Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн". Е, как да съм до теб и как да те подкрепям, като не знам какъв е проблема и отговора ти винаги е, че нищо ти няма или пък най-любимото ми - просто си мълчите. Е, сори, ама с вас не може да се комуникира. Толкова ли ви е проблем да сте по-директни във взаимоотношенията, какво е това увъртане, лъгане, криене и тн... И после защо не сме ви разбирали? Еми няма как да стане, това не е диалог вашото. Проблемите се решават с разговори, а не с криене, увъртане и последвало натякване.
- Публикувана: 17 май 2021, 20:58 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2021, 20:04 ч.
Жени, защо го правите?
Причините биха били различни. Примерно-не ми е достатчно близък, за да споделя; не съм сигурна, че ще ме разбере; ако тръгна да говоря на момента, ще се нервирам още повече; защото знам, че ме пита проформа; защото знам, че отговора, който ще чуя от него, няма да ме устройва. Та, причини да искаш 
Това го кажи на дамата, не на нас...нас тук дай ни да сме перфектни, комуникативни и няма да ти решим проблема
Аз отговарям и на двата въпроса.Обаче ако съм сърдита,обидена или пр. на човека,който ме пита,е нещо различно.20 пъти мога да повторя" Нищо ми няма",само и само този човек да се махне или да стигна до спор и после да се успокоя.
Съфорумките са прави и най-добре питай твоята жена/приятелка.Не всички жени сме еднакви,така че няма как да ти помогнем.
Съфорумките са прави и най-добре питай твоята жена/приятелка.Не всички жени сме еднакви,така че няма как да ти помогнем.
Малко се ядосах и затова може да съм прозвучал малко по-остро в първия коментар, извинете. Ще отида да поговоря пак с нея, предполагам ще се оправят нещата. От няколко месеца сме заедно и не съм свикнал на такива реакции и затова се чудих защо прави така, но ще питам. Благодаря за бързите отговори
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма".
Каже ли ти една жена „нищо ми няма“, значи много си я закъсал, мой човек.
В случая не знам дали един разговор ще помогне. Настояването от твоя страна „кажи де, кажи“ само ще влоши нещата. Най-добрата тактика е да спреш да питаш, просто да я прегърнеш, да я гушнеш, да я целунеш и да ѝ разкажеш колко много я обичаш и как винаги... каквото там ѝ говориш в такива моменти.
Като се поуспокои, сама ще си каже къде си сгафил.
За да ти го каже, май вече си е изговорила, каквото е имало, но все едно е говорила на стените и вече не вижда особен смисъл да се обяснява. Ако наистина те вълнува какво ѝ е, обръщай ѝ повече внимание, наблюдавай кога и как се променят настроенията ѝ и питай. Много мъже обвиняват жените, че говорят ли, говорят. Страшното е, когато млъкнат. Често следващата стъпка е да си събере багажа и да се сбогува.
Отговарям по този начин, когато този отсреща много добре знае защо съм ядосана, ама се прави на ощипан.
И аз си казвам, мога и скандалче да спретна след това, ама поне да знае защо е! 
Всъщност, наистина е много дразнещо, когато вече сте говорили за това, какво дразни, а той продължава да го прави, че и идва да пита какво ми било! Един такъв съм имала, идвало ми е да го гръмна.
Всъщност, наистина е много дразнещо, когато вече сте говорили за това, какво дразни, а той продължава да го прави, че и идва да пита какво ми било! Един такъв съм имала, идвало ми е да го гръмна.
Защото обикновено жената се нацупва веднага след като си направил или казал нещо. А ти като дърво седиш и не виждаш, че веднага се е нацупила. Сещаш се след час-два, до тогава си забравил какво си направил, а тя не. И не стига че си я обидил, ми сега не се и сещаш какво си направил - тя се сърди още повече и се опитва да те накара да се сетиш сам какво си направил. По идиотски начин, ама сега както може жената.. Другия път забелязвай веднага.
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн". Е, как да съм до теб и как да те подкрепям, като не знам какъв е проблема и отговора ти винаги е, че нищо ти няма или пък най-любимото ми - просто си мълчите. Е, сори, ама с вас не може да се комуникира. Толкова ли ви е проблем да сте по-директни във взаимоотношенията, какво е това увъртане, лъгане, криене и тн... И после защо не сме ви разбирали? Еми няма как да стане, това не е диалог вашото. Проблемите се решават с разговори, а не с криене, увъртане и последвало натякване.
И не, проблема определено НЕ е в теб и никога не е бил.
Сийка,аз пък много мразя това..да идва да ми се мазни като съм сърдита.
Нямах предвид фалшивото мазнене тип „чакай сега да я заглавичкам, че да ми се размине скандалът“, ами искрен и спонтанен жест на любов, който да напомни на жената до него колко много е обичана, че е закриляна, че има неговата подкрепа и че чувствата между тях са по-важни от разните битовизми.
Или да се зачудиш какво поражда тази реакция, при двама души, които са от скоро заедно, е съвсем нормално да има такова "триене" докато се насложат характерите.
Ма това за мъжете де, Феникс, не за ония принцовете, дето все намират минуси на жените и все за нещо искат да ги критикуват като някоя бабка и все за тях няма достойна и жените трябва да им се доказват и да ги гонят, щото чепа им, видиш ли, бил златен
Ма това за мъжете де, Феникс, не за ония принцовете, дето все намират минуси на жените и все за нещо искат да ги критикуват като някоя бабка и все за тях няма достойна и жените трябва да им се доказват и да ги гонят, щото чепа им, видиш ли, бил златен
Аз лично го правя, когато:
1. Не можеш да ми решиш проблема.
2. Не ми се обяснява за стотен път едно и също.
3. Не ми пука.
1. Не можеш да ми решиш проблема.
2. Не ми се обяснява за стотен път едно и също.
3. Не ми пука.
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн". Е, как да съм до теб и как да те подкрепям, като не знам какъв е проблема и отговора ти винаги е, че нищо ти няма или пък най-любимото ми - просто си мълчите. Е, сори, ама с вас не може да се комуникира. Толкова ли ви е проблем да сте по-директни във взаимоотношенията, какво е това увъртане, лъгане, криене и тн... И после защо не сме ви разбирали? Еми няма как да стане, това не е диалог вашото. Проблемите се решават с разговори, а не с криене, увъртане и последвало натякване.
Въпроса в заглавието на темата горе си е чисто риторичен, ама гледам, че някои го приеха по-буквално, отколкото е необходимо... 
Това е един от въпросите в света, който няма универсално валиден отговор.
С такива газлайтъри има само едно работещо решение - кубинките, шута по гъза и вън от палатката.
Това е един от въпросите в света, който няма универсално валиден отговор.
С такива газлайтъри има само едно работещо решение - кубинките, шута по гъза и вън от палатката.
Сядаш и говорите, казваш и - аз съм тъп и няма начин да се сетя къде те е засърбяло, та да те почеша. Ако продължаваш да се държиш така, всичко заминава.
При мен се случи точно така, с моята първите месеци любов та чудо. Обаче много темперамент, къс фитил и лесно нещо може да я подразни, ама нали всичко още прясно и се мъчи да е здържана. И гледам я в единия момент се разтапя от любов, в следващия парче лед, при тва без да имам никаква идея какво се случва. Ми действа побъркващо, за малко всичко да замине още първите месеци по тази причина. В крайна сметка се разбрахме, предпочитам да ми се развика и да се скараме, от колкото да се държи по този начин, така си караме и до днес.
Така че тва е начинът, ако въпреки всичко продължава, подпечатваш пътния лист и следващата, ако не можеш- търпиш и не мрънкаш или се опитваш да четеш мисли.
При мен се случи точно така, с моята първите месеци любов та чудо. Обаче много темперамент, къс фитил и лесно нещо може да я подразни, ама нали всичко още прясно и се мъчи да е здържана. И гледам я в единия момент се разтапя от любов, в следващия парче лед, при тва без да имам никаква идея какво се случва. Ми действа побъркващо, за малко всичко да замине още първите месеци по тази причина. В крайна сметка се разбрахме, предпочитам да ми се развика и да се скараме, от колкото да се държи по този начин, така си караме и до днес.
Така че тва е начинът, ако въпреки всичко продължава, подпечатваш пътния лист и следващата, ако не можеш- търпиш и не мрънкаш или се опитваш да четеш мисли.
Имам един любим виц по темата- защо жените не могат да са астронавти. Защото разговорът щеше да бъде:
- Хюстън, имаме проблем.
- Какъв проблем?
- Не, нищо, няма значение.
- Кажете, какъв е проблемът?
- Не, не, няма проблем. Ако сами не го виждате, какво да говорим...
- Хюстън, имаме проблем.
- Какъв проблем?
- Не, нищо, няма значение.
- Кажете, какъв е проблемът?
- Не, не, няма проблем. Ако сами не го виждате, какво да говорим...
Авторе, колкото жени ти отговориха, толкова различни отговори. Комуникирай си с твоята. Усети нейните нужди. Хората не винаги могат или искат да вербализират, но ако се постараеш, ще научиш кое какво значи и как да реагираш (при конкретния човек).
ПП: Понякога хората имат нужда да ги предразположиш да говорят. Виж в темата за това, с какво ни дразнят мъжете, колко жени споделят, че мъжете все мълчат на чувствителни теми. Някои неща не са толкова лесни за казване, човек се чувства уязвим, когато ги споделя. Затова и трябва да му дадеш сигурност, подкрепа, разбиране.
ПП: Понякога хората имат нужда да ги предразположиш да говорят. Виж в темата за това, с какво ни дразнят мъжете, колко жени споделят, че мъжете все мълчат на чувствителни теми. Някои неща не са толкова лесни за казване, човек се чувства уязвим, когато ги споделя. Затова и трябва да му дадеш сигурност, подкрепа, разбиране.
Аз си казвам на момента. Мисля, че 2 или 3 пъти се е случило да не кажа веднага, защото беше нещо по-сериозно и исках първо да си го изясня в моята си глава. В тези случаи казвам: "Сега не ми се приказва" и след един час примерно, казвам. Понякога нещо не съм на кеф и тогава директно обяснявам, че и аз не знам защо ми е тъпо, ама след малко ще ми мине. То така и става, на мен ми минава доста бързо моментната "депресия". То не е депресия, а едно такова нежелание за нищо в дадения момент.
Съгласна съм, че хората не четат мисли и като има нещо, трябва да се каже веднага, че да се реши проблемът. Говорим, ако и двамата са нормални, не за някакви психопати, които гледат да извъртят всяка казана дума и т.н.
Съгласна съм, че хората не четат мисли и като има нещо, трябва да се каже веднага, че да се реши проблемът. Говорим, ако и двамата са нормални, не за някакви психопати, които гледат да извъртят всяка казана дума и т.н.
Хахахах, ох как ме разсмя искреното възмушение на автора.
Пич, като порастнеш ... ако порастнеш ще разбереш... и отговорите на въпросите си.
Ако не можеш да видиш нюансите зад "добре съм" рано ти е за женене
Пич, като порастнеш ... ако порастнеш ще разбереш... и отговорите на въпросите си.
Ако не можеш да видиш нюансите зад "добре съм" рано ти е за женене
Правят го по навик. При мама и тати е вървяло цупенето тип "сещай се" и сега просто продължава при теб.
Налага се да я превъзпитаваш, на нещо, което нейните родители не са я научили- комуникацията.
Налага се да я превъзпитаваш, на нещо, което нейните родители не са я научили- комуникацията.
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн".
Защото ти си хем виновен за лошото й настроение, хем се правиш, че не виждаш с какво си виновен. Ако ти отговори, както си следва: 'ти си тъп, прост, мързелив, защото си направил/не си направил това или онова', ще питаш пък защо жените са толкова лоши.
Нямате угодия това, мъжете. Ако говори жената - що говори толкова много. Ако не казва нищо - що не казва нищо. Зайо, шапката...
Нямате угодия това, мъжете. Ако говори жената - що говори толкова много. Ако не казва нищо - що не казва нищо. Зайо, шапката...
Встрани от шегата, жената мълчи и гледа лошо, когато:
- много пъти е казвала, отсреща не я отразяват...
- се прави или не се прави нещо, което очеизвадно е неприятно за нея...
- много пъти е казвала, отсреща не я отразяват...
- се прави или не се прави нещо, което очеизвадно е неприятно за нея...
Ако човек минава в "отбранителен режим" (тоест вижда конфликт там, където реално няма) само защото партньора му го е попитал какво има (не защото си няма какво друго да каже, а по-вероятно защото е загрижен и е забелязал нещо), значи може би този същия е добре да се замисли защо всъщност е с този човек (причина, различна от добрия секс примерно).
Това е един напълно нормален въпрос, но явно всеки чете и разбира това, което си иска.
Това е един напълно нормален въпрос, но явно всеки чете и разбира това, което си иска.
- Какво има? ,е различно от - Какво ТИ има?... ползвайте богатството на езика, за да има разбиране...
- Какво ти е?
- Нищо.
- Дай да те прегърна.
- Защо?
- Да ти мине това "нищо."
- Какво ти е?
- Нищо.
- Дай да те прегърна.
- Защо?
- Да ти мине това "нищо."
Ако човек минава в "отбранителен режим" (тоест вижда конфликт там, където реално няма)
Ако човек минава в "отбранителен режим" (тоест вижда конфликт там, където реално няма) само защото партньора му го е попитал какво има (не защото си няма какво друго да каже, а по-вероятно защото е загрижен и е забелязал нещо), значи може би този същия е добре да се замисли защо всъщност е с този човек (причина, различна от добрия секс примерно).
Това е един напълно нормален въпрос, но явно всеки чете и разбира това, което си иска.
Това е един напълно нормален въпрос, но явно всеки чете и разбира това, което си иска.
Те май много хора избързаха...
В това:няма нищо ненормално. Човека е забелязал нещо и пита. Ако това "нищо ми няма" е вярно, всичко е точно.
Проблем става, когато последва това:Класически газлайтинг плюс последващ опит за манипулация! 
Човека е описал много точно и конкретно ситуацията, но сигурно трябва да е случайно, че точно тия, дето извадиха кривите огледала и започнаха да си смучат пръстите, обикновено не са чели всичко (умишлено или не, те си знаят) и след това започват да подскачат, като им кажеш, че не четат...
А това:ако не идва от някой, присъствал на събитието, няма друг смисъл да се каже, освен за целите на нравоучението.
В това:
...когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм".
Проблем става, когато последва това:
...малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн".
Човека е описал много точно и конкретно ситуацията, но сигурно трябва да е случайно, че точно тия, дето извадиха кривите огледала и започнаха да си смучат пръстите, обикновено не са чели всичко (умишлено или не, те си знаят) и след това започват да подскачат, като им кажеш, че не четат...
А това:
Нормалността или ненормалността на въпроса се определя от поведението на питащия и обстоятелствата, в които е зададен.
Класически газлайтинг!
Гаслайтинг е да твърдиш, че някой вижда конфликт там, където според теб го няма - класическо изнизване пред проблема е да се твърди, че проблем няма. Гаслайтинг е да говориш за криви огледала, когато ти цитират истории и случки, когато са преценили, че мъжът е в грешка - класическо изнизване, когато проблемът се постави, е да се твърди, че причината е у другия.
Човек, който ти изскача постоянно с това "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре", трябва да ти е пределно ясен, че те е газлайтвал всеки път (или поне в повечето случаи), когато си го питала какво има и всеки пък си получавала отговор от рода на "Няма нищо, всичко е ок". За този газлайтинг говорех, второто е ясно, че си е чиста проба опит за манипулация...
А съм не 100, а 200% сигурен, че това, за което пише автора, в този му вид се е случвало много повече от веднъж. Ако беше веднъж или два пъти, вероятно нямаше дори да го вземе под внимание и тази тема нямаше да съществува.
А съм не 100, а 200% сигурен, че това, за което пише автора, в този му вид се е случвало много повече от веднъж. Ако беше веднъж или два пъти, вероятно нямаше дори да го вземе под внимание и тази тема нямаше да съществува.
На въпросното поведение описано от автора, е нормално да се зададе въпроса какво ти е, какво стана и т.н. Нормално е също да се отговори и да се разисква проблема. Ако тези приказки не доведат до нищо или до безмислени и безплодни спорове, тогава вече разбирам да се избягват същите по този начин.
Обаче когато съм отзивчив и искам да намеря решение, да ми се правят фасони и да се очаква от мен да отгатвам къде точно я е засърбяло, еми не става, аз съм тъп както вече казах и не мога да чета мисли. Подобно поведение с фасончета и цупни не мога да го търпя и нещата ще отекат с времето. В крайна сметка нищо не пречи да се каже какво се иска, какво я е подразнило или с какво не е съгласна жената, ако липсва такава комуникация, баси двойката дето ще са.
Обаче когато съм отзивчив и искам да намеря решение, да ми се правят фасони и да се очаква от мен да отгатвам къде точно я е засърбяло, еми не става, аз съм тъп както вече казах и не мога да чета мисли. Подобно поведение с фасончета и цупни не мога да го търпя и нещата ще отекат с времето. В крайна сметка нищо не пречи да се каже какво се иска, какво я е подразнило или с какво не е съгласна жената, ако липсва такава комуникация, баси двойката дето ще са.
Трябва истински да си заинтересован и наистина да те е грижа. А не да питаш дежурно: Как си? Какво ти има? Все едно очакваш да чуеш в отговор: Нищо! и да си продължиш.
Аз лично отговарям така когато виждам, че отсрещната страна не се интересува в действителност, а и няма отношение към мен (любов, уважение, загриженост, внимание и т.н.), защото, ако имаше - щеше да види колко съм ядосана, изморена, гневна, криво ми е, сърдита съм му, защото не е свършил това, което ми е обещал и т.н. (примерно)
Аз лично отговарям така когато виждам, че отсрещната страна не се интересува в действителност, а и няма отношение към мен (любов, уважение, загриженост, внимание и т.н.), защото, ако имаше - щеше да види колко съм ядосана, изморена, гневна, криво ми е, сърдита съм му, защото не е свършил това, което ми е обещал и т.н. (примерно)
нищо не пречи да се каже какво се иска
Иначе може да си философствам за модерни понятия от психологията, които в повечето случаи се свеждат до евфемизъм на ти да'н си по-убава, ма?
Съществува легенда, че там някъде има мъж, който знае защо се сърди жена му.
Съществува легенда, че там някъде има мъж, който знае защо се сърди жена му.
Истината е, че много жени, необрани емоционално и непораснали достатъчно ментално се държат точно така.
Сръдни и цупни до откат, без явна възможност да формулират проблема и да го отработят.
Понякога за нещо, понякога за нищо.
Вариации на проблеми от пирони до юргани.
Отдавам го на младостта- ще се научат.
Порасналите ненаучени са тежки случаи - от тях надалече
Сръдни и цупни до откат, без явна възможност да формулират проблема и да го отработят.
Понякога за нещо, понякога за нищо.
Вариации на проблеми от пирони до юргани.
Отдавам го на младостта- ще се научат.
Порасналите ненаучени са тежки случаи - от тях надалече
Демек да чете мисли, чувства емоции и т.н.? Ми трудна работа е, не се чудете, че не става.
Да четеш мисли, не. Но да предразположиш другия, да понатиснеш малко дори, да. Хората не си казват всичко от първото питане, просто някои теми са чувствителни и изискват да подготвиш другия, да му създадеш условия да сподели. Иначе наистина излизаш тъп, или незаинтересован, с което пък другия не е длъжен да е ок. Трябва малко усилие и то двете страни. Примерно кажи, "хей, явно нещо съм те обидил, но не съм се усетил. Кажи ми с какво, за да не става пак така." Аз съм го казвала това, защото самата аз съм си малко шматка, и понякога не се усещам за някакви неща.
Сръдните, цупните, очакването сам да се сещаш винаги, това вече са другата крайност. Те също не са ок. Но не винаги става дума за такива изпълнения.
При махмурлука после? 
Съгласен съм, но някои упорито отричат и след 20 питания може да не постигнеш резултат или просто отказват диалог, щото нали се очаква другия сам да се сети. Начин на поведение си е при някои жени.
Така е, с такива оправия няма. Колкото по-рано се евакуираш, толкова по-добре за нервната ти система
Да питам, за която не пие вино, какъв е идеалният разговор?
Скъпа, айде да те заведа в спалнята
Или алтернативно, някое фрешче
Да питам, за която не пие вино, какъв е идеалният разговор?
Да питам, за която не пие вино, какъв е идеалният разговор?
Скъпа, айде да те заведа в спалнята
Или алтернативно, някое фрешче
Да питам, за която не пие вино, какъв е идеалният разговор?
Или - Скъпа, иди си купи едни сандалки, чанта, рокля.....
Да питам, за която не пие вино, какъв е идеалният разговор?
Скъпа, айде да те заведа в спалнята
Или алтернативно, някое фрешче
Да се оправя, проблемът не е мой
Да питам, за която не пие вино, какъв е идеалният разговор?
Аз го правя това. Защото тоя дето ми е скъсал нервите ми е още черен пред очите и не ща да се обяснявам точно пък в тоя момент. Затова, нищо ми няма казвам и чакам да ми размине нервната, когато вече ще съм способна на конструктивен диалог. Не е нещо сложно да се разбере.
При мен това не работеше. Трябва да се изясним сега и веднага. Човекът се чувства гузен и иска да снема това бреме от крехките му рамене, като му потвърдя подробно поне едно от следните:
а.всичко е наред
б.той не е виновен
в.вината е изцяло моя
г.той е добро момче (Ласи, добро куче!), което ще направи всичко , което поискам (освен онова, което той не иска да направи)
д.аз не знам какво искам, затова не мога да му обясня така, че той да го разбере и направи
е.аз не съм казала какво точно искам, за да го направи той
ж.абе не знам какво ще казвам, но той трябва да излезе рационален и над нещата, а аз дребнава скандалджийка и накрая да му посвиря на флейтата сдобрително
а.всичко е наред
б.той не е виновен
в.вината е изцяло моя
г.той е добро момче (Ласи, добро куче!), което ще направи всичко , което поискам (освен онова, което той не иска да направи)
д.аз не знам какво искам, затова не мога да му обясня така, че той да го разбере и направи
е.аз не съм казала какво точно искам, за да го направи той
ж.абе не знам какво ще казвам, но той трябва да излезе рационален и над нещата, а аз дребнава скандалджийка и накрая да му посвиря на флейтата сдобрително
При мен това не работеше. Трябва да се изясним сега и веднага. Човекът се чувства гузен и иска да снема това бреме от крехките му рамене, като му потвърдя подробно поне едно от следните:
а.всичко е наред
б.той не е виновен
в.вината е изцяло моя
г.той е добро момче (Ласи, добро куче!), което ще направи всичко , което поискам (освен онова, което той не иска да направи)
д.аз не знам какво искам, затова не мога да му обясня така, че той да го разбере и направи
е.аз не съм казала какво точно искам, за да го направи той
ж.абе не знам какво ще казвам, но той трябва да излезе рационален и над нещата, а аз дребнава скандалджийка и накрая да му посвиря на флейтата сдобрително
а.всичко е наред
б.той не е виновен
в.вината е изцяло моя
г.той е добро момче (Ласи, добро куче!), което ще направи всичко , което поискам (освен онова, което той не иска да направи)
д.аз не знам какво искам, затова не мога да му обясня така, че той да го разбере и направи
е.аз не съм казала какво точно искам, за да го направи той
ж.абе не знам какво ще казвам, но той трябва да излезе рационален и над нещата, а аз дребнава скандалджийка и накрая да му посвиря на флейтата сдобрително
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн". Е, как да съм до теб и как да те подкрепям, като не знам какъв е проблема и отговора ти винаги е, че нищо ти няма или пък най-любимото ми - просто си мълчите. Е, сори, ама с вас не може да се комуникира. Толкова ли ви е проблем да сте по-директни във взаимоотношенията, какво е това увъртане, лъгане, криене и тн... И после защо не сме ви разбирали? Еми няма как да стане, това не е диалог вашото. Проблемите се решават с разговори, а не с криене, увъртане и последвало натякване.
Аз живея с двама мъже в едно жилище - мъжа ми и сина ми. Единият е на 60 г, другият - на 30, тоест големи хора. Не се оплаквам никога и отговарям винаги ,че съм добре, ако изобщо попитат, защото ако си позволя да кажа, че нещо ми има, веднага реват в един глас: аман от теб и твоите болести! (хронично болна съм, с един куп диагнози). Когато се случи нещо, обвиняват мен: ако беше казала, че си толкова зле, щяхме веднага да вземем мерки и да не стигаш до болница(примерно) или до допълнителна доза лекарства. Освен това винаги ми набиват канчето, че сама съм си виновна, защото съм отпуснала диетата, или съм вършила някаква работа, която не е подходяща за мен, или съм се преуморила, щото работя доста. Обаче ако реша да си почивам повече, мърморят, че взимам малка пенсия и не ми стига, а не съм изкарала достатъчно, защото съм била болна дълго( Аз съм фрилансър и не взимам пари, ако не работя).
Може би и други искат да си спестят критиките и мърморенето, а когато им натежи прекалено или стане по-лошо, казват всичко в прав текст. Аз го правя рядко, но се случва.
Това са моите основания да се държа така.
Не им прощавам нищо освен това.
Понякога и самата тя не знае какво й е. Твърде млада и не се усеща, че се ядосва за глупости или (не ме бийте) хормоните са се разбушували.
Или очаква да си направил нещо( предимно битовизми) и като вижда, че не е свършено, се ядосва, сърди или е обидена, защото трябва сама да го свърши(а е уморена, има и други неща).
За да не се случва последното се иска малко усилие и желание от мъжа. Да опознае жената до себе си. Вместо да се вторачва в телефона, ком-па, ТВ - да гледа жена си: какво прави, как го прави. И следващия път да го свърши преди нея. Или да й помогне - да подаде нещо, да донесе...
Спомням си филма "Дяволът носи Прада" - ставаше въпрос за шефка и скретарка, но е същото: да знаеш и отгатваш какво трябва да се свърши и да го направиш преди да са те помолили(и да е свършено качествено).
Или очаква да си направил нещо( предимно битовизми) и като вижда, че не е свършено, се ядосва, сърди или е обидена, защото трябва сама да го свърши(а е уморена, има и други неща).
За да не се случва последното се иска малко усилие и желание от мъжа. Да опознае жената до себе си. Вместо да се вторачва в телефона, ком-па, ТВ - да гледа жена си: какво прави, как го прави. И следващия път да го свърши преди нея. Или да й помогне - да подаде нещо, да донесе...
Спомням си филма "Дяволът носи Прада" - ставаше въпрос за шефка и скретарка, но е същото: да знаеш и отгатваш какво трябва да се свърши и да го направиш преди да са те помолили(и да е свършено качествено).
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн". Е, как да съм до теб и как да те подкрепям, като не знам какъв е проблема и отговора ти винаги е, че нищо ти няма или пък най-любимото ми - просто си мълчите. Е, сори, ама с вас не може да се комуникира. Толкова ли ви е проблем да сте по-директни във взаимоотношенията, какво е това увъртане, лъгане, криене и тн... И после защо не сме ви разбирали? Еми няма как да стане, това не е диалог вашото. Проблемите се решават с разговори, а не с криене, увъртане и последвало натякване.
При нас е обратното.
Никога (от 2006 година) не ми е задавал тези въпроси.
Но пък аз съм ги задавала често. В последно време - все по-рядко.
В крайна сметка, не е малък, като има грижи и иска да сподели, ще го направи.
Ако не иска, проблемът няма да има решение.
Аз да не съм Господ, за да ходя цял живот по петите му.
Най-често задавания, към мен въпрос е:
- За какво (кого) си мислиш?
Спестявам някои обяснения. Мислите варират. Защо си купих неудобни обувки или защо ползвах презерватив на пълнолуние, извънземните гледат ли ни сеира и т.н. Не всеки би се навил да философстваме на тема "Какъв е смисъла на живота?".
- За какво (кого) си мислиш?
Спестявам някои обяснения. Мислите варират. Защо си купих неудобни обувки или защо ползвах презерватив на пълнолуние, извънземните гледат ли ни сеира и т.н. Не всеки би се навил да философстваме на тема "Какъв е смисъла на живота?".
Защото е клишираното оправдание - щом не ме осведомява значи не е мой проблем, точно на ниво детска градина. Така се държи огорчен/обиден човек, независимо жена или мъж. Дали е прав е отделен въпрос. Но е факт, че не му е добре. И като му сипеш игнор не му помагаш. Като го обвиниш, че мълчи- също. Когато ти е гадно не ти се говори. Особено пък с причинителят.
Когато са ме питали в къщи "Какво ти е" ? Винаги е имало причина да ми е "нещо" и тя е била свързана с питащия..Та съм го оставяла да си размърда мозъка.
Преди с мъжа ми, сега със сина ми.. Не обичам да дудна и мрънкам. Казвам веднъж, най-много втори път.
Като млада бях ентусиазирана, да ме чуят ..после се изморих. С тишината установих, че ме чуват повече.
За всичко друго съм като "отворена книга" - споделям и коментирам.
Преди с мъжа ми, сега със сина ми.. Не обичам да дудна и мрънкам. Казвам веднъж, най-много втори път.
Като млада бях ентусиазирана, да ме чуят ..после се изморих. С тишината установих, че ме чуват повече.
За всичко друго съм като "отворена книга" - споделям и коментирам.
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн". Е, как да съм до теб и как да те подкрепям, като не знам какъв е проблема и отговора ти винаги е, че нищо ти няма или пък най-любимото ми - просто си мълчите. Е, сори, ама с вас не може да се комуникира. Толкова ли ви е проблем да сте по-директни във взаимоотношенията, какво е това увъртане, лъгане, криене и тн... И после защо не сме ви разбирали? Еми няма как да стане, това не е диалог вашото. Проблемите се решават с разговори, а не с криене, увъртане и последвало натякване.
В началото споделях, разговарях с него. После спрях. Защо го направих ? Ами защото започна да споделя всичко с майка си и сестра си. Всич-ко ! Трудно бих споделяла отново.
Когато исках да споделя, да разговарям с него, трябваше да обмислям какво да кажа, защото се обръщаше срещу мен. Та най-добре беше като си мълчах - от нищо не могат да направят интрига, нали ?
Не знам, но хората като се познават добре само един поглед е достатъчен да разбереш,че нещо не й е наред на жената. Аз мога да мълча, точно 5 минути, даже съм се сърдила и опитвала, но не ми се получава. А като си изсипеш недоволството ,нещата се решават ( разбира се, ако срещу теб стои адекватен човек, готов да те разбере и влезе в положение)
Но, това да се надуваш, като пуйка и да чакаш мъж да знае какво ти е, е просто безсмислена кауза.
Но, това да се надуваш, като пуйка и да чакаш мъж да знае какво ти е, е просто безсмислена кауза.
от нищо не могат да направят интрига, нали ?
Хората са различни. Аз мразя обясненията, а приятелет ми е толкова обстоятелствен, че в един момент ми иде да се гръмна от упор от локумите му и предпочитам да кажа, че ми няма нищо, вместо да му слушам тирадите.
Не ще да е вашето място значи:
Скрит текст: 
Bla ми е любимото междуметие , особено написано 
Когато мъж дойде да ме пита "Какво ти е сега?", както каза Рози и бодли, обикновено мълчанието е свързано с питащия, който много добре знае какво ми е, но иска нещата получат вербален израз, за да има благодатна почва за караници и изясняване как аз нямам никакви основания да съм крива.
Та, то човек вече и като мълчи, пак крив излиза.
Та, то човек вече и като мълчи, пак крив излиза.
Аз малко теоритично се изказвам, защото този въпрос никога не ми е бил задаван, но то е защото не мълча и не се цупя. Но си мисля, че по тона ще ги познаете. Въпросът може да звучи провокиращо, но може и загрижено. Усеща се, ако иска да провокира скандал. Ами тогава и от отсрещната страна зависи дали ще позволи да се случи.
Не ще да е вашето място значи:
Скрит текст:
Аз може да не кажа и bla дори.
Правя го в случаите когато ме пита човек нямащ касателство с казуса ми, както и не може да ми помогне с разрешаването му, не толкова близък човек или когато вече сме го изговорили, но все още не ми е минало и това е повлияло настроението ми (в тези случаи отговора ми по - често е "не ми е минало"), но иначе си казвам всичко, но на човека, който е пряко засегнат със ситуацията..
Не ще да е вашето място значи:
Скрит текст:
Аз може да не кажа и bla дори.
Мъже ги е домързяло да напишат... бла
Ох, цял ден ще има да се кикотя с това, ужас
Ами, може би въпросната жена го прави, защото знае, че ако е директна това няма да ти хареса.
Аз съм го правила също. А, бога ми, мога да съм директна и не ми пука въобще...
Първо подсещане, второ подсещане (като не можете да се сетите мъже сами...), трети опит - без обяснения включвам директно моторната резачка.
Аз съм го правила също. А, бога ми, мога да съм директна и не ми пука въобще...
Първо подсещане, второ подсещане (като не можете да се сетите мъже сами...), трети опит - без обяснения включвам директно моторната резачка.
Според мен е предимно за да не натоварваме хората около себе си, защото всеки си има някакви проблеми. Също за да не изглеждаме слаби. По някаква причина все се възпяват “мъжките момичета” и силните жени, а не тия дето се оплакват. А иначе аз лично не вярвам в тия понятия. Всеки е силен и слаб едновременно. Който иска помощ , може да я получи отнякъде. Който-не , си страда сам неразбран и угнетен в някой ъгъл. Мисля че това важи и за двата пола. Но на мъжете им харесва когато една жена иска помощ и се обляга на тяхното рамо. Това е много женствено и съответно привлекателно, защото мъжете са устроени да закрилят. Много жени не го осъзнават и губят женственото си излъчване в гонене на кариера и материални облаги. Отвреме-навреме трябва да оставим мъжете ни да се чувстват нужни и да се грижат за нас. Тпва ги кара да се чувстват силни и достойни. Това са си моите наблюдения, но естествено че всички сме различни...
Преди правех точно така, защото се чувствах несигурна във връзката си и исках партньора ми постоянно да се доказва и да се "потруди", а не просто да му кажа директно какъв е проблема и той да ми отговори "Пф за такава глупост ли се сърдиш". В такъв момент най-доброто нещо, което можеш да кажеш е "Виждам, че нещо не е наред. Кажи ми какво те притеснява и ще го разрешим заедно." или "Усещам, че нещо не е наред. Ако аз съм те засегнал, искам да поговорим, за да разбера и да се опитам да оправя нещата". Ако тя е разбрана, няма как да не отвърне с добро на това
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн". Е, как да съм до теб и как да те подкрепям, като не знам какъв е проблема и отговора ти винаги е, че нищо ти няма или пък най-любимото ми - просто си мълчите. Е, сори, ама с вас не може да се комуникира. Толкова ли ви е проблем да сте по-директни във взаимоотношенията, какво е това увъртане, лъгане, криене и тн... И после защо не сме ви разбирали? Еми няма как да стане, това не е диалог вашото. Проблемите се решават с разговори, а не с криене, увъртане и последвало натякване.
Иэвод от историята: эа мен представители на единия пол, които говорят с такива негативни обобщения эа другия пол, са просто комплексари и/ или хора, които трябва да потърсят проблема в себе си.
Има много хора от всеки пол, които са добри комуникатори, както и такива с лоши способности да се иэраэяват. Поработете над себе си, тогава ще намерите може би правилната половинка и няма да виждате жените като цяло преэ комплексарски очила. :Д