Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №21

Честито Възкресение!
Благодаря за всичко споделено!
Фрагманът звучи наистина мащабно: вижда се не само още един различен съвременен влак, но и думите на Фекели са като лозунг:
“По тези земи ще живеем като хора, по братски!“ Навлизаме в нова епоха.
Изглежда Зюлейха се е обадила на Фекели и той е на мястото на срещата на Зюлейха с Фикрет, която Юмит снима: има кадър, на който Фекели говори с Юмит. А Зюлейха сигурно е отишла веднага след срещата при Демир. Може би от Фекели по телефона след това са разбрали за Юмит и Демир е отишъл при нея в конака.
Юмит най-вероятно е паднала сама и нарочно по стълбата, но дали това не е станало, след като Демир си е тръгнал. Но кой я е открил? Има нещо, което издава, че Севда е в течение и участва в историята: листата от червени рози, които се разпиляват, когато Демир замахва с ръка и съдът, в който са били, пада на земята. Червените рози са елемент от магията с цветя, която Севда направи за Зюлейха – за нея жълтите нарциси за незабрава, а за Юмит – червени рози, вероятно, за да я обикне Демир. Такова беше тълкуването, което Севда даде. Ако е така, Севда може да е отишла при Юмит, след като Демир и Зюлейха са се върнали, и може Севда да я е намерила и откарала в болницата. Не присъства в съда, сигурно пак е при нея.
Аз мисля, че Шермин не знае, че Юмит е дъщеря на Севда. Тя знае само, че Юмит има и друго име, което никой не знае, но го знае Севда. Зюлейха може да разбере това както от Демир, така и от Шермин. Ако Зюлейха е чула това, тя може да е изпратила познатия комисар да търси семейството от Истанбул, което Севда се издаде, че познава. Така Зюлейха може първа да разбере, че Юмит е дъщеря на Севда. Остава да разбере и за връзката на Демир с Юмит.

Здравейте!
Обърканото съзнание на Азизе подаде темата „Йълмаз“, после я пое Севда и я чухме много ясно в караницата за летния лагер. Тази тема има две части: любовта и детето Аднан. Никак не е случайно извеждането на тази тема на дневен ред. Зароди се от присъствието на Юмит. Влагането и в магията с растенията на Севда трябва да „върне“ Зюлейха при Йълмаз, а Демир да „свърже“ с Юмит. Севда знае, че това е отминал етап и тук никой не може особено да навреди: Зюлейха наскоро и разказа своя сън с Йълмаз, Демир казва за Юмит: „Разбрала е, че нямаме общо бъдеще.“ Но въпросът за детето, дори и сега, остава неизяснен между двамата, Демир и Зюлейха мислят по различен начин за Аднан от самото начало на брака до днес. А в този момент на дневен ред излиза тъкмо въпросът за кръвното и некръвното: особеното положение на Аднан, заявката на Фикрет за „кръвен“ брат, следващи деца...

Името на лагера е семеен въпрос и той може да се реши в разговор. Но как ще се реши въпросът с различното разбиране на Зюлейха и Демир по отношение на това чие дете е „нашият“ син Аднан? Двамата говорят на два различни езика за едно и също и това е така от началото на техния брак:
„Я дал его имя своему сыну, чтобы память о нём жила. Ты хоть знаешь, как это было сложно для меня? Я это сделал, чтобы тебе было приятно. Чтобы твоё сердце успокоилось. Что ты ещё от меня ждала?
- Дал имя. Да. Потому что Аднан сын Йылмаза. И Йылмаз при жизни из-за тебя не смог воссоединиться со своим сыном. И поэтому ты…“
Целият диалог:
https://vk.com/birzamanlarcukur?w=wall-82230597_220399
Докато за Демир Аднан е „моят“ син, а за Зюлейха -  сина „на Йълмаз“, ще добавя още едно изречение, което чухме в последно време от Демир:
 „У меня никогда не было намерений отдалить ребенка от отца и считать, что его нет"!
Брачният живот на Зюлейха и Демир от самото начало върви в две успоредни линии: Зюлейха следва брака пред Бог с Йълмаз, който в гражданския брак с Демир минава в „нелегалност“ и тя скрито обича Йълмаз и когато е сама, детето Аднан става Йълмаз. В този брак водещи са кръвното, телесното, които заедно с любовните чувства държат здрава връзката във времето. Зюлейха направи всичко възожно и омъжена за Демир, тя изведе любовта си към Йълмаз и неговото кръвно дете от „нелегалност“, постигна развод с Демир и върна отношенията им с Йълмаз на открито и в стария път. За Зюлейха всичко това беше нормално, защото за нея нормалното е кръвното и телесното. Дори когато се върна с любов при Демир, за Зюлейха детето Аднан си остана дете на Йълмаз: за Зюлейха определящ е кръвният произход. Тя вижда и признава грижите и любовта на Демир към детето, но не поставя неговото приемно бащинство наравно с това на Йълмаз. В новата ситуация с нови „кръвни“ роднини с такова мислене тя сама подценява детето си.
Демир се ожени за Зюлейха с любов и още с обявяването на бременността е приел детето от друг баща като свое: още в този начален момент Демир е станал приемен баща. Той е смятал, че се жени за момиче в безизходица и е поел ангажимент за нея и нейното дете. Перспективата в онзи момент е за няколко десетки години време, в които Демир се е надявал, че Зюлейха ще го обикне – нейното мълчание, когато той и говори по този въпрос, е обещание. Ако Зюлейха беше обикнала Демир, за което тя е нямала дори намерение, още веднага, след като това се случи, Демир е бил готов да направи това, което направи в последните години: да се знае кой е биологичният и кой приемният баща. Той не е имал намерение да крие това. Но това е възможно, само ако Зюлейха и Демир бяха на едно мнение: ако се обичаха взаимно – това Демир е имал основание да очаква от съгласието и за брак, и тя като майка искаше да живее с детето на Йълмаз при приемния баща Демир, което открито чрез брака е заявила, но скрито действа за друго. Йълмаз е щял да получи право на своето биологично бащинство, време за общуване с детето, но то щеше да живее с майка си в семейството на Зюлейха и Демир. Това, което Зюлейха привидно обещаваше, се оказа лъжа за Демир и той беше принуден да води война с Йълмаз – в защита на своето, да и взима детето – това е обаче по закон и емоционално детето на Демир..., докато това беше възможно. Смъртта на Йълмаз фактически създаде положението, което Демир си представяше в самото начало: той е мислил, че Зюлейха се е отказала от Йълмаз, той няма да съществува за нея като любим човек, а детето ще знае биологичния си баща, но с желанието на майката ще живее при приемния си баща.
Зюлейха нито в началото, нито сега можа да разбере, че биологичен и приемен баща са на едно и също ниво, всяко от тях означава пълноправно бащинство. Разликата е в начина на ставане на баща. Затова и нейната оценка и говорене по този въпрос в диалога за летния лагер са такива. Двамата с Демир се разминават, но предстоят събития, които може да променят не само нейното разбиране, но и неговото. Зюлейха може да разбере приемното бащинство, но пък Демир може в същото време да разбере по-голямата „ценност“ на кръвното бащинство. Последното, разбира се, не го вярвам, но е възможно да поставят това пред героя като изпитание. Така или иначе, въпреки напредъка във времето за Зюлейха по тази тема, в момента двамата с Демир остават на различни позиции по отношение на кръвното и некръвното бащинство: за Зюлейха кръвното е с приоритет, то е основното бащинство. В рамката на семейството Зюлейха се успокои по отношение на мястото на Аднан и Лейля, но мисленето и за Аднан е като за син на Йълмаз. Зюлейха не може да разбере  като пълноправно приемното бащинство и това е причина Демир много да страда.
Може би някога Зюлейха ще проумее, че в нашия свят Аднан е дошъл като син на Демир.


С каква лекота Фикрет „доказва“ кръвното бащинство на Аднан: майка му плакала на смъртния си одър, когато Фикрет казал, че знае, че е негов син! Затова Зюлейха като майка трябвало да го разбере. А Демир, който от години отстоява правото си на приемен баща, да признае „грешка“ на своя баща, отказал „кръвно“ бащинство...Искания, подкрепени от заплахи.

Здравейте
Несъмнено, по-специално впечатление в предишния епизод направиха: спорът между Зюлейха и Демир за името на детския център, думите на Хамине и оттам и реакцията на Демир, която може да се свърже с неговия жест по повод на името на Аднан и друмите му, че е нямал намерение да отделя дете от баща му и да се прави, че бащата не съществува.
Моите впечатления за спора на двойката и за казаното от Хамине се припокриват с коментираното по въпроса, но аз лично съм на друго мнение за думите на Демир: " Никога не съм имал намерение да разделям дете от баща му и да считам, че той не съществува!"
Щях да коментирам тези друми в светлината на спора между Зюлейха и Демир за детския център, но сега се спирам само на тях и на някои реплики от спора.
Демир може да се е оженил за Зюлейха, за да я спаси от безизходицата; той самият каза, в един от разговорите си с Хюнкяр,...че се е надявал тя да приеме този брак от безнадеждност и после да се влюби в него, виждайки неговата голяма любов, но факт е, че след истината, изказана от Йълмаз, Демир не постави пред Зюлейха въпроса за Йълмаз като нейн любим, а продължи с лъжата за "брата". Мълчанието на Зюлейха за Йълмаз си е нейно решение и това сега не го разглеждам и обсъждам, но Демир трябваше да изясни този въпрос със Зюлейха, ако реално е имал някакъв позитивен/чисто човешки поглед към Йълмаз като някакъв фактор, ако така мога да кажа. Демир осъзна разминаването в ситуацията: Йълмаз говори за любов със Зюлейха, за годеж, за това, че тя е станала негова жена пред Бога, а Зюлейха мълчи за Йълмаз като нейн любим...мълчи за всичко. Ако тя е престанала да обича Йълмаз, но Йълмаз не знае това, то Демир трябваше да "стъпи на чисто" и да коментира това с бъдещата си жена. След връщането си от затвора, Демир продължи да говори на Зюлейха и на Хюнкяр за "брата" Йълмаз, не каза за истината, която научи. Въпреки съзнанието, че Хюнкяр е намесена в някаква ситуация около Йълмаз (съгласието на Хюнкяр за брак с една слугиня, което не е в нейн "стил"; издаването на Йълмаз на полицията и т.н.), Демир даде адреса на затвора на Зюлейха пред Хюнкяр, но не обсъди това с нея, дори и завоалирано, знаейки, че Хюнкяр може би е взела мерки, които трябва да бъдат "вдигнати", за да може Зюлейха да пише на "брат" си, за да се разяснят....т.е. Зюлейха да каже на Йълмаз, че не го обича вече (ако така си е мислел Демир тогава). Демир говореше на Зюлейха, че знае, че тя не го обича, но е сигурен, че тя ще се влюби в него, усещайки любовта му и т.н., но Демир така и не разреши на Зюлейха да види Йълмаз (за да се разберат), не позволи никаква среща с него или разговор с него по телефона - евентуално тя да приключи връзката си с него (ако Демир вярва, че Зюлейха не обича Йълмаз, а той нея - да). Демир не отиде и сам да поговори с Йълмаз като мъж с мъж и го остави да вярва, че Зюлейха му е още годеница; остави Хюнкяр (познавайки добре майка си) да се разпорежда с Йълмаз и да го лишат от всички законни права на затворник - свиждания, телефонни разговори, кореспонденция, право на молба за помилване или нов съдебен процес. Оставиха Йълмаз в тотално невидение, "информационно затъмнение" и терзания, че не получава отговори на писмата си. Демир "изхвърли" Йълмаз тотално, сякаш е мъртъв и то напълно съзнателно и целенасочено.
Т.е. общо казано - за мен никак не е ясно, как Демир е смятал, че ще "включи" Йълмаз в някакво право на бащинство впоследствие, като той го "изключи" още в самото начало като "фактор" в каквото и да било отношение, дори и в чисто човешки план. Няма никаква логика, според мен и за мен е немислимо Демир да е имал каквото и да е намерение по повод на затворника Йълмаз, още по-малко да го включва в бащинство, пък дори и Зюлейха да го беше обикнала.
Та, Демир не даде възможност на Йълмаз да разбере, че Зюлейха уж вече не го обича (ако е мислел това от мълчанието на Зюлейха и приемайки това мълчание за обещание) или че тя е омъжена. Йълмаз разбра от други хора за това. И тогава за какво последвало право на бащинство на Йълмаз иде реч сега?! Да не говорим, че Демир изпрати човек да убие Йълмаз в затвора още докато Зюлейха беше бременна? Как Демир да е нямал намерение да разделя баща от дете, като той многократно се опита да убие този баща, за да запази тайната и за биологичното му бащинство и за любовта му със Зюлейха...за да прикрие вероятността за това бащинство?! Самият Демир каза на пресконференцията, когато обяви Йълмаз за биологичен баща, че е искал и опитвал да пази тази тайна, че не е имал намерение тази тайна да излиза наяве, но след като това е станало, то той иска да обясни и т.н. Демир правеше всичко възможно тайната за Аднан да не се разкрие. Дори и Зюлейха да го беше обикнала, дори и Йълмаз да не беше получил амнистия, то нямаше поставена никаква основа така, че Йълмаз впоследствие да знае и да получи някакво право да бъде баща и да познава детето си. Всички действия на Демир от истината казана от на Йълмаз...до няколко дни преди смъртта на Йълмаз, когато се помириха и разбраха за развод, бяха в посока на разделяне на Аднан от биологичния му баща и липса на каквито и да било права. За мен лично, съмнение в това - няма. И стореното и казаното до момента в историята на сериала, която ни показаха е именно в тази насока.
Ако думите на Демир бяха верни, то лично за мен, той от самото начало щеше да действа по съвсем друг начин. Когато Зюлейха избяга, за да види Йълмаз...то Демир не й позволи да говори с него, удари й шамар и я заплаши, че ще й реже пръста, ако свали още веднъж брачната халка. Ами, ако Зюлейха искаше да обясни на Йълмаз за всичко - за сватбата, че вече е жена на друг и т.н. и не е искала да го шокира в началото и за това е свалила халката?! Как Демир твърди, че щял да признава права на Йълмаз, като той не призна изобщо дори правото му да знае, че Зюлейха вече не е негова годеница и че е омъжена за друг?!
Та, за мен тези негови думи бяха пълен абсурд. Това е личното ми отношение.
Мисля, че това е една странна приумица на СЦ, да сложат тези думи в устата на Демир, като преди това, той многократно твърдеше друго и действаше за други цели, но нищо...случва се
Не съм съгласна със Зюлейха, че заради Демир... Йълмаз приживе не е можел да общува или да се събере със сина си. Самата Зюлейха има голяма роля в това, Йълмаз да не може да бъде баща на детето си и дори да не знае, че е баща на това дете. Обсъждали сме го много подробно. Зюлейха има своите оправдания, но те са до определено време и до определена степен. Йълмаз можеше още преди да бъде арестуван да знае, че ще става баща. Зюлейха е в основата на това, нещата да се развият така, както се развиха. Демир вече реагира на това, което тя сама заложи.
Не съм и съгласна с твърдението на Демир, че той бил страдал толкова много, заради Йълмаз. Йълмаз няма вина, че Демир реши да се жени за жена, която обича друг, която е сгодена за друг и е жена пред Бога на друг мъж. Не Йълмаз каза първоначалната лъжа за "брата и сестрата". Йълмаз каза истината на Демир. Но, Демир сам взе своето решение, имайки солидна информация, а можеше и да е още по-информиран, ако след затвора беше поставил въпроса с истината пред Зюлейха...но тогава тя можеше и да каже "не" на предложението му за брак. Така че, Демир сам се "вкара" в тази ситуация и има голяма роля за собственото си страдание. Йълмаз не е виновен, че Зюлейха не е казала за него на Демир. Той не е молил никого за помощ и да лъже. Йълмаз дори така и не разбра, че Зюлейха е мълчала за него като любим и го е представяла за "брат", докато той не се появи в бял костюм на онзи прием в ресторанта. Така че, много малка част от "страстите Демирови" са в резултат на Йълмаз, и огромна част са резултат на решения и действия от негова страна и на решения и поведение на Зюлейха.
Както и самият Демир призна пред Йълмаз в болницата: "И 10 пъти да ти спася живота, не мога да се реванширам за злото, което ти причиних - на теб и на Зюлейха....Срамувам се от онзи Демир и мразя това, което сторих". Вярвам, че е бил искрен.
Хубав ден на всички!
П.П. Виждам, че Лучия е писала. Отивам да чета.

Най-голямото сътресение в момента е за Севда. Тя не само открива дъщеря си след 35 години, при това замесена по този начин с нейните най-близки хора, но се разклати и „единственото и минало“ с Аднан. Тя преживява съмнения и за миналото, и за настоящето. Севда засега не е направила някакво действие от решаващ характер. След като ги събра заедно, няма нужда някой да седи пред вратата на спалнята на Зюлейха и Демир да пази кой влиза и кой излиза. И да им казва кой какво да прави. Все едно преди като им казваше, те веднага го правеха. Събрани са, сега двамата трябва да си пазят любовта. В момента Севда се опитва да разбере и да спаси връзката с дъщеря си, която е извънредно странно същество за нейните години. Аз не бих харесала Севда, ако не правеше това. Тогава за мен тя не би била никаква майка.

Чудех се къде Зюлейха ще изпрати нейния човек да разследва?
За Севда, може, но Зюлейха няма причина в момента да подозира за нещо Севда. А ако се разбере, че с Юмит са майка и дъщеря, какво повече да разследва.
Днес по-вероятно ми се струва да го изпрати там, където двете със Севда бяха. За Зюлейха сега важният е Фикрет. А там има още много информация за него чрез майка му, селото с „..беяз“, бившия служител в конака на Яман, брата на Есма, а някъде там ще се яви и Лютвие. Лютвие има отношение точно към този кръг, който започва от конака на Яман, минава през този адрес в Истанбул и стига до родното село на Есма, Сафие и Лютвие.
Зюлейха реагира светкавично след разговора с Фикрет, точно така, както при пристигането в чифлика. А тя събира и доказателствен материал.
 

Здравейте
Благодаря за споделеното и за фрагмана с превод!
Аз съм раздвоена по повод на Севда. Харесвам я и разбирам изпитанието, пред което се намира тя като майка. Аз също си мисля, че тя нямаше изход, нямаше избор и майчинската й обич проговори. Тя е преживяла ужасни времена, отнели са й момиченцето и тя е нямала възможност да я отгледа и възпита. Сега пред нея стои тази непозната жена, но тя е нейното бебе Айля. Вижда се, че Севда страда, много е ужасена, притеснена и шокирана, но не иска да изгуби дъщеря си, въпреки пълното съзнание, че вреди на Демир и Зюлейха. Но тя някак си не можеше да стори друго, без да навреди на Юмит или да я изгуби. Не знам. Неприятна беше играта й, наистина... "отрови" и двамата с приказките си, но и аз мисля, че нищо фатално за двойката не се е случило до момента, следствие на нейните действия. Да видим нататък.
Фикрет накрая реши да се маха и да бяга. И защо му беше цялата тази история? Защо ги натвори тези мръсотии, като можеше да се обвърже с Мюжгян още в началото и да бъде щастлив, да забрави това отмъщение. Сега забърка кашата и реши да стяга багажа и куфарите. Нахъса Юмит и реши да бяга с Мюжгян, защото иначе щял или да убие или да бъде убит. Ами, до сега точно това всички му повтяряха, но той не възприемаше. Сега играта се разкри и изведнъж му скимна да си ходи и да вземе и Мюжгян с детето. Явно е сърдит много на Фекели и така го и наказва. Писмото, което Фекели чете с Лютфийе е от Мюжгян. Видях, че последните думи в писмото са да й прости. Колко вече да й прощава този човек.
Явно Фекели ще говори със Севда, ще разбере истината, но до нея ще се доберат и приятелките Шермин и Фюсун. Оттам може да нещата да тръгнат много неприятно за Севда, защото тези двете не си мерят приказките. Дано този път да бъдат по-съобразителни.

Честит Гергьовден!

Вярата на Демир в баща му е разклатена; основни точки от писмото до сина са под съмнение.
Това смятам за най-важното.
Приближава се към изпълнение на искането от Фикрет.
Демир държи документ от някаква служба, вер. по гражданското състояние в Адана, с бележка, която повтаря думите, изговаряни от женски глас.
Може Севда да е съобщила на Фекели за срещата.
Дали блондинките не откриват Юмит?
Последно Фикрет гледаше нотариалните актове от сделката Хюнкяр – Йълмаз. Направеното от името на Яман дали има връзка с това?
Фикрет не е толкова навит за отмъщение, той си тръгва всеки път, когато нещо не става по негово желание.
Съдбата на Демир сега е в устата на падналата жена.
Хайде, Зюлейха.

Здравейте.
Честит Гергьовден.
Има ли някаква информация дали Селин(Сание) се е върнала на снимките вече? С епизода довечера стават 5 епизода, в които не участва, а тя се беше разболяла преди Фуркан, който вече снима.

Привет
Честит Гергьовден! Живи и здрави!
И аз се чудя, защо Селин още я няма. Може би й трябва по-дълго възстановяване.
Лучия, май беше писано за Мелике и Керем, че ще напуснат проекта. Мелике 2-3 седмици преди края на сезона. Но, за Фуркан не помня да е писано, че ще напуска
До довечера!

Хаштаг: Неизбежни истини

Още снимки: