КГБ = Клуб на Готините Баби - 205

  • 62 092
  • 737
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 24 676
Честито Люси, жива и здрава да е щерката  и всички с нея!Щастливи заедно!

Честито на абитуриентите, успешен старт в живота!

# 196
  • Мнения: 641
Луси, честит рожден ден на дъщеричката ти! Да е много здрава и безброй щастливи дни!
Весело да си изкарате празника, тортата е много красива.
Попътен вятър в живота на абитуриентите.
Видях снимките на красивите ви внучета.
Диди, възхитена съм от изпълнението на Неда.
Бях писала преди няколко дни и преди на публикувам спря нета, на следващия ден детето натисна нещо и се отказах.
Взеха си внучката от Сф и на другия ден (във вторник) голямата щерка ми се обади, че малката внучка е със сополи и няма да е на ДГ и остана при мен. Тя е много послушна, вземах я с мен и на агрофитнеса.
Днес си довърших работата, имам вече картофи и зелен лук.По-късно ще опека картофките във фурната, че сега не ми се мърда.
Ще прибирам якета и завивки, че на връщане минах през магазин ЮСК и си купих вакуумни торби.Досега не съм вземала от тях, дано държат.
Като се замислих при нас  почти всеки месец имаме повод за празнуване ( рождени и имени дни, годишнини от годеж и сватба.). Април месец едната щерка имаше РД, на 31 май малката внучка ще има РД.....да сме живи и здрави да им се радваме.

# 197
  • София
  • Мнения: 18 758
Луси, да е жива и здрава майската ягодка!
Розовата торта е точно по мой вкус.
За забравената парола - влизаш във сайта и чукваш на Забр. парола. На мейла ще ти изпратят временна, с която да влезеш и да си измислиш нова. Сега ако и паролата за регистрационния мейл си забравила - по-сложно е, но не е невъзможно. Може да го възстановиш, но поне на мене ми е по-лесно от лаптоп, а не от тел.
Попътен вятър на близнаците!
Фло, "ауа" е съкратено от болка, по бебешки на немски.
Мдааа, явно с Пл. трябва да започваме да учим езика. Все повече думи на Мрънч са на немски, благодарение на общуването  с другите деца в яслата.
Кремче, често купувам вакумни торби. За пътуване, за изпращане на колет, за събиране на зимни дрехи и завивки. По мои наблюдения и скъпите, и евтините се държат по един и същи начин. Известно  време след опаковането започват да изпускат въздух и се раздуват. Та си предвиди място като прибираш нещата в тях.
Но пък са удобни и спестяват място.

# 198
  • София
  • Мнения: 10 432
ЛУСИ, Честит рожден ден на дъщеричката ви! Да е здрава, да е благословена, да сбъдва мечтите си! Макар и пораснали, за нас те са децата ни. Всичко мило и драго даваме, само те да са добре, да са щастливи.
АЙША, видях го твоето слънчице. Сладурче бабино. Да е здравичко и палавичко! От къде купуваш торбите. Преди много време бях взимала от магазинче за 1 лев. Добре издържаха два сезона.
На ТАНИТКИНИТЕ абитуриенти - попътен вятър. Да реализират желанията си!
КРЕМЧЕ, при вас много народ, много празници. Нека да има, да ги празнувате задружно и весело! А бабината детска градина не остава без контингент. Simple Smile

# 199
  • Вила Великула
  • Мнения: 3 878
Луси, честита да е рожденичката ти.
Честито и на добър път в живота на абитуриентите.
Фло, днес доста време прекарах в басейна, но понеже водата в момента е до кокалчетата е и топла като чай. Не можах да я източа цялата, утре продължавам.

# 200
  • София
  • Мнения: 18 758
Фло, вакумни торби купувам от където има прИмоция.
Вземала съм и от Фантастико, Тмаркет, Кауфланд и Лидл. Последните сякаш са малко по-трайни.
И от китайски магазин съм вземала, и от Джъмбо - където е евтино за момента. Гледам да имам в къщи 2 неотворени - ако Ани поиска като си затръгва.
Предполагам, че и в любимото ви Метро продават. Само трябва да се следи за намаление - няма смисъл от плащане на пълната цена.

# 201
  • Мнения: 24 676
Уф ,тези цени.Правя сметки и изведнъж ги развалям.
Миналата нощ съм забравила маркуча и часове  е вървяла вода.Понеже не съм платила последната ,за два месеца - 65 кубика, от които поне 40 са нахалост.Че и   повече. Едно сто лева аут.Пък аз да правя сметки, без акъл като съм - не помага нищо.Не смея да кажа, че бях сама, то да я  видял сина,  ама  го нямаше.
Нито е първото ,нито последното ще е прегрешение, не ревах ,но не ми излиза от ума излишия  разход, да не си купя нещо  да се изкефя, ами вода....Оплаках се , няма да ми мине и да ме прегръщате и друго даже някой да ми направи ,ред не лови.
Бясна съм , но без полза  след дъжд качул. то защото валеше като излязох, мокро и без това , та не видях в тъмното модата как си върви по плочите към улицата.
Нито съм за сача, нито със хора мога.
И да се гръмна , полза йок.

# 202
  • Мнения: 1 082

   Добро утро! Наспахте ли се момичета? Аз съм ранобудна-не че нещо съм свършила...ама да стана. И кафе не съм пила още.
   Нали шейсетака чука вече и аз като Борянка правя едни чудесии.Вчера бях на работа-писах и всичко изчезна. Снощи сядам да Ви чета-възхитена съм от розовата торта и толкова съм в час - звъня на Фло за рецепта. Прочетох, че Ели е в България и набързо я направих рожденичка. Е поне се наприказвахме...за компенсация, че няма да сме на Костенец. Звъня на Таня да и пожелая приятна среща - а пък тя е след седмица...въобще...ще се оправим.
   Та Луси-ако можеш някой ден напиши ми рецептата за розовата торта на лични и тези розички как стават.
Боряна-да не ти пука-това ни чака-да си правим изненадки. Здраве да е!
   Приятен и усмихнат ден!

Последна редакция: нд, 30 май 2021, 12:42 от дидимити

# 203
  • Мнения: 24 676
Ще пийна виртуално кафе, изключение май,че  и сега ставам.Вчера не ми вървя много, само едни 8 буркана ягоди май направих на компот, дребни , смотани, жълтеят, ама ги прибрах, захарта оправя киселото.Други едва ли ще има.Малко пране  и изморена бях от нищо.
Розичките са страхотни и майсторлък искат, но младото си е младо.
Ами пука ми, но аз никакъв усет нямам , сетива .
Дето все викаш, Каквото - такова.Миналия месец не съм гледала водата, след 20 излиза и не знам колко е писал, ще говорим да я разсрочим  и за нататък.Да не се издавам този път.
То  и една тенджера имам изхвърлетна , изгоряла, даже не помня с какво, но течно беше.
Взема ми акъла нещо.
Ама винаги при такива ,предварително си казвам , дано не забравя,   и забравям, сякаш в това ,внимавай какво си пожелаваш има истина , или предвиждам, нашепва ми какво ще стане и пак става.

Вторник съм на лекар пак, дано измисли нещо да ме стабилизира.Като пропуснах по Гергьовден една агнешка глава да ми сложат, хем млада , хем нова.

# 204
  • Мнения: 641
Добро утро!
Благодаря, Дидимити, изпих кафенцето.
Чудя се дали да не отида на "зяй пазар" в Димитровград. Да купя на ММ работни гащеризони, че има нужда.Сегашните му са плътни, да му взема летни.
Борянка, излишен разход са си тези пари за водата и си е за ядосване.
Айша, права си за торбите и от JYSK " след дъжд качулка" на опаковката прочетох, че са от Made in China.
Днес на  бабината детската градина сложих катинара.
Лек и спокоен ден!

# 205
  • Мнения: 24 676
Излязох и връзвах едни домати. Сега някой да ми каже на какво отгоре пея, че се хванах - но си нямам аз конче което ,да ме носи тъй както насън, буйна грива   така така так...Не ща кво да е да пея дори....леле...

# 206
  • София
  • Мнения: 18 758
Добро утро!
Кафе и чай - изпити.
Крем, че то ако не е от Китай е менте - има такъв лаф. И по другите вериги са все китайски нещата. Ползвай си ги - до когато издържат.
Завиждам за пазара в Димитровград, ходи ми се. То и на други места ми се ходи, ама няма.
Борянка, едва ли от 1 маркуч толкова пари са изтекли.
А защо не си слагаш аларма за подобен случай? Аз така настройвам алармата на тел. за след известно време - да не забравя. Или си пиша бележки на лепящи листчета.
Иначе и Пл. е правил магарии - напр. парното работи, той отворил да се проветри/нали пуши/, забравил и излязал. Като се приберем след часове - апартамента замръзнал, но и радиатора надут. Редовен номер му е, сега дебна като съм в къщи.

# 207
  • София
  • Мнения: 10 432
Привет, привет!
БОРЯНЧИЦЕ, то вече свършена работа. Поне не се ядосвай, защото нищо не можеш да промениш. Случвало ми се е на два пъти да си мисля, че печката е останала включена, но добре, че имахме приятели, в които имаше ключове от нас, та съседката отиваше да провери. Слава Богу изключила съм котлоните, но мисълта е много натрапчива. както казват - страх лозе пази.
Имам си една урудка, дето звъни на колкото минути я наглася. Това ме спасява от загори тенджера и манджи А ла ФБ.
ДИДИМИТИ, тенкю баба за кафето. Дааа, добре си поговорихме вчера с теб, говорих и с ЯЖКА. Все още се жалва от колената, но е по-добре. Преди няколко дни имах работни срещи с ИХА и КЛЕЧИЦАТА. Добре ми се отразиха тези разговори.
Днес бяхме на панихида на майката на най-добрата приятелка на дъщеря ми. Тя заради това си дойде, за да подкрепи приятелката си, да е с нея. Отиде си жената на 68 от ковид. Бог да я прости. Това са нещата от живота.
Днес как така все още не е заваляло?

# 208
  • Варна
  • Мнения: 542
Привет, девойки!  Hands Wave
Абитуриентския празник на близнаците беше вчера, премина великолепно!  Balloon  
Събрахме се цялата рода- обич, младост, смях, красота.........
Благодаря на всички ви за милите думи, за красивите пожелания, Дай Боже да се сбъднат!  Flowers Four Leaf Clover
За здравето, за късмета и за успехите на Стефи и Вани, заповядайте!

       Beers  Wine Glass  Cocktail  Champagne  Tropical Drink  Pizza  Ice Cream  Custard  Icecream  Hamburger  Shaved Ice

Със снимките и картинките съм скарана, дано сте ни видяли във Фейсбук и Вайбър.

Снощи от емоции заспах късно и днес си поспах до 10.15 часа, сега се въртя около газовия котлон,  готвя пилешка супа за довечера, има и туй-онуй в хладилника..... няма да заслабнем, особено аз.  Nerd

Хубава и приятна вечер, девойки!  Kiss

Последна редакция: пн, 31 май 2021, 01:59 от tanitatania

# 209
  • София
  • Мнения: 2 682
Добра вечер!

Времето навън е валежно и хладновато, но на мен ми е добре. Днес се поразходих наоколо, докато имаше слънце. А преди това в КПП си свърших работата рано-рано.
Честити абитуриенти, Танита! Да са ти живи и здрави, да имат късмет в живота, на добър път!
Видях и внучките на Дидия и Римар - прекрасни млади феи! Здраве и късмет и на тях!
Борянка, за яд си е това, което неволно си направила, защото водата е скъпа, но пък след свършен факт, каквото и да правиш... Сега гледай да го разсрочиш това плащане, та да мине метър, където трябва. Wink

Утре започва Панаира на книгата, най-после на живо. Навън е, пред НДК на шатри. Поканиха ме колеги и мисля да отида, има чудесни премиера на наши, български автори. Ще се интересувам поне от две заглавия.

Зачетох се в последната издадена, засега, книга на Керана Ангелова, която направо боготворя като автор. Книгата се казва  "Мястото ЯНТАРА" и много ми харесва, перпоръчвам ви я. Сега ви пускам в скрит текст част от нея:


Скрит текст:
В деня, в който прадядо ми Левтер намерил жената, разпъната в посоките на изгрева и залеза, с лице, вкоравено от засъхнала кал, с мазна тиня в кладенчето на пъпа и с поглед, от който остават белези, той бил отброил своя дял за паша на козите. Имал една-единствена коза, кръстил я на реката Велека: дребна, с очи, изтеглени като очите на източна принцеса, блеенето й било почти като женско пеене и като я слушал нощем, мъжът си мислел за своята жена, която бил загубил по време на бежанството, и я сънувал в поредния си мъжки кошмар.
По онова време бил трийсетинагодишен, писар на общинска служба, но повече се занимавал да пише писмата на неграмотните, каквито имало доста в селото. До фронта по време на войните, до чужбините, в които мъжете се губели с години, до годениците в съседните села…
Затова сега оставил гостенката си сама и тръгнал към общината. В гърба си усетил погледа ù, обърнал се и я видял на прозорчето: хванала с пръсти перденцето, не помръдвала и гледала във всички посоки едновременно. Мъжът знаел, гледа ли една жена по този начин или очаква нещо, или отдавна е престанала да очаква.
Късно привечер се върнал и седнал на пода до нея. Ти накъде така с онзи сал. Неохотно се отзовала: Бягах... от... живота си... Отхапала от ябълката, която държала в ръка и сокът изпръскал лицето на мъжа. Бил мълчаливец, темерутът на селото, но същевременно поради професията си бил човек на думите и знаел цената им така, както ювелирът разпознава каратите на златото и скъпоценните камъни, и повече не задал въпроси.
Чувало се как в градината капят от клоните изсъхналите още през есента ябълки и нагнили дюли. В задния двор от време на време пропявала козата Велека. Надалече шумяла реката. Жената станала и белите ръкави на ризата ù се задвижили в тъмното като криле на птица, сбъркала своите небеса. Чул я да шумоли върху дюшека с орехова шума. Легнал и той върху сламата, която си бил струпал до отсрещната стена. Вперил поглед в невидимия таван.
Хей, внезапно се обадила от своето легло, спиш ли. Усещам какво ти се иска да знаеш. Моя живот. Нищо от това, което е моят живот, не отговаря на истината. Когато го сънувам или въобразявам, е по-истински. Ако искаш, ела при мене, листата на ореха упойват, човек спи леко и сънува лято.
Не мислел, че ще го направи, но се подчинил. Станал и отишъл, и се опънал на дюшека. Тя лежала с лице към стената, гърбом към него. Преметнал ръка през тялото ù и почувствал как жената се намества така, че да ù е удобно в него като в заслон: Кажи ми красиви думи.
Мъжът се сепнал: Най-добре е без красиви думи. Немам такива. Правят ни неуверени по отношение на истината. Истината е нещо, което нема как да се опре на думите… Жената неспокойно помръднала едното си рамо: На какво тогава може да се опре истината?
Извърнала глава и на лунната светлина надникнала в очите му отблизо. Въздъхнала, обърнала се отново към стената и бързо заспала, стиснала с малката си ръка голямата му длан.
На сутринта гостенката дълго галила козата Велека между рогата. В един миг погледнала мъжа право в очите и той видял, че ирисите ù са сребристи като ирисите на животното. Гледали го и двете с еднакви очи, прозирни и обтегнати като очите на източни принцеси и очаквали нещо от него. Той се обърнал и тръгнал направо през бурените в двора. Прескочил бодливия плет без да се одере, поел през поляните и се изгубил по пътя към реката. Жената захапала крайчеца на плитката си и останала, вкопчена в руното на козата.
Мъжът дълго скитал без посока, вятърът и свежият въздух продухали главата му, прояснили мисълта му. Прибрал се, седнал до нея върху дюшека от орехова шума. Какво разбираш, като казваш красиви думи? Тя повдигнала клепачи, зениците ù се разширили. Красивите думи ли. Ами те са онези, които човек изговаря веднъж и завинаги за някого, за да го направи щастлив и повече не повтаря в живота си на друг. Веднъж и никога повече.
Тръгнал да я изпрати. Завалял сняг. Жената оставила снежинките да се топят по пламналото ù лице и го погледнала съвсем отблизо. Поздрави Велека, усмихнала се, понякога я гледай в очите и нема да ти е толкова самотно.
Продължила да върви бързо, той забавил крачки и накрая спрял, и останал на място, докато тя не потънала в белината на снега...

Със здраве! Laughing

Общи условия

Активация на акаунт