Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ще съм благодарна за обективен поглед

  • 5 205
  • 117
  •   2
Отговори
  • Мнения: 10
Здравейте! От доста време чета форума, затова и се осмелявам да пиша- интересно ми е как ви се виждат на вас нещата отстрани, защото знаем, че когато човек е вътре в ситуацията, не е много обективен.
На 24 години съм. Във връзка съм от 2 години, той е 8 години по-голям от мен. Не ми е първата връзка това, минах през всякакви "психопати" - за по месец-два, докато си покажат рогата и не чак толкова откачени отношения, живях година и половина с бившия си приятел, от когото си тръгнах аз, просто защото разбрах, че не е моят човек. Казвам го, за да стане ясно, че съм що-годе зряла в смисъла, че знам какво търся, какво съм склонна да приема и какво отказвам да приема, дори с цената на отношенията ми.
Със сегашният ми партньор имаме хармонични отношения, имахме време да се опознаем, цялата пандемия прекарахме 24/7 заедно, че даже и повече, тъй като секторите ни не заработиха от май месец. Видяла съм му мръсните гащи, той моите, познаваме се, разбираме се. Не сме се карали досега, тъй като смятам, че това не е начина и винаги изчакваме да ни минат емоциите, за да проведем адекватни разговори. Имало е някои по-разгорещени спорове, но всичко в рамките на нормалното. Грижлив е, като го помоля нещо- веднага става и го прави. Това всичко е предистория на това, че всъщност връзката ни е нещо като от разстояние досега- летата от юли до септември сме на морето, другото време аз съм в град А, той в град Б. Виждаме се всяка седмица за по 3-4 дни. Повечето пътуване е от моя страна, даже всичкото бих казала, въпреки че съм на 2 работни места, просто съм с по-разчупен график. Единствените ни спорове досега са били относно следващата стъпка- да заживеем в един град. Той се дърпаше, защото го беше страх, че след време ще го обвинявам, че съм напуснала работата си, заради него. Вметвам, че работя нещо, което мога да работя на малко места, а обожавам работата си. Та, разбрахме се, че ще изчакаме. После дойде пандемията, имахме време наистина да поживеем заедно за по-дълго и видяхме, че могат да ни се получат нещата. И наскоро взехме решение да се преместим на морето, общо взето от лятото да сме там и там и да си останем.
И сега идват няколко НО-та от моя страна.
1. Обсъждали сме неведнъж с него темата за брака. Той смята, че това е "институция, която ни контролира" и "един подпис нищо няма да промени". Класика. Аз пък съм на мнение, че семейство без брак няма. Няколко пъти съм го питала сигурен ли е в това, което казва. Отговорът е, че "към момента така мисли, за след време не знае".
-Аз искам да бъда сгодена, искам да знам, че ме чака това нещо. На моменти не знам дали мога да го преодолея  и дали след време, ако не се оженим, няма да започна да го обвинявам.
2. Дълго време, всеки път, когато пристигнех при него, се чувствах сякаш животът ми започва като съм с него, а не в града, в който работя. И от много приказки как съм щяла "да го обвиня, че съм си напуснала града и оставила живота там"....ами той си го предизвика и от известно време, когато съм на работа се чувствам щастлива в смисъла, че не искам да напускам. Изпитвам някакви смесени чувства дали искам наистина да се преместим, защото имам чувство, че толкова го чаках това нещо, че когато е на път да стане, вече губя желание. Обичам си работата. Знам, че мога да постигна това, което имам тук, дори и там. Но ще оставя приятели, семейство, всичко. Дали това е страх от неизвестното ли е или несигурност в моите чувства?
3. Идваме на темата семейство и деца. Изключваме, че аз не искам да раждам без брак. Както казах, имаме хармонични отношения, смятам, че би бил страхотен баща. А аз имам силно развит майчински инстинкт, просто ми идва от вътре. Още от ученическите си години работя с дечица, интересувам се от възпитание, детска психология и в този смисъл се чувствам готова за семейство. Той, обаче, е от тия мъже, дето "трябва да осигуря еди си какво" , за да имаме дете. Трябвало апартамент, пък еди си какво. Ама нещата, за които той ми говори, детето би имало нужда, чак след 8-9 годишна възраст. Имаме база, имаме добри доходи, с които да гледаме дете, сигурни работи (впредвид пандемията), но той се дърпа. Няколко пъти ми казва дори, че ако не може да осигури, каквото си е наумил, е сколнен да няма деца. Е, как да бъда ок с това? Знам, че едва ли е напълно сигурен, казвайки го, но все пак го казва. Тук е и момента, че той не е емоционален, опитва се да е рационален, което на моменти много ме изнервя и съм му казвала, че няма как да живеем като тенекиени човечета и трябва да показваме емоции понякога. И това му е една от "рационалните" мисли.
Та....Дълга тема. Ще се зачудите къде са ми питанките.
Искам дете и се чувствам подготвена и психически, и физически, и финансово, а той не ми дава никаква яснота кога, какво. Имам чувство, че на всички им се случват нещата, които ми се искат на мен. Знаете, покрай пандемията всяка втора е бременна. Може би покрай тази въпросителна ми се появяват съмненията. Не знам като отида в чужд град, макар и да имам познати там, започвайки на ново работно място и имайки почти нула яснота за бъдещи планове, дали ще се чусвтвам ок. На моменти имам чувство, че като съм в родния си град, забравям за моя човек. Чуваме се, ама, в началото на връзката ни бях ентусиазирана, исках всеки ден да му разказвам всичко. А сега въобще не ми се споделя. Той изобщо не е разговорлив по телефона, смята за глупаво да ми разказва деня си, как е минало на работа и такива. Преди водех спорове, че вадя с ченгел думите, вече не знам- улегнала ли съм, примирих се или не ми пука. Явно от него съм прихванала да не ми се говори. Иначе ревност и да ми липсва- има си го. Просто в моменти, в които не ми се говори, се чудя дали е моментно, или нещо не е наред при мен. Дали пък от страх от неизвестното не се самонавивам, че нямам нужда от него?
Въпросите са ми- мислите ли, че тези съмнения са нормални и имам някаква основателна причина, или се дължат на нетърпението и силното ми желание за семейство, примесено с неяснота и страх от неизвестното?
Дано е станало ясно какво искам да споделя. И, не се притеснявайте, дори да ми кажете, че съм лигла, която получава това, което иска и почва да се чуди дали го е искала наистина. Просто крачката е голяма - местене, оставяне на семейство, работа, приятели, целият ми живот и не искам да е грешка. Затова и разглеждам толкова обстойно тези си чувства.
Благодаря, че прочетохте дългата ми изповед.

# 1
  • Мнения: 332
Нищо особено не мисля. Прекалено дълъг текст и развлачено описание. Докато стигна до края, забравих какво се пита. Разминаване че има, има. Ама точно колко и какви, тук никой, по този текст, с точност няма да е в състояние да определи.
П.П.  А да не говорим, че изговорените причини за нежелание могат да бъдат не съвсем реалните.

# 2
  • Мнения: 10
Да, доста дългичко идва. Просто няма как да го обхвана с две-три изречения, защото няма да е пълна картинката.  Може и да правя от мухата- слон, поради страха си.

П.П.  А да не говорим, че изговорените причини за нежелание могат да бъдат не съвсем реалните.

Ако става дума за семейството, това са причините. Надълго и широко сме говорили с него. Иска деца и семейство, просто като дете е имал нелеко детство, което го кара да иска да подсигури неща, които са за след 5-6, че и повече години. Неща, които могат да се осигурят и след като се е появило детето. Няма как от сега да знаем за след 10 години.

# 3
  • Мнения: 4 791
Накратко, всичко е ОК, уж, ама имате разминаване по два въпроса.
1. Брак
2. Дете/ца
Хмм, не знам. Не сте на една и съща страница от живота си, май.

# 4
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 1 524
Самонавиваш се. Четох по квадратно-гнездовия начин, но общо взето останах с впечатление че този човек не ти пасва, все нещо прави неща дето не ти харесват. Не разбрах с какво точно той ти харесва, след като явно имате различни идеи за живота заедно. Не виждам защо натискаш тепърва да си уреждаш живота с някой, за който още от сега казваш че "търпиш", а като си отидеш в родния град направо забравяш за него Rolling Eyes

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 2 526
Дали това е страх от неизвестното ли е или несигурност в моите чувства?
Вариантът да е и двете едновременно също го има...

Последна редакция: чт, 22 апр 2021, 20:59 от rosi81

# 6
  • Мнения: 2 860
Аз не разбрах. Наистина е много разтеглено в несъществени философии и се губи какво всъщност питаш. Не живеете заедно, той е против брак и деца, не ти е предлагал да се местиш, а ти се чудиш дали да предприемаш крачка. Правилно ли схващам или съм се изгубила?

# 7
  • Мнения: 20 790
Ами имаш два начина на действие.
Правиш каквото той иска.
Седиш и го чакаш да реши, кога ще си играете на семейство.
Брак няма да има. Чакаш го да реши, евентуално кога да имаш дете.
Вероятността да почакаш много и накрая да нямаш е голяма.
Или  пък си държиш на брак, сватба и деца и си тръгваш.
Вие всъщност не гледате въобще в една посока. И няма да ви се получи.
Впрочем ако живеете заедно не е добра идея. Напоследък е някаква мания хора с несериозни връзки да живеят заедно.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 28 751
На 24 имаш още време. Дай си година-две, поживейте заедно както сте го планирали, пък тогава вече сядай да правиш равносметки. Не се знае какво ще е положението след две години примерно. Я камилата, я камиларя. Може да решиш, че всъщност с този човек не искаш годеж и деца или пък той може да обърне палачинката и да поиска деца и без да ги е осигурил финансово от нулевата до 18-тата им година. Ако не пробваш, няма да разбереш какво би било. А ако не ви се получи, на 26 имаш достатъчно време да започнеш отначало. Това е моето мнение - дай си разумен срок и пробвай.

# 9
  • Мнения: 2 936
Остави нещата да се случват от самосебе  си. Не му говори постоянно за дете, изглежда той не е готов все още за тази стъпка. Поживейте заедно и ще видиш още ли го искаш от този човек, а може и да забременееш. Само на 24 си, имаш време, не насилвай нещата, за да не ги развалиш. А това, че си оставяш едва ли не живота, семейството и приятелите, като се местиш от един град в друг и то в Бг е толкова инфантилно. За това да се отделиш от семейството си е време. Приятелите едва ли имат свободно време, както 15 годишните, така че няма да загубите връзка- по телефона, интернет, уикенд гостувания, това не трябва да те притеснява.

# 10
  • Мнения: 10
Самонавиваш се. Четох по квадратно-гнездовия начин, но общо взето останах с впечатление че този човек не ти пасва, все нещо прави неща дето не ти харесват. Не разбрах с какво точно той ти харесва, след като явно имате различни идеи за живота заедно. Не виждам защо натискаш тепърва да си уреждаш живота с някой, за който още от сега казваш че "търпиш", а като си отидеш в родния град направо забравяш за него Rolling Eyes
Всеки си има кусури. И аз имам неща, които той трябва да "търпи". Не е буквално забравяне. Просто имам дни, в които не ми се разговаря или поне не така, както в началото.
Не съм казвала, че "все прави неща, които не ми харесват". Има много плюсове и добри страни като човек и отношение към мен. Различаваме се, че аз съм емоционална, той слуша първо главата, после чувствата си. И просто е твърд във вярванията си.
Просто въпросът е дали съм прекалено нетърпелива, относно "разминаванията" ни в момента. Никой не е казал, че като заживеем в един град, няма да се случат нещата, които ми се искат.

# 11
  • Мнения: 978
Поживейте още заедно. Моето впечатление от написаното е, че като цяло не си пасвате, просто сте си удобни в момента.

# 12
  • Мнения: 9 989
Ти си философстващ типаж, мъжете са кратички с изказа.
Принципно все не са готови за деца, но като ги има се грижат.
За брака съм, колкото да не означава нищо, едно уважение  към себе си  е.
Но избързваш, имаш време, поживейте заедно пък ще си покаже.

# 13
  • Мнения: 1 453
Още сте много млада.Дайте си време,поне 1 година.Ако до тогава не си стиковате представите за живота,явно няма да стане.
По кардинални въпроси-брак,деца имате различия.Това не е добра основа за дълготрайна връзка.

# 14
  • Мнения: 11 526
Той до вчера се дърпал да живеете заедно, ти за брак и деца напираш. Човекът още не е узрял за такива решения. Рано му е още.
Но какво да правите не е ясно. Може и да се получат нещата,  ако заживеете заедно, а ти си водещата във връзката, но пък и щом ти чувстваш, че някак ти е угаснал ентусиазмът...ще бъде някак насила. Пробвайте,  млада си, имаш време.

Общи условия

Активация на акаунт