Страх от обвързване

Ето това е, което пречи..След натрупани разочарования и в същия момент желания , копнежи..
Няма я спонтаността, а контролираш емоциите, преценяш..Без да се отпуснеш и наслаждаваш на мига и това, което предстои..
А с това поведение не даваш шанс за развитие..То се усеща и в човека срещу теб. Стяга.

Ти няма как да знаеш какво иска един мъж. Всеки иска различни неща. А колкото до щетите - всеки си носи товара от предишни връзки и по някакъв начин през част от следващата връзка преживява и "поправя грешките" на предишната, сравнява с предишната връзка и изобщо си урежда неуредените вътрешни сметки с предишната. И така всеки - и мъж, и жена.

Не е въпросът да си без очаквания, ама изобщо.
Въпросът е да не се втурваш в преценки при всяка потенциална ситуация.
Да, първичните маркери са важни, но има хора, които се разгръщат на по- късен етап.

Ами за това намери начин някак да пуснеш онова невинното, ок. 20г. си аз, което с любопитство е тръгвало към живота. Наистина с мн. мъже съм си говорела колко ги отблъсква "очакванията" /разбирай изискванията на жената, ма така като на живковата жена "лекотата"/, мрънкането и сравняването с бивши. Просто след 30г. и двата пола са изяли дървото и всеки тр. да даде шанс/време/условия другия да бъде себе си и да бъде приет такъв, не да бива поправян/моделиран/тикан в кутията на представите. Иначе наистина, задачата ти е трудна, защото пазара е меко казано отблъскващ, но излез от "жертва" и влез в твореца, т е този, от когото зависи, този, който прави нещата/ситуациите да се развиват, който работи за своето щастие, а не чака то да му се случи свише и все пак, не прави "компромиси докрай" /както беше 1 мнение, което засякох/, това наистина е краен автогол.

Това с пускането на 20-годишното е трудна работа. Необходимо е да приеме, че всеки си има история. Авторката също да приеме, че тя самата си има история, така че са квит.

Невинното не трябва да се бърка с наивното все пак. И да, всеки трябва да приеме, че другия има история/багаж, за което говоря от ок. 1-я си коментар. Част от постигане на "искрата в очите" е и да приемеш, че може да не ти се случи; да бъдеш в мир със себе си ако не откриеш партньор и не се оплодиш, като същевременно даваш шанс на околните да бъдат себе си и да не си предубеден, че е "поредния боклук", защото компромисите, които си направил, са били твой личен избор и следва да си носиш лично отговорността за това.

Благодаря ви. Радвам се, че отделихте от времето си, за да напишете тези съвети.

Вивиан, живееш в някакви страхове и статистика, което не е лошо ако не се вманячаваш. И аз съм такава в някаква степен, но давам шанс на хората, а ти не.

Баща ти е имал затлъстяване и умрял от инфаркт, но съседът на майка спортуваше, имаше плочки на корема и умря от инфаркт. Florence Griffith-Joyner, която е била шампионка по спринт получава инфаркт на няма и 38 години и умира от епилептичен пристъп година по-късно. Никога не е имала положителен тест за допинг. Хубаво е да се спортува, но никакво спортуване няма да те предпази от затлъстяване ако имаш лоша чревна флора и не ядеш правилно, а в ресторантите храната е пълна с олио и други боклуци и ти го казвам като видяла го с очите си в скъпи ресторанти. Много мои приятели не стъпват в зала, а имат атлетични тела на 50 години.

Страх те е от мъже от апликации, добре. И аз не бих се занимавала с такива. В приятелския ти кръг няма читави мъже, face it! Няма лошо да разшириш приятелския кръг. Не може да вегетираш в сегашния, защото нови мъже няма откъде да влязат.

Искаш качества, които рядко вървят заедно и на всичкото отгоре мъжът да е близък на близки. Вече си пробвала познатите и синовете им и си видяла, че близостта не ти гарантира вярност и добро отношение. Ми промени средата или поне я разшири! Нямаше да те съветвам да променяш средата ако беше писала, че в нея си срещнала голяма любов и прекрасни мъже, за които не си била готова да се ожениш като млада и затова сте се разделили, живеели са в Канада, а ти искаш в София, умрели са. Да седиш в среда с дебелаци, коцкари и тарашещи джобовете е .... тъпо. 

Двете с Narcissa сте ригидни и закотвени в Софето.

Невена както обикновено загроби надеждите на невинните девойки.
Макар че точно както недопингираната, по-скоро нехванатата бегачка умряла на 38, така няма никаква гаранция, че те имат по-голям шанс в Канада, отколкото в София. Абе стане ли въпрос за вероятност, то има само 2 - да се случи или да не се случи. Както казва римското право - Tertium non datur.

По-добре не можех да го кажа - благодаря. Това, което авторката не разбира е, колко е трудно да се живее с някой, на който трябва непрекъснато да се опитваш да се харесваш и доказваш. Истинското удовлетворение е тогава, когато партньорът ти те приема с всичките ти магарии, и те харесва въпреки тях. Дали ще седнеш на тоалетната, докато той се къпе, дали ще те домързи да поработиш допълнително, или просто няма да ти се излиза днес. Дали си без червило, и си дебела лелка в анцуг. И много по-шокиращи неща могат да случат в едно съвместно съжителство, живееш ли на тръни да не разочароваш другия - никога няма да си истински щастлив. С годините започват да те дразнят разни неща, но важно е връзката да е по-силна от всякакви битовизми. Понякога измити чинии и подредена стая носят много повече радост от букет готови да умрат на следващия ден рози. Подарени цветя са само бонус:)
Онзи ден на едно младо момиче на работата приятелия й прати разкошен букет. Не бях виждала божури от дете. Букетът струваше поне $200 долара. Много романтично, наистина, когато го прави приятелят ти. Ако го направи съпругът ми, ще получа удар - с тия пари можем да отидем една вечер някъде, можем да купим нещо за дома си, и прочие.
Но това е разликата когато търсиш, когато са те намерили и когато вече си намерил. Няма повод за обида, не е малка, на тая възраст тия неща трябва да са й ясни.

Четох малко по диагонал. Видях много изисквания. Да работи 8 часа на ден било мъзел...Ми не знам, малко съм в шок. В първите мнения ми звучеше като съвсем нормална жена с нормални изисквания. Но после...Добре, че имаме 2 тоалетни. Смятам това да ти е задължително условие, като се омъжваш.
Иначе по темата. Аз бих си помислила кои качества са ми важни и не бих направила компромис с липсата им. И с кои мога да направя компромис. Примерно за мен колко часа работи и какво точно работи мъжът е абсолютно все едно, стига да носи пари вкъщи и да ги изкарва с честен труд. Но пък никак не ми е все едно дали изневерява, дали е грижовен и т.н. Та помисли си и ти по тези въпроси. Защото днес може да си млада и успешна и той да те води по 4 пъти в седмицата на ресторанти, а утре да останеш без работа или да се разболееш и принцът да си бие камшика, защото ти вече не отговаряш на неговите изисквания за принцеса. Перфектен няма да намериш, то и да намериш, той едва ли ще те иска точно теб. Търси този, който покрива качествата, които са ти важни. И който показва искрен интерес към теб и желание да те опознае, а не просто да те свали. И като те опознае, да те харесва. И то такава, каквато си, включително и с разстройство в тоалетната. Къде бяха всичките тези изисквания, когато си се запознала с предишните нехранимайковци? Не изпадай сега в другата крайност.

Авторката ги пише така нещата, все едно избира бойлер.  Когато се влюби нещата ще изглеждат съвсем различно.

Четох до 24та страница, после не знам какво е станало, ще се върна да дочета. Кукло, вземи си хвани някой нацепен батка, може и някоя и друга година по-млад и даже и с работен гащеризон през деня, но от когото ти се подкосяват краката като го видиш и нямаш търпение да те потърси. Остави ги тези костюмари с коремчета и митове за финансово стабилен, да носи парите вкъщи и тем подобни.. Гледай да те уважава и цени, да сте еднакви като личности, да има твоите ценности. Парите се изкарват. Един такъв тип също може да ти е опора. Гледай да цени красотата ти - това че си се нагласила за него, как така ще ти казва, че козметиката ти са глупости?
Признавам, аз също съм имала страхове и ги имам, но в крайна сметка няма как да знаем предварително. Всичко се вижда с времето и няма как да се застраховаме от разочарование. Просто не бъди преднамерена. Но когато срещнеш такъв какъвто ти казах, ще изчезне страха от обвързване.

Авторката не е казвала, че работи в офис, или че търси мъж, работещ в офис.

Да, ама голямата част от свободните мъже, работещи в офиси бачкат от 9 до 17 и тя ги брои за мързеливи.