- Публикувана: 17 май 2021, 20:58 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2021, 20:04 ч.
Жени, защо го правите?
Имам един любим виц по темата- защо жените не могат да са астронавти. Защото разговорът щеше да бъде:
- Хюстън, имаме проблем.
- Какъв проблем?
- Не, нищо, няма значение.
- Кажете, какъв е проблемът?
- Не, не, няма проблем. Ако сами не го виждате, какво да говорим...
- Хюстън, имаме проблем.
- Какъв проблем?
- Не, нищо, няма значение.
- Кажете, какъв е проблемът?
- Не, не, няма проблем. Ако сами не го виждате, какво да говорим...
Авторе, колкото жени ти отговориха, толкова различни отговори. Комуникирай си с твоята. Усети нейните нужди. Хората не винаги могат или искат да вербализират, но ако се постараеш, ще научиш кое какво значи и как да реагираш (при конкретния човек).
ПП: Понякога хората имат нужда да ги предразположиш да говорят. Виж в темата за това, с какво ни дразнят мъжете, колко жени споделят, че мъжете все мълчат на чувствителни теми. Някои неща не са толкова лесни за казване, човек се чувства уязвим, когато ги споделя. Затова и трябва да му дадеш сигурност, подкрепа, разбиране.
ПП: Понякога хората имат нужда да ги предразположиш да говорят. Виж в темата за това, с какво ни дразнят мъжете, колко жени споделят, че мъжете все мълчат на чувствителни теми. Някои неща не са толкова лесни за казване, човек се чувства уязвим, когато ги споделя. Затова и трябва да му дадеш сигурност, подкрепа, разбиране.
Аз си казвам на момента. Мисля, че 2 или 3 пъти се е случило да не кажа веднага, защото беше нещо по-сериозно и исках първо да си го изясня в моята си глава. В тези случаи казвам: "Сега не ми се приказва" и след един час примерно, казвам. Понякога нещо не съм на кеф и тогава директно обяснявам, че и аз не знам защо ми е тъпо, ама след малко ще ми мине. То така и става, на мен ми минава доста бързо моментната "депресия". То не е депресия, а едно такова нежелание за нищо в дадения момент.
Съгласна съм, че хората не четат мисли и като има нещо, трябва да се каже веднага, че да се реши проблемът. Говорим, ако и двамата са нормални, не за някакви психопати, които гледат да извъртят всяка казана дума и т.н.
Съгласна съм, че хората не четат мисли и като има нещо, трябва да се каже веднага, че да се реши проблемът. Говорим, ако и двамата са нормални, не за някакви психопати, които гледат да извъртят всяка казана дума и т.н.
Хахахах, ох как ме разсмя искреното възмушение на автора.
Пич, като порастнеш ... ако порастнеш ще разбереш... и отговорите на въпросите си.
Ако не можеш да видиш нюансите зад "добре съм" рано ти е за женене
Пич, като порастнеш ... ако порастнеш ще разбереш... и отговорите на въпросите си.
Ако не можеш да видиш нюансите зад "добре съм" рано ти е за женене
Правят го по навик. При мама и тати е вървяло цупенето тип "сещай се" и сега просто продължава при теб.
Налага се да я превъзпитаваш, на нещо, което нейните родители не са я научили- комуникацията.
Налага се да я превъзпитаваш, на нещо, което нейните родители не са я научили- комуникацията.
Жени, защо когато човек ви попита "какво ви е?" и вие винаги казвате "нищо ми няма". Или на въпроса "как сте?", отговаряте с "добре съм". А реално и при двете ситуации си личи, че нещо ви има и не сте добре. И след като човек ви отгвори с "окей, щом сте добре", малко по-късно му натяквате, че "не се интересуваш как съм, не си до мен и не ме подкрепяш когато не съм добре и тн".
Защото ти си хем виновен за лошото й настроение, хем се правиш, че не виждаш с какво си виновен. Ако ти отговори, както си следва: 'ти си тъп, прост, мързелив, защото си направил/не си направил това или онова', ще питаш пък защо жените са толкова лоши.
Нямате угодия това, мъжете. Ако говори жената - що говори толкова много. Ако не казва нищо - що не казва нищо. Зайо, шапката...
Нямате угодия това, мъжете. Ако говори жената - що говори толкова много. Ако не казва нищо - що не казва нищо. Зайо, шапката...