Моят мъж, както много други, обича да си пийва. Не е алкохолик, пие с мярка, но когато се съберем в компания, винаги прекалява. Така е откакто се познаваме. Мразя това състояние. Никога не ставаме от масата без спор и да се караме или да го моля два часа, за да стане и да тръгваме. Колкото повече, толкова повече. Не мога да понасям поведението му, когато е пил (не само неговото, изобщо на пийналите). В повечето случаи се караме, спорим и накрая спим отделно.
Всеки има нужда да се отпусне, да се разтовари, но това не е моето нещо. Не пия и не мога да се справя с чувствата си в тези ситуации. Мога да кажа, че ненавиждам пиенето му.
Как се справяте в подобни ситуации? Как постъпвате в такива случаи?
Сигурна съм, че не е само при нас. Чак темата ми звучи отвратително.
. Мъжът ми, който след 10ина дни вече няма да ми е мъж, имаше същите удивителни способности. Предвид факта, че ми е втори мъж, за разлика от първия, който го влече пиенето, но не носи и ставаше непоносим след 2 ракии и ме е карал да потъвам от срам и не само хиляди пъти, приех способността за поемане на плашещо количество алкохол като знаене на мярка. Оказа се, че дълбоко греша и от трън се натресох на глог де се казва. В някакъв момент черният дроб на благоверния ми отказа да участва повече и той влезе в четвърта фаза- буквално пиене с насиране, подхлъцане и силна отвратня. Това в кръга на шегата. На живо никак не е забавно. Трагедиите няма да описвам, но така или иначе имаше година и половина драми докато спре да пие и проходи на сбирки на АА и после още 3 години драми докато не разбрах, че всъщност личността след злоупотреба с алкохол е съвсем различна от мъжа, когото съм заобичала. Дами, след като по необходимост изчетох всички неща, които намерих за алкохолизма- всекидневното пиене на алкохол в количество над 500 мл бира за мъж, както и над 330 мл. бира или аналози от жена се счита за пристрастеност. Официално. Не чакайте да видите лично четвърта фаза