Литературен клуб

Чесън, радвам се за духовния ти катарзис и преотриването на християнството в прочит на Кристофър Мур  Ще ми бъде интересно да прочета твоя анализ, но от сега имам чувството, че възприятията ни ще са диаметрално противоположни. Много на сериозно си го взела май.... , но в крайна сметка не е важно какви изводи си правим, важно е да правим такива  В този ред на мисли и в светлината на новооткритата ти принадлежност към християнството и неговата доктрина, ако искаш, мога да ти дам и по-сериозно четиво - История на християнската мисъл. Обаче е на английски.

А за Кристофър Мур - ще взема да ти дам и Похотливецът от град Тъга...Друго май от него не е излизало, следя изкъсо. На мен много ми хареса.

На кой бях обещала "Магазинчето Сполука".  Ей таквоз нещо ми се чете.....дайте предложения.

Между другото, на тази тема мястото хич не и е тук.
При положение, че има нов подфорум "Хоби". Точно за там си е. А и виждам, че там са преместени доста теми...
Може би и тази трябва да се премести. Тук ми е толкова трудно да я намирам, затрупана от разни злободневни теми.
Дали някой модератор може да помогне? Не знам на кого от модераторите да пиша на ЛС, така че го пускам тук. А и ако някой намира идеята за не дотам добра, да може да изкаже мнението си.

духовен катарзис е много силна дума.

но както и да е. Ще напиша само няколко думи, тъй като наистина нямам време за обобщения, тази седмица се правя на заета пчеличка

Първо: никога, по никакъв начин не съм се чувствала религиозна, вярваща и т.н. Продължавам да не съм.

Но Мур ме наведе на някои мисли.. Досега пренебрегвах християнството не само като религия, но и самата идея ме отвращаваше - както пише чичко Пратчет - идеята е обгърната от догми, ритуали, тълкувания като черупка, и никой не забелязва, че вече е празна (и насилие, ей от това, колко насилие е извършено в името на християнството, ми се гади!) Ще ме извинят, надявам се, хората с религиозни убеждения за богохулството, ма на колко километра от границата на здравия разум тр да си, че да обявиш роднинството си с бог??

Както и да е, явно, обаче, отвратена и привлечена едновременно, от години обикалям (както писа вчера... кой беше, Асса , като магаре около паша  към то разни "научни" изследвания, масонски разкрития и т.н. С огромно удоволствие (казах ли ви, казах ли ви! ), прочетох преди години Светата кръв и светият граал.. Тя се превърна в моята представа за предполагаемо, историческата личност Исус. Наблягам на думата представа, тъй като хора разни, всеки може да вярва в каквото си пожелае, стига да не пречи
Жестоко се подразних от комерсиализацията на 10-годишния труд на тримата журналисти, знам, че нещо съдиха дан браун, но както и да е, това е друга тема.

След като прочетох Биф Шамара.. особено към края.. знаете ли, за първи път ми стана жал - всъщност, един млад човек ще се жертва. И ще умре. Книгата определено е готина, има поглед към даоизма (според мен, неправилно представен от Мур, ма лично мнение, може аз, свързвайки учението на Лао Дзъ винаги с думите на Дон Хуан, демек с учението на толтеките: действай, без да действаш, чакай, без да чакаш, и т.н. , си въобразявам, че знам какво е даоизъм), и към будизма.  Тук ме разсейват с работа, загубих си малкото мисъл, дето я имах

Както и да е, хареса ми, страшно мн ми хареса обобщаващата идея за християнството ( не че и преди не съм правила подобни връзки ) на Мур. Обичам синтеза А може и да е чист мързел да се занимавам с анализ и да навлизам в подробности, за справка - един мой пост тук, дето цитирах Том Шарп .

Та: за първи път в живота си отворих Библията (пиша я с главни букви, да се подмажа на тези с коледното настроение ). И ми е интересно. Основните положения са ми ясни, чела съм колкото щете коментари, анализи и дрън-дрън-дрън, няма как за толкова години да не ти стане ясна историята И филми, да, бе. Дразни ме нравоучителния тон, разбира се. Но помощта на Мур открих бисера в черупката. За себе си. И даже тази година си мисля да празнувам Коледа. Или зимното слънцестоене, поне 

Май нищо не ясно не написах. Не споделих основното си усещане: Ми да, бе, защо да не бъдем за малко добри и състрадателни? Ей така, да обичаме и другите, както обичаме себе си?? Без да съдим? Това винаги е било основна моя нагласа и убеждение, едва сега обаче го свързах с кръвожадната християнска религия (да, да, знааааам, че Йоан Павел се извини )

Знам се аз, нямам търпение и желание да се обяснявам. И като споделих настроението си със сестра ми, тя ми даде да чета "Увод в литературната теория" на Тери Игълтън, та да се науча да се изразявам авторитетно, с високопарни думички. Така че сега си имам 2 книги за четене - плюс тлъстатата, 1500 стр., Библия

Идеята на Тони ме кефи - да си търсим темата в Хоби, макар че четенето за мен си е не хоби, ами жизнена необходимост, как му се викаше - в екзистенц-минимума си влиза

Хе, хе, Чесъне, моя те, не чети Тери Игълтън, не започвай да се изразяваш високопарно, плс. 
Давай с Библията, и аз съм чела Библията, ама отдавна, та съм позабравила туй-онуй.
Когато каже някой, че това е най-великата книга, веднага ми става ясно, че не я е чел.  Християнството ме загуби окончателно след прочитането на "най-великата книга".  Но пък ако имаш нервите (и очите да цъцкаш такъв шрифт), няма спор - това е най-забавната книга на света. Е, на места е много хард, тръТки да те побият.
Вехтият завет си го бива, евангелията са едни загладени, загладени, намазани... 
П.П. От написаното горе става ясно, защо никой никога няма да ме вземе за проповедник.  Но не сте ме чули как коментирам "Хамлет". 

Мисля, че това е прекрасна идея, и на мен ми е уморително да ровя назад със страници. Мисля, че ако се пусне ЛС на Бу, тя ще се отзове. Или може би чрез бутона уведоми модератор.

Василиса, явно за мен е много тлъста, сега гледам, че съм прекалила с "тата"

Е, аз почнах от евангелията, от позната територия И съм чувала, че туй на Йоан било по-така.. изменнически написано, та нямам търпение да стигна до него 

Айде стига религиозен уклон в Клуба, спирам

А може ли да чуя коментара ти на Хамлет

Ще ти го кажа "алайв". 

Ей сега пробвах да изпратя собствения си постинг чрез това бутонче, но очевидно сгрИших - каза ми: Грешка, не можете да уведомите модератор за собствения си постинг или нещо подобно.
Пфу, ама че съм натегачка - не само че искам да информирам модератор, но и го занимавам със собствената си особа
Не става така, момиче или по-скоро жено

Тъй и тъй, темата стана над 20 странички, та що не си отворим нова направо в "Хоби", тъкмо ще си чета едновременно и за плетки и за книжки.

А така както сте повдигнали въпроса за религията, та да ви кажа, аз в момента чета "Името ми е Червен".  Като се вземе предвид, че дотук разказваха един умрял, едно куче и един убиец, а и честите препратки към Корана, все още ми е тъмна Индия таз книжка.

Много ми се иска да дам на някой да прочете "Пеперудата" и "Ва банк", предлагам я на mkp (Ако не си я чела де), ще има да си мислиш и за доброто и злото, за това как да не полудееш, как да оцелееш, как да обичаш......... А пък с "Ва банк" (продължението на Пеперудата), аз лично много съм се смяла. Утре ще ви разкажа по-подробно. 

Краси, не ми се иска да започваме друга тема, защото тази просто ще потъне в небитието, а тук има страшно ценни неща. Препоръчани книги, споделени впечатления. Ако темата се премести в "Хоби", няма да потъне на 99-та страница още първата седмица, както би се получило тук, в Клюкарника.
А няма пречка там да се пусне друга тема, ако има лимит на страниците.

Никой ли модератор не чете тук?

{Тони}, цъкнах на извести модератор с молба за преместване, ако не свърши работа, ще пусна едно ЛС. Винаги съм се чудела дали това "извести" работи.

Като каза Хамлет, прочетете новия превод на Александър Шурбанов - много е готин, струва си да се сравнят с този на Валери Петров, съвсем различна трактовка се получава.

Анда, е тука вече ставаме на кълбета.. За мен друг превод на Шекспир освен на Валери Петров няма! Освен ако не си навита да го четеш в оригинал, което си е вид китайско мъчение  (а, не излъгах, Чосър е по-страшен  ).

krasykm06, благодаря за предложението, ама съм ги чела. И не, не ми се чете таквоз нещо. И аз не знам какво искам....Угода нямам, ей 

Навита съм да го чета в оригинал и съм го чела, не ми е китайско мъчение. В този смисъл преводът на Ал. Шурбанов е по-близък до оригинала, но не е дървен, както обикновено се получава при вярните преводи, а е много жив и изобретателен откъм езиково богатство. Харесвам Валери Петров, но този превод е различна интерпретация, така както една и съща симфония може да бъде изпълнена от двама диригенти. На Шурбанов е по-суров и мрачен, оставя усещането за актуалност - може би защото сме привикнали с ключовите фрази, а тук ги чувам като за първи път. Доста смел е този превод, дори "да бъдеш или да не бъдеш" не е същото 
Валери Петров ми е много любим, но и Шурбанов е страшно талантлив в тази работа, виж превода му на същия Чосър - (адски го бива) или на по-съвременни автори, напр. Дилан Томас - любима фраза ми е "Онази сила, дето през зелен фитил извлича цветето".