Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми” /тема 87/ Всичко е възможно...

Така... чудя се откъде да започна... имам много мисли в главата си. Ще се опитам да ги подредя и дано се получи смислен пост.

Първо, да, Диди, Йигит ме беше хванал за гърлото. Но май повече го харесвах, отколкото ме дразнеше. Или поне със сигурност не спирах да го харесвам, дори когато ме дразнеше. Общо взето положението беше "бий ме, обичам те". Друг такъв пример мога да дам с Емир от Черна любов. Брилянтен образ направи Каан. Честно казано, гледах сериала повече заради Емир и Зейнеп, тяхната история ми беше много по-интересна от тази на ГГ.

Категорично не мисля, че беше влюбен в Кюбра. Да, изпитваше нещо към нея. Но не мисля, че това нещо беше любов. Обаче за Кюбра съм убедена, че докрая си остана влюбена в него. Обичаше брат му, но голямата й любов си остана Йигит.

Мен не ме интересуват особено връзките им с предишните им половинки. Така де... знам за Серенай и Керем, че са били сериозна двойка в продължение на години. Дори за сватба се говореше. По-скоро ми е интерсно дали са имали снимки в Инстаграм с бившите си половинки, защото сега един с друг качват. Керем и Ханде имам предвид. Ако преди това не са качвали с други, е интересно, че сега са решили да го направят. Нито Керем, нито Ханде са хора, които биха афиширали връзка заради ПР. Сигурна съм.

Относно ролите на Керем, втора по любимост след Серкан Болат ми е тази на Мустафа Керим Джан. Много свеж и различен сериал, жалко, че турската публика не го е оценила и е спрян рано, рано. С Ибо наистина са били великолепен тандем. Въобще на Керем му върви много с мъжете партьори. Както аз казвам - броманс. С Шюкрю също ги харесвах като братя. Въобще целият каст от "Въпрос на чест" са супер. Много се радвам, че са се сприятелили и до ден днешен се имат. Керем като цяло дава вид на добряга и човек, който се сприятелява и разбира с хората. Прави ми впечатление, че с всичките си партньорки / партньори е в отлични отношения. И с Йозге, въпреки че играха брат и сестра, не двойка, и с Елчин. Относно старите му проекти - за "Въпрос на чест" и "Великолепен тандем" вече се изказах. "Неживите" беше странен проект, 50/50 съм там. С Елчин нещо не можах да го възприема, малко ми стоеше като кака до него. "Сърцето на града" тотално не е моят филм, но аз не харесвам Лейля Лидия Туутлу и, може би, това ми влияе. Това ми е най-слабата му екранна партньорка и грам химия не усетих между тях. Във "В очакване на слънцето" е прекалено млад и въобще сериалът ми идва малко ретро. Така де... много ми е демоде. А и аз такива тийн истории към днешна дата не харесвам. Керем в момента е възмъжал, има опит и това си личи. Играе с лекота. Мисля си, че Серкан Болат ще си остане любимият ми негов образ, но да видим. Бъдещето ще покаже. Ханде я харесвам. Определено. И като жена, и като човек. Като актриса, признавам си, освен в тази роля, не съм я гледала в други и база за сравнение нямам. Но смятам, че има талант и се справя отлично с ролята на Еда. Не искам да я сравнявам с актриси като Неслихан Атагюл и Берен Саат, например, защото тях съм гледала в драми. Няма база за сравнение. Много се радвам, че Керем и Ханде се намериха и се надявам това тяхното да е за цял живот. Според мен много си подхождат.

И накрая да кажа за Озан - знам, че много го харесваш, Диди, но мен поне засега не ме е грабнал. Не мога да обясня защо, но нещо в него ме отблъсква. Абе... не е моята кръвна група и това е. Не ми е окей. Сори. "Жесток Истанбул" не съм го гледала. Хванах няколко серии по бТВ сега, нали го дават. Ами това е пример за сериал, който не бих гледала. Ето от този тип драми бягам и съм много далече. Хич не са моето.

Ами май е това. Вече спокойно мога да ви пожелая лека нощ и сладки сънища.

За мен в една връзка мъжът трябва да бъде водещ. Да бъде по-зрял, улегнал, да знае какво иска, да знае как да обича и как да го показва. Жената до него може все още да е момиче, но истинският мъж умее да превръща момичето в жена. Според мен Керем е по-съзрял емоционално от Ханде. Да, тя е преживяла тежка загуба в личен план, която със сигурност калява характера и бързо порастваш, но въпреки това... Керем просто е видял много. Живял е на различни континенти, в различни страни. Общувал е с хора от най-различни нации. Личи си колко добре е възпитан, колко емоционално интелигентен е, макар и запазил хлапашкото в себе си. Той е интересен и животът с него според мен е вълнуващ. Позитивен, открит и непринуден е. Ханде е другата крайност. Тя е мистерия. Тя е тиха, но знаете какво казват за тихите води. Ханде на пръв поглед изглежда плаха и крехка. Според мен обаче, ако успееш да я разчупиш, ако се докоснеш до истинската Ханде, ще откриеш един много смислен, добър и приятен човек. Важно е да се допълваш с човека до теб. Ханде внася меланхолия и спокойствие в живота на Керем. Той от своя страна обръща нейния живот наопаки, внасяйки нужния хаос за един по-вълнуващ живот. Смятам, че ги чака хубаво бъдеще. Като Ин и Ян са ми. Керем е изгрев. Ханде е залез. Керем е шумен и забавен, а Ханде се смее на шегите му. Знаете какво казват - ако не можеш да разсмееш момичето до теб... Той я ухажва дълго време и това си личеше. А тя буквално разцъфтя около него. Хората са по-красиви, когато са влюбени. И двамата могат да научат много един от друг. Важното е да не пускат ръката на другия. И винаги, всеки ден да се обичат малко повече от предишния. Ако Ханде се усеща по-добра версия на себе си благодарение на Керем и обратното - значи са един за друг. Това мога да кажа. Човек се променя всеки ден. Постоянно. Няма стар и нов Керем. Има един Керем, който живее и чувства. Случват му се някакви неща, влияят му и той се променя. Това е животът. Низ от събития. Отстрани Керем и Ханде изглеждат перфектни заедно. В моите очи те биха могли да имат една сериозна връзка, която да продължи за цял живот. И определено говорим за голяма любов. Единствена. Всепоглъщаща. От типа на “не мога да живея без теб”. Такава любов. Не смятам, че Керем е с Ханде, за да награди феновете. Нито смятам, че демонстрира чувствата си и връзката си с умисъл. Когато откриеш твоя човек, просто знаеш. И тогава... тогава искаш да го изкрещиш на целия свят. Знам, че казват: “Щастието обича тишината.” Но не съм съгласна. Щастието е за двама. Когато е споделено, нищо друго няма значение. И не можеш да го скриеш. Не искаш да го криеш. Та ти грееш. Летиш. Това виждам, гледайки Керем и Ханде. Виждам двама влюбени, открили това, което са търсели. Пожелавам на всяка от вас да намери този, който я търси. Навремето на мен ми го пожелаха и го запомних. Много е хубаво. “Намери този, който търси теб, и тогава ще бъдеш истински щастлива. За цял един живот.”