Акушерски кабинет Зебра

Чудесно е, че Вашият опит е толкова положителен. Разбира се, всяко преживяване е малко или много субективно, няма как да е иначе.
Както споделих, при мен не беше така, това по никакъв начин не значи, че няма много доволни пациентки, които са щастливи от преживяването си, но не отменя и омаловажава и моето.

Никой не ме е питал дали да ускорят раждането, беше решение на д-р Мазнейкова, а аз не съм човек, който да оспорва лекарските решения и да противоречи. И без хапчета разкритието ми прогресираше естествено, тоест не е имало медицинска причина, но просто щеше да е още по-дълго. Също така не преносвах, бях 2 дена преди термин и раждането тръгна спонтанно с изтичане на водите.
Както казах, при нас никой не оправи канализацията, докато бяхме там, а откъм посещения на Зебрите през уикенда беше само дамата, помагаща за кърменето, която беше и на домашното посещение след това, и преди изписването мина Ира да ме види и да ми даде някакви насоки. Иначе може да се каже, че се самоизписахме. За мен условията като за частна болница и тези цени биха могли да са по-добри. Разбира се, аз нямам опит от държавна болница и база за сравнение с такава, може би сблъскалите се с раждане в държавна болница преди това са по-удовлетворени от престоя си при Зебрите и МБАЛ "Св. София".

Като плюс мога да изтъкна присъствието на бащата по време на раждането, както и самостоятелната стая и за двама ви, супер е, че бащата през цялото време може да си е с вас.
Също следват плана за раждане, това е така, при мен дори прекалено, тъй като накрая буквално се молех да ми помогнат, тъй като въобще не можех да напъвам ефективно, но явно смятаха, че има шанс да се справя и сама. Нали по техни думи точно когато на жената й било най-тежко и молела за помощ, значи била на прав път и хоп, след малко щяла да роди. Да, ама при мен не се получи така, просто се изтощих на макс, според мен по-рано трябваше да ме извадят от ваната и да се намесят, защото откровено се измъчих напълно излишно. Ако трябва да опиша с една дума раждането си и спомена от него, това е мъчително, което, предполагам, е нормално, раждане е все пак, но определено не го свързвам с много положителни емоции.
Повярвайте ми, докато сте в адски мъки някой да се смее и шегува зад гърба ви не е най-приятното нещо, щом чак на мъжа ми му направи впечатление, а той не е от най-впечатлителните. Това, че при Вас не е било така, не значи, че си измислям. Акушерките също така спореха помежду си по какъв точно начин да напъвам, за да е ефективно, даваха ми различни и противоречиви насоки, да, в опит да ми помогнат, но това само ме обърка още повече. Буквално спореха в един момент.

Както и да е, напълно нормално е от всяка болница и лекар да има доволни и по-малко доволни, като това не отменя преживяването нито на едните, нито на другите. Изобщо нямам намерение да ги "очерням" и да разубеждавам когото и да е да ражда с тях, просто споделям и моя опит. Решението къде и при кого да раждаш е много лично, пък и е нормално и те да си имат лични предпочитания и симпатии, хора сме, това влияе на отношението, няма какво да се лъжем - няма как да има химия с всеки.

Аз имам първо раждане в държавна болница и затова за второто категорично исках нещо различно, да, получих лукса да не ме пипа лекар, да родя в удобна за мен поза, но дотам. Отношение нямаше, същата работа с чакането за изписване, нито една не мина нито веднъж, били много заети, остана усещането за пълнеж между другото. Не че не са си свършили работата, просто очакванията бяха други и явно се случват с някои пациенти, а с други - не, което също е нормално, хора сме, не сме роботи, може и аз да не съм им допаднала, не знам.

Аз не омаловажавам преживяването. Позволих си да коментирам заради изказванията, че било петък и насилвали нещата, че при повреда не се поправя и че ако не си инфлуенсър, не ти обръщат нужното внимание. Всичко това не е вярно и моят опит с тях е доказателство.

Аз бях уикенда на Великден и нямаше бързане или пририране, оправиха веднага счупената брава и отношението беше чудесно, а не съм известен човек или роднина/приятел.

Относно присъствието на бащата, точно затова аз съм против и моят съпруг не присъства. Те оставят пространство партньорите заедно да минат през това двамата. Насърчават и оставят бащата да помага на майката, а те са само наблюдатели и при нужда се намесват. Е да, ама аз искам да родя това бебе възможно най-бързо, а не да си прекарваме време с мъжа ми, докато ме боли да се държим за ръце....затова и вероятно всичко се случи стегнато и бързо при мен. Нямаше поза при която и двете акушерки да не ми помагат, сменихме няколко пози и набързо намерих моята, в която и родих. Затова и роматичната вана отпадна, въпреки че много исках да вляза и да родя там.

От там нататък е наистина субективно и е до това дали си пасвате или не. Обаче и раждането е далеч от инстаграмабъл преживяване, да не кажа че си е гадничко и много болезнено. Жалко, че точно жени като инфлуенсърката, която споменахте създава грешни и неверни впечатления в опита си да си осигури безплатно раждане, но това е друга тема. Точно тя роди второто и третото си дете в Токуда при д-р Богданска, което свръхнатовари  графика на въпросната лекарка и тъй като очаквания-реалност не съвпаднаха при много дами, не закъсняха и негативните коментари, които я заляха. Не случайно четвъртото не беше родено там.  Защото от ПР и реклама стана обратното. Дано и при Зебрите не стане същото, защото те са свежа глътка въздух за нивото на раждане в България.
Съжалявам за негативните преживявания и вярнам на думите Ви. Просто казвам, че някои заключения защо се е случило нещо, може да не са верни. Няма лично отношение, просто жени с различни изисквания и нужди.
При изписването се славят с това, че просто си тръгвате. Което аз оценявам много, защото с първото дете беше едно чакане да дойде нашия ред. Бебето и аз се изнервихме, цъфна ми фотограф, с който да се карам, защото не исках да ми снима детето и затова ни изгониха набързо отвън, защото вероятно фотографът работи с болницата....въобще беше лудница.

"Аз не омаловажавам преживяването. Позволих си да коментирам заради изказванията, че било петък и насилвали нещата, че при повреда не се поправя и че ако не си инфлуенсър, не ти обръщат нужното внимание. Всичко това не е вярно и моят опит с тях е доказателство."

Е как така не е вярно, аз измислям ли си според Вас. 😀 Аз пък казвам, че раждането ми беше ускорено от хапчета, поради които контракциите ми бяха по-силни и интензивни, че при повреда не се поправя и че ако не си "вайбнете", независимо дали сте инфлуенсър, или не, може да не ти обърнат нужното внимание. Всичко това за мен е вярно и това е констатация на факти, а не субективно преживяване от моя страна. Колкото Вашият опит е релевантен, толкова и моят. Колкото Вашият опит е доказателство, толкова и моят е доказателство, че се случва и точно обратното на всичко изброено от Вас. А сега, де, кой крив, кой прав.

Но очевидно очакванията ни се разминават, да. За мен предимството на Зебрите е точно присъствието на бащата и възможността за водно раждане.

Също така смятам, че очакванията в България към нивото на услугите като цяло са доста занижени и неща, които би трябвало да са напълно нормални, естествени и предлагани и в държавните болници, се приемат едва ли не като премиум услуга, до степен да сме благодарни, ако просто не ни навикват и не се държат грубо. Смятам, че да получиш нормално отношение и чиста стая е абсолютният минимум не само по време на раждане, а и по време на всеки болничен престой, и не би трябвало да е нужно да плащаме хиляди, за да си гарантираме, че няма да ни нагрубяват и третират като добитък. Присъствието на бащата на раждането и възможността за естествено раждане, както и водно такова, би трябвало да са нормализирани, а не да са едва ли не някакъв лукс и прищявка. Доколкото знам, към момента водно раждане в София се предлага само на две места - при Зебрите и в "Св. Лазар", в другите градове не вярвам да е по-добре, така че, щеш не щеш, ако искаш такова преживяване, ходиш при Зебрите и това е положението.

Следях бременността си при Зебрите от 30-та гестационна седмица до самия термин. Посещавах курса им за подготовка, ходех редовно на записи на тонове и искрено вярвах, че това е екипът, с който искам да родя. Харесваше ми философията им – че подкрепят естественото раждане и че за тях то не е просто медицински процес, а специално събитие.

За съжаление, моят опит беше съвсем различен.

Като отношение не мога да кажа, че останах впечатлена. По време на записите на тонове често се случваше вниманието към родилките да е на заден план, докато персоналът разговаряше помежду си. Не беше нещо фрапиращо, но определено не беше и отношението, което очаквах.

В 35-та седмица бях на преглед при д-р Кобаков, който те избраха (има 2 варианта - той или д-р Мазнейкова). Всичко беше наред. Не беше установено абсолютно нищо притеснително, никой не спомена, че има вероятност да не мога да родя естествено, нито че има някакъв риск.

Още от 38-ма седмица започнаха да ме убеждават да се съглася на отлепване на мембраните, индукция или други методи за предизвикване на раждането. Всеки път отказвах, защото нямах медицински показания – тоновете ми винаги бяха отлични, бебето беше добре, а бременността протичаше нормално.

По време на един от последните записи на тонове чух реплика между част от екипа: „Еее, всички следващата седмица ли ще раждат, бе?!“. Възможно е да е било просто шега, но в комбинация с постоянния натиск за предизвикване на раждането тази реплика ме накара да се почувствам много неприятно и да се запитам дали понякога не се бърза с подобни решения, за да се създаде по-удобен за всички график.

На 40+0 имах час при д-р Кобаков. От Зебрите ми казаха първо да мина през тях за тонове. Когато отидох, ми обясниха, че нямат време и да отида директно в кабинета му. Там сестрата ме посрещна с думите: „Е, що не ги направят Зебрите тия тонове?“, въпреки че именно те ме бяха изпратили. Още тогава останах с впечатлението, че комуникацията между екипите е изключително лоша.

Докторът закъсня, но когато все пак ме прегледа, всичко премина стандартно. Тоновете отново бяха отлични. След това обаче ми каза, че според него това дете няма да се роди естествено и препоръчва секцио. Попитах защо. Единственото обяснение, което получих, беше, че бебето било с прекалено голяма глава.

Това още повече ме обърка, защото до този момент никой не беше споменавал подобен проблем, а след раждането обиколката на главата на сина ми се оказа 36 см – стойност, която не ми беше обяснена като нещо необичайно или като категорична причина естественото раждане да е невъзможно.

Когато се върнах при Зебрите, очаквах поне разговор, подкрепа или обсъждане на ситуацията. Вместо това получих единствено: „Разбираме изненадата ви, но каквото е казал докторът, това е. Не можем да се месим.“

Прегледът беше около 12:00 часа, а ми беше казано практически веднага да постъпя за секцио. След като казах, че не мога да взема подобно решение от днес за след малко, ми „дадоха срок“ до 15:00 часа. В други болници, няма никакъв проблем да те изчакат до 41г.с., но отново ме навежда на мисълта, че някой е гледал как да си структурира удобно графика. Факт, който се чете на много места и за учителката на доктора.

След месеци подготовка за естествено раждане, три часа трябваше да ми стигнат, за да се съглася на операция.

Разплаках се. Всичко, което си представях за раждането си, се срина за няколко минути.

Тогава си зададох един много прост въпрос – ако наистина е имало причина да не мога да родя естествено, защо това не беше обсъждано по-рано? Защо не беше забелязано в 35-та седмица? Защо не беше обсъждано през последните два месеца, през които именно Зебрите ме проследяваха? Защо трябваше в деня на термина да чуя, че трябва почти веднага да се подложа на секцио?

И още един въпрос – защо се следих при Зебрите последните два месеца, ако в крайна сметка тяхното мнение няма никакво значение? Ако при най-важното решение отговорът е: „Каквото каже докторът“, тогава каква всъщност е ролята на екипа, който ме проследяваше?

За самото раждане при тях бях готова да заплатя около 4500 лева. До този момент вече бях платила всички записи на тонове и прегледите. Не съжалявам за тези пари. Съжалявам, че не получих отношението, комуникацията и подкрепата, които очаквах.

В крайна сметка на 40+0 трябваше спешно да си търся друг лекар и друг екип. Родих в държавна болница. И колкото и иронично да звучи, там получих в пъти повече внимание, човечност, спокойствие и уважение, отколкото очаквах да получа от частен екип, за който бях готова да платя хиляди левове.

Не твърдя, че всички ще имат моя опит. Сигурна съм, че има много доволни майки и искрено се радвам за тях. Но аз споделям моята история, защото преди да избера Зебрите, четях всяко едно мнение. Ако това ревю помогне поне на една бъдеща майка да зададе повече въпроси, да поиска второ мнение или да не се чувства притисната да вземе най-важното решение в живота си за три часа, значи си е заслужавало да го напиша.

И на мен ми предлагаха спукване на мехура седмица-две преди термина, били го предлагали на първескините, не разбрах точно защо. Аз, разбира се, отказвах.
Та когато раждането ми започна в петък и д-р Мазнейкова ми изписа простагландини за ускоряване на раждането и по-бързо разширяване на шийката на матката, и аз останах с усещането, че гледат да приключат с раждането преди уикенда.

bombastic, в крайна сметка естествено ли родихте? Ако пак е било секцио, защо се решихте на смяна на екипа и болницата в последния момент - отношението ли Ви отказа?

Самият факт, че ме натискаха да родя същия ден, все едно закъснявах за някъде, а всичко ти го съобщават ей така на прекраснобушуващите хормони и психика. Плюс факта, че трябва да е с този доктор, който не знаех дали въобще мога да му се доверя. В 41г.с. родих - нито водите бяха зелени, нито плацентата застаряваща.

Никой не си направи труда и да види дали е изчислен правилно този термин, но съм благодарна, че намерих страхотен екип. Явно всяко зло за добро и се случват нещата с причина. Просто на много прехвалени и инстаграмабъл булшит не трябва да се вярва.

Интересно и на мен ми предлагаха отлепяне на мехура, даже два пъти се съгласих, но реално нищо не се случи. Аз бях с тях за второ раждане, на което преносих, както и с първото. Като се замисля и при първото ни раждане сякаш при преглед за разкритие доктора може би ми е отлепял мехура, за да се задейства нещо, но тогава никой не ме предупреждаваше.
Друго нещо, че при мен като доктора каза (отново Кобаков), че иска да индуцира раждане от Зебрите не ме пришпориха, казаха, че според тях всичко е наред и може да се изчака, както аз си преценя.

bombastic, а къде родихте в крайна сметка? Тъй като държавните болници са много оплювани, е хубаво да се споделя и положителният опит. Оттам обясниха ли Ви причината, поради която се налага секцио, тоест наистина ли е размерът на главата на бебето?

Както вече споделих, на мен не ми искаха съгласието за приема на простагландини, мисля, че 2 таблетки ми дадоха да изпия през определен интервал от няколко часа (бяха перорално). При мен обаче раждането вече си беше тръгнало с естествено спукване на мехура и постепенно изтичане на водите, 2 дни преди термин бях.

bombastic, благодаря за споделеното и съжалявам за опита ти. Наистиана са те поставили в ужасно положение и за мен лично нямат никакво оправдание.

И аз не разбрах в крайна сметка как роди, секцио или естествено? И чие беше решението за това в държавната болница, твое или на екипа?

Колкото и да ни се иска акушерките да имат повече автономност, те не могат да взимат решения извън практиката си. По време на спешен случай, по време на раждане - да, докато дойде лекар или под негово ръководство, в негово присъствие, когато акушерката е с опит и те имат изградени отношения. В тези случаи лекарят изчаква и се включва наистина само при нужда, когато са нужни оперативни действия(не говоря за секцио, а например форцепс, епизиотомия). Когато лекарят каже, че родилката е за секцио, акушерката няма право да оспорва неговото решение, каквото и да си мисли. И в ситуации, в които е прав, и в ситуации, в които не е.
Плаща се за акушерско проследяване, защото това е добрата практика по цял свят. Би трябвало да е норма, за която да не се плаща, но това е реалността. Акушерката е тази, която проследява ежемесечно и ежеседмично от един момент бременната и я обгрижва, като родилка. Лекарят е този, който се среща по-рядко с бременната, издава рецепти, препоръчва изследвания, дава предписания, които акушерката изпълнява. Ражданията, в нормалния случай, се водят от акушерки под наблюдение на лекар-в същото помещение или готов някъде да реагира при нужда. Акушерката, обаче, няма право да каже на родилката-много му е голяма главата, май сте за секцио...или да каже "Тоз пък какво ви е наговорил, много си му е добре главата". Може да ви изслуша, да направи някакви предположения в рамките на нейните правомощия, да препоръча да обсъдите с лекаря или да му предаде вашите притеснения.
Плодът нараства значително всяка седмица в края на бременността, в 35 седмица няма как да се каже дали в 39 всичко ще е наред. Ако имате заболяване-да, тогава може да се прогнозира и много често жените с гестационен диабет се индуцират по-рано, около 38г.с., за да не е станал плодът твърде голям.

Отлепването на мехура е един от начините да се предизвика раждане, може би го препоръчват при първораждащи, защото те са по-склонни да преносват. Ако се отлепи мехура, може да тръгне раждане, бебето да не се преноси(а там има други рискове) и да се избегне индуцирането с окситоцин. А системата с окситоцин води пък до трети рискове. Знам, че например в UK е рутинна практика да се предлага отлепване на мехура.
Според мен, в повечето случаи проблем е лошата комуникация, не достатъчното обясняване - защо това предлагаме, какво може да се случи в единия и в другия вариант. Много лекари спестяват, за да не плашат жените и да ги стресират предварително, но подходът е нужно да бъде индивидуален-едни се стряскат, други ще се чувстват по-добре, ако им бъде разяснено. Не да остават такива неясноти и кофти чувства и от двете страни.

На мен ми го предизвикаха в 39+6, защото живея в Пловдив и много ама много настояваха да отида последните седмици в София, но аз си бях вкъщи до последно. Наистина препираха нещата, но аз останах много доволна от цялото раждане. Странно, че когато решиха да ми спукат водите тях ги нямаше. По-рано им казах, че усещам нещо мокричко, направиха тест и казаха, че това не са води. Като слушам разказите на майките около мен за кошмарните им раждания моето наистина си беше приказка с тях. Имат тук там някоя друга забележка, но това е нормално, няма перфектно никъде.

Здравейте, някой знае ли какви са актуалните цени за раждане с акушерски кабинет "Зебра" към момента? Ще съм благодарна за повече информация относно цените.

За раждане април 2026 година заплатих 2050 евро. В тази цена е включено раждането със Зебрите (независимо от начина) по желание на жината може да е с придружител (даже май до 2-ма позволяваха), престоя в болницата в самостоятелна стая+ възможнаст за придружител, храна. Доплаща се само ако се наложи детенцето да остане в неонатология поради някаква медицинска причина (дано не се налага на никого). Аз имах и леко усложнение, за което също не заплатих нищо отгоре. Тоновене и ЖК бяха отделно.

Благодаря!