Съпругата ми иска развод

За оборот говорим, де. 200 лв са, като накичиш ноктите с камъни - мисля че съм го написал?! Чети с разбиране, моля те. За да не се налага да се обяснявам като ученичка пред господин директор. При камъните се плаща на брой камъни - не колко лесно и сложно е. Различна големина и вид са с различни цени. И както вече веднъж написах, не става въпрос за тези от китайските молове, които са 150 бройки за 2лв.

Със сигурност не е, но със сигурност е поредния случай, в който единия от двамата започва да прави постъпки да "променя плана в движение". И, в случай, че не е станало ясно, това не е той.

Ако той има някаква вина за нещо, това ще да е за това, че се е хванал с човек, склонен към подобни "промени". Нещо, което няма откъде да знае в началото.

Има една приказка "Когато не си сигурен дали искаш да се захванеш с нещо, значи е по-вероятно да не искаш."
Ако не се била сигурна дали иска такова нещо, е можела да откаже по всяко време, поне преди детето. Само дето е много лесно да се прехвърля вината за собствена нерешителност и несигурност на друг...

Къде намеси нерешителност? Това, че животът като домакиня вече не я удпвлетворява, не я прави нерешителна. Точно обратното.

Тя много е знаела какво иска на 16 години... Предполагам, че е било голяма любов, той е бил първия ѝ мъж в живота. Всеки си мисли, че е много знае какво иска в началото, пък като получи "нещото" и види и тъмната страна му се изпарява ентусиазмът. Много хора са така и тука няма пол. Особено що се касае за семейство, деца, професия и прочие сериозни неща. Колкото и осъдително да цъкат хората наоколо, това няма да се промени в скоро време. Трябва си личен опит, за да разбереш дали това нещо е твоето. После хората се променят, сменят си желанията и т. н. Днешните времена само ускоряват и забързват процеса, плюс че го толерират. Едно време бабите ни и дядовците ни цял живот са били заедно... Но не защото са били светци, а защото са нямали друг избор.

Здравейте отново, много ви благодаря за мненията, съветите и размишленията, наистина много ми помагате и се надявам още хора да напишат техния опит или мнение по темата.
Искам да отговора на няколко зададени върпоса:

HighSpeed
"Авторе, къде живеете? Не конкретно с име, а примерно - голям областен град, малък град, село?"

- от голям областен град сме.

Allwewant
" Авторе, за 2ри път пишеш нещо, което недоумявам. Защо те е срам да споделиш с приятели?
Според мен няма нищо срамно, те ви познават, дори и да са несемейни, това не означава,
че не могат да дадат адекватен съвет. "


- Изпитвам срам, защото какъв човек съм щом съм стигнал до това положение? С какви очи ще погледна детето ми и ще му обесня,че баща му не е успял да запази семейството си? До приятелите или роднини /колкото са останали сред нас/ тяхното мнение най-вероятно ще бъде да си останем заедно заради детето, но честно да ви кажа не искам да претеснявам хората с моите проблеми. Знам,че сега някой най-вероятно ще ме контрира с това,че щом не искам да занимавам моите роднини, защо занимавам хората от форума. Обяснението е следното: Ако споделя с моите роднини, хората ще започнат да се претесняват, ще започнат да го мислят и ще им създам неприятности и претеснения заради моите си проблеми, аз това не желая да правя, особено в положението което се намираме в момента с този вирус и т.н. Вие хората от форума които ми давате вашето мнение, ми казвате спрямо вашия опит, за което съм ви благодарен, но реално няма да се претеснявате или изживявате.

Лъвица
"Въпросът е, че има потенциал. Дали ще се реализира и колко, времето ще покаже,
ама според мен хич няма да й е трудно да излезе на квартира.
Ех, авторе, за какво ти беше да й плащаш на таз курсовете Joy"

- Нямам си идея какво стана наистина, единственото което съм искал жена ми да се чуства добре, да се занимава с това което и доставя удоволствие и щастливо да си гледаме детето, защото както са казали старите хора: щастлива жена - весела къща. Никога не съм я натискал да работи, никога не съм я спирал, както писал по-рано днес. За тези години успявам да си издържам семейството и нищо не ни липсва.

AIDA_N
" И на мен малко скалъпена ми се струва историята...
Иска да си запази къщата, страхува се да не остане на улицата, а в същото време,
тя самата му казала, че ще се изнесе на квартира. Тоест до тук какъв е проблемът? Проблем с имота няма.
Тя вече не го обича, взела е решение и иска развод... И тук проблемът къде е?  "

- Не знам защо ви се струва скалъпена историята? Искам да си запазя семейството, а не къщата, и да страхувам се да не остана на улицата, защото как да съм сигурен утре, че както ми казва, че няма претенция утре да заяви такава, защото тя си има пълното право, но проблема е,че ако сте стигне до съд и съдът реши тя да остане с детето, защото е негова майка, аз тогава оставам на улицата. Нямам възможност да отида на квартира, работата не ми позволява да си сменям местоположението и в крайна сметка, как ще мога да изкарвам пари за да си гледам детето?
"Тя вече не го обича, взела е решение и иска развод... И тук проблемът къде е?  "[/i]"
- Тук съм съгласен с вас, че тя си е взела решение, но проблем има и той е,че едно семейсто си отива, едни общи мечти, цели няма да ги има вече. Най-тежното в случая е, че детето ми няма никаква вина и то ще пострада най-много,защото баща му не разбира какво става и няма възможност да съхрани и запази семейството си.
Разбирам, че не е първия развод на света, но аз искам да направи всико което мога, за да се опитам да запазя семейството си и нямам предвид насилсветно и т.н., а просто да разбера какво става, от къде идва проблема, разбирате ли?

Allwewant

"Да питам: ти имаш ли желание изобщо да ставаш самотен баща, ако не успееш да спасиш семейството си?"

- Извинявам се,че съм изпуснал вашето питане, сега го видях и го добавям /10.05.21 - 16:32часа/
Разбира се,че имам желание, нямам проблем с това с най-голямо удоволствие ще си гледам детето. Разбира се винаги ще имам мъка, че не съм успял да запазя семейството си и детето ми няма да живее с двамата си родители.

Авторе, не ти е проблемът, че си й платил курса (предишният ми пост беше ирония). Просто си я взел много малка, ненаживяла се, тръгнала да се занимава с бебета и домакинство, преди да е видяла каквото и да е от младостта. Освен в клетка да я беше държал, сигурно рано или късно пак щеше да изпаднеш в тази ситуация. Просто животът следва някакви етапи, които трябва да се минат, и ако човек не е успял, в бъдеще пак се връща към тях. Нищо фатално не е станало, нито нещо изключително. Приеми го като момент на равносметка, тъй като ти самият си се сефтосал рано.

Разбирам терзанията ти, но няма как да си запазиш семейството. Единствения вариант е да си счупи главата, след това да те оцени и да се върне при теб, до колко ще можеш да я приемеш обаче, ти сам можеш да кажеш.

Както описваш нещата, не мисля, че има начин да и върнеш интереса. Като изключим фактът, че е била твърде малка когато си я взел, с поставянето и на пиадествал просто е загубила уважение и интерес към теб като мъж. Пусни я по течението, ако е писано ще се върне, друг начин просто не виждам.

Васко, за родителите си прав - ще ги натоварите, ще се притеснят, ще се опитат сигурно да се намесят, разбирам. Но няма да е зле да поговориш с приятели - те няма да го изживяват чак така драматично, познават ви и със сигурност ще дадат по адекватен съвет от нас, които знаем историята ви на базата на твоя разказ.
Спри да се самообвиняваш за разпада на семейството! Първо, за разпадът на едно семейство винаги са виновни и двамата - мъж и жена. Второ - понякога това е естественият ход на събитията. Хората се променят, осъзнават се чрез вътрешно усещане или се заблуждават поради външно влияние, все тая... Похвално е, че си самокритичен, похвално е, че се опитваш да запазиш семейството си. Аз лично ти стискам палци и пожелавам успех! Но и да не успеете, не е краят на света и ако сте хора с добри сърца, няма да навредите на детето, ще си го гледате с любов, макар и по отделно.

Според мен е нечестно ти да оставаш на улицата. В първия пост пишеш, че тя има къде да отиде - по-скоро тя да се изнесе, ако това е съчетано с благото на детето ест. Като са малки, децата лесно приемат промените.
Аз пак да попитам - готов ли си да бъдеш самотен татко? Искаш ли такъв живот за себе си? От написаното оставам с впечатление, че по презумпция при раздяла, детето ще остане с майката.

Разбира се,че имам желание, нямам проблем с това с най-голямо удоволствие ще си гледам детето. Разбира се винаги ще имам мъка, че не съм успял да запазя семейството си и детето ми няма да живее с двамата си родители. Извинявам се,че не съм видял по-рано вашето питане, добавил съм го в по-горния пост.

А тя твоята жена знае ли, че изявяваш желание ти да си родителят, който полага основите грижи? Иска ли тя да се занимава с отглеждането му? Защото ако стане това, което си представям - да се карате за родителски права и кой да е основния, пък другият уикенд родител ще е мъка и драма, битка с адвокати, битка за къщата... Здрави нерви ще ти трябват ако и тя иска детето, имай го в предвид.

Гадна работа.

Аз не мисля, че в живота на жената в момента има мъж, но може и да не съм права.

Прави ми впечатление, че никъде не чувам за намесени баби, дядовци, свекърии, тъстове или други роднини. Имате ли живи родители и роднини и във връзка ли сте с тях? Криене На семейни проблеми от роднини не е добра стратегия за запазване на семейство, което по презумпция е част от рода. Двамата с жената израснали ли сте в семейство? Странно е в днешно време младежи на 16 и 21г да сключат граждански брак без да са поне имотно осигурени и без да имат физическа и финансова помощ от родители за отглеждане на дете. Още по-странно предвид, че приятелите ви са бекяри.

А как реагира жената на желанието ти детето да остане с тебе?

При положение, че крещи на детето и е груба с него, имаш шансове то да остане основно при тебе, но гледай да намериш свидетели! След като няма трудов стаж и все още не работи е напълно вероятно детето да остане с тебе.


Ако тя тръгне да работи като маникюристка и посмъртно не може да стане уикенд родител, защото в България работата е основно през уикендите. Без квартира, без работа ,сприхава с детето, майката няма добри шансове в съда, освен за половината къща. Дори и да остане в къщата с детето, той може да и иска наем за ползването на неговата половина.

Васко, колко е голяма къщата - колко стаи? Има такива семейства, които си сотават и двамата (тримата с детето) в семейното жилище, защото нито единият от родителите няма къде да отиде. Това не е някакво чудо невиждано.

Нямаш ти задача да опазваш семейството, и на двамата е задача. А ето, че тя вече не желае да участва в това семейство. Отговорността е и на двамата, едва ли може да се говори за вина изобщо, това са лични решения и избор кой как да живее и всеки има право да ги взима. Както сте се събрали, така ще се разделите. Не си втълпявай такива мисли, че едва ли не ти си виновен.

Четох, че много от пишещите тук смятат, че проблемът е, че е била на 16 г. като сте се оженили и не си била поживяла. Само, че абсолютно същата история от моето най-близка обкръжение беше с жена на 36 години.
Много добре те разбирам, колко е неприятно да живееш, без да знаеш каква е причината за тази внезапна промяна. Трябва да положиш всички усилия да разбереш истината, след като жена ти не желае да разговаря.
По какъв начин ще се добереш до ИСТИНСКАТА причина, това е твой избор. Не си губи време и емоции в анализиране на твоето поведение. Истината ти трябва, първо заради теб и твоите бъдещи стъпки и второ заради детето ти. Защото смятам, че жена ти си е намерила друг и този друг я иска дори и с детето.
Опитай се да разговаряш с нейна близка приятелка, на която да споделиш терзанията си. Има шанс да ти разкрие за какво става дума- мъж ли е, секта ли е. Тази внезапна промяна и раздразнителност на е от нищото.
С такава жена няма как да си запазиш семейството, но ще трябва да се стегнеш за излизане от този ад по най-приемливия за теб начин.
След като разбереш каква е истината /ако е мъж/ не прави сцени, а предприеми разговори с жена ти, че ти си ОК със ситуацията, но че искаш детето да остане при теб, в къщата или да се договорите за отглеждане 50/50.
Ако и тогава не се съгласи, отивай при адвокат.
Хвани си някой близък приятел/ приятелка/ да ти помага и да е в час, с това което ти се случва. Не оставяй сам нито ден.
Животът продължава, а на готините мъже веднага им се лепят жените, дори и на разведен с дете.
Желая ти успех и не се анализирай!

Васко, имаш пълното право да знаеш какво се случва със семейството ти и поради какви причини. Тя нали си е посочила своите доводи - казала ти е, че не те обича и не иска да живее с теб. От тук нататък не виждам какво повече може да се каже. Най-вероятно си имаш и твоите грешки, вие двамата най-добре си знаете. Няма как да знаем дали тя или ти имате вина, за да се стигне до тук.  Пак казвам, в един момент ще излезе наяве, ако е намесен трети човек. В тази ситуация, така, както е описана, раздялата е най-доброто решение. Мое мнение като страничен човек.

Сега като адвокат мога да кажа, че при развода семейното жилище може да се ползва и от двамата съпрузи, ако е възможно. Ако не е възможно, съдът ще го предостави на този, който има жилищна нужда. Въпрос на доказване кой какво има като имущество, съответно като нужди.
После, ти казваш, че тя с право ще има претенции относно имота, защото е придобит по време на брака. Тук отново има възможност при евентуална претенция, да се доказва липса на съвместен принос или значителен принос. Има варианти, когато евентуално стигнете до там, ще се консултираш с адвокат.

Най-важното за момента, ако действително стигнете до раздяла, е детето, при кого ще живее, кой действително има възможност да полага грижи за него. Ако майката все още не работи, това е главният въпрос - как смята да го отглежда... Ти разбира се ще плащаш издръжка, но на всеки е ясно, че не е достатъчна, а и другият родител също следва да издържа детето си.

Като знам какви са дечковци 16 годишните, дори е странно, че тоя брак е просъществувал толкова години. Момиче, което се омъжва на 16 тия дни, има сериозни проблеми със семейството си. Автора няма да го коментирам.

Ако съпругата иска развод, няма как да бъде спряна. Няма значение кой крив и кой прав--ние няма да разберем.

Има две важни неща, които всеки в тая позиция трябва да обсъди колкото може по-скоро с адвокат: детето (при кого остава и как) и къщата ако е семейна собственост. Ако е семейна собственост, значи съпругата има дял, и авторът би могъл да го изкупи от нея. За себе си знам, че ако имам дял в семейна собственост, няма просто да си тръгна, дори да имам друг имот някъде.

Ако не се разберат за къщата, има вероятност да бъде продадена и да си поделят приходите.

Авторът е млад и ще се съвземе емоционално.