Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми” /тема 87/ Всичко е възможно...

Има пусната анкета в Twitter:  "В каква роля бихте искали да гледате Керем Бюрсин в бъдеще?

Ролите са разделени в 4 групи.

Група"А":                       

Група "В":                            

Група "С":                      

Група "D":                      

Проучването се състои от 4 групи и ще се проведе под формата на полуфинал и финал.

До момента на полуфинал с най-много проценти отиват:  
1.  Агент:  60,8%
2.  Адвокат:   51,8%
3. Университетски преподавател:  39,7%
4. Психолог:  36,3%

Оох, това с най-любим момент е толкова трудно...! Въпреки това обаче се спрях на този и той си ми е фаворита от любимите моменти!

Любим момент! Едва ли може да се избере само един! Оставям ви това видео! 😁🥰😘😘😘

                                                                      И едно селфи   

   

Днес идвам с послание: светът е за двама! 💗🤩

👍 Фили - и аз бих загледала сериал с Кадир. Такава стойка има тоз човек - приковаваща, пък е и красавец!

edit: един от многото любими моменти

https://youtu.be/cok3RR_bf_w

Днес сме на романтична вълна.





Близка приятелка на Керем е последвала Ханде и обратно. Та това са новостите днес.

Гости, на мен тази сцена също ми е сред топ 3 от любимите, най-вече защото успяха да ме изненадат с нея , нито във фрагмана, нито в озета, нито в развитието на сюжета , от нищо не се подразбираше, че ще има такава сцена и такова развитие. Дет се казва за първи път ме хванаха неподготвена и тогава помня, че гледах лайв и обсъждахме в темата Балджа или Еда ще се появи на борда всички се надявахме да е Еда, но едвали някой е очаквал да направи предложение за брак добре че имаше фрагман тогава веднага след епизода, че иначе 1 седмица щяхме да се чудим сън или реалност беше това предложение

Точно....+1

Добър вечер и от мен , момичета !☺❤

" Езикът на любовта е универсален . За нея няма езикови и културни различия ." Керем Бюрсин Абсолютно съм съгласна с нашият любимец , защото за любовта няма граници. Тя ще премине през стени и прегради и нищо няма да я спре. Не може да бъде заключена вратата и любовта  да бъде спряна. Защото когато любовта почука  на заключената врата ,то тя сама ще се отвари.Истинската любов е неподвластна на времето, ударите, лъжите и манипулациите. Любовта е вечна ! Тя е един паралелен свят ,който ни следва през целия ни живот - от родителската любов, любовта към приятелите и се стигне до онази любов , която ни кара да летим в небесата, да мечтаем, да се усмихваме.

Еда и Серкан две сродни души  !  ❤ Въпреки  че бяха толкова различни в началото на сериала после тях  Любовта ги събра. Невъзможно е човек да избяга и да се скрие от Любовта. В точното време и  място , точният човек ще почука на вратата.....













За любим момент ми е трудно да избера ,защото сериала досега е историята на една  истинска любов. А и някак си погледа ми е отправен в очакване на бъдещето , в предстоящото. Каква ли изненада ни готвят сценаристите ? Надявам се през вторият сезон да има още по -вълнуващи и спиращи дъха моменти с двамата влюбени.

"Почукай на вратата ми " -поглед в бъдещето

Събуждам се , май съм спал доста. Усмихвам се и в  главата ми нахлуват толкова мисли. Париж ! Колко късмет,любов и щастие ни донесе този град  с Еда. Прегледът, изследванията  в престижната клиника и тройната експертиза на лекарите, която едва дочакахме. Толкова тревога,мъка,страдание,напрежение , безпокойство , нервно очакване имаше. Но Еда не ме остави и за миг сам да се терзая и да потъна в безнадеждност. Бяхме само двамата и сякаш всичко  беше притихнало в очакване....
В определеният ден и час за консултация и окончателно становище отидохме заедно в клиниката. Пристигнахме почти половин час по-рано в клиниката - напрегнати,развълнувани , но се държахме за ръце. Чувах ударите на сърцето си в ушите...А в гърлото ми беше заседнала буца, едва преглъщах. А минутите ми се сториха цяла вечност. Каква ли ще бъде присъдата на съдбата ? Станах и неспокойно започнах да крача из коридора. Не ме свърташе на едно място. Чух името си. Една сестра ни отведе в кабинета. Еда държеше да бъде с мен и заедно да чуем - какво ни очаква. Най-възрастният професор ни поздрави и покани да седнем. Започна да говори:
-От направените изследвания   три пъти в нашата клиника заключението ни е , че г-н Болат е абсолютно здрав. Има разминаване в изследванията ,които ни предоставихте и сегашните. Липсват данни за какъвто и да е тумор. Няма повод за безпокойство, няма нужда от лечение или някакъв специален режим.Г-н Болат,  вие сте  здрав и млад мъж,пред който е живота.
Чух какво казаха, но сякаш не разбирах какво става...Прегърнахме се с моето момиче и плакахме от щастие. Боже , ти си велик и вършиш чудеса! Какво облекчение , сякаш камъни ми паднаха от гърба. За нас имаше надежда , нов живот , който да изживеем с Еда.
Останахме в Париж няколко дни. Какво невероятно чувство на лекота, на наслада да вървим заедно по парижките улици , да се прегръщаме и целуваме..Опасността я нямаше и нищо не можеше да попречи и помрачи нашето щастие. Животът е хубав !!!
Сепвам се и се обръщам в леглото. А Еда я няма. Сигурно е станала по-рано. Ставам и започвам да я търся в новата ни къща. Не я откривам. Звъня и , не отговаря. Е, така се ядосвам като не вдига тоя телефон. Сигурно е отишла да пазарува за сватбата ни. Вчера се уговаряха с Айфер и майка ми - сватбена рокля, покани,подаръци...Вземам си душ и набързо се обличам. Трябва да изляза за среща по важен проект. Телефонът звъни.
- Да,Лейля тръгвам веднага за офиса. Не съм забравил за срещата.
Излизам и подкарвам колата. Виждам,че колата на Еда я няма . Какво е това задръстване сутринта? И всички бързат, нервни и припряни.... Надувам клаксона на един идиот пред мен, ще завива ли , как  кара тоя ....И Еда я няма още да звънне. Направо се побърквам. Защо не ми каза ,че ще излезе рано.
Телефонът звъни. Айфер е .
-Серкан къде си?
- На път за офиса съм. Защо, случило ли се е нещо?
- Бързо, Серкан. Ела в болницата. На Еда и призля , започна да повръща и припадна.
Питам в коя точно болница са. И натискам газта. Трябва да стигна по-бързо. Звъня на Лейля да отложи срещата. Какво ли е станало? Еда да не се разболява? Тя много се притесни за мен в Париж. Напрежението сигурно и се отразява. На няколко пъти в Париж не се чувстваше добре. Даже в изисквания ресторант с отбрано меню вечерта когато празнувахме , че съм здрав , тя почти нищо не хапна , а после в хотела повръща. Да, сега пък Еда се разболя. Тъкмо се оттървахме от един кошмар и ето друг се задава. Еда не внимава за здравето си, яде нездравословно, не спортува. И ето какво става...
Пристигам. Паркирам колата и започвам да тичам по стълбите. Звъня на Айфер да каже къде са в болницата. Намирам стаята. Влизам и виждам моето цвете в леглото на системи. Май спи. В стаята са майка ми и леля и.
- Мамо, Айфер какво става ? Какво казват лекарите ? Сериозно ли е състоянието и ?
- Синко, и аз не разбрах какво се случи. Видяхме се в магазина за сватбени рокли. Еда трябваше да пробва няколко и да изберем. Тя влезе в кабината и след малко изтича. Попита за тоалетната и отиде там. Почакахме, но се забави. Айфер отиде и я доведе.
- Да , зетко. На Еда и беше зле и повръщаше. После я наплискахме с вода с Айдан , разтрихме ръцете и. Но тя се свлече на пода..Повикахме линейка и дойдохме в болницата. Направиха изследвания и сега чакаме.
- Не разбирам , как така ?...Снощи беше добре , толкова се смяхме, пихме от любимия и шоколад , гледахме филм. Еда се чувстваше прекрасно....
- Сине, може да е от стреса в Париж. Еда много се измъчи. Може да има нужда да си почине.
- Моята племенница е здраво момиче. Не разбирам...
- Айфер да не е от онези странни състояния дето изпада Еда -заспива и пада ?
-А , не , не мисля. Тези състояния са кратки - поспива си и се събужда. А сега повръща много и припадна. Все още не е дошла на себе си....
Влезе сестрата да провери системата. Питам я как е Еда. А тя ми отговори , че чакат все още изследванията.
След малко моето момиче се размърда и бавно отвори очи.
- Къде съм ?
- В болницата- казвам и аз.
Приближавам се до нея и я прегръщам силно. Целувам я нежно.
- Но защо съм тук ?
- Защото си припаднала и повръщала.  Любима, не се притеснявай сега ще ни кажат какво ти е. Как се чувстваш ,боли ли те нещо ?
- Не, не ме боли. Само съм замяна и отпаднала.
Пред вратата се чува шум. Излизам и гледам всички от офиса са там - Енгин, Пърл, Мело, Ферит, Ердем....
- Защо сте тук?
- Ами братко Мело ни каза,че Еда не е добре и дойдохме веднага. Какво става ? Как е Еда ? Казват ли нещо докторите?
- Енгин, все още не знам. Сигурно се е разболяла. Ох, тя сега се събуди. Забравих да и измеря пулса, ами кръвното, дали са направили всички нужни изследвания ? Отивам да търся лекаря да попитам.
- Приятелю, да не би да става въпрос на нашата "болест" ?
- Глупости, Енгин. Състоянието на Еда е сериозно. А и аз в последно време изключих и не съм обърнал внимание на проблема.
Към нас се приближава лекаря. Влиза в стаята. Ние всички го последваме. Той заявява,че трябва да прегледа пациентката и да разгледа изследванията.
Излизаме всички. Студена пот ме избива. Започнам да обикалям наоколо. Дано не е нещо сериозно, да е някоя нелечима болест. Ние сме млади,влюбени, предстои ни сватба. Имаме толкова планове и мечти. Времето сякаш спря. И доктора не излиза още. Ще полудея. Няма ли свършване....
Майка ми се приближава и ме прегръща.
- Серкан, синко дръж се. Еда е силно момиче,ще оздравее....
- Мамо, ами ако нещо се случи с Еда! Няма да го преживея ! Не искам и не мога да я загубя. Толкова неща преживяхме заедно.Мамо , защо , защо точно сега ?
Лекаря ни вика. Влизаме аз, мама и леля и. Той ни поглежда спокойно и казва.
- Няма нищо страшно. Изследванията са добри. Тя е бременна. Паднало и е кръвното. Стомахът и е раздразнен. Ще полежи , ще почине и ще пие тези лекарства няколко дни. Трябва повече почивка и да не се вълнува.Поздравления !
Втурвам се към Еда и я прегръщам силно. Милвам косите и, лицето и , целувам я. Не мога да повярвам. Аз, аз ще ставам баща , а Еда майка. Ще имаме дете !!! Каква радост , какво щастие и вълнение !
- Еда , любов моя . Ще си имаме дете. Благодаря ти , любима !
- Любими , вече ставаме трима. Вече ставаме истинско семейство.
Мама и Айфер също прегръщат моето момиче и плачат от радост.
Еда е толкова изненадана, объркана, но много щастлива. Започва да плаче. Аз отивам да я утеша, да я прилаская. Какъв подарък  , какъв подарък ни правиш Господи !
След малко излизам навън. Толкова съм развълнуван. Всички очакват да чуят какво става.
- Братко, какво е положението ? Много ли е лошо ?
- Ех, ама и ти Енгин. Хванали сме от вашата " болест". Еда е бременна . Чакаме дете.
Всички започват да ме прегръщат, да ми честитят.  Мело идва и ми казва :
- Зетко, зетко толкова много се вълнувам. Ще си имате едно такова мъничко бебе. Ще му се радваме всички и много ще го обичаме.
Прегръщам Мело и едва сдържам сълзите си от радост. Какво нещо е живота ? Тъкмо си мислиш , че всичко е загубено, че няма изход и надежда и изведнъж всичко се променя и преобръща. Новият живот е чудо и дар от Бога !

🙃 Едно най-обикновено стълбище може да бъде толкова романтично, когато светът е за двама!
Продължавам си. За мен Еда и Серкан се влюбиха още в университета, а по-късно го осъзнаха! 🤩

Бамби

Аквамарин, прекрасен разказ, усмихна ме
Налбантова да спре да чете до тук!
Ох, явно Ханде наистина си е сменила прическата, вчера помислих, че е качила стара снимка от времето на "Азизе". Не ми допада с бретон , а и с този бретон отива права или вързана коса т.е. край на буклите и къдравата Еда 😭😭😭
Да видим Керем как ще се появи през юни, много ми е интересно