Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 7

Здравейте, мили момичета,

Преди всичко искам да ви поздравя за грижите, които полагате за децата си и за изчерпателната и много полезна информация в тези теми, които прочетох от първа тема.

Аз съм баба на дете с обучителни проблеми. Сашко, моето внуче, е роден в края на шестия месец, беше около килограм. Проходи и проговори нормално за възрастта си с необходимите корекции, които правят на недоносени бебета. В родилния дом няколко пъти е оставал без кислород, не знам за колко време. Сега, в края на октомври, ще навърши 8 години и ще бъде във втори клас, в 18-то училище в София.

Още в детската градина ми направи впечатление, че  не може да прави нещата, необходими за възрастта му. Не можеше да оцветява без излизане от контурите, да следва пунктирана линия, рисуваше много трудно и все такива неща, които вие знаете. Влезе в първи клас с 4 научени букви. Завърши класа с 24 букви, чете на срички, с математиката е малко по-добре, но смята с пръстчетата и на ръцете, и на краката.  Пише грозно, слято, трудно му е. Пише с лявата ръка. Всичко това след една година работа с логопед. Говори много и много разумно, опитва се да философства. Социален е и има приятели, не се срамува от възрастните. Плаче за майка си, когато тя е далеч, обяснява ми колко е нещастен, разтроен.

Сега ще го изследваме в Св. Никола, ще посещава логопед и психолог и може би ще идем в Русе.

Проблемът е следният: Детето няма никаква мотивация, макар
че много го хвалим. Иска непрекъснато телефона, детски на телевизора и пр. Като не може да се справи с нещо, много се сърди, плаче, казва "Аз съм тъп, не мога да го направя това, не знам, защо само аз трябва да уча, а другите деца играят..". През лятото работих с него два месеца по 2 часа на ден, много трудно ми беше, но успях да видя къде изостава.

Майка му, която е моя дъщеря, също с дислексия (през 90-те години ми беше много трудно да установя това, но това е друга тема), ще говори с класната (която го прескачала в час, когато четат) и ще помоли за съдействие. В училището имат ресурсен център, ще говори и с психолога и логопеда.

Въпросът ми е,  понеже аз съм баба, как ще погледнат учители и специалисти на моя интерес към детето? Семейството също се притеснява от обучителните му трудности, но дъщеря ми сподели, че не знае какво да прави с него, а и е безкрайно заета. Аз обаче съм свободна и няма да позволя да съсипят детето заради незнание или безхаберие, учители и родители. Много пъти съм чувала, че това е тяхно дете, аз не съм майката, да оставя родителите да се оправят с него - от приятели до специалисти психолози, психо-терапевти и пр. Искам аз да ида при учителката, да говоря с нея, да преценя дали тя е подходяща, но какво ще си каже тя, че бабата се интересува повече от родителите ли..Надявам се, че разбирате какъв ми е пробемът.

Сашко ходи от години на таекуондо и от тази година ходи на плуване.

Дано тази тема се повдигне малко, гледам, че от миналата година не е била активна.

Да сте живи и здрави, вие и децата ви, да имате успехи и щастливи деца.

Съгласувайте с родителите, отидете от тяхно име, кажете, че имате време и желание да работите с детето, откъде да започнете да ви посъветва и т.н., но щом го прескача ..

Аз съм майка на седмокласничка с дислексия. И единственото, за което съм се обръщала към учителите ѝ е да не я вдигат да чете - особено, когато беше по- малка.

И аз смятам, че четенето пред класа за детето ще бъде голям стрес, още повече щом има това затруднение. И синът ми е с дислексия, ако учителката беше вдянала по-рано да не го кара да чете щеше да бъде добре, но за съжаление не се случиха нещата и в момента вече в 5 клас детето продължава да се притеснява от четенето на глас независимо кой го слуша.

Убийствено смущаващо е да караш дете с дислексия да чете на глас пред публика. Миналата година синът ми беше в 5-ти клас и преди всяка презентация предупреждавах учителя, че е с дислексия и това му е проблем, по възможност да му спестят присмеха на околните.

Jenny_Velichkova, първо, поздравления за адекватното отношение към проблема. Щом имате времето, желанието и възможностите, задължително трябва да работите с детето. Работата с ресурсен, логопед, психолог (не пренебрегвайте психолога) е важна, но основната тежест си остава в къщи, в ежедневната работа. И ежедневното поощрение - че се справя по-добре от вчера. Тренировките също са добър начин детето да се чувства сигурно в нещо - колко от неговите съученици имат едикакъвси колан по таекуондо? Ако ходи и на състезания, те също са начин за повдигане на самочувствието. Но колкото и да хо хвалите в къщи, нещата в училище са различни.
За мен най-големият проблем с такива деца идва от насаждането на идеята за "тройкаджията". Загубата на мотивация е от това, че колкото и да се старае, не успява с някои неща да се справи като детето Х, което без никакъв зор го постига. Учителите и те сякаш (къде волно, къде неволно) демонстрират очакванията си - ако питам Х ще отговори, ама теб и да те питам...Но е задължително учителят да знае какво дете седи пред него. Вече дали и какво ще направи, е в негови ръце. Но вие трябва да го уведомите. Ресурсната също може да говори с класната. Но първо вие трябва да се обърнете към тях - към целият екип за подкрепа (с комплекта документи е най-лесно за тях) и към класната.

Има ли вариант да отидете заедно с дъщеря ви? Тя склонна ли е? Ако не е, склонете я. Отидете (ама не на родителската среща, пред всички), поговорете са класната. Нека майката обясни нещо от сорта: "детето има такива и такива затруднения, прави се това и това, но основно се работи в къщи. Ежедневно, по много и по всичко. Детето се старае, има затруднения, но се прави всичко възможно да се изградят компенсаторни механизми. Но в къщи работи баба му. Ето я тук, запознайте се. Тя е свободна и компетентна и тя работи с детето. Ежедневно. Ако Вие, като класен, имате притесняния, впечатления или изобщо нещо, което да споделите, може да го направите директно на баба му. Ако желаете, може да става през мен, майката". Нещо такова, ако ме разбрахте. Майката да Ви представи официално пред класната и да прехвърли отговорността на Вас. Според мен е задължително класната да знае, че с детето се работи, че то се старае, че има ангажиран член от семейството, който работи с детето, а не че просто го мързи или "толкова си може". Отношението се променя (е, зависи от класната, де, може да не приеме "тез модерни диагнози").
Говорете и с ресурсната (ресурсната и психоложката в 18СУ са много симпатични момичета, поне тези, които работят с моето дете), но не очаквайте чудеса. По-скоро те могат да ви насочат как да работите с детето. И за тях съм сигурна, че ще ви приветстват, че искате да помогнете, а няма да ви върнат с "ама вие в качеството си на каква идвате тук??"
А как да работите с детето е следващата Ви задача. Защото не е по "класическата схема". Доколкото съм чела, но нямам личен опит, в Русе могат да са ви най-полезни с насоки.
Успех!

В класовете на моите деца бабите винаги са играли основна роля при справянето с учебния процес. Не смятам, че някой има право да ви пренебрегва, само защото сте баба, а не майка.
Лично аз не съм водила детето на Русе, но и нямам познати с добри отзиви от Русе. Напротив - повечето ми познати са на мнение, че там се правят някакви неща, само за да се вземат парите, но няма трайни подобрения при децата.

В Русе работят два центъра "Дислексия". Моето дете ходи на ул. Белоградчик при Елена Михова. Реално след първи, най-много втори клас ходеше по други причини, защото то не е с чиста дислексия, но пък се беше сработило с Елена и не исках да търся частен учител. Но работата си по ограмотяването свърши основно тя - тя научи детето да чете, оправи правописа до степен от втори до четвърти клас да изкарва четворка на контролни благодарение на диктовките.
От другия център Жасмина Йонкова работи с детето в градината и не бях доволна, реално никаква работа не беше свършена, работеше с детето в група, не стигна до него, само оплаквания чувах, че не внимавало, не изпълнявало.... Същото това мое дете от 3-годишно работеше активно по 60 минути с логопед.

Много благодаря за бързите отговори и съвети. Ще продължавам да пиша и чета.

Поздрави на всички и успех през новата учебна година!

Визуалните средства не са чак толкова лошо нещо. Моят син така се образова, явно. Научи английски слухово и визуално, гледа клипове в Уча се и така нататък.

Здравейте, знаете ли когато се подаде отказ от работата с екипа за личностно развитие в рамките на училището, дали детето все още се води СОП? Тази година е 5 клас.
Ще трябва ли да подавам наново документи за матурата след 7 клас, за да дадат уголемен шрифт и повече време по време на изпита?
Направих отказа защото според мен те не успяха да помогнат на детето до 4 клас и по-скоро заниманията бяха загуба на време и извеждане на детето от някои часове.
Ние вкъщи работим усилено с него и смятам че има повече ползи отколкото това което се води помощ в училище,но май само на хартия.

Здравейте, само частен логопед. Ние една година загубихме с училищният и положението драстично се влоши.
Моето дете е с дислексия в 6 клас. Влизам тук, за да споделя, че открих, че някои билки и добавки могат да повишат паметта като повлияват образуването на един протеин в мозъка GDNF. Давам на детето си добавка с ашваганда от 4 месеца и започвам да виждам подобрение. Проблемът е, че тези добавки действат бавно и трябва много търпение. Ето и статия за въпросният протеин, дано съм била полезна:
https://selfhacked.com/blog/gdnf/

Детето ми е на 10 г. От Телк комисията определиха диагноза дислексия ( остава още 1 г. От телк )
Но аз мисля ,че не е точна тази диагноза ..
Изостава умствено и в училище с четенето , смятането , но и много забравя! С четенето - не може да чете и ако и го прочете друг не разбира текста . Не може да отговори на въпросите с текста например. Не помни , много рядко се сеща за нещо ,което вече сме говорили . Не разбира много от въпросите, които задавам . Не може да различи дали едно дете да речем и се подиграва или просто се шегува с нея . И още много примери,които ме карат да мисля ,че не точно дислексия..
Дайте съвет при кой лекар да заведа детето за поставяне на правилна диагноза? И съответно и правилна диагноза при телк решение..
До сега сме ходили при Др Разсолкова от Кюстендил, до центъра в Русе за дислексия , доц. Румяна Трендафилова .. всичко горе долу е загуба на време и разходи. .

Диагнозата не са я определили от телк комисията, а някой от лекарите, чиято епикриза сте представили пред телк комисията. Или Трендафилова, или Разсолкова, нали при тях сте били. Вие сте представили в телк документи, в които е имало етапна епикриза от някой лекар.
Най-добре е да запишете час в Св.Никола, София. Да получите от тях епикриза.

Да, при тях съм била . Но Докторката каза ,че при решението на телка не зависи от нея , това ме обърква . Те си настояват за дислексия.
А в св Никола сам ли си избираш лекар ? Да ми кажете кой е добър ,че изобщо не ги познавам.