И да добавя - една средно статитистическа жена няма никакви проблеми да гледа сама едно малко дете - ще се лиши малко от някои скъпи парфюмчета, козметика и глезотии, ще бъде по-практична и всичко ще е точно. Важно е да знае какво иска и да направи проекция върху детето, което иска като за сериозен ангажимент в близките 20 години, а не само като "сладкото бебче", което гордо ще показва на близки и роднини.
ЛейдиРоуз, нещата не опират изобщо до лишаване от глезотии. От нищо не съм се лишила заради детето си освен от свободата да разполагам със себе си. Всъщност и от нея не съм се лишила съвсем, но за тази цел съм си осигурила кръг от доверени хора. Във всеки случай животът ти се ръководи от мисълта за детето - дали мога да отида на кино, ако мога, кога ще е най-удобно с оглед на детето, а дали ще има кой да го гледа тогава, а дали е подходящо да отидем на почивка еди-къде си с дете, а дали на детето вече не трябва да направя отделна стая, ама къде да я направя, ама трябва по-голямо жилище… И така за всичко.
А “сладкото бебче” пораства наистина много бързо и става един полутийн, който гледа сърдито само ако си отвориш устата да му кажеш навъпреки. И като му кажеш, че се държи недопустимо, той ти обяснява ‘вече съм тийнейджър, в трудна възраст съм’. Ами не, миличък, още не си тийн, едва на девет си.
)
