
Разкошна е! 




в никакъв случай не исках да те засегна с предложението си! В интерес на истината, направи ми впечатление, че за Туба Бююкюстюн има няколко теми във форума и в никоя от тях феновете не добавиха Онур Сайлак в заглавието на темите си, когато те се ожениха!

от поста на Марги разбирам, че трябва да благодаря за прекрасното оформление и на вас, разкошни момичета!
Ханде Ерчел е благородно създание! Сигурна съм, че няма да има нищо против да пишем за нея в темата за Керем, още повече, че съм 200 % сигурна, че скоро ще добави Бюрсин към фамилията си!
добре заварила, миличка! 





Хайде и аз да цопна в новата тема! 


Край. Ще си кажа каквото ми е на сърце и душа.
Тези двамата са създадени един за друг. Сродни души. Това са те. Най-хубавото е, че са се открили. В точния момент. Дано тяхното щастие продължи завинаги!
Пожелавам им скоро да станат семейство - искам да видя Ханде като булка (ще е приказна като Неслихан и Фахрие), искам да видя Керем станал баща (представям си го, ще умре от кеф човекът, не крие, че го иска)... ах! Не съм се радвала така досега за непознати (известни или не, няма значение). Никоя друга двойка не ми е разтуптявала сърцето така!!! Желая им цялото щастие на света. Обожавам ги! 






Харесвам я като жена и като актриса. Но в ролята на Кюбра не я харесах. От отбора на Сибел и Йигит съм. Не мога да кажа, че имам любим женски образ от сериала. Категорично не. Всяка една от жените за мен е слаб характер и не ми допадат като поведение. И сега ще те изненадам много - Йигит всъщност го харесах.
Аз съм малко наобратно - гледала съм много драми като по-малка, интересувам се от кино, от театър и да, в диапазона на моите 15-25 години гледах доста тежки драми. Не става дума за турски сериали, сивито ми е бедно на тях, гледах европейско кино. За мен то е в пъти по-качествено от американското. Но се отдалечих от темата. Мисълта ми беше, че започнах с драми и, както Мира сподели, в един момент се изморих. Животът е достатъчно напрегнат, труден и изпълнен с проблеми, имам нужда, когато гледам един филм, да разтоварвам. Затова постепенно намалих драмите (е, не пропускам силните сериали на Нетфликс и HBO, но те са друга бира), залягам на романтичните комедии, особено що се отнася до турски сериали. Да ме прощават феновете на турската дизи индустрия, но драмите им на мен ми станаха твърде еднакви, бозави и клиширани. Не са моето нещо определено. Да се върна към Йигит - аз имам слабост към този тип образи. (Давам пример - в Черна любов симпатизирах на Емир, не на Кемал). И винаги, ама винаги те са ми любимите персонажи в даден филм / сериал. “Лошите момчета”, които всъщност не са точно лоши, това е маска, това е незнание как да се държиш, страх да не те наранят, предпазна мярка. Всъщност са най-лоши към самите себе си, защото се обричат на самота и нещастие. Изгледах първо последния епизод, за да видя как свършва. И като видях, че моят човек умира, дадох пауза на сериала. Три месеца му се кумих, докато се реша да го изгледам. И пак плаках за Йигит накрая, и още ме е яд, че трябваше да има такъв край. Нямам нужда от такива емоции, затова не гледам драми. Но заради Керем може.
Препоръчани теми