Стефи, моят е на 9г 🤪
Още е нервен. Да не говорим, че тантрумите му са по-дълги и качествени от на 2-год. му сестра.
Дъвче (още от бебе дъвчеше твърди неща), говори, но още му трябва много телесен контакт, от скоро остава сам вкъщи.
Иначе не сме разделени с бащата, та не е това. Макар такива деца да им трябва подкрепя при всякакви промени. Като беше малък му беше трудно от блуза с дълъг ръкав да премине към блуза с къс ръкав - тръш и рев ... все ей такива уж незначителни неща, но за тези деца това са драми! Важно е да не се омаловажават усещанията им, да се взимат на сериозно.
Написала съм в по-горни постове как се нарича феноменът.
При тези деца мозъкът функционира по малко по-различен начин, не могат толкова добре да филтрират различните дразнения и затова бързо им "изгарят бушоните" и започват да истерясват. Това не е болест, а с тип чувствителност, характер. Счита се, че между 7% и 10% се раждат така.
Децата с времето се научават да усещат кога всичко им идва повече и да контролират изблиците си като се оттеглят на спокойствие.
Още е нервен. Да не говорим, че тантрумите му са по-дълги и качествени от на 2-год. му сестра.
Дъвче (още от бебе дъвчеше твърди неща), говори, но още му трябва много телесен контакт, от скоро остава сам вкъщи.
Иначе не сме разделени с бащата, та не е това. Макар такива деца да им трябва подкрепя при всякакви промени. Като беше малък му беше трудно от блуза с дълъг ръкав да премине към блуза с къс ръкав - тръш и рев ... все ей такива уж незначителни неща, но за тези деца това са драми! Важно е да не се омаловажават усещанията им, да се взимат на сериозно.
Написала съм в по-горни постове как се нарича феноменът.
При тези деца мозъкът функционира по малко по-различен начин, не могат толкова добре да филтрират различните дразнения и затова бързо им "изгарят бушоните" и започват да истерясват. Това не е болест, а с тип чувствителност, характер. Счита се, че между 7% и 10% се раждат така.
Децата с времето се научават да усещат кога всичко им идва повече и да контролират изблиците си като се оттеглят на спокойствие.
през супердок става. Можеш да му вземеш едни очила за блокиране на синята светлина, геймърски. Те лъжат мозъка, че още не е ден и така по-трудно излиза детето извън контрол заради емоциите. 
Днес на едно абсолютно оживено кръстовище - коли от всички страни, светофара и той пиука. Невероятна какафония.. той чул че един кран на 50м от нас се движи и точно този звук му е непознат и пита какво е.