Гледам захранване обсъждате. Явно я обърнахме на майчинска темата, та аз като прясно захранила, да се изкажа. Синът ни, до около 9 ти месец не понасяше да има парчета в храната. Не че не съм предлагала, но повръщаше и плюеше. Научи се да дъвче и хапе с едни солени бисквитки и парчета пица. Но, когато ядеше с лъжица, искаше директно да гълта и ако имаше парче, се давече и повръщаше. Всяко дете е различно и не беше само до подход от моя страна. Да, оцеля, разбира се, както и се научи да дъвче, противно на мнението на баба му, че ще пасирам до три годишен поне. Лично за себе си предпочитам да се водя по детето, то само показва кое кога и как да се случва.
- Публикувана: 25 апр. 2021, 01:26 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2021, 18:50 ч.
Защо майки са агресивни към други майки?
И тук е разковничето от палатката. Като започне някой да вади от 9 кладенеца вода, че неговото разбиране на нещата е най-вярното и "о лелле Божке, как може да има майки, които не правят като мене". Ми ей така. Нито иммунната система страда от АМ нито нищо.
На мен лично изобщо не ми е тежало, нито когато носих бебетата си в корема 9 месеца, нито когато раждах, нито когато кърмех. Не съм го чувствала, като бреме от което искам да се отърва и да съм като преди. Моментът, в който родих и си прегърнах детето (в случая два такива), са тези специални мигове, в които почуствах, че животът ми е станал вечен.
За мен беше много важно да кърмя. Аз си чуствах такава непреодолима вътрешна потребност, предполагам чист инстинкт да си нахраня детето. Тъй-като кърменето е свързано с отделянето на огромни количества окситоцин това ми носеше и голяма радост, и усещане за свързаност с бебето.
Аз съм ги искала моите деца, искала съм да съм майка и не са ми тежали грижите.
Искам да родя още едно дете и да го отгледам, но за съжаление не съм здрава.
За мен беше много важно да кърмя. Аз си чуствах такава непреодолима вътрешна потребност, предполагам чист инстинкт да си нахраня детето. Тъй-като кърменето е свързано с отделянето на огромни количества окситоцин това ми носеше и голяма радост, и усещане за свързаност с бебето.
Аз съм ги искала моите деца, искала съм да съм майка и не са ми тежали грижите.
Искам да родя още едно дете и да го отгледам, но за съжаление не съм здрава.
Какво точно се има предвид, като се каже, че си както си преди раждането. Нещо ми се губи смисъла.
Всеки човек се променя след някое голямо събитие в живота, а появата на нов живот е такова събитие. И щеш не щеш се променяш, започваш да носиш отговорност за друг човек. Това променя.
Та ако може някой да ми обясни как точно си оставаш като преди.
Всеки човек се променя след някое голямо събитие в живота, а появата на нов живот е такова събитие. И щеш не щеш се променяш, започваш да носиш отговорност за друг човек. Това променя.
Та ако може някой да ми обясни как точно си оставаш като преди.
Ех, този страх от изгубване на личността! Да, гордост е, особено когато е първо дете! Идентифицирането с бебето и гордостта от постигнатото са важни неща, пак ще кажа, че природата го е измислила. Хайде, малко да се изгуби привидно тази личност, за да оцелее детето! То не може хем личността да цъфти сам в своя угода, малко и себеотрицание е нужно при имането на дете! Ако тази личност беше идеално важна, някоя жена нямаше да се навие да изтърпи всичко.
Разбира се, че майката се идентифицира с бебето и заедно акат, ядат, спят и плачат и се смеят! Естествено е създаването на такава диада. Проблем е, когато майката не изпитва такъв период, колкото и кратък да е. Това осигурява оцеляването на детето във физически и емоционален план. По естествен път детето като започне да се движи самостоятелно чрез пълзене или прохождане, тази диада отслабва, защото детето се заявява като отделен индивид и ние като майки го приемаме, дори поощряваме в някаква степен това отделяне.
Хайде от мен да мине, давам да акате в хола все пак сте си вкъщи, но това с отварянето на устата за пюрето на детето... 
Е че кой не си отваря устата докато си храни детето. Аз и спирала като си слагам пак зяпам, не знам защо. Ама като хранех бебето и кучето даже подскачаше покрай нас, после и остатъците изяждаше. Ама аз съм си лакома, може и затова да е било
Може би се има предвид да не изгубиш личността си и са я заместиш с гордостта от естественото раждане, кърменето, имунитета, коликите, видовете ако и сополки.
Ние имаме сополки, ние акахме /в хола/ ужас, а една си отваряше даже устата като тикаше лъжицата с пюре на детето.
Ние имаме сополки, ние акахме /в хола/ ужас, а една си отваряше даже устата като тикаше лъжицата с пюре на детето.
Типично във форумски стил трябва да кажа, че най значими личности и жени са тези от ромски произход, понеже раждат по няколко деца.
За мен майчинството не е определящо за личността ми, затова и не се чувствам по различна. Разликата е, че просто детето е приоритет над всичко друго. Бих се чувствала успешна чак когато от бебето успея да изградя личност. Ако успея де, до тогава има много години.
За мен майчинството не е определящо за личността ми, затова и не се чувствам по различна. Разликата е, че просто детето е приоритет над всичко друго. Бих се чувствала успешна чак когато от бебето успея да изградя личност. Ако успея де, до тогава има много години.
Ама да родиш и да кърмиш не те прави величие на величията. Но да направиш човек, достоен за обществото, да покажеш на детето си, че майката е преди всичко човек си е друго.
Ако майка ми движише живота си само за мен и сестра ми, вероятно щеше да се е депресирала вече, тъй като ние създадохме наши семейства и какво? Тя ще трябва да бъде в екзистенциялен шок и дупка, че няма какво да прави с живота си. Не спря да учи, не спря да се развива и сега двамата с татко са си щастливи двамата и си живеят живота без да се чудят какво да правят, щото са преди всичко мама и тати... ми не, не са ми длъжни и са свободни да са личности преди всичко.
Ако майка ми движише живота си само за мен и сестра ми, вероятно щеше да се е депресирала вече, тъй като ние създадохме наши семейства и какво? Тя ще трябва да бъде в екзистенциялен шок и дупка, че няма какво да прави с живота си. Не спря да учи, не спря да се развива и сега двамата с татко са си щастливи двамата и си живеят живота без да се чудят какво да правят, щото са преди всичко мама и тати... ми не, не са ми длъжни и са свободни да са личности преди всичко.