Темата на ИБО🦅 ***Doğduğun Ev Kaderindir с Демет Йоздемир***Птичи полет/Кuş Uçuşu # 73

Благодаря, Катя за споделеното видео! Не знам защо са орязали толкова важни моменти от филма, както си бяха  спестили и видеото с изпълнението на пиано на  Зейнеп на партито у Нермин. Така само щяхме да си обясним пропастта между двата свята на главните герои. А тук ни дават важен отговор за вътрешната борба на Зейнеп да приеме реалността във връзката й с Мехди, такава каквато е. Тук също така се разбира по-ясно, че още в онзи момент Сакине изпитва, не само ревност, но  освен това и уважение и благодарност към Нермин, за всичко, което е сторила за благото на Зейнеп. В разговора пък между Зейнеп и Емине се разбра кой за какво мечтае: едната малък дом, съобразен с бюджетът, с който разполага и свобода, а другата богат и охолен живот, тъй като никога не го имала. Това и д-р Гюлсерен го беше обяснила във видеото си за филма преди година, но в сериала не се разбра.   Кой знае още колко моменти са ни спестили. Вчера видях, че админа е качил видео с Мехди и феновете коментират възмутени, че вместо каченото очаквали някаква орязана сцена в асансьор със Зейнеп и Баръш.

Така е, yakut . Вижда се и патовата ситуация, в която са Мехди и Зейнеп при прегледа на Бенал... Нермин, която винаги подкрепя Зейнеп и я насърчава да не забравя собствената си ценност... Егоизмът в корпоративния свят... Има много нюанси, които ни ги спестиха Не са излъчени и сцени на Емине и Фарук. Не знам дали е форма на цензура или режисьорско решение, вероятно няма и да разберем.

Между другото, румънските фенове събраха изтритите сцени, защото испанците ги пуснаха наскоро дублирани. Това, за всички, които твърдяха, че в Испания са спрели да дават сериала. Писах и преди, че просто започнаха да го излъчват в безумният час от 00:40 ч., след което го прехвърлиха на платената си дигитална платформа... Но всеки вярва, в каквото му се иска.

И малко фен-творчество

Започнах да гледам и аз тези изтрити сцени, дори с моя сериален Турски достатъчно се разбира от контекста, за да се изкажа. То не, че вече има смисъл, ама ако не друго, поне като свидетелство колко действително голям прогрес претърпяха героите...
Защото имаше време, в което Зейнеп зачиташе и се съобразяваше с всички други, само не и със себе си и собствените си чувства. Унизително, тягостно и откровено неловко за гледане - собственият ѝ съпруг се чувства неудобно да я представи като жена си, все пак и от 'деликатност' да не злепостави Бенал пред колегите ѝ, ама...колко изтърпя Зейнеп. Бенал докато гледаше Мехди и Зейнеп, се молеше бебето да оцелее, защото иначе губеше последния си коз да го задържи.. А Зейнеп дори мечтаната си кариера рискуваше, да търчи за поредната драма.
Ако не беше егоизма на Сакине да натика дъщеря си в този токсичен дом, ако Мехди си беше с Бенал от самото начало, а Зейнеп беше свободна да учи, работи и да се развива - може би нямаше да е необходимо да преминават през всичката болка и мъка...
Сакинето се чувстваше много удобно в къщата на Мехди, даже злорадстваше когато Нермин беше в немилост там, което хич не ѝ правеше чест. Да кажем, че и тя накрая видя светлината и се поправи...

Силно въздействаща е сцената в болницата, отлично са пресъздадени чувства, вълнения, страх и любов от актьорите жалко , че не са я излъчили там, където ѝ беше мястото...

Кате  



Интересно, на каква тема ще бъде Самотният вълк. Интригуващо заглавие

Значи влизам и какво да видя, видео с липсващи цени. Отивам да ги гледам веднага, но преди това не се стърпях да не прочета коментарите ви и още повече разпалихте любопитството ми.

А на Катето ми се ще да връчим някакъв приз за умението да намира, да синтезира и да поднася нова и интересна информация. Ако ви хрумне име на приза, кажете, за да го връчим. Аз сега просто ще кажа отново едно голямо благодаря за всичко, което ни поднасяш. Ти имаш дарба да обобщаваш, да синтезираш и да извличаш сърцевината от информацията.

В темата си имаме много "информатори", за което едно огромно благодаря на всички, сред които изпъкват някои имена - Лилимчето, Аникси, Гости, Айрето с преведените епизоди. Сигурна съм, че пропускам някого, помненето вече не е най-силната ми страна. Благодаря ви, момичета! Тази тема е пълна с изключително надарени дами! Радвам се, че ДЕК ни даде тези прекрасни моменти в обсъждане и вълнение.

Дано някой нов сериал ни събере отново да дискутираме!

Сега отивам да гледам от какво са ни лишили в турската версия.

Привет, момичета!
Реших и аз да споделя няколко думи за ДЕК. Тъй като вече приключи и мина малко време, вече мога да коментирам, без да влагам толкова емоции и плам.  Да бъда по-обективна и може би да подходя с доза хумор към  изцепките на сценаристите. Следя  ДЕК с особен интерес от самото началото и бях доста емоционално инвестирана в сериала. Както някои от вас споделиха, почувствах  героите като мои близки. Интересни ми бяха всички коментари и на Данни, Гости, Лилимс, Аникси, Бея, Верми, Лаленце (моля да ме извините, ако някого пропусна), но мнението на Кати беше на 100/100 съвпад с моето. Само ако мога да добавя след напускането на Ейлем Дж. като главен сценарист, образно ситуацията със сериала ми приличаше на кораб в открито море, който е напуснат от капитана си. Като по чудо екипажът и кораба се добраха до пристанище. Е, позагубили от товара си, но невредими. А по отношение на синопсиса на сериала ще кажа, че трябваше да звучи така: "Каквото се случи, но ви гарантираме щастливия финал.". Мисля, че от сега нататък няма да обръщам внимание нито на тийзър, нито на резюме, нито на твърдение, че е по действителен случай, нито, че е по адаптация (защото има много примери на адаптации, които доста се различават от произведението и това е подход в киното). Но пък затова да решат кое ще е  уярлама (по мотиви на...) и колко ще е уйдурма (измислица, нагласено, измишльотина).
Но иначе основната идея ми хареса, че не вкоренените ти представи в мисленето и поведението от  родният ти дом трябва да предопределят стъпките ти в живота. Трябва да имаш вътрешната сила да се промениш, да прекъснеш порочния кръг и от страничен наблюдател да се превърнеш в главно действащо лице в живота си. Дълъг път преминаха героите. За някои се оказа неизбежен леталният изход, други преминаха през много болка и мъка, но пречистени бяха готови да отворят вратите на сърцето си за щастието.
Накратко въпреки странните криволици на сценаристите, като цяло сериалът ми допадна. Хареса ми затова, че е различен от останалите и че още от самото начало сюжетът беше житейски достоверен,  имаше плътност и бяха заложили по интересен начин разкриването на нюансите в чертите от характерите на героите.
Но най-важното е, че покрай ДЕК открих малка ви общност и ви благодаря, че ви има. БЛАГОДАРЯ!

Но колкото и да и благодарим, все ще е малко за цялата, интелигентно поднесена информация с която ежедневно ни държи в кондиция! Анализите и много отдавна оцених, като кратки, ясни и точни и ако не се занимава с нещо близо до журналистиката, значи някой е загубил ценен кадър в нейно лице!
За да навържа събитията, изгледах отново 14 серия от която са орязаните сцени и да ви кажа 28 минути никак не са малко.....Особено Бенал в болницата, тия погледи, това лутане на Мехди, вината, с която Зейнеп не може да се справи - всичко отново изплува в главата ми, кръвта ми забушува и за пореден път едва сдържах яростта си! Е, за не знам кой си път гледам това и не мога да го приема с разума си! А ако бях видяла и сцената, как Мехди държи ръката на Бенал, а тя доволна върти очи ту към него, ту към Зейнеп съвсем нямаше да простя! Много истини му каза Зейнеп в тази серия и сега разбирам, как са предизвестили последващите събития....Не зная дали ви е направило впечатление, но един към друг се обръщаха  само по име - няма единствена, няма любима....а само Зейнеп, Мехди. И тогава и сега не мога да приема, привързаността на мъж, към нероденото му дете от жена, която едва ли не е само "инкубатор". И това, което трябваше да изтърпи Зейнеп, съзнанието ми на майка и жена не иска да приеме!
Защо са ни спестили проблясъците на Сакине, не мога да си обясня...Но това, че споделя дипломата на Зейнеп с Нермин и предполагам и благодари за това, което е направила е точка в нейна полза.И разговорите с Нермин - още тогава ми направи впечатление, че участието и в тази серия е незначително, а то просто е било орязано.
ДЕК приключи, но както и предполагах, още дълго ще се връщаме към историята, защото поне за мен беше безкрайно достоверна и предизвикваща размисли!

Аникси, Зейнеп си позволи да нарече Мехди до колкото си спомням "севгилим" (любими, скъпи) в писмото си до него, когато смяташе да го изоставя в 11 серия. доколкото си спомням пък Мехди се обърна към нея със "Зейнебим" (обръщение за близост, т. е. моя Зейнеп от сорта) и така и беше записана в телефона му даже и след като се разведоха. Сега в 43 серия Баръш се обръщаше към Зейнеп със "севгилим", за да внушат любовта помежду им. Но мен ако питате и сто пъти "ашкъм" (любов моя) да те нарича (че по някое време става и досадно!) пак няма значение, важно е уважението. В този ред на мисли затова по - възрастните съпруги вместо по име към съпрузите си , използват обръщението "бей" или "ефенди", уважително, а не по име.

yakut     Абсолютно съм съгласна с това, че всяка нация има своите умалителни, уважителни и  родово принадлежащи обръщения, които особено тук на Балканите се обуславят от историческото ни развитие! Кой друг използва например кака и батко като обръщение? В Кипър пък дори и към непознати се обръщат с "агапи му" /любими/а/...Именно за това ми направи впечатление това, че  беше използвано, като че да се наблегне колко Мехди не вярва, че тази любов му се случва, а за Зейнеп, че това е любов към авторитета на бащата, който никога не е имала!

И за двамата беше така. За Мехди липсата на майчина обич (при прекомерна демонстрация на такава!) беше предопределила липсата му на вяра в любовта. Не че не обичаше Зейнеп толкова силно. За Зейнеп пък отсъствието на баща (при наличие на такъв !)  беше белязала целият й живот, а и ранната загуба на Ремзи. Затова за нея Мехди беше и баща, и брат и любим и затова ударът беше много силен. Изобщо и за двамата ми е жал. Разминаха се.  Затова и не мога да кажа, коя любов е истинска - с Мехди или с Баръш. Обстоятелствата бяха различни, а и връзките, както и всичко останало ни се дават за да научим нещо, а и да пораснем, да станем по-мъдри, духовно по-силни, да се научим да приемаме, това което не можем да променим. И да вървим напред.

Привет!!
Чак снощи изгледах финала на сериала ни и се усещах, че през повечето време се усмихвам, толкова позитивен и зареждащ! Наистина човек да им завиди на щастието, което успяха да постигнат! За мен посланието на сериала беше- Независимо от домът и семейството, в което си роден- когато си добър човек, когато вярваш в собствените си сили и не се предаваш, а в същото време подаваш ръка на  нуждаещите се от помощ, то рано или късно съдбата ти се усмихва и намираш своето щастие.
И фондацията, която създаде Зейнеп накрая беше много силно послание към турското общество!
Върнах се да прочета отново финалните ви анализи, страхотно написани , нямам какво да добавя...!
Ще си призная, че аз пиша най-вече в моята тема и за първи път ми се случва да се задържа в тема за друг сериал от 1 до последната серия. Освен, че ДЕК се превърна в любим-със своята история и герои, искрено се наслаждавах на компанията от толкова интелигентни и с дар слово момичета- тук , въпреки, че както сте забелязали, аз не съм много по коментарите. Ще ми липсва сериала и споделянето в темата.
Ако Ибрахим се съгласи на новия сериал на Осман Синав/който е продуцент на "Ти разкажи Черно море", който също ми е много на сърце/ пък ако и любимата ми Елчинка участва също, със сигурност бих гледала.

това клипче със заключителни думи на актьорите ......
https://twitter.com/dogdugunev/status/1392586690963910661
има превод
https://vk.com/dizimedya?w=wall-132999259_1014463

исках такъв хепиенд и си го получих

Airra Много ми хареса постът ти

И аз благодаря на всички момичета за страхотната компания и прекрасните минути, прекарани в темата

Днес е първата сряда, в която няма да сме с нашите приятели от ДЕК. Проследихме трудния път, който извървяха до щастието си и сега можем да ги оставим спокойно да му се наслаждават