Как се справихте с раздяла по време на ковид

казах, че не желая клишета, тъй като сега за мен са невъзможни за усъществяване, а не че не искам помощ.
А за приятелите ми, не знаят много, просто се отдръпнаха и не знам защо. Не съм ги занимавала, да съм им плакала, да съм молила за помощ и такива неща. Това наистина много ме натъжава.

Както писах и по-горе - и при мен се случи и нямам обяснение. Но сега се пооправят нещата. Дай си малко време. Най-вероятно и нови хора ще влязат в живота ти.

Щом като в тази ковид ситуация той си е намерил друга, явно не сте толкова затворени.

Еми аз приключих три годишна мнооооого отдавна изчерпала се връзка преди 2 месеца и вече съм в нова. Работи допълнително, някакво хоби нещо. Изтегли си приложения за запознанства, продължи напред просто. Кофти е, защото и аз изпадам някой път в идеализация на бившия, но оставям да премине всичко сещам се за всички сълзи, скандали, депресивни състояния и така.

Мили хора, мислете, преди да предприемете действия. МИСЛЕТЕ!

Ами търси ги ти, в крайна сметка ти имаш нужда от разсейване. Направи 1-2 стъпки, пък ако наистина те избягват - търси нови.
Да не би бившият ти да е бил по-социален, а ти да си интровертната половинка и сега да си останала като риба на сухо в социално отношение? Или са били предимно негови приятели с гаджетата си?

Приятелите ти също може би минават през нещо, последните две години не бяха милостиви към никого. Аз също съм се отделила от повечето си приятели, но не съм планирала да е постоянно, просто така се чувствам по-добре в момента. Разбирам те, наистина ти се е насъбрало, но устискай. Не се връщай при този човек. Дори той да ти се молеше, не бих те съветвала да му прощаваш, камо ли ти да му пишеш и ти сама да си предлагаш прошката, абсурд. Разсейвай се  колкото можеш. Гледай сериали на един път, чети книжки, каквото и хоби да е, просто не си позволявай да мислиш за този човек. Не му гледай социалните мрежи, не чети ваши стари разговори, не променяй спомените си, за да изглеждат по-хубави отколкото бяха.
Знам,че е тежко, но това няма да е постоянно състояние. Дай си време колкото трябва, не бъди жестока със себе си и не се трови с хапчета. След време като върнеш старото си Аз, ще се гордееш,че си стиснала зъби.

Изпитвам съжаление към хора, които от инат зациклят в безперспективни и отровни отношения. Животът им дава знаци и уверение, че ги очаква сбъдване на желанието им, но просто трябва да направят крачка встрани. "Не е твоето нещо това, не е твоят човек - това беше просто житейски урок. Щастието ще бъде с друг, тръгни в другата посока и ще получиш това, за което мечтаеш."
Е, да, ама не. Оказва се, че да бъдеш умен, разумен, далновиден и справедлив е много трудно. Така е когато човек сам върви срещу собственото си щастие.

На някои хора не може да се помогне, просто защото те самите не искат да си помогнат.

+1 за предходния пост. Както има един израз - "любовта" (в лицето на бившия на авторката на темата, за когото тя страда), минава покрай нея, махайки с ръка и й казва: "Това не съм аз".

Аз пък се чудя в коя страна живееш, че всичко е затворено....общо взето навсякъде мерките са разхлабени.

Аз също съм в чужбина и тук работят само хранителни магазини

Ами и аз не съм в БГ, но всичко си работи, носим си маски, само децата са онлайн, затова ми стана интересно къде се намира .

Ами аз съм в Канада и при нас всичко е затворено. Заведения, клубове, всякакви спортове, библиотеките даже - навсякъде, където човек може да отиде да се развлече и да срещне хора е затворено.
Какво значение има къде е авторката, като казва че е затворено и няма опции, аз приемам, че е така.
И три пъти прочетох първия й пост, нищо не видях за замразяване на яйцеклетки. Това откъде го измислихте? А и дори и да се върне в БГ да замрази яйцеклетки, едва ли ще се връща всяка сдмица по два пъти да излиза с приятелки.

Големи детективи тука и дървени философи.

Да ви кажа за отдръпването на приятелите. Приятелите предполагам са семейни или в двойка, живеят заедно примерно. На мен ми се стува, че докато сте били в двойка и вие е било ок да се срещате семейно. Обаче, когато единият остане сам и свободен някои хора го приемат като заплаха за собствената им връзка. Съответно се отдръпват, все едно е заразно това положение.

Съчувствам ти, в чужбина и без Ковид е трудно да срещнеш човек. Гледай да излизаш дори и сама, на разходки. Ако имаш възможност да си вземеш куче, би било идеален вариант - хем няма да си сама по разходките, хем покрай кучетата се завързват запознанства.
Също и потапяне в работа действа много добре за излекуване и възстановяване.
Ако ти действа добре да говориш с бившия аз не бих прекратила отношенията, защото тогава може да се озовеш в такова положение, че да няма на кого да се обадиш, ако имаш истинска нужда.

И последно, ако си много депресирана, самотна и с чувството, че нямаш изход и ако искаш - пиши ми на лични.

Извинявам се за фермана и ти желая успех и бързо възстановяване на душевния мир!

По-спокойно Babri, съфорумките просто са чели теми, в които авторката е споделила такава информация. 😎

Я, по-ведро! Аз съм на 50. По време на Ковид се разведох със съпруга си, с който бяхме 28 години заедно.
И с гадже, с което се запознахме от сайтовете за запознанства и имахме кратка 2 месечна връзка.
Нито единия съм оплаквала, нито другия. Гледам смело напред (... а съм ''дърта и досадна'', както отбелязаха някои вчера...дано и тях да ги стигне същото, но да нямат куража да го понесат !!! ).
Не пия хапчета, не съм отчаяна и вярвам, че верният човек е там някъде напред и ме очаква да го срещна.
Живея в Канада. Всичко е затворено. Имам отговорности и се боря сама в живота. И отгоре на всичко трябва да боря комуникация на 2 говорими езика: английски и френски.
Според твоята логика трябва да се самоубия, но не съм се отказала дори на тази възраст да живея.
Затова една огромна прегръдка от мен и : ''Успех и горе главата!''
Всичко ще се нареди! Дай си време!