Ще съм благодарна за обективен поглед

Как Сийка,няма нищо странно за мен в различните фамилии. Ако това ще определя какво е едно семейство... Твърде жалко.
Не ми се е налагало да минавам граница с акт за раждане,освен когато сме пътували само с децата, но там се пътува с пълномощно и акт за раждане който само да покажеш независимо на кого, каква е фамилията.

Като искаш брак, първо брака, после заживели заедно. Аз три дни преди да се оженим отидох да живея при него. Преди това дори не съм спала при него, само по почивки. Рано му е още, ще му дойде времето. Те мъжете късно са желаещи за бащи.

Не мисля, че опира до интелигентност, а до уважение. Аз не бих останала с един човек, ако знам, че иска или не, но заради мен се принуждава да живее друг живот.
Ако за мен е без значение, тогава бих направила, каквото иска. Но ако за мен е важно, не.

Аз също съм с брак, но не си смених фамилията. Нито тире сложих.И да, точно и до идентичност опира. С това име съм родена , с него ще си и умра. Обичам си го, то ми дава усещане за това коя съм, от къде произхождам. Обичам и мъжът си, разбира се много повече от името си, но за щастие не ме е натискал да си сменям фамилията.
Имам още 2 приятелки, около мой набор, които също си оставиха тяхната си фамилия. Едната се омъжи за датчанин в Дания. Нито една не е докторка.
По принцип и на брак не държах, но се съгласих за един подпис. Нито сватби ме привличат, нито бели рокли, нито тежки пиршества.Съответно и не правихме. Та има всякакви хора.

Здравейте!
Изчетох всичките ви отговори и благодаря! Много са разностранни,но това и исках.
Отговарям на нещата,които ми направиха впечатление.
 Относно преместването- той пое инициативата. Случи се след разговор ,в който аз му казах,че не се чувствам добре и предпочитам да спра да пътувам (респективно приключваме), защото ми писна да чакам. Има -няма 10 дена и ми съобщи ,че е задвижил нещата. Труден характер е, но с риск да ме нападнете, знам,че все пак му пука за мен.
В града ,в който ще отидем- има
негов апартамент на 20км. Имаме къде да живеем.
Относно работата му не искам да споделям подробности,защото не е честа професия и предпочитам да запазя тези неща в тайна.
Относно децата- прави сте,че трябва да млъкна и да прекратя разговорите изцяло. Ако е насила ,по-добре да го няма. Имам време, не ми е последен влак. Просто трябва да имам търпение, може това да ми е урокът тук .
Относно брака- имам много примери ,в които  мъжете променят мнението си. Просто ,вместо да живея с надежда ,че може да промени мнението си, трябва да свикна с мисълта,че може и да не се случи. Като сме го обсъждали ми е казвал "кое ти е по-важно, да сме в добри отношения, децата , семейството или подписа?". Може би от там ми идват част от съмненията, тъй като съм израснала в семейството,в което тези ценности са важни (брак-църковен, граждански).
И мисля,че най-разумното ми решение ще е да изговоря с него притесненията си,без да притискам. В крайна сметка е важно картите да са долу преди такава стъпка.
Ще се преместим,ще създадем дом, който е наш...нататък нещата трябва да се случват естествено.
Може би аз съм се разбързала, де да знам и аз за къде.
Благодаря ви отново.

Shli, щом си решила, пък дай й шанс на тази връзка.

Само че не разбрах подчертаното. Той всъщност ти предлага да сте заедно и в добри отношения може би, но за деца нали не е готов в близките години, а семейство е само това, в което има подпис. Другото е "на семейни начала". Така че не се потивопоставят отношенията, децата и семейството срещу подпис, а отношенията срещу подпис, семейство и деца, в тази последователност.

Късмет ти желая.

Според мен си млада, защо не по останете така за сега. То съвместния живот не е лесен и реално хубавата част е преди това. Аз съм питала мъжа дали иска деца, тогава не беше готов, но по-късно желаеше.
За брака, предпочитам да съм жена, а не приятелка.
Реално мъжете деца искат след 33г, дори и по-късно.

Противопоставя семейство (което в неговите очи е най-вече при появата на дете) с подпис, сватба, венчавка.
Казвал ми е,че за него означава много повече да има дете , отколкото да се венчае и сключи граждански брак. И ,че за него следващата стъпка от връзката ни е именно това. Оттам идват неговите страхове.
Аз досега винаги съм смятала ,че следващата стъпка е годеж и брак.
Не е готов, защото си е наумил ,че иска дадени неща да осигури за бъдещето. Само дето как ще подсигуриш бъдеще. То преди една година нямаше и пандемия,ама на- случи се.
Знам ,че може да преодолее тези си страхове. Търпение и ненастояване са нужни в случая. И разговори без премълчаване на разни работи. Че мъжете,ако не им го обясниш по нсй-простия начин, не разбират.
Труден характер е, но смятам,че му трябва още малко да се отпусне напълно и да се почувства сигурен.
В крайна сметка никой не знае какво ще стане,ама няма и да разберем ,ако не опитаме .

Чудя се какво толкова го плаши традиционния модел на съжителство от последните няколко хиляди години, а именно брак. Може би има негативен опит в собственото си семейство?
Както и да е, явно си има и той неговите демони.

Губи майка си като малък, но достатъчно голям, за да е бил осъзнат. Израства без баща, с баба си, защото бащата работи в чужбина, за да ги издържа и ги вижда 2 пъти годишно. Около него всички с брак, вече са разведени или са нещастни. Дава ми примери как хора с хармонично връзки,сключвайки брак, започват да съсипват връзките си. Аз пък смятам ,че ако мислиш ,че това ще промени нещата по такъв начин, ще го предизвикаш. Бракът за мен не променя отношенията ,но заявяваш пред партньорът си, пред семействата ви ако щеш, че това е твоят човек.
Аз идвам от идеалното семейство на родители с брак 35 години и четири деца ,израснали в хармония и семеен уют. Следователно имам желание да създам същото нещо. Затова в досегашните ми представи семейство без брак не ми се е струвало пълноценно.
Знам,че има и много примери за обратното- без брак, хармонични отношения, деца, семейства.
Не знам. Може и да се срещнем по средата някой ден и да подпишем , при появяване на дете.
То ще си покаже.

Ако е разумен, отговорен и стабилен и ако се обичате също толкова много, след като поживеете заедно, по въпроса за брака все ще постигнете компромис в някакъв момент. Не виждам защо да е deal breaker.

Успех и търпение!

Ако се чувстваш спокойна и уверена в него - окей. Съмненията винаги ще ги има - преминаваш от един етап в нов.
Но все пак си дръж на устоите и периодично ги заявявай, не се оставяй да ги претопи.

Да, в никакъв случай няма да бъда безгласна йота. Ако се стигне до там ,значи не съм себе си.

Чета и се чудя 🙄, кикой ли не прочете темата “10години сме заедно, а той не иска деца”?
Това не са никак маловажни теми, вярно е млада си, за никъде бързаш, но е хубаво тези неща да се изяснят преди всичко. Седнете поговорете си. Искаш деца кажи му, искам деца след две години, а той след колко иска? След 5-6, когато купи апартамент? Тогава какво ще направи по въпроса с купуването, след колко време възнамерява да има апартамент ? Не оставяй висящи въпроси като искаш ли брак, ами може и да поискам ама може и да не. А после ти да се надяваш, че след две години ще поиска ама може и след 5 да не ще... кажи му какво е важно за теб, какво искаш, кога го искаш, изискай и от него някакви по - конкретни отговори и ако не съвпадат предтавите ви, някой трябва да направи компромис ако все пак искате сте заедно, а не след 5 години да четем теми “той не иска деца” ,“той не иска брак”, “тя постоянно пита за деца”, “не иска деца без брак”... ами хубаво е тези неща да са ясни за да не се чудите после защо другия не отговаря на вашите желания и очаквания... и това е така винаги - не си домакиня (ами кажи го още в началото), после ще се чудиш, защо иска от теб да переш, чистиш и готвиш, а той си оставя чорапите по пода. За едно хармонично семейство не е достатъчно просто да се разбирате на ниво гаджета. Заяви твоите очаквания, желания за съвместния ви живот и разбери какви са неговите и чак тогава се чуди дали си заслужава да правиш компромиси с работата и близките си за този човек. Темите за парите, децата и домакинската работа са неща които трябва да са ясни преди всичко останало за да няма после разочаровани. И под пари имам предвид дали сте общ бюджет или всеки за себе си, когато се родят деца кой какво ще поема в отглеждането и т.н., че скоро в ФБ четох, някаква глупост от рода на “с моето майчинство аз поемам моите разходи и тези на детето, а парите на мъжа ми той си ги държи”, че после се оказа, че човека разсъждавал след като и плащат на нея вместо работа тя трябва да се грижи изцяло за детето и финансово 🙄. Та така де разберете се, за да не си разочарована после.

Темата с 10 годишната връзка е нерелевантна, защото: първо няма съществуващо дете и второ - в начален етап са заедно.
Какво ще стане - времето ще покаже