Проблеми със съпруга ми

А не можеш ли просто да бъдеш малко по-рязка, не е съвсем точната дума, но да не се оставяш да бъдеш обиждана, че и пред децата? Да реагираш на обидите по-решително. Не знам, сама казваш, че има неща, които не искаш да споделяш. Просто, като четох, се сетих за една такава снаха, възпитаничка, тихичка, кой каквото каже, тя готова да го свърши. Като започнаха нападки от свекървата, заядлива женица си беше, която все намираше кусури на "нашата" снаха, виж хорските какви били, пък те не случили, мъжът ѝ не можа или не поиска да застане на нейна страна и тя реши, пък и беше ѝ писнало, сама да се оправя. Започна да отговаря на нападките на свеки, гледаше си детето както тя прецени, че и там имаше голяма намеса, хем не знаела, хем пък не слушала свекървата, дето две деца отгледала. Снахата имаше едно. Каза на свекърва си, че не желае да влиза в стаята ѝ по всяко време, искала да си почива, изобщо даде отпор и постави свои правила. За готвенето, като кажеше свекървата еди какво си ще готвим, снахата казваше не, на мен ми се яде това, това ще готвя. И свекървата започна да отстъпва позиции, не беше вече така нападателна за всичко. Просто има такива хора, като се усетят по-силни и мачкат. Като им се даде отпор - отстъпват. Тогава живеехме в съседство, затова знам подробности, сега отдавна не сме се виждали, бяха в чужбина, върнаха се, чух се че пак заминали. Но останаха двамата с мъжа ѝ.
Та някак по тоя начин не става ли да защитиш себе си, все пак децата са твои, ти решаваш за тях и ги възпитаваш, тя като иска, да им се радва, но не да ти опява пред тях. Ако има нещо да ти казва, да бъде така добра да го направи в подходяща обстановка, не пред децата. Някак я постави на мястото ѝ, да не е толкова решаващо нейното мнение и поведение.
Пък дали ще останеш с твоя мъж, ти си знаеш. Ако е непоносимо, и без него ще продължиш. Просто някак средства си осигури, не става без тях, щом нямаш подкрепа от родителите си. А, ако поговориш с тях, все пак си им дете, съвсем ли няма вероятност да реагират и да ти помогнат по някакъв начин? Може би опитай, пък, като не стане, ще се оправяш и сама.

Повечето млади търсят начин да се справят без конфликт.Няма такъв.Заедно сте с този мъж отдавна, вероятно промяната  идва с децата ,когато времето не стига ,работата ти  е повече както на всички други.Ти го познаваш добре струва ли си, колко плюс и минус има.Лесно е да си тръгнеш, трудно да спечелиш уважение.А и тръгването при теб си е трудно с толкова малки деца.Професията можеш и от къщи да работиш, ако намериш  малки фирми , дето не им трябват  цяла бройка  персонал.Изкарват добре .И си кажи директно ,че имаш две деца вече, имаш задачи в повече и нямаш време за село.Той да си ходи колкото иска, можеш да си почиваш в това време.Изтощително  е , дразниш се лесно, свикнали са да търчиш и  поемаш, но отова  е както намерят.Няма нужда да се доказваш, можеш и да отидеш някъде , много помага на един мъж като усети липсата на жената.Баба ти е починала ,дядо няма ли го , може да се нуждае  от помощ.Леля някаква, каквато и да е роднина, пък остави им децата малко, толкова баби и татковци си ги гледат , какво са те нагънали с малко дете.Аз бях послушна , но до едно време, явно  и твоето време е дошло.
Война се печели с битка, като са я почнали,  няма друг начин.
Питай мъжа си какво очаква от теб, колко можеш да поемаш и издържиш.Когато те обидят казвай на момента:обиждаш ме.
И никога не оставай без финансов ресурс.

Най-добре е да не влизаш в конфликти със свекървата. Но ако тя влиза в конфликти с теб, използвай момента, когато децата не са в стаята и поговори с нея открито. Така, както тук във форума. Кажи й, че няма да допуснеш повече такова отношение, че не искаш да се карате пред децата, но ако тя си позволи още веднъж да говори срещу теб, няма да й останеш длъжна. Просто трябва да й вземеш страха. Тя за сега те брои за безгласна буква и като всеки ограничен човек, използва възможността да те тъпче.

Не разбрах от описанието какъв бизнес, сеене, кое е семейно и кое - твое. Ти си в майчинство и всъщност получаваш някакви пари, за да си гледаш детето. Така че ако и когато правиш нещо, го правиш доброволно. Мъжът ти ти натяква че те храни, но и не смята, че е добре да започнеш работа. Ти има ли къде да започнеш работа сега? Това според мен е първата стъпка. Не питаш мъжа си, започваш работа, само че първо намираш ясла за детето. То вече не е толкова малко. Има ли възможност за ясла там, където живееш?

В момента, без доходи, не е добре да се развеждаш. Започни си работа, изкарвай си пари и внимателно си подготви нещата, ако все още искаш да се махнеш: къде, какво, всичко да ти е подготвено, пари да са ти заделени, да имаш сигурна работа другаде, квартира осигурена - гледай на това като дългосрочен проект, а не като импулсивно решение.

Пък ако междувременно мъжът ти се очеловечи, знае ли се, може да останеш, ако решиш. Но самочувствието ти ще е на човек, който сам се издържа и сам се оправя и няма да позволяваш да ти се качва на главата, да те подценява и да ти говори глупости.

Аз само не разбрах като каже мъжа "стой си вкъщи и гледай децата", а ти вътрешно не си съгласна, защо не кажеш "започвам работа, защото искам да печеля" и да започнеш? Приемаме, че имаш налична работа и примерно има място в яслата за малкото.

Веднага се сещам за една причина: има дете на 1 г. и 10 мес., което неминуемо ще боледува често. Майката няма на кого да разчита от близките си, а работодателите никак не обичат отсъствия, дори и за болни деца. Неминуемо ще трябва да го остави на  свекървата, а тя ще я разиграва.

Еее, те не са почнали от днес да те обиждат(защото не от вчера се стараеш да им се харесаш), пък ти и второ си  родила и сега изведнъж - не мога да седя повече нито миг, ама няма на кой да разчитам да ми  помогне, за да напусна . Пък и работа нямало в малкия град. За счетоводството зависи- то може всичко да се завърши  и нищо да не можеш практически. Езиците не сме ги споменали също. Ето ,аз имам близка от малък град. Нали питаш как се е оправил някой в подобно положение? С едно дете е, малко. Още в началото се видя, че не върви брака. И там само изисквания и битовизми и мъж близък с майка си- срещу снахата. Та така, още на втората година и стана ясно, че второ дете с тоя не иска! Той искаше. Вместо това, си прати детето на градина и потърси добра работа в областният град- завършила е езикова с френски, но продължи да учи и английския още+ магистратура. Същевременно и робуваше вкъщи и с детето и на бея, за да няма скандали. Интимно, също не участваше в тоя брак особено, просто и опротивя всичко,  а мъжа се чудеше каква е причината..ходеха дори на семеен терапевт, където лъсна , че те всъщност са много различни и няма нищо за спасяване,но той пак търсеше причината в нея и отношението му остана същото, безобразно, без емпатия, да си знае жената мястото на робиня всякаква. В момента , в който тя достигна заплата 4к+++ , подаде и документи за развод. Детето е на 6.Значи колко?4 години и отне.Отделно, тя можеше да разчита на майка си, самата тя имаше и къде да иде, но реши абсолютно САМА да се оправи от батака си. И успя. В момента дори мисли да инвестира в имот в Гърция.
Не казвам, че всеки може да се оправи като нея, но извинения винаги има. Пак ще ти кажа, вместо да ни обясняваш колко ви  е забутан града, хвани си енергията и образованието и уменията някъде на сериозна работа , а не в чифлика на бея.
п.п. имам  и приятелки без образование, разведоха се, мотаха се известно време, оставиха деца, пък заминаха по чужбина и после си ги взеха. Да, сервитьорки, барманки и какво? гледат си сами децата навън , като стой та гледай! е , да , всяко начало е трудно, но не и невъзможно. Бианка няма ли я с  3 деца да ти каже, като мъжа и я заряза, как се   е оправила.
п.п. да де Джаки, ама сега да почва да се развива,да работи, да се подготвя. Мъж има,свекърва, ще се въртят да ги гледат децата, айде моля ти се , нали не искаш да кажеш , че никои майки не работят до 7 години на детето, айде 8 , че и първи клас е инфарктен и всички имат баби за разчитане- не е така. Пък има вече и толерантни работодатели. Това са извинения. Не веднага  да тръгва като няма да се справи, а да се развива поне, че да е подготвена като поотрасне малкото. Хай спиид е права.

Както са написали други преди мен - говори открито със свекърва си. Без агресия, обидни думи - просто й обясни как се чувстваш. В никакъв случай не споменавай нищо за развод и изнасяне. Те знаят, че си без доходи и подкрепа и нищо чудно да започнат да те манипулират с децата.
Оставяй го това село и труд по полето.
Запиши детето на ясла и си намери каквато и да е работа за да убиваш време и да изкарваш твои пари.
Както и други са написали преди мен, няма шанс да се справиш в София без спестявания, на квартира, с 2 малки деца, че и работа да търсиш.
А със съпруга си говори ли?! Обичате ли се въобще или сте съквартиранти?!
Той и моя бивш вече мъж слушаше мама и тате, но разликата беше, че аз бях човека с парите. Всичко приключи с развод, но всяка ситуация е различна. Две деца са си две деца, а липсата на подкрепа отстрани си е проблем. Ако тръгнете да се развеждате се съмнявам, че свекървата за да направи напук няма да го накара да предяви претенции за родителските права поне за голямото дете. Хората са гадни и отмъстителни, така че винаги мисли няколко хода напред.
Най-добре е да избегнеш развод и свекървата да изчезне от цялата картинка, ама трябва да измислиш как.

Те може да не обичат, но тя, за да взима майчинство, е била на работа и има къде да се върне, а и е защитена ит уволнение до - колко беше, 3 годинки на детето?
Има си чалъми, но в нейната ситуация трябва с малки стъпчици. Ако иска от сега за след 5 мин с гръм и трясък, да видите вие! - да се изнесе и да стане бест ъф дъ бест - просто няма да стане.

Много мълчиш!Позволяваш на свекървата да се обажда там ,където не и е работа.
Оплюва те пред децата-нахокай я.Ако съм аз такава майна ще и тегля...
Мъжът ти те хранел?
Ами да,нали е мъж.
Кажи им,че един мъж би трябвало да е способен да си изхранва семейството, независимо дали жена му работи или не.
Липсва ти самочувствие и себеуважение.Работи върху това.
Не позволявай на никого да настройва децата ти срещу теб.Това е много важно.

Тя нали получава майчинство за втората година, не е много, но все е нещо. И другите майки толкова получават. И не копаят всички, със сигурност.
Не им мълчи, авторке, като повдигне пак въпроса, точно това кажи, че държавата толкова дава на всички майки до 2 г. възраст на детето. Другите бащи как се справят?  Ей, че нагли майка и син...

Свекървата и мъжа ти знаят ли колко е заплатата на детегледачка и домашна помощница?
И за селскостопанската работа да ти кажа-100лв на ден  плащахме, за да ни окосят двора на вилата и да прекопаят.

Не мисля, че проблемът е колко работи авторката. Проблем е, че мъжът й не я обича, не я уважава и заедно с майка си й упражняват психически и вероятно физически тормоз. Авторката споменава, че не казва всичко. Какви разговори, какви опълчвания й препоръчвате? С второто дете си е вкарала голям автогол, но и така да е, пак не е неспасяемо положението. Трябва й хитрост и гъвкавост да си подготви бягството.

Като те обидят отвръщаш, изяждаш си боя, викаш полиция и приключваш с тези хора. Завинаги.

Жената с образование,  върти им счетоводството, децата си гледа,  селяндура търпи,
те я карат и да сее и копае по селата, и свекървенски драми да търпи...Идва ми в повече.
Ако всичко е както е изложено в първия пост, аз бих я посъветвала да си подготви напускане на семейното огнище.
Разбираш от сметки, авторке. Скатавай си пари. И когато си готова, подавай молбата.
Ще се справиш. Ще го осъдиш и за издръжка. Не бързай за София, за да не се скапе плана. Виж в твоя град квартири, работа по специалността ти. Няма да се плашиш от някакви селяци.

Дори да иска,авторката няма как да се разведе и да зареже всичко в дадената ситуация.
В момента е в майчинство и все получава нещо.Спира незабавно всякаква работа на село.Ограничава контактите със свекървата до минимум.На бея съпруг,обяснява тихо и кротко,че ако иска да прави нещо по фирмата,следва да получи заплащане. Счетоводители се търсят навсякъде.Работата разреща ва да се върши и дистанционно.Намира си две ,три фирмички за допълителни доходи.Започва полека да включва съпруга в грижите по децата.
Ако е умна и търпелива до две години ще може да предприеме следващата стъпка.