Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 7

В Св. Никола имат на щат трима детски психиатри. Диагнозата се поставя след колективно обследване от психиатърът психолог и логопед. Поради силно намалелият щат приемат само на стационар спешни и тежки случаи, но мисля, че ще ви приемат. Чака се обаче, към тях се насочват от цялата страна и се задъхват буквално. Звъннете още утре , защото редът може да ви дойде и след шест месеца.

Не зависи от докторката, колко време и какъв процент ще дадат от комисията, диагнозата си е от лекаря.
В Св. Никола, се обаждаш на рецепция за час. Те решават при кой лекар. Ако идеш на частен преглед, можеш да избереш и да стане по-бързо, даваха тамошните лекари и частни прегледи преди време. Но за диагноза трябва да се направи обследване от екип психиатър, логопед и психолог. Чака се много, ама много.
Но след като имате телк, сте правили обследване с екип.

Ще звънна , но ТЕЛК - а  важи още 1 г. Това има ли значение ?

Между другото, когато беше на 3 г , после на 6 г. , бяхме  в св. Никола и двата пъти чакахме 3 месеца не повече ,но само един лекар от всички я преглеждаше за има няма 15 мин. Без диагноза и т.н. и все казваха да изчакаме ... И елате следващия път ..

Не за момента. Просто искате ново обследване, защото забелязвате неща в развитието на детето, които не се свързват с дислексия само. Докато чакате ред ще минат месеци. За ново подновяване са подава по възможност три месеца преди крайния срок, тъкмо ще подадете с новата епикриза.

А ако пак отидем и е напразно като другите пъти ? Нямам им доверие..
Ще пробвам пак Дано има развитие

Те ще си направят тяхното обследване. Със сигурност няма да е напразно ходенето.

Много интересно. Хайде на 3 години да е само преглед от психиатър, обаче на 6 г. защо не са направили обследване с психолог и логопед е неясно. Та детето е щяло ученик да става. А когато бяхте при другите две лекарки, те направиха ли срещи с психолог и логопед? Сега детето е на 10, значи преди 2 години, било е ученик. Трендафилова има екип и прави обследвания.

Правят ,но с нас не направи..претупа ,ни така да кажа .. Уж видя ,че детето не е добре , и нищо не каза . При другата лекарка - отсече това е дислексия и толкоз ,нищо друго.
А третата каза ,че не е дислексия да идем в Александровска болница да и дадат точна диагноза.
Да ,ученичка е , в 3 клас , с отлагане 1 година още в предучилищната . То се вижда ,че развитието е никакво , дори по зле става . Вижда се ,че не е дислексия..

Чела съм, че има диагноза "дислексия" по мкб 10 с код R48, но има и специфични разстройства на училищните умения (F81) и в тях специално на четенето ( дислексия) F81.1. Каква е разликата, какво правят лекарите като диагностика не знам. Затова мисля, най- добре в Св.Никола, би трябвало там да са най-компетентни, университетски център е. Обадете се, обяснете, че има проблеми, да ви приемат бързо и да реагират отговорно.
Успех!

Привет на всички. Имам дъщеря в шести клас и прие нея много късно се констатира лека дислексия, както и забавено речеви развитие.  Започнахме работа с логопед. Изключително се радвам, че попаднах на темата и ще чета назад.

И ние си търсим логопед, но не намираме. В София сме.

Здравейте! Попаднах на темата от банер във форума и реших да хвърля едно око. Без да съм много запозната с темата дислексия, но така оформеното заглавие ме подтика да я отворя. И това, че имам разни притеснения за дъщеря ми. Не знам дали сме за "тук", но може би ще може да ми дадете съвет и насоки.

Дъщеря ми скоро прави 5 години. Развива(ше) се що-годе в норма, НО сякаш забелязвам притеснителни неща. Още от съвсем малка виждах, че е малко по-различна от другите стотина деца, с чиито майки сме били във фейсбук група. Почти липсваше пълзене, имаше кратко придвижване назад, по пролазване и прохдане беше една от последните сред другите деца (пусна се сама на година и месец, което не е толкова късно). Не се сещаше като бебе, че може да отваря врати на шкафове и да дърпа чекмеджета, че може за си добута стол, на който да се качи, за да стигне нависоко. Събудеше ли се на обяд, започваше да плаче, вместо просто да си отвори вратата и да излезе. Дори доскоро не беше казвала, че е гладна, жадна. Със социалните контакти положението също не е добре. Не може за се заиграе с деца, има желание, но има и страх, притеснение, не знае как да подходи. Има някаква фиксации върху жени с къса коса. Има фиксации и върху "акото". И досега идва да види наакания памперс на брат си, или ако види изпражения навън, отново интересът е много голям. Имаше запек няколко месеца, психологическа бариера да се изходи, оттам стискане, запичане, болка. Костваше ни много усилия да се изхожда нормално като дори и сега често се налага да я подканяме като видим знаци, че отново се стиска, вместо просто да отиде до тоалетната. Както казах, скоро става на 5, но все още като й се допишка през нощта, започва да скимти и трябва да идем да я изпишкаме в гърнето, вместо просто да иде до тоалетната сама.

Не знам дали не задълбах прекалено много, затова ще мина към нещата, които ме притесняват към днешна дата. Много често иска да правим нещо заедно и търси вниманието и компанията ни. Рядко прави нещо самостоятелно, иска винаги някой от двамата с баща й да участва. А започне ли да прави нещо сама, много бързо губи интерес и минава към следващото нещо. Не си представям след 2 години да седне да учи (самостоятелно) и най-вероятно ще трябва да има някой с нея постоянно, за да я "натиска". Разсейва се изключително бързо. Налага се да повтаряме многократно неща като "облечи си", "оправи си леглото", накрая все стигаме до повишаване на тон, защото иначе "не чува". И постоянно повтаря, че й е трудно, нещо което за нас изглежда като мързел.

Другото, което ме притеснява е, че при пресичане не се оглежда, въпреки че при всяко пресичане обясняваме, че се оглеждаме за коли в двете посоки, учат го и в градината, но не. Дори брат й, който е на 2 е по-внимателен. По-внимателен е и като забъркваме нещо в кухнята. Тя задължително ще се олее, изцапа, а той е доста по-прецизен. Тя и постоянно бута разни чаши, изпуска неща от ръцете си, усеща се една непохватност.

Баща й също вижда, че с много неща има затруднения, но според него "детето си е добре", а според мен има изоставане в развитието. Забелязвам, че има проблем и с паметта. Пита ме за разни неща като "кой дойде да ме вземе от градината", неща, които са се случили сравнително скоро, но тя няма спомен. Подобно на детето на Ravven, не разбира някои въпроси, не разбира кога се шегуваме. Допреди 1 година имаше неистов страх от робота. Чуеше ли, че сме го пуснали преди да излезем за разходка, изпадаше в криза. В последствие осъзнах, ще като малка сме й обяснили, че трябва да разчистим всичко от пода, за да не го "захапе" и тя се е хванала за тази дума и нищо освен спирането му не помагаше. Преодоля страха си едва преди година, когато брат й започна да го блъска и гони.

И последно, водих я на логопед, който е и психолог, защото има думи, които е научила по грешен начин и колкото и да повтаряме, тя си ги казва(ше) по нейния начин. Консултацията премина в обследване под формата на игри при втората среща. Не знам доколко може да се разчита на тези резултати, защото тя влезе доста стресирана в кабинета, криеше се зад мен, не отговаряше или отговаряше едва-едва на въпроси като как се казва, кой й е купил роклята. Поотпусна се в последствие и към края вече беше спокойна, но в началото според мен не беше достатъчно предразположена. Изводът беше, че детето е в норма, но има проблем с екзекутивните умения.

Според вас правилно ли усещам, че на детето нещо му има? Сравнено с вашите дечица около тази възраст. Обръщали ли сте внимание на подобни неща? Наблюдавайки я сега, съм убедена, че ще има затруднения с обучителния период и ми се иска отсега да започнем работа с наваксване на каквото е необходимо, да се идентифицират проблемите и затрудненията сега, вместо в училищна възраст. Но и признавам си, доста ме е страх от поставяне на диагноза. Виждам, че споменавате Св.Иван Рилски, но не знам дали имам смелостта да идем там В една група ме насочиха към центъра на Станислава Чуринскиене, но и там ме е страх да отидем, понеже се занимават с аутистичния спектър. Както казах, таткото на този етап не е много съдействащ и не приема, че има някакво отклонение. От друга страна, не искам и да губим повече време.

Не знам дали съм за точно тази тема с дислексия, но в постовете за по-големи деца, които прочетох разпознах разни неща, които ги виждам и при дъщеря ми. Затова се реших да пиша и да споделя нещата, които ме глождят и се надявам да чуя и вашите мнения. Мисля, че стана прекалено хаотично, но пиша през телефона и ми трудно да преструктурирам и коригирам такъв голям текст.

Според мен
направете консултация с детски психолог, не на другите места.

Барбалена, права си да имаш притеснения. От написаното ми е много познато това с “подканянето”, “нечуването” и “забравянето” … Типичните признаци на дете, което по-трудно учи (най-общо казано)
По тази причина дъщеря ми я водих на преглед за слуха ,  когато беше на 4 и половина. Чуваше нормално , но по-трудно разбираше думите и повече време е необходимо , за да ги осмисли и разбира се са запомни новите .
Не се страхувай да я заведеш на обследване , от написаното - едва ли е аутизъм или някакво умствено изоставане, но вероятно ще попадне в графата на деца с обучителни затруднения.
Клиниката се казва Св. Никола и е част от УМБАЛ Александровска ЕАД, там наистина са професионалисти и след обследване ще дадат най -точна оценка за развитието. Частните центрове според мен само ще ви наплашат с цел да започнете при тях терапии …
Тови си е мое мнение … като родител на дете с обучителни затруднения , което е вече в гимназиален етап .
Другото , което може да направите след обследването е работа с добър логопед поне 3пъти седмично и мноооого работа вкъщи . Това,  което децата в норма научават естествено,   за децата със затруднения е необходимо два пъти повече време и целенасочени усилия , допълнителна работа . Логопедите и психолозите си имат методи за трениране и на концентрация и на памет.. и т.н.
И най-важното отложите с една година 1-ви клас, аз не го направих, за което и досега много съжалявам … Пак нямаше да е отличничка, но на всички щеше да ни бъде доста по лесно ..

Заставам зад всяка дума на driada , послушайте я.
А тази "несръчност", която описвате, в последствие много затруднява ежедневието. Като тръгна моята щерка на училище ме е изкарвала от кожата ми с постоянното изпускане на химикалката - все се изплъзваше от ръката ѝ, вечно подгъваше някак ръба на страницата, върху която пише, тетрадките изглеждаха ужасно - намачкани, омазани с изтекло мастило, размазан с ръката молив и трито непохватно с гума. Изскочиха и неочаквани проблеми - не можеше да си върже косата (в ДГ това не е проблем, госпожите го правят по навик, но в училище на никой не му хрумва, че тя не може сама). Връзването на връзки - научи се чак в 9 клас, при това не особено ефективно. До ден днешен маратонките са с лепенки. Копчетата бяха предизвикателство, циповете понякога също (захапва част от якето и ни напред, ни назад). Каквото ви хрумне в тая посока. И по-същественото е, че при такава ситуация просто блокира. То на всеки се случва да си защипе ципа, ама реагира някак - опитва се, казва на всеослушание, докато тя няма идея как да отработи ситуацията. Лошите социални умения, в добавка с ниското самочувствие, което детето добива покрай това свое състояние, още повече пречат да се справи с елементарни (за нас) неща. Всичко това няма за цел да Ви плаши или отчайва. Прекрасно е, че виждате в толкова ранен етап, че има проблем. Само се успокойте, приемете го (това е голямо предизвикателство за родителите) и започнете работа навреме, за да изградите компенсаторните механизми и да повишавате самоувереността на детето.
Иначе, за мен беше голямо предисвикателство да се справя и със себе си. То и с близките, де, които само повтаряха "какво искаш от това дете, нищо му няма, стига си измисля, стига го набеждава, стига това, стига онова". Трудно ми беше да приема, не да видя, а да се примиря, че детето има проблем. Дори и след като бяхме почнали работа с логопед (преди сумайти вече години ходихме в един център Пумпелина на Редута, не знам дали още съществува), пак се опитвах да открия сигнал, че нещо съм се заблуждавала, че всичко е наред. Търсих го, чаках го. Отне време да мирясам, да се помиря със себе си. Да спра да насаждам на детето нереалистични очаквания. Да спра да го сравлявам с другите. Да осъзная, че така не ѝ помагам, а точно обратното. Защото децата абсолютно усещат нашето отношение, дори и ние да не го формулираме вербално. Дори и да казвах "чудесно", тя знаеше, че не съм искрена. И се напрягаше, опитваше се да задоволи високите ми изисквания. Наистина отне време да кажа искрено и цяло сърце - ее, браво, чудесно. Ето, признах си най-големият ми грях пред детето ми. Който не знам кога и как ще изкупя.
И да, отложете 1 клас. Детето израства и емоционално и интелектуално, но със свое темпо. Дайте му време. Просто виждам как се променя, но върви след другите - за някои неща с година-две, за други...не знам. Ако я бях отложила много негативни емоции щях не да ѝ ги спестя, а да ги смекча. Което пак е от полза. 
П.С. сетих се за нещо - моята до ден днешен не разбира хумор и ирония. Не успява. Но пък как съчувства! Как усеща емоциите на другите, как съпреживява! Много можем да се учим от децата си, стига да сме отворени за това