Обмислям Бебе с Инсеминация от Донор

Ти пък?! Знаеш ли колко е готино?!

На мене ще ми е тъжно, защото детето няма да има историята на половината си род, но не искам да се лиша от поне едно дете, просто защото не съм имала късмета да срещна човек. Вече дори не съм сигурна, че си струва да се чака някой подходящ за дълга връзка, защото и тогава гаранции няма - последните ми две връзки бяха 5 и 6 години. Голяма работа.
Достатъчно ще ми е да съм влюбена в бащата, поне да знам, че с любов съм го направила това дете, а той да прави каквото иска после.

Тъжно е когато майка изоставя детето си и го захвърля като ненужен боклук...тъжно е, когато баща не поема отговорност за потомството си, когато детето се прави за "помирение". Винаги е тъжно, когато едно дете идва или остава нежелано. Когато имаш цялата любов на света да дадеш на едно същество, вместо да си пилееш усилията в безмислени "кариерни щастия" или други, които в един момент не те топлят, тогава е тъжно, когато пропиляваш дадени ти от природата възможности. Аз считам, че всеки има избор в живота.
Както казвате, интелигентни жени остават без деца,а простачките нарояват по 5-6 без да могат да ги гледат и възпитат. Ей това е тъжно. Затова е хубаво човек да се осъзнае овреме какво пропуска.

Моите деца са записани на името на баща ми и не е вярно, че ми стават като брат/ сестра. Реално в живота и в моето семейство има случаи снаха и свекър или зет и тъст да са с едно и също име. Във втория случай няма как да се избегне повторението на бащиното име на детето и майката. В удостоверението за раждане се записват родителите на детето, там дядото не фигурира като баща, защото не е баща на детето. На мястото на бащата се поставят тирета/ звездички.
Моите дядовци са адаши и родителите ми имат еднакви презиме и фамилия.

Здравейте, искате да кажете, че може да няма бащино име?

Не мисля, че по българския закон може без бащино име. Синът ми няма, но той е роден в чужбина, където пък няма бащино име. Съответно в българския акт за раждане е записан с името от чуждестранния. Но ми се струва, че това е частен случай.

По българския закон бащиното име е задължително, а при неизвестен баща или когато е анонимен донор, се взима от името на майката (примерно от Светлана - Светланов/а) или със съгласието на бащата на майката - неговото име и детето има същото бащино име като майката. Ако е родено в чужбина, взима само фамилията и това улеснява до голяма степен тази дилема.

Много сме в това положение...липсата на подходящ човек и най-вече грижовен и интелигентен. В тоя ред на мисли, защо смяташ, че е "тъжно", ако си направим първо детенцето с избор поне на качествен и здрав донор, а не да се вайкаме над съдбата си и може би (никога) да не срещнем този "г-н Идеалният"?

Искам да кажа, че в удостоверението за раждане на мястото на бащата не се вписва нищо, слагат се чертички ---- или звездички ****
Ако Вие Симона Димитрова Иванова имате дете без баща (от донор), то детето Ви може да бъде записано като:
Никол Симонова Иванова или като Никол Димитрова Иванова, ако баща Ви е съгласен. И в двата случая като майка ще бъдете записана Вие, а на мястото на баща ще има ------ / ****** .

Правилно казахте...съдба и съм съгласна, че въпреки нея не трябва да се изпуска момента.

Тъжно ми е, че докато аз учех за по-добро бъдеще и работех до късно...други залагаха над късите поли и деколтетата и сега нямат моите проблеми.

Това нали не го мислиш?! Онези с късите поли и деколтетата също имат проблеми, вероятно доста по-сериозни от твоите.

Работата за по-добро бъдеще никога не е излишна. По-доброто бъдеще ти дава свободата да избираш, да бъдеш независима от прищевките на някого, че дори от превратностите на съдбата. Не функционира за всичко, но в ежедневието е точно така. За мен лично това е много ценно, но аз съм малко 'чепата' в това отношение: не обичам някой да ми се бърка много, много в личните и не толкова личните дела или пък да се съобразявам с някого.

Никой не отрича, че с баща е по-добре, отколкото без. Зависи, разбира се, от бащата, но говорим за идеалния случай. И все пак, ако имаш желание за дете, ако смяташ, че имаш финансовия и емоционалния капацитет да го отгледаш, ако едно дете ще те направи щастлива, защо да не предприемеш тази стъпка?! Няма абсолютно нищо срамно в донорската инсеминация, нито пък на челото на детето е изписано 'донор'.

Преди да започна процедурата, трябваше задължително да отида няколко пъти на психолог, който работи със случаи, свързани с асистираната репродукция във всички нейни аспекти. Много помага да си изясниш нещата за себе си.

Горе главата и не ги мисли онези с късите поли и деколтетата! И не се поддавай на натиска на близките - сега е за партньор, утре ще бъде защо бебето е още с памперс, вдруги  ден - нещо трето. Направи това, което ТИ смяташ, че ще те направи щастлива. Близките ще те подкрепят - кой друг, ако не те. Моите винаги казват 'решението си е твое, последиците също са за теб, но ние винаги ще бъдем зад теб' и наистина е така.

Искам да напиша много неща едновременно дано не стане объркано

1. За неподходящите партньори и краткотрайните връзки - ако се случи повече от 2 пъти вече не бих казала, че е въпрос на късмет, въпрос на умения е и те могат да се развиват. Умения да видим подходящия партньор (защото те съществуват). Умения да сме във връзка. Евентуално да преодолеем страховете си.
Казвам ви го от опит Аз вложих над 10 години за да се променя малко от малко, че да забележа друг тип мъже. Те винаги са съществували и някои от тях даже са ме харесвали , единственото което се промени е аз (и то не много).

2. Напълно нормално е високо интелигентен и успешен човек независимо от пола да има по-малък избор на подходящи партньори. "Ако бях по-тъп, колко щеше да ми е по-лесно", не е продуктивна мисъл

3. Не е лесно да се скочи в нова връзка след провалена дълга такава, иска си време да се възстановим след неуспешна връзка.

4. Има много голям натиск от роднини, приятели, общество, доктори и т.н. да се размножим. Важно е да знаем за себе си искаме ли или се поддаваме на този натиск и ако искаме - при какви обстоятелства.

5. Няма нищо срамно в забременяване от донор или пък детето да носи презимето и фамилията на майката. Има и какво хубаво да кажем на детето, по въпроса защо така сме постъпили, примерно "толкова силно те исках, че не можах да изчакам повече". Има група във форума на жените забременели от донор, ако тръгнете по пътя ще получите подкрепа там.

6. Като имаме вече дете е напълно възможно да намерим партньор.

7. Средната възраст на раждане на първо дете в България е 29. Реалистичното очакване на мъж на примерно 34+ като търси партньорка е че тя по-скоро вече ще има дете. За съжаление реализма в очакванията е по-скоро рядкост ...

Одри, звучиш като жена здраво стъпила на земята и те поздравявам за заключенията! По много от нещата имаме сходни гледна точки.
Вярвам, че и след дълга неуспешна връзка или няколко неуспешни такива, има шанс за нова любов. Не е казано, че ще "се случи" точно когато най-много я търсим. Човек трябва да се въоръжи с търпение ако наистина иска много подходящ човек и хармонична връзка. И да, напълно е в реда на нещата жените и мъжете над 35 да са с дете/деца.Защо той примерно да има, а да изисква жената да няма? Стремим се уж към равноправие в отношенията.
И да добавя - една средно статитистическа жена няма никакви проблеми да гледа сама едно малко дете - ще се лиши малко от някои скъпи парфюмчета, козметика и глезотии, ще бъде по-практична и всичко ще е точно. Важно е да знае какво иска и да направи проекция върху детето, което иска като за сериозен ангажимент в близките 20 години, а не само като "сладкото бебче", което гордо ще показва на близки и роднини.

Имала съм мисли за гледане на дете сама.Не с донорска сперма, не съм знаела тогава.Ами някой си да ми свърши тая работа.Естествено няма да му казвам.Случи се нещо подобно.Без любов, без тръпка, стискам аз зъби и се правя на луда.На първия месец - две черти.Обмислям вариант в който да му кажа, че не го искам този,
и ще си стоя с детето сама.Той не е съгласен естествено.Отивам на първи преглед - чхг, след чхг.. изглежда кухо яйце.Толкова нерви събрах с този, тогава като че ли се събудих от нещо си, че се молех наистина да е кухо яйце и да се приключи.Кюретаж.Искаше да идва в болницата.Бе за кво си ми!?След 2-3 месеца мина отдалече да провери дали имам корем, дали не съм излъгала.Нямах корем.

Не става без тръпка при мен.Благодарна съм, че така се получи.Срещнах си моя си човек, правим инвитро, сега пак съм на тръни дали няма да се окаже кухо яйце, макар че по нищо не изглежда така.Просто е рано да се види.

Такава ненавист не съм изпитвала към човек, а този щеше да става баща на детето ми!?Как ще го търпя цял живот, макар и разделени?Ами ако ми вземе детето?Тогава къде ми е била главата, просто не знам!
Напълно  ви разбирам и подкрепям.Нямате ли някой до себе си - донор и си решавате мача, колкото и грубо да звучи.
Успех в това ви решение, колкото и да изглежеда за някои като лудост! 🍀

ЛейдиРоуз, нещата не опират изобщо до лишаване от глезотии. От нищо не съм се лишила заради детето си освен от свободата да разполагам със себе си. Всъщност и от нея не съм се лишила съвсем, но за тази цел съм си осигурила кръг от доверени хора. Във всеки случай животът ти се ръководи от мисълта за детето - дали мога да отида на кино, ако мога, кога ще е най-удобно с оглед на детето, а дали ще има кой да го гледа тогава, а дали е подходящо да отидем на почивка еди-къде си с дете, а дали на детето вече не трябва да направя отделна стая, ама къде да я направя, ама трябва по-голямо жилище… И така за всичко.

А “сладкото бебче” пораства наистина много бързо и става един полутийн, който гледа сърдито само ако си отвориш устата да му кажеш навъпреки. И като му кажеш, че се държи недопустимо, той ти обяснява ‘вече съм тийнейджър, в трудна възраст съм’. Ами не, миличък, още не си тийн, едва на девет си.