като блондинките, които трябвало пак да се обучават, а съм пълна с енергия за новия работен сезон.
И с децата е така. Миналото лято беше първото, в което не ги записахме на нито един лагер или друга занимателна форма. Чудесно лято беше. Единственият капан е да не отвиснат пред конзоли, телефони и компютри, но просто ще въведем някакви правила. Хареса ми идеята на Olive да позапалим някой друг учебник или сборник, може да я подхвърля вкъщи, че след 7 клас има нужда някъде концентрирано да се отпуши напрежението Joy

# 537
  • Отвъд алеята зад шкафа
  • Мнения: 8 207
Споделяйте ги тези лагери, че аз съм голям фен.

# 538
  • софия
  • Мнения: 5 148
Понякога съм си задавала въпроса къде ли щяха да бъдат децата ми, ако бях инвестирала повече в тях - повече време, повече знания, повече уроци, повече това, повече онова....И после отръсквам глава и си казвам - всъщност много добре им се получи. Няма напрежение, няма усещане за "недостатъчност,  а най-хубавото е че няма усещане за прекаленост. Но признавам, като гледам амбициозни и доста подредени в действията си спрямо образование родители се чудя, дали не сбърках с моето "бездействие". Ама само се чудя, като си отговоря се чуствам доволна.

# 539
  • Мнения: 9 050
Нищо комунистическо не виждам в това децата да си починат през лятото без сборници и уроци. Аз самата в последните години без угризения се наслаждавам на по-дълги отпуски каквито преди години не можехме да си позволим. Работата ми е такава, че през юли и август мога значително да намаля темпото и да ви кажа като дойде септември не се чувствам като блондинките, които трябвало пак да се обучават, а съм пълна с енергия за новия работен сезон.
И с децата е така. Миналото лято беше първото, в което не ги записахме на нито един лагер или друга занимателна форма. Чудесно лято беше. Единственият капан е да не отвиснат пред конзоли, телефони и компютри, но просто ще въведем някакви правила. Хареса ми идеята на Olive да позапалим някой друг учебник или сборник, може да я подхвърля вкъщи, че след 7 клас има нужда някъде концентрирано да се отпуши напрежението Joy
А кой е казал да не си почиват????
Интересно е как имаме само черно и бяло...сивите нюанси ги няма в картинката.
Дали пък толкова не мога до обяснявам?????? Вече почнах да се притеснявам.

И най-искрено се радвам на хора който могат да работят 2/3 от годината. Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт