Литературен клуб

  • 53 235
  • 546
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 728
Аз пък тез приказки на Валери Петров не съм ги чела  Embarassed Копче за сън го даваха в кукления театър.

Trislon , да ти кажа за думите на този Орхан Памук мога да кажа всичко друго само не и, че са меки като масло. Иначе е нещо различно от това, на което съм свикнала и поради тази причина ми допада. Както вече споменах това, което ме затормозява е непрекъснатите препратки към мюсюлманската религия, макар че пък така я опознавам и мога да я съпоставям с нашата. Както се казва в една книга за будизма, общото във всички религии е това, че основно мото им е "Бог е любов" .

Нещо на мен този превод на Хамлет малко ми е бозав. Аз трудно свиквам с новото, може би затова и повечето от авторите, които споменавате са ми непознати.

Много обичам приказки, обаче не си падам по твърде поучителните такива, предпочитам да има чудовища, принцеси и тям подобни, принца да идва винаги на бял кон.  Whistling В тази връзка искам да кажа, че най-омразната ми детска книга е "Алиса в страната на чудесата", а и "Малкият принц", според мен тази книга изобщо не е за деца. Тези две книжлета бяха на път да ме откажат да чета книги. Някак си ме караха да се чувствам объркана и нещастна, аз обичам да ми готино на душата. Добре, че рано открих Дикенс. Имаше една мнооооооого дълга книжка "Домби и син", която ми е любима.

Ох, тази вечер май съм прекалено многословна и досадна, сори за, което.  Hug

# 406
  • Мнения: 1 258
Доколкото знам "Името ми е червен" е най-лесно четимата книга на Памук(един вид комерсиална).Само нея съм чела.Меки са ми думите,мек ми е разказът за нещо непознато,което е трябвало да бъде написано,за да установиш,че можеш да си част от него,че можеш да разбереш неразбираемото.Брех. Wink

А между другото за постановката на Иван Урумов на "Копче за сън" да си кажа,че е най-страхотното нещо за деца,което съм гледала.Три пъти я гледаме и всеки път ми се плаче от удоволствие.За разлика от другите детски постановки на Младежкия театър(с малки изключения).

# 407
  • Мнения: 293
Василиса, чети и на мен "Румцайс"   Joy
Обожавах го като малка, и не толкова малка.. И си играех (аз бях Румцайс, мн ясно,  и за Робин Худ се бутах Laughing )

Ржахолецката гора - лесно, я се опитай да кажеш "Вацлав Чтвртек" Grinning

Алиса и Малкият принц ги оцених едва, след като порастнах повечко.

# 408
  • Мнения: 3 447
Еееех, Румцайс... Heart Eyes И на мен ми беше любим, особено рипсените му чорапи (защото не знаех какво е "рипсени")  Grinning

# 409
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Май ще съберем клуб "Почитатели на Румцайс".  Hug

# 410
Спомням си, че когато бях малка , "глътнах" за отрицателно време "Алиса". Наскоро почнах да я чета на сина ми - толкова шантава книга ми се стори, без никаква връзка на моменти, въобще имах чувството , че авторът си е писал всяка хрумка и то станало книга! А като малка ми беше една от любимите книги! Какво се случи?

# 411
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
И аз имам такава книга - "В горите на принц Мъхомъх" на Любомир Пеевски. Като малка и по-голяма страшно я харесвах. Сега не мога да я чета... Пък другите ми любими детски книги си ги препрочитам най-редовно.
За мен има два големи недоразумения в детската литература - "Алиса" и "Малкият принц". Втората книга категорично не е за деца, не знам защо са й лепнали етикета "детска". А "Алиса" винаги ми се е струвала като записки от лудницата. Да не говорим, че Луис Карол доста ми опротивя, след някои разкрития относно личността му...  Shocked
П.П. Простете, мен все ме дърпа към деЦкото.  Blush Сега чета поредицата за Лили Чудото, не съм във възторг, но на 5-6-7 годишните сигурно ще им хареса.  Peace

# 412
  • Мнения: 3 447
Луис Карол е ползвал някакви... хм, стимуланти, доколкото знам... което обяснява защо Алиса е такава, каквато е  Crazy На мен определено не ми харесваше като малка.

# 413
  • София
  • Мнения: 938
Когато става въпрос за детски книжки Астрид Линдгрен си ми остава любимка. Особено Емил от Льонеберя и Карлсон. Моята щерка вече съм я запознала и с Пипи, въпреки, че още не вдява, но пък вече си е кръстила 3 кукли Пипи, Томи и Аника  Wink Други любими са ми "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада"на някакъв естонски май беше автор и една книжка, за Балабан, ама не съм си в къщи и не мога да ви кажа автор. Доста е стара и разпарчетосана вече, даже на скоро си мислех да предприема стъпки за привеждането й в приличен вид. А, да не забравя и Мери Попинс.. Детските книжки, по мое мнение, трябва да са и смешни, и вълшебни  Peace

# 414
  • Мнения: 1 258
Когато разбрах,че Алиса сега е включена като задължителна литература за втори клас,направо ми се приплака.А като гледам и какво е преобладаващото мнение тук за книгата,се чудя въобще къде се корени славата.

Лили чудото я захванахме преди няколко месеца с големи очаквания(даже купихме две от поредицата),но се оказа нищо особено.Има някакви претенции за вълшебност,но нито е смешна,нито е хитра,нито поучителна,нито пък завладяваща.Няма за какво да се хванеш.

# 415
  • Мнения: 3 447
Когато става въпрос за детски книжки Астрид Линдгрен си ми остава любимка. Особено Емил от Льонеберя и Карлсон.
Да... обаче "Братята с лъвски сърца" ми беше ужасно мрачна и тегава... като Кафка за деца  Sad

# 416
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
За мен пък "Алиса " е шедьовър.....В страната на чудесата може да се изиграе като партия шах......но незнайно защо никога не превеждат тази част на български.......иначе Луис Карол...леко педофил ли е бил  Embarassed newsm78

# 417
  • Мнения: 431
"Алиса" и "Малкият принц" не са книжки за деца според мен, като малка въобще не ми харесаха. "5 приказки" на В. Петров оцених на по-късна възраст, а Астрид Линдгрен - нямам думи за нея. Точно "Братята с лъвски сърца" ми е любимото от нея, една наистина страшна приказка.

# 418
  • Мнения: 1 258
Дъщеря ми е луда по петте приказки на Валери Петров.А "Копче за сън" не стига,че го гледаме през седмица в Младежкия,а и го четем през ден.

# 419
  • Мнения: 5 878
Абе не е бил педофил. Четох му биографията преди време; да, правел е снимки на голи деца, но според мен това са били по-скоро художествени условности от онова време - кич да, но не и педофилия. Сюжетите са били от рода на "малка нимфа на скала в морето" и други такива. Родителите са знаели, децата са го харесвали и са му били приятели.

А "Алиса" я харесвам, вкусен нонсенс, не прилича на нищо друго и не следва нито една конвенция; забавлява ме неочакваният сюжет, езикът и най-вече играта с всичко, която прозира в тази книга; мисля, че е много детска, защото си играе с всичко, дори с идеята за това какво следва да представлява една приказка.
Втората част е излизала на български, как да не е.

Общи условия

Активация на акаунт