Да прави каквото ще, ама после какво пуска тема след тема и се оплаква и терзае? Тя не споделя, а първо се оплаква, после обяснява как така искала и пръскала хормони наоколо и мъжете й се лепят. Ама после я били използвали! И така завърта цикъла на играта и търси одобрение за постъпките си, които тя самата в някаква степен смята за неправилни. Но си осигурява нещо като разрешение, при това тропайки с крак след лекото разкаяние, за да продължи по същия начин. До следващия път, когато ще разкаже за следващата звезда в живота си, ще го опише, после той пак нещо няма да е подходящ, после пак "защо все на мен" и пак критики и поощрение и "ама, аз това искам, пръскам сексапил и си търся другарче за либидото".
- Публикувана: 4 май 2021, 19:36 ч.
- Последно мнение: 6 май 2021, 01:51 ч.
Не мога.
Равена се забавлява във форума, както и навън, а тука седнали да й се възмущават 
Тя е от тоя тип хора, които обичат да си го кажат, да си го покажат, да получава внимание. И като гледам тук за една вечер сте й натрупали 14 страници, та явно й се получава 
Предполагам с мъжете е същото. И си трупа мъже и емоции на 50, каквито сигурно някои нямат на 20.
Тя е от тоя тип хора, които обичат да си го кажат, да си го покажат, да получава внимание. И като гледам тук за една вечер сте й натрупали 14 страници, та явно й се получава Предполагам с мъжете е същото. И си трупа мъже и емоции на 50, каквито сигурно някои нямат на 20.
Аз се потресох как може майка да нарече дъщеря си "безмозъчна". 
Дори и наистина да е такава, не е ли "моето гардже си е най-хубаво".
Иначе по темата : майка ми имаше подобен период след развода. Живееше ѝ се и според мен това е разбираемо. Но и Анди е права - вътрешно в себе си децата не го приемат, дори и външно да проявяват разбиране. Но нейните са вече над 18 както разбирам, та едва ли им е толкова крехка психиката, не знам.
Според мен ако ѝ харесва този начин на живот, просто трябва да се прикрива, за да си запази доброто име пред децата.
Дори и наистина да е такава, не е ли "моето гардже си е най-хубаво".
Иначе по темата : майка ми имаше подобен период след развода. Живееше ѝ се и според мен това е разбираемо. Но и Анди е права - вътрешно в себе си децата не го приемат, дори и външно да проявяват разбиране. Но нейните са вече над 18 както разбирам, та едва ли им е толкова крехка психиката, не знам.
Според мен ако ѝ харесва този начин на живот, просто трябва да се прикрива, за да си запази доброто име пред децата.
Да прави каквото ще, ама после какво пуска тема след тема и се оплаква и терзае? Тя не споделя, а първо се оплаква, после обяснява как така искала и пръскала хормони наоколо и мъжете й се лепят. Ама после я били използвали! И така завърта цикъла на играта и търси одобрение за постъпките си, които тя самата в някаква степен смята за неправилни. Но си осигурява нещо като разрешение, при това тропайки с крак след лекото разкаяние, за да продължи по същия начин. До следващия път, когато ще разкаже за следващата звезда в живота си, ще го опише, после той пак нещо няма да е подходящ, после пак "защо все на мен" и пак критики и поощрение и "ама, аз това искам, пръскам сексапил и си търся другарче за либидото".
И какво като пуска теми? Ако не пускаше къде щеше да се развихри този фронт срещу нея? Темите и обогатяват форума, а после вече който иска чете, който иска пише, който иска си прави нещо друго. Обича жената да пише и да се разголва пред аудитория (което аз лично не бих правила), ми нейно право си е. А разрешение явно не и трябва, трябва и среда, където да споделя и да графоманства.
Не, че нещо, но ако Равена искаше секс с млади мъже щеше да щракне с пръсти и да си избере кой от тях в кой хотел да я води, за негова сметка. Важи за всяка жена на 50, макар че за някои важи повече.
Есенцията на темата обаче са нежността, близостта, емоционалната опора.
Есенцията на темата обаче са нежността, близостта, емоционалната опора.
Нежност, близост и опора би трябвало да са взаимни, а тя тези последните не ще да дава... Дава други неща и същите получава насреща.
И аз мисля, че Равето се забавлява с нас и ние с нея ( аз специално), обожавам темите и и аз като нея обичам да се разголвам и приятелките ми са такива...на мен този начин на разголване на човек ми допада, но виждам, че другите хора това ужасно го осъждат...мен също ме осъждат...
Но не си нарекла дъщеря си безмозъчна, нали? Да не говорим как я наричаше тя в предишни теми. Поне да пази достойнството на децата си, ако не иска да пази своето. Всичко това, което прави не си заслужава в дългосрочен план. Никой не я осъжда, но и няма как да се приеме за ок това, което описва. Тук е публичен форум, а дъщеря й все някой ден ще прочете, Канада е на един клик разстояние. Хойкането по мъже като начин на мислене и действие не е нещо, което е за хвалба, особено съчетано с откровено злобно отношение към собствената дъщеря. За сина не смее много, защото още е под покрива й и е мъж.
А от къде си набавяш естрогени? Ти си в критическата, а се мъчиш да си докажеш, че не е така.
Нямам никакви вълни, болежки, наднормено тегло, изпотяване и се чувствувам чудесно. Да се застрелям ли сега, че е така?
Не мога, не мога и не мога!..Да се оттърся от вродената си предпазливост по отношение на други хора.
Кажете ми, че не съм в ред (то аз си го знам), набийте ми канчето или ми дайте съвет, въпреки че не е ясно дали ще го послушам. Кажете ми какво да правя?
Мъжете ме харесват и ме търсят. Нямам кой знае какви кусури автономна съм, добра домакиня, сексът с мен винаги е на супер ниво, защото е супер важен и за мен, независима съм и неконфликтна....до момента, в който усетя, че някой се опитва да ме контролира с цел да ме използва. И там връзката се къса и не може да продължи дълго.
Съжалявам, но принципът: ''Моето си е мое, а неговото негово!''...никаква любов не може да засенчи.
На 50 години съм и не мога да се раздавам като 20-сет годишна. Това дразни отсрещната страна, ама на мен не ми пука.
Невероятно, но факт някои мъже се дразнят, когато виждат у мен това, което те прилагат като верую в живота.
Очаква се, че една жена, ако хлътне емоционално сваля всички щитове и обича безусловно. Аз съм емоционална натура и явно подавам противоречиви сигнали. Защото съм доста спонтанна и действам често без да помисля в първия момент водена от емоциите си. Но после си правя вътрешен самоанализ и самокритика, която често сменя посоката на 180 градуса от подхванатата преди това линия.
Или не попадам на подходящите хора, или имам прекалено високи очаквания, не знам. От една страна ми е хубаво да имам някой до себе си, от друга ми омръзва бързо и ми липсва уюта и спокойствието да съм сама.
Мерси за вниманието и изслушването!
Ще кажете, че ме е треснал синдромът на старите ергени/моми, ама не е така, защото имам зад гърба си почти 30 годишeн провален брак и 2 големи деца.
Затова май ще взема да зарежа тази идея за постоянен партньор в живота и ще се ориентирам към приятелчета с бенефити, пък да видим дали няма да изскочи оттам някой заек ( не написах влюбен заек, че мама беше права)...На 50 години, каква ти любов търсиш, братче? Всичко си е една гола сметка!
Продължавам смело напред в крайно ограничените дебри на мъжката природа. На тая възраст няма много неща, с които мога да бъда изненадана.
P.P. Анди беше права за последната ми връзка. Само не уцели вярно периода. Не беше 1 месец, ами 2. Радвам се, че сложих край!
Опцията с терлиците, плетките и внучетата не стои на дневен ред, така че такива съвети си ги спестете, много моля! Моето отношение към заобикалящите ме хора е напълно реципрочно и огледално. Дай за да ти бъде дадено! Усетя ли, че се дърпаш и си гониш твои лични цели...Еми няма как да се случи! Като това е валидно за всички без изключение независимо дали са деца (то какви ли деца са на възраст за самите те да правят семейство, ама нейсе?!) или любовници.
Кажете ми, че не съм в ред (то аз си го знам), набийте ми канчето или ми дайте съвет, въпреки че не е ясно дали ще го послушам. Кажете ми какво да правя?
Мъжете ме харесват и ме търсят. Нямам кой знае какви кусури автономна съм, добра домакиня, сексът с мен винаги е на супер ниво, защото е супер важен и за мен, независима съм и неконфликтна....до момента, в който усетя, че някой се опитва да ме контролира с цел да ме използва. И там връзката се къса и не може да продължи дълго.
Съжалявам, но принципът: ''Моето си е мое, а неговото негово!''...никаква любов не може да засенчи.
На 50 години съм и не мога да се раздавам като 20-сет годишна. Това дразни отсрещната страна, ама на мен не ми пука.
Невероятно, но факт някои мъже се дразнят, когато виждат у мен това, което те прилагат като верую в живота.
Очаква се, че една жена, ако хлътне емоционално сваля всички щитове и обича безусловно. Аз съм емоционална натура и явно подавам противоречиви сигнали. Защото съм доста спонтанна и действам често без да помисля в първия момент водена от емоциите си. Но после си правя вътрешен самоанализ и самокритика, която често сменя посоката на 180 градуса от подхванатата преди това линия.
Или не попадам на подходящите хора, или имам прекалено високи очаквания, не знам. От една страна ми е хубаво да имам някой до себе си, от друга ми омръзва бързо и ми липсва уюта и спокойствието да съм сама.
Мерси за вниманието и изслушването!
Ще кажете, че ме е треснал синдромът на старите ергени/моми, ама не е така, защото имам зад гърба си почти 30 годишeн провален брак и 2 големи деца.
Затова май ще взема да зарежа тази идея за постоянен партньор в живота и ще се ориентирам към приятелчета с бенефити, пък да видим дали няма да изскочи оттам някой заек ( не написах влюбен заек, че мама беше права)...На 50 години, каква ти любов търсиш, братче? Всичко си е една гола сметка!
Продължавам смело напред в крайно ограничените дебри на мъжката природа. На тая възраст няма много неща, с които мога да бъда изненадана.
P.P. Анди беше права за последната ми връзка. Само не уцели вярно периода. Не беше 1 месец, ами 2. Радвам се, че сложих край!
Опцията с терлиците, плетките и внучетата не стои на дневен ред, така че такива съвети си ги спестете, много моля! Моето отношение към заобикалящите ме хора е напълно реципрочно и огледално. Дай за да ти бъде дадено! Усетя ли, че се дърпаш и си гониш твои лични цели...Еми няма как да се случи! Като това е валидно за всички без изключение независимо дали са деца (то какви ли деца са на възраст за самите те да правят семейство, ама нейсе?!) или любовници.
Наслушала съм се на клишета, че любов може да се намери на 50, 60 години и т.н. Ако не ми се случи нещо, не вярвам, въпреки че имам доста примери от приятелския кръг, където над 50 продължават да търсят. В моя случай имах огромно желание за семейство, което се провали след 15 годишен неуспешен брак. Все още мисля, че когато човек е във връзка, трябва повече да дава и да бъде по-малко егоист, а в брак по принцип нещата са и по-сложни - там егоизмът донякъде просто отпада, защото си едно с другия човек до себе си. Просто понякога така се случва, че даваш на неподходящия човек или на човек, който не може да го оцени. И аз вече съм супер предпазлива и подозрителна към хората, защото често не съм виждала добро, но гледам малко да го намаля това отношение, защото в някои случаи ми пречи.
Лично смятам, че ако човек иска друг до себе си, за връзка или брак, не трябва да спира да търси, защото опитите му, макар и неуспешни и болезнени, ще му помогнат да познае по-бързо качествените хора или един вид ще отсява боклука по-лесно. По мои наблюдения мъжете основно искат, и то много, а дават много малко, като отношение, като внимание. При мен това беше използвано, че исках семейство и смяташе, че мога всичко да жертвам и да приема, за да остана в семейство - смятам, че двамата трябва да изграждат заедно брака, а не да засичат кой колко дава и след това да натякват - аз давах повече, ти - не и т.н.
Принципно сам не се живее или трудно се живее, особено ако имаш потребност да общуваш с друг или си живял дълго време с друг човек. Както се казва, вечер няма с кого да се скараш, като легнат децата. Вярвам и, че и на 40, 50 и на 60 си има място за романтика, не само за сметки, трябва само да си намериш точния човек. Още повече, че такива жени имат предимството на опита и могат да отсяват и намират точните мъже много бързо, отколкото 20 годишните. Ето защо, колкото и да си предпазлива, продължавай напред и каквото ти поднесе живота
