Емоционално недостъпни мъже

Стрина, няма как да станеш център в тема - всичко ми е наред.
Авторката има нужда от внимание, ние ѝ го даваме. Кат нещо не ѝ хареса ни храни подобаващо в стил “Какво си мислите вие?!”.
Дисонансът между мисъл и творчество не се отчита, какво знаем ние.....

Стрина, твоите разсъждения може да са верни за рационален и пораснал човек, който знае 2 и 200 и осъзнава, че има периоди, в които може да си позволи нещо по-така, както и периоди, в които трябва да се живее икономично и да се внимава с парите. Диагнози по форум едва ли някой би могъл да сложи, но авторката изглежда и звучи все едно никога не е скъсала връзка с майка си и още е дете, което не може да се погрижи за себе си и да взема рационални решения, включително финансово и битово.
Тя си битува там в някакви отношения на любов и омраза, каквито по принцип са проблемните отношения с родител. Лили, на 33, би трябвало още след 18-19 годишна възраст да се е изнесла. Когато е била в добра форма, споменава за сериозни спестявания - спокойно би могла да помисли за закупуване на дом. Има две висши образования - спокойно би могла да помисли за работа в друг град, дори за живот в чужбина. Има втори баща, който звучи като още да я обича и да има грижа за нея - би ли могла да го помоли за помощ за терапия или дори да поживее при него известно време. Има сестра - тя може ли да помогне за дом, терапия, намиране на работа?
Излиза с мъж - затрупва го със съобщения, иска да й обръща внимание сутрин, обед и вечер, което откровено е поведение на дете, а не на зрял човек, който в ситуация на проблем първо ще може да потърси помощ, второ все пак ще пази някакви граници между себе си и околните и да защитава себе си. Лили, не ти липсват ресурси да се справиш, поеми отговорност за живота си и намери помощ.

Това,че търси мъж да си я гледа си го помислих и преди 10 страници и дори не намирам нищо лошо в това. И аз имам познати, които като си намерят мъж започват да му разказват колко е тежко на работа и уж всичко е за малко, докато си намери мечтана работа и така десетилетия. Живеят си много добре. Момичето от самото начало си каза, че не иска скромни момчета, интересува от ергени с жилища и ИТ заплати. Критикувах я за тъпата тактика, защото никой няма да се влюби в човек, който на първите срещи е развалина. Все пак съжаление и влюбване не работят заедно. Ама кой знае, може козметиката да е част от имиджа й на high maintance дама, когато е в настроение да играе ролята на силна еманципатка. Пак е по-хитро от историята за лошата майка и лошите съседи. Която ако не се бъркам, започна да се върти, когато започнаха и критиките към историята й.  Може да не ни троли, просто иска да манипулира ситуацията според нуждите й. Но със сигурност темата още не е заключена, защото я кефи вниманието, негативно или не.

Ее ама чакай, то си трябва и поддръжка. За да спечели някой според критериите си и тя трябва да се грижи за себе си, а не да се запусне.
А повярвай когато човек обикне някого заради това което е, не го вълнуват проблемите, а даже го подкрепя и дава стимул да се бори. Добре де, по-добре ли е някой да се прави на супер безпроблемен на първите срещи и после да лъснат някакви супер големи такива. Не е ли по-добре в началото да се знаят тези неща? Но това не означава през цялото време да се обсъждат, а да се споменат тактично.

Преди да се влюбиш, трябва да си изиграеш картите. Кой ще се влюби в съсипана здравословно млада жена, бедна и с кофти семейна история? Всеки иска да се похвали с добре платена, образована счетоводителка, която се поддържа с качествена козметика,че и самостоятелна - има си квартира, кола. Докато им пее тази песен я канят на срещи, но като смени тона с най-малката цигулка на света, хората бягат. Тъй че и двете истории са като реклами за пред бъдещите спонсори. Нищо й няма на жената, освен старомодния мързел.

Нали знаете историята за жабата и врящата вода? Ако я пуснете веднага, ще скочи от тенджерата. Но ако се нагрява постепенно, ще седи там докато не умре. Същото е и с тази история. Като някой те обикне ще ти помогне с всичко. Ама за добро или лошо никой не обиква веднага.

Чак пък....прилично платените и поддържани жени също имат цедка. Ето, един човек й направи комплимент за веждите, обаче тя не го оцени

И тук да кажа - ако го желаеш, трябва да знаеш как да се похарчиш.

Ядосвам се, защото съм била зле здравословно. Имах и постоянно главоболие, и шум в ушите, и проблеми със зрението, не спях и останах без работа, но последното нещо, което ми е идвало на ума, е да си търся мъж, да ходя по срещи, да изляза да шофирам и да се разхождам из моловете, просто не бях в състояние. Ако бях, щях да ходя и на работа.

Да започне работа в козметичен магазин, в някой мол.. и всичко ще е точно..

Ами да, в някоя парфюмерия. Те са посещавани и от финансово стабилни мъже-ето ти с един куршум, два заека.

Предполагам,че всяка една от нас е имала поне един труден период.Когато е била без работа,без пари,отчаяна и т.н.За другите не мога да кажа,но аз съм се сритвала в трибуквието и съм обикаляла да си търся работа.Понеже ни интернет ,ни телефона ми бяха платени .Мобилизираш се и това е.Бих мъкнала и ей ся каси бира ако нямам избор,не ме е срам,работата си е работа.Дори само за начало ,да захапя някъде и да имам доход,докато намеря нещо по образованието ми .По-добре да мъкна каси ,отколкото да седя без един лев в джоба и да се чудя кой път да хвана.

И в пъти по-добре отколкото да си разпродаваш вещите и да взимаш заеми.

Ми това е реакцията на психически здрав човек. А ако не си психически здрав? Следва ли да ги мерим тези хора по собствения аршин.

Аз затова казах,че говоря за себе си,не за всички хора по света.
В друг период,преди около седем години беше,майка ми ме замъкна на психолог.Не се дърпах много,реших,че дори и да мисля че не ми е нужен,може и да греша.А и нищо не губя.Но не съм отхвърляла и тази възможност.Седнах,поговорих с психолога и си тръгнах.Има много варианти да си помогнеш и да се чувстваш по-добре.
И с психотерапевт съм разговаряла миналата година по това време.Бях на края на деветия месец и ме разклатиха странични хора.Не е срамно да търси човек помощ.Защото приятелките ми ще ме изслушат,но не са професионалисти ,от каквито има нужда човек когато е в абсолютна дупка.Приятелката ми ме слуша как ревах по телефона като бях бременна,успокои ме колкото можа.Но терапевката ми каза какво да правя,какво да виждам и след десет минути ми падна камък и станах,направих врчеря и докато родих,не съм имала една лоша емоция .
Затова казвам,че варианти има.Но пак сам трябва да се сриташ и да потърсиш помощ.Тя няма да дойде при теб.

Аз пък никак не обичам да разговарям с приятели за негативните си емоции и да ги натоварвам. Имаше период в който не работих, нямах гадже, те пък обратното - всеки с половинка, с хубава работа, пътувания. Е да започна да се оплаквам сега, не ми е в стила. Предпочетох да го запазя за себе си и да продължа да опитвам.
Да започне работа, пък ако не потръгнат нещата да се замисли за психолог. Стрина, въпреки трудностите човек не може да спре да съществува. Партньорът, но не такъв като по филмите, а истински човек който да е до нея е сериозна тема и няма лошо паралелно да го търси. С това което обаче не съм съгласна е отказа й да търси активно макар и не дотолкова квалифицирана като за нея работа и определянето й на мъжете като "добра партия".