Темата на ИБО🦅 ***Doğduğun Ev Kaderindir с Демет Йоздемир***Птичи полет/Кuş Uçuşu # 73

Привет

Два сериала на хоризонта, браво на Ибо!
Какви истории ще ни разкаже, още не е ясно, но и двете заглавия ми харесват ))))



Дани, и аз се радвам на тв сериалите- вълненията покрай озети, снимки, фрагове, очакването на нова серия са неповторими и незаменими!

Това, че Гюлбин избяга беше достоверно и реалистично от психологическа гледна точка, вместо да плесне с ръце и да ги прегърне веднага. Хареса ми как беше изиграно, реално тя се чувства чужда сред свои, като черната овца - аутсайдер, която липсва в спомените, които те са си изградили през годините.
Борбената и емпатична Зейнеп успя да я върне, а типично майчинските (сладко-досадни) натяквания на Сакине да хапне поне хапчица сутрин - съвсем подействаха като мехлем, за да се почувства истинска, пълнокръвна част от семейството.
Аз да ви кажа не бих имала нищо против да съм в тяхното мини-общество - рядко се среща толкова задружна комуна от хора, които или се познават отдавна, или са изстрадали достатъчно заедно, за да се получи тази естествена близост и усещането за истинско семейство.

Връщането на фабричните настройки на Джемиле от преди трагедиите, вече помъдряла и по-осъзната, беше удоволствие да се види, и ми хареса, че се случи първо това и чак след това дойде радостта от бременността ѝ - защото иначе щеше да е просто замяна на обекта за вкопчване.
Още повече се зарадвах за Нух, когато разбра - толкова заслужаваше да му се изпълни мечтата за семейство - може и леко да съм се просълзила, но историята мълчи по този въпрос.

Отношенията между Емине и Саваш се различават от бурната страст на другите двойки, но също е реалистично представена - всеки с демоните си, които се проявяват в моментите, в които се почувстват неуверени и уязвими. Саваш от накърнена гордост след като го заляха, за момент ми заприлича на началния Саваш - когато за пръв път ни представиха образа.. Емине не беше виновна, даже автоматичното "Ставай" ако не друго, си беше показателно, че в нейните очи той не е преди всичко инвалид, не го възприема така..., но без да иска му дръпна най-голямата болка - това, че той не се чувства пълноценен до нея, за да предяви претенции като потенциален нейн любим. После на сватбата на Зейнеп, докато всички двойки започнаха да танцуват, не го дадоха конкретно, но си помислих, че сигурно му се е свило сърцето, защото той не може да последва примера им...
Радвам се, че накрая си дадоха шанс да проверят какво може да разцъфне между тях, въпреки, че Саваш така и не успя да изрази чувствата си на глас

Като казах сватбата - много беше хубава - в тесен кръг, скромна, но весела...обаче сякаш не ми стигна.
Сцената дойде доста рязко, а решението да покажат всичко зад музикалния фон, ми беше някак между другото, искаше ми се да мога да чуя какво си казват, как се смеят, шегите, които подхвърлят...но явно времето вече изтичаше и попретупаха момента.

Неузнаваемата Сакине - с олекнало сърце от това, че и двете ѝ дъщери са наоколо, че има приятели и близки зад гърба си, че я обичат и ценят...също ми напълни сърцето. Леко свито ми беше, защото по навик все очаквах за нещо да се накриви, да избухне за дреболия, но в крайна сметка и нейният образ претърпя метаморфоза и израсна в положителна светлина. Хареса ми тази майчинска дружба между нея и Нермин и се надявам някой ден и двете да срещнат нова любов, защото го заслужават!

Али-Ръза БЕЙ и Султан - вече са официално женени, живеят заедно от поне месец, ама като гледам, единствената близост между тях е държенето за ръце на публични места - Султан продължава да го нарича с официалното "бей", въпреки, че специално я беше помолил вече да скъсят дистанцията... Пусти нрави!
Затова пък много сладко беше игривото намекване на Баръш към Зейнеп за "братчето" на кученцето

Вдъхновена от Беа, аз също сядам да напиша моите 20 ст. за сериала. За последния епизод сякаш се изказах още по време на рекламите, та сега коментарът ми ще е по-глобален, затова предварително се извинявам, че мисълта ми може да се разклони прогесивно и да бъде трудна за следене Та...

"Домът, в който си роден е твоя съдба" за мен ще си остане едно дълго и емоционално пътуване, което цели 43 еп. ме държа пред екрана с еднакъв интерес от началото до края. Да, имаше по-силни и по-слаби моменти, някои недомислици или разминавания, но като цяло хубавите неща в сериала за мен са повече от лошите, затова и крайната ми оценка няма как да бъде друга освен положителна

Адаптацията на историята, разказана от д-р Гюлсерен в рамките на 30-тина странички започна много силно. Тук мисля, че няма разногласия. Драмата беше наситена, но първо, че беше съвсем логична и второ мен лично не ме товареше. Основният акцент беше във вътрешния свят на героите и конфликтите, които са им заложени още по рождение. Монолозите на Зейнеп в края на всеки епизод бяха страхотни Поставяха толкова много сериозни въпроси, че и аз самата се замислях след всеки епизод по някои теми.

Идването на COVID-19 и принудителното прекъсване на снимките обаче сякаш прекършиха първоначалния устрем на сериала. Оттеглянето на Нуршим Демир (Зелиха) направо осакати сценария, защото с нея можеха да се развият много други линии, които на мен щяха да са ми адски интересни като сложните ѝ отношения с Мехди, например или с двете ѝ дъщери, с желаната от нея снаха Зейнеп от една страна и Бенал, която щеше да ѝ роди внучка от друга страна... Както и да го погледнем това беше огромен удар по проекта. Можехме да разберем много повече за Мехди и да правим паралели между неговото семейство и тези на Зейнеп, но уви не ни беше писано.

Завръщането на сериала беше през лятото, когато тежката драма по принцип не върви. Навън е слънчево, хората са зажаднели за контакти помежду си (особено след ограниченията около пандемията) и според мен съвсем логично намалиха нивата на драмата. Конфликтите се преместиха повече от вътрешния свят на героите във външния. Тук трябва да отбележим, че междувременно бяха започнали други сериали на подобна тематика, третираща човешката психология и нашите хора като че ли умишлено избягаха от нея и се прехвърлиха на по-актуалната тема с насилието над жените.

Вероятно това е мястото дебело да подчертая, че и според книгата Мехди съсипва живота на Зейнеп, по тази причина очакваният от мнозина щастлив край между главните герои просто нямаше как да се случи и без да бяха засегнали тази тема... Разбира се, вкарването на Баръш в сериала като контрапункт на Мехди веднага ни раздели на два лагера - ЗейМех и ЗейБар, което в комбинация с неправенето на разлика между Мехди и Ибрахим наля много масло в огъня на критиците...

Главната сценариска Ейлем Джанполат напусна мистериозно проекта и това беше втори много сериозен удар...

Новите образи в сериала бяха крайно необходими, за да му влеят свежа кръв и според мен до един имаха смисъл, т.е. вписаха се отлично в сюжета и посланията, които се отправяха. Всички се изявяваха и главни и второстепенни герои. Нямаше резки граници между тях. Смениха се много локации, което също спомогна за динамиката в сериала.

Това, което бих искала да изтъкна обаче е че от началото до края кастът беше страхотен. Всички актьори си играха толкова убедително ролите, че както и Беа отбеляза - направо имам чувството, че са истински хора и ако отида в Истанбул ще ги видя.

Във втория сезон имаше и доста смешни моменти, които на мен ми бяха съвсем на място. Така де, не само плакахме, но и се смяхме с героите - както е и в живота!

Оттеглянето на Ибо беше третият съкрушителен фактор за сериала. Като единствена грешка отчитам факта, че първо се чу за нов проект и после за напускането му. Чисто от комуникационна гледна точка, щеше да е много по-добре, ако редът беше обратен - първо да се съобщи, че пътят на героя му приключва и после да се анонсира новият проект... Както и да е. Важното е, че ни спестиха конфликти и актьорите показваха много висок професионализъм и уважение помежду си

В заключение, посланието на сериала ми хареса. Човек се ражда в условия, които в голяма степен предопределят съдбата му, но ако искаш, може да се бориш и да ги промениш.

Някак правя асоциация с думите на Дарвин, че: „Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените“. Имахме един Мехди, който беше като скала в Балат и защитаваше всички наоколо, но извън квартала не успя да си намери място. Демоните му не го напуснаха и до последно той си остана един наранен и трагичен образ, който причини болка на всички, които обичаше. От друга страна имахме една разкъсвана от вътрешни конфликти Зейнеп, която премина през всякакви перипетии, но успя с помощта на близките си да сложи край на порочния кръг и да вземе живота си в ръце и всички около нея да бъдат добре.

Баръш и Нух бяха леко идеализирани като образи, но можеби те бяха положителният пример как трябва да се държат мъжете. За всеки образ може да се напише нещо, но сега вече наистина приключвам, че се получи километричен пост

Щеше, Беа!!!

Когато нещо ми е харесало - винаги тъгувам за него. Но съм живяла достатъчно за да знам, че с времето отминава и остават само моментните спомени, които ни посещават понякога, защото животът ги е повикал...Чао, ДЕК!

А ние продължаваме, нали?!

Кати, Беа, ❤️❤️❤️❤️

Тази вечер ще се отдам на финала, макар и на руски, но след вас няма да коментирам, за да не разваля вкуса от чудесните ви постове.
Ама, ако пък много ме напъне 😀, може да споделя моите Радини вълнения. 😀

Аз започнах ДЕК заради Демет, никога не съм била специална фенка на Ибо - харесах го покрай играта му като Мехди в началото, даже си мислех какъв прекрасен мъж - като останал от старо време, с благородството и добротата, неприсъщи на сегашния забързан и груб свят...

---

---

Чудесни постове, момичета! В едър мащаб и в дребен мащаб - точно както обичам - да погледна от птичи поглед, но да видя и мравчиците в пръстта.

И аз като Беа с удоволствие бих си живяла в една такава комуна от състрадалци - изстрадали хора, които състрадават на другия. И понякога на фона на турските къщи, пълни с цялата рода до девето коляно, се сещам за някой американски супергерой, който цял ден е гонил лошите, но вечер се прибира в мрачната си самотна къща. Два различни свята. 

Ще ми липсват героите и на мен. И аз усещам сякаш там някъде в Истанбул Баръш и Зейнеп са в новия си дом щастливи, всички останали заети със своята си работа и вечер правят седянка или в ресторанта, или в нечий дом, и разбира се, вече тичат да помагат с проблемите на другите, те са намерили мира и щастието в живота.

След тези красиви и точни думи на Беа, Кати, Мари, Дани, за които ви се покланям

От самото начало попаднах в плен на историята, на този устрем и динамика в разказването и, на перфектния каст. За мен ще си остане една  житейски достоверна и реалистично пресъздадена приказка за съдбата, която е в твоите ръце стига да съумееш да станеш неин господар. За  любовта – правилната, тази която те обгражда със спокойствие, която може да те спаси от саморазрушение! Благодарна съм за тези близо 90 часа емоции, които ме  караха да съпреживявам, да се смея, често да се ядосвам. Но най-вече да се насладя на изключителната актьорска игра и режисура.
Да, обективните причини нарушиха баланса в изграждането на образите, вътрешни конфликти, за които само може да гадаем  объркаха сценарийната симбиоза, но чест прави на продукцията, че всичко си остана само в догатките на феновете и съчиненията им, докато отношенията в екипа останаха приятелски и добросърдечни поне така, както ни ги показваха.
Дълго време не можех да определя кой от сезоните ми въздейства най – силно....Но сега, след финала мога да кажа, че всеки имаше своята достоверна истина и принос в разказа на тази история. И ако в началото бях от онези, които си мечтаеха за един различен за Мехди край, то сега разбирам и знам, че смъртта беше неговият изход. В пълна сила за него Домът се оказа и негова съдба! Семейството, възпитанието и най-вече безсилието да се справи с живота извън махалата го водеха към този край. Ибо вдъхна живот на Мехди, даващ на характера му сърце и душа, а това накара и нас феновете така да го заобичаме.
За Демет, образът на Зейнеп  беше ново, непознато предизвикателство! Но от първия миг с  хъс и усърдие, тази млада жена показа на всички, които безпристрасно я приемат, че няма недостижими висини, ако имаш куража да полетиш! И тя полетя с героинята си - за да ни покаже, как през сълзи, болка, лутане между два свята, когато успееш да намериш себе си, ще намериш и любовта, която спасява. Тази, градивната, с която Баръш я дари!
И тук мисля да спра, защото всеки един от следващите образи появили се в определени етапи или устояли на сътресенията до края имаше своя безценен принос за успешния продукт. И колкото и да ми се искаше да ни направят съпричастни към сцената със сватбата, а не така да я "претупат", за мен финалът си беше красив - показвайки ни една различна от началото Зейнеп! Да, тя  намери дома си, стана господар на съдбата си, научи се да обича истински и да бъде обичана и най-важното - пребори всички демони от детството си! Защото, това бе  историята на Зейнеп!
                                          
Затворих още едно чекмедже в кутията със спомени, а ще ми трябва и време да свикна, че ДЕК приключи!
Но най-ценното, което спечелих е срещата с вас, момичета! Ще се радвам тези наши раздумки да продължат, както активността на  любимците ни не стихва!

Трогателни коментари, момичета!

Прекарахме приятни часове с незабравими образи, в интересни дискусии в темата, които се надявам да продължат и занапред.

Момичета, прекрасни постове!!!

Домът, в който си роден, е твоята съдба.
43 финален епизод бг.суб.
Тук 👉🏻https://ok.ru/video/2644377209364

Благодаря за превода, живи и здрави да са всички, които ни доставяха удоволствието
 да гледаме с бг. суб.

Самотният вълк няма да е самотен

Ще си има партньорка

Успешный продюсер Осман Сынав рассматривает Ибрагима Челиккол в качестве героя своего нового сериала # YalnızKurt ,а Эльчин Сангу в качестве партнера.

Днес ви нося сцени от сериала, които не сме гледали, излъчени по TV8, но са пуснати по румънската телевизия, както и в Испания

Довечера ще пиша повече, че съм на работа, но не се стърпях