Месец май да донесе на всички - много слънце, усмивки и двете чертички ! ~бебеправене 389~

Много пъти сме го коментирали и няма нищо лошо според мен понякога да се чувстваме така. Мен не ме е срам от себе си заради това, че при вида на бременна понякога се смущавам или се питам "Защо не става и при мен".
Според мен е нормално и всяка от нас го е изпитвала в някакъв момент...
Аз вчера минах през един магазин за детски стоки да купя нещо и като видях бебешките колички ми се сви сърцето.
И около мен е същата история - всички бременни, раждащи или с деца.
А нас само ни питат "А вие кога?!"... Е кога?!?!! И аз това искам да знам хаха

Оставили сме една от стаите в апартамента неремонтирана и така искам вече да има повод да я оправим, но.. Когато е казано.

Труден е този момент наистина, с малко стиснати зъби и се минава през него. За съжаление не спира до там, после се започва, хайде кога второ? Или най-любимо ми е, имам една "приятелка" която редовно ми изтъква как на  мен ми е лесно защото имам само едно дете и същевременно как на мен ми е трудно защото имам едно дете... ( нямало кой да ми занимава детето и му било скучно). Ей така, цял живот несъобразителни хора...

Правилно, хората все ще намерят за какво да се хванат.
“Хайде няма ли да има сватба”, после идва “Хайде няма ли вече бебе?” и веднага след като вече има бебе “Е, не е ли време за второ?” и докато се усетим се започва “Няма ли да го жените този ваш син/дъщеря?”
🤦🏻♀

Ох, аз затова хич не си поплювам и хората коло мен знаят какво се случи. Съответно, никой не си позволява нетактични коментари.

Литъл маднес, срещу нас отвориха бебешки магазин вчера - ей, богу, като го погледна и ми става зле, защото даже количка бях избрала като модел предния път с разгорелия се ентусиазъм на първа бременност.

Ние с половинът сме го дискутирали, дори и да не е писано да стане, сме си заедно двамата и това е вторият най-добър вариант. Живот и здраве, след 2-3 години ще си имаме собствено жилище, хич нямам намерение да оставям стая празна. Ще се направи, ако не са дошли деца ще е или стая за развлечение (компютър/библиотека/спорт), или гостна. Но да стои празна стая като паметник на нещо, което нямаме и чакаме няма да си го причиня. С цялото ми уважение към решенията на останалите момичета тук, и специално към Литъл, че тя даде примера, но това е сама да си го набивам и да сипвам сол в раната, че нямаме дете.

При нас просто така се случи, защото нямахме финансова възможност да я оправим
За такава беше наречена, но винаги може да ми стане домашна работилница.

Малко update от мен - Снощи имах някакви силни, но кратки болки ниско долу в корема и си мислех, че ще ми е дошло днес, но все още чакам. Цяла нощ сънувах еротични сънища и даже не знам защо Днес вече май ще запазвам час за гинеколог и ще отида да видим на какво се дължи това закъснение щом теста беше отрицателен на един ден закъснение.
Благодаря ви за съветите, момичета. Все още не съм говорила с ММ и нещо нямам желание, защото имам усещането, че не ме обича вече или си мисля някакви неща, като това, че може да има друга... Абе и аз съм се побъркала вече.
Като мина покрай бебешки магазин или някоя количка с бебенце и направо се разтапям. Онзи ден на една площадка си се усмихвах дълго с едно малко, сладко, русо момченце със супер чаровна усмивка даже и през биберона Така че ви разбирам много добре и ви пожелавам много скоро да се наложи да ходите по магазините да избирате бебешки неща за вашите бебенца

И покрай мен всички знаят.. Затова и никой не ми задава нетактични въпроси..
Работата ми е свързана с украси, и постоянно има бременни, туко що родили, с малки деца... То украси за разкриване на пол, за посрещане, погачи, прощапулки, годинки и прочие.. Хем ми е много трудно, хем се разсейвам покрай другото..
Но няма как, такъв е живота..

Трополинка ти нов тест не направи ли?

Аз пък не споделям с никого, не ме интересува кой какво мисли, не искам никой да ми се бърка, нито пък да ме съжалява за това  че нещо не става. С най-първата бременност сглупих да се похваля още в самото начало и после трябваше да се обяснявам защо не съм бременна. С успешната ми казахме на родителите чак в 4я месец, на всички останали нищо не сме казвали, просто тези които ме виждаха на живо забелязваха корем, в социалните мрежи разбраха след като се роди

Здравейте, момичета.
Не спирам да ви чета, но просто покрай нас няма нищо интересно. Чакам си О, пием си добавките, а и тези дни имаме доста ангажименти и някак не ми остава време да се втелясвам, а и така времето минава по-леко.
Иначе забелязвам, че последните седмици бяха доста тежки за всички - пращам сила и кураж на момичетата, които имат нужда и им пожелавам да чуят добри новини, които да ги мотивират.
По темата с бременните - покрай мен също е пълно, адски много се радвам за тях, но и ме присвива на моменти, кога и аз ще мога да се похваля. Мисля, че е напълно нормално усещане.

Маце, така е, никой на никого не е длъжен да се обяснява, просто ние също в началото казахме на най-близките роднини и приятели (демек 20 души), та съответно с тях нищо не си спестяваме и вярвам че е редно да се говори и за тези неща. Не всичко е цветя и рози. 
Мери, и моята работата е свързана с бебешка тематика, ей на - днес редактирам един материал посветен на новородените ... ама каквото такова   А на Бъбълс само ще ѝ кажа за "таковата" - по-добре партньор, който е с такава нагласа отколкото с негативна, миличка.  Мъжете някак си имат по-притъпени усещания от нас в това отношение, но това не значи, че не се вълнуват - просто няма как да го изпитат по същия начин. Каквото и да си говорим, бебето го износва жената и по-голямата тежест от процеса пада върху нея та съответно се вълнува повече. Не че искам да лиша мъжете от отговорност с това изказване, но поне да спомена защо често и те реагират някак си по-неадекватно за нашите разбирания. Но е добре партньорът да е готов и за версията "няма да стане веднага" и да е ОК с това, вместо да си търси някоя да я заплоди на 2, на 3 и после да си свирка че се е отчел. Или да е готов да е с теб дори и да не се получи. Та от тази гледна точка, каквото такова хич не е лош вариант.
Уинтърче, и това ще мине, предполагам че и хормоните си оказват влияние. Изкарайте го леко, пък после с нови сили и с 1 грижа по-малко

Не, не съм. Страх ме е малко, но пък и не знам дали да очаквам нещо след като първия беше отрицателен. Нощес спах 11 часа и въпреки това ми се спи страшно много все още и вчера ми стана лошо от миризмата на един бургер, който ядеше мой приятел, а аз бях навън с него, беше сякаш е под носа ми, а беше на другия край на пейката.
От една страна си мисля, че сигурно ще ми идва и това е от хормоните, от друга си мисля как може и да е от това което искам... Абе, много съм объркана.

Здравейте, момичета! При нас нещата отиват на зле. Като минахме вчера при уролога, и той като видя 2 поредни СГ с 0% подвижни, постави диагноза некроспермия. Каза, че е много много рядко заболяване... От 5000 пациента на година има 5ма мъже с тази диагноза. Твърде малко и в световен мащаб, и няма статистика, нито изследвания, нито се знаят причините. Нито има лечение. За цялата кариера на лекаря, имало 1 единствен случай на естествено забременяване с тази диагноза. Всички останали имали добри изгледи за инвитро. Но при малка извадка, не можело да се каже. Като видя изследванията, и той се хвана за главата. Щеше вече да започва лечение, но каза, че не можем да продължим без още изследвания... Днес пускаме генетични кръвни изследвания за хромозомни аномалии, и микроделеции на У хромозомата... Всичко става много бавно... Докато излезе едното изследване, че докато насроча час за коментар, че после нови изследвания, които се чакат още месец... Купих вчера добавки от аптеката в клиниката и от днес ги започваме в ударни дози. Утре си самонасрочих нова СГ в другата клиника, за да подам документите за фонда, лекаря каза, че с 2 некроспермии може и да не ни одобрят въобще затова ще ползваме най добрата от тези, които имаме. Каза ми и че първо трябва да говоря с репрото, за да подам документите, а аз мислех, че вече сме готови и от регистратурата ще ги окомплектоват. Все пак запазих час за 19ти да говоря и с нея, и тогава да занеса всички документи, защото исках да сме готови и да имаме заповед, когато минат няколко месеца с добавки... А не след 3 месеца тепърва да се сблъскам с бумащината. Например аз нямам ЦС, а не знам дали е задължително преди инвитро, заради пункцията. И да не стане да чакам сега 3 месеца, после да чакам още 2 месеца за СГ и ЦС и после още 2 месеца за заповед. Така като гледам колко тромаво се случва всичко. Дай това изследване, чакай 30 дни, после дай друго изследване, пак 30 дни. За тази седмица съм си самоназначила и повторна микробиология, този път ДНК в Геника, както и повторно изследване на кръвна захар заедно с инсулин този път. И за двете неща лекаря каза, че няма как да бъдат причина, но за свое успокоение искам да ги изключа напълно. Попитах го да направим ли тест за антиспермални антитела, и каза не, но после попаднах на медицинска литература, в която ясно се упоменава, че с тази диагноза това е вероятна причина. Сега не знам как сама да си го назнача и това изследване. Уморена съм наистина... Не се доверявам. Ако бях послушала Кацаров, сега щях да си живея в блажено неведение и да си пием Полукс форте и да си чакаме 3 месеца за подобение... Вместо това направихме още 100 изследвания и сме със 100 крачки по-близо до истината, колкото и страшна да е тя. Страхувам се от резултата от генетичните изследвания... Ако е лош, хем ще знаем причината, хем ще знаем, че е нелечима, и се унаследява от синовете Ако е добър, започваме отначало и отново не знаем причината. Всички казват, че в Турция са специалистите за тежък мъжки фактор. Може би е време да започна да проучвам за варианти, цени, отпуски... Шансове... Вече не плача. За жалост и тестовете за овулация се обезсмислят, както и преферт гела... Нова страница в живота настъпва...
Дойде ред и аз да благодаря на Рейв за темата, и за хубавото орисване на Дракончето Успех на момичетата, видели 2 чертички и кураж на тези, които още ги сънуват! Сила на най-смелите от нас, които знам, че ще се изправят след всяка тежка, скръбна загуба и ще докажат каква гордост и чест е да се носи името Жена!

Да се цопна и аз Рейв, благодаря, страхотна си
Драконче, благодаря за орисването
Маргоо   ако имаш нужда да говориш с някой , насреща съм ! Прегръщам те силно
Уинтърче, бързо и леко да минава
Кактусче, страхотна снимка Може ли да кажеш, къде е ?
Ние с ММ бяхме на море през почивните дни. Видяхме много делфини, беше страхотно. Запазих си час за док, чак за 20.05 и сега чакам. Относно заобикалящата ни среда при мен е същото, всички са бременни , родили, някой второ детенце, други трето. Поне се радвам, че покрай нас няма  излишни коментари от сорта " Хайде, кога , време ви е .. "
Бъбълс, ММ е със същото мнение, каквото такова и много се радвам, че е така, защото аз съм много чувствителна и по този начин ми дава сили бързо да се събера.

Маце, и при нас стана много кофти. Тъкмо обявихме пред приятелите, че чакаме, а после се наложи да се обявяваме.
На работа тъй като повечето са по-големи от мен и вече имат деца, постоянно подхвърлят някакви коментари и много ме дразнят. Те са си клюкарки де, за това просто си мълча или подхващам друга тема. Докато съм на темата с работата.. Работя в не много голям колектив и реално нямам заместник, но работата ми не е сложна или високо квалифицирана. При загубата знаеше само шефката ми и наскоро ме разпитва как съм и дали се възстановявам. Накрая ми каза "когато решите отново да опитвате ще ми кажеш, нали?". На момента казах "да", то нямаше и какво друго да кажа. Но за мен това е инвазия на личното пространство. Разбирам от една страна, иска да знае за да си намерят човек, но реално докато изляза болничен ще има супер много време. Та чудя се сега как да й кажа и да казвам ли изобщо... После пък ще е тъпо направо да се изтипосам бременна. Нож с две остриета.
Стела, освен да кажа че стискам палци за вас, не знам какво друго. Дръж ни в течение. Въпреки всичко, аз вярвам че ще стане и всичко ще се нареди. Няма да се отказвате.
Трополинка, най-добре направи още един тест, за да се успокоиш. Аз така се бях филмирала един път, защото има 10 дни закъснение и в момента, в който направих теста ми дойде тъй като си отдъхнах. Тогава непланирах бременност.

Не ме разбирайте погрешно, аз искам да е положителен въпреки проблемите с ММ и въпреки, че ме е страх дали няма да остана сама с бебето. Но това да го имам това дете е една огромна и изстрадана мечта.