Образователен говорилник - 17та сбирка на феите и елфовете

Много е странно, но съм съгласна и с Амели, и с Анди. Приветствам да има принадлежност, ако тя не е наложена със сила и манипулации, а по-скоро усещането на самите ученици/служители е такова. Това се случва по естествен път в хубавите училища/компании. Всичко друго, колкото и да го налагат, няма да сближи никого, а просто е проформа.
Пример: В една от фирмите, в която работех тийм билдингите бяха много яки и всички ходехме с удоволствие на тях, защото си бяхме сближени така или иначе и си бяхме приятели в ежедневието, а в настоящата повечето се чудят как да се измъкнат от това събитие. Само да отбележа, че една и съща фирма прави тийм бийлдинга, защото двете компании са свързани и ползват един доставчик на тази услуга - тоест разлика в нивото няма, не е това причината.

Мисля, че по въпросът за принадлежностите следва да се подхожда осъзнато, обрано и с баланс.
Иначе може да се окаже, че в нас не ни е останало нищо наше.

Тийм билдингите са купон  - пиене и ядене без пари. Наистина ли мислиш, че някой ти бърка на финно ниво на подсъзнание и те дресира?! И там не говорят за общност, там надъхват за резултати. Все пак е мястото където си изкарваш хляба и разбирам съображенията на шефа. Но това не означава, че работи финната манипулация на ниво "промиване на мозъци", поне не по нашите ширини. Виж на ниво - да постигнем по-високи резултати - да. Нормално е. Не знам как е в страните  откъдето черпим тия нови практики с тиймбилдинги, но в България са преди всичко безплатно пътуване, ядене, пиене и свалки. Разбирам досадността им за  много хора. Единственото, което аз бих могла да намеря като полза е прекарването на повече време заедно, така, че да спреш да възприемап онзи/онази от съседното бюро като враг и извинение за несвършената ти твоя работа. Ама и това (според мен) е някакъв плюс в моята глава, който всъщност се съмнявам да се получава.Та според мен тиймбилдингите са преди всичко глезотия и почивка, които биват оправдавани с уж полезни игри. Все пак умния шеф не иска да изтърве вече способния персонал, естествено ,  че ще ги глези. Умния шеф. Но понеже това е различно от темата за общността не мисля, че трябва да продължавам да ги разглеждаме, поне не сега в светлината на "общност".
Общност е, например - да се върнеш в старото си учлище и да разкажеш как и какво ти се е случило след това и какво мислиш, че е важно за децата сега или пък ако си се замогнал и се сещаш, че може да даеш на училището да му го дадеш - например книги, столове и т.н Например, отдавна завършили хора от училището на голямата ми дъщеря, се свързаха с нея (по молба на учител) за да и помогнат когато тя кандидатстваше в университетите. Ето за мен това е мини модел за създаване на общност. Да обърнеш внимание на другия, не защото трябва, а защото можеш.
Компанията в която си работил е твоя си опит, където си получавал своето парично възнаграждение - достатъчно или не, и според какво ти е било на душата - кеф или не си взимап решението дали да останеш или да птидеш на друго място. Никой не седи на работа някъде, защото е част от общност. Според мен парите и условията които ти дават са ти водещ мотив, а това, че вътре ( е възможно да) има възпитана и културна среда, която се съобразява един с друг е само бонус. Дай да не се омаловажаваме като се правим, че не виждаме разлика в обшност и работна среда/корпоративна култура.
Аз например все повече осъзнавам, че мога да допринасям за определени райони и сфери (които възприемам като мои, откъдето съм тръгнала/където съм била) и все по-целенасочено го правя, защото виждам (не просто идеологично) пряката полза.

"За честта на пагона" - верно ли Анди?  Това от кой век е, когато ни караха да преизпълваме плана? Ама даже и аз, която като чуя комунизъм почвам да ритам с невъобразими обороти, съм наясно, че това са стари и прастари лозунги, които не са баш налични в наши дни.  
Тоно на теб ли, Анди,  да обяснявам защо не е лошо да се "нарисува моето училище"? Ми детето това познава, какво искаш - да ти нарисува "камбаните на мира"? За мен камбаните са промиване на мозък, "моето училище" . "моята градинка", моята кукла", моята любима еди какво си" е по-близо до реалност отколкото до идеология.

Що ли ми трябваше да пиша пак толкоз много....Айде, хубав ден на всички!

Нормално е децата да се идентифицират с училището. Все пак това е средата , в която те не само прекарват повече време, но създават и приятелства и се учат на нещата от живота. Както аз съм се идентифицирала с училището, което съм завършила, така и детето ми се идентифицира с неговото. Дали хората си помагат, дали завършилите помагат на училището или на сегашните ученици.  Връзките, или нет воркинг, изградени в училището са много важни, те ти помагат в живота ти по- нанатък. Дали е казармено, ами не е.

Хубав ден, Амели! По-добре не може да се опише ситуацията с тимбилдингите. Сигурна ли си, че не управляваш някоя голяма фирма?

Утре да стискате палци за флайърса

Стискам с все сила

П.с аз—шеф , ха ха.бъзикал ли се нешо?

Да, съгласна съм, просто сутринта се изразих по-твърдо. Като цяло нещо не се кефя и затова ми е по-тъмно сивото.
За рисунки от типа Моето училище, винаги са ми били много досадни, все едно съм отново в пионерската огранизация, а на дружинния ръководител са му дали задача да сплотява възпитаниците и да прави мрежа на завършилите.  Моята философия за моите деца винаги е била, че училището е училище, там се учи, участват в извънкласни дейности в училище по свое желание, създават се приятелства по желание, а извън училището е свободният живот, в който правят каквото искат, сприятеляват се с когото искат, правят нещата, които искат, участват в отбор или нещо подобно и са общност с други деца с общи интереси. При това винаги са участвали в организирани от училището кръжоци, клубове или както там се наричат (отбор за олимпиада, музикална формация на училището и други неща май имаше). Да, приятно е училището да се гордее с някакво тяхно постижение, все пак учителите имат голяма роля в това постижение. Но поамериканчения почин ми идва ту мач, по-зле от пионерската организация в училище.

Може сто тиймбилдинга да направят и да има купон и ядене и пиене до сутринта, но накрая всеки напуска, когато получи по-добро предложение, както и работодателят съкращава персонал, ако не му излизат сметките, ако ще да има най-прекрасните и кадърни работници. Все пак работата е работа, хората ходят на работа, за да работят, не е любовна връзка. Не е нужно да възприемаш другия като враг, дори не ми минава през ума такова нещо. Колегите могат много добре да се разбират помежду си и да си помагат. Но това е работа, пък дори екипът да е най-сплотеният на света - не е семейство, не е хоби по интереси, не е приятелска компания.

добре де, майтап е. Сигурно имаш много добре развит естествен усет . Искам да стискаш палци утре с тази част на мозъка (плс, плс, плс) 🥰

Може ли и аз, моляя? Нося късмет - винаги намирам място за паркиране.

Ако много ви се стиска, на 15-ти стискайте палци за KET. Има нужда, че на пробните изпити резултатите му варират от pass at Grade A до pass at Grade C. В зависимост от настроението за правене на тест към момента.

Стискам, Аш! Щом и Нот е тук всичко е наред. Хич не се притеснявай, дай 5 на хлапето от нас и да влиза наперено и радостно
Санака, 15ти е във вторник, нали? Записвам си, и на вас ще стискам.

Какво е КЕТ?

Key English Test на Кембридж. Ниво А2. Може би В1 (при вземане с отличие).

ПС При нас първия тест по Английски, който имаше някакво значение беше ТОЕФЛ. Не мисля, че е бил чак стрес за големия.

На знам какво е, ама съдбата ни го е спестила. Нещо стресиращо излишно ми звучи. Глобално погледнато имам предвид. Иначе институционално вероятно е важно, затова ще му стискаме палци на хлапето, има си хас.

Абе не е важно, ама като ви се стискат палци.