Моля дайте ми съвет

Може историята да е истинска, може и да не е, но има нещо, което ми се струва някак силно преувеличено. Какво значи, че ще ходи на интервю и поискала шампоан от сестра си? Ако не е на интервю не се къпе ли? В тая къща всеки си носи шампоана със себе си, че да се налага да иска от някого? С какво се къпе по принцип? Как някой е поел финансово двете ѝ кучета, а тя е по-ниско и от улично псе и за нея няма ни шампоан, ни някоя нормална дреха? И въобще, всичко ми звучи доста пресилено и някак противоречиво и нереално.

В някои къщи имат отделни бани. Аз това предположих. Не е толкова странно. А иначе няма как да знаем дали е истинска историята или не.

Хората се опитват да помогнат и се предполага добра воля както в отговорите, така и във въпроса.

Аз от 2014та не съм в сферата, преди това бях 7 години във. Ще рече, че заплатите са ниски, осигуровките са на МРЗ, настаняват по трима в 12-15кв стая, мазе или таван, изхранването е каквото дадат от кухнята, почивките са регламентирани само на хартия. В зависимост от мястото може да пропуснат да й платят 'плика' от последната заплата. Свърши ли сезонът - свършва договорът, свършват осигуровките - това стаж, майчинство, болнични - забрави. Евентуално може да й се спестят повечето красоти и да е 'само' прецакана с осигуровките, ако има подходящо образование (език, туризъм, икономика) и е в офис - каквото авторката няма.
И все пак, ако реши да ходи на морето, трябва да извади поне 100 лв. От тях минимум 30 са само за пътя, още толкова - пак за пътя наобратно, ако нещо се закучи. Останалата сума - да има за шампоан и аспирин, докато вземе първа заплата. Не знам кой ще й даде тези пари.

Авторке, имаш усещането, че майка ти не те подкрепя и те "подтиска" но не казваш в какво се изразява това? До сега как си живяла? С какъв шампоан си се къпала? Кой ти е купувал дрехи? Как майка ти се държи с теб ? Защо нямаш приятели? Защо реши да се самоубиваш предния път?

Au pair, ако се вземе в ръце, облече се и поработи, изобщо не е фикшън и в работата, която е 20 часа седмично няма абсолютно нищо стресово. Ще прави това, което много ученички правят в собствените си семейства, няма да мисли как да плати наем, ток, храна, WiFi. Това е различно от детегледаческата работа, която е гледане на дете за 8-10 часа дневно. Сутрин през седмицата може да ходи на курсове по език или да работи нещо друго. 20 часа работа са по 4 часа дневно през седмицата или по 10 часа дневно в събота или неделя. Както вече писах има такава работа при възрастни хора, при които обикновено се пере, чисти жилището, сменя се спалното бельо, пазарува се и се готви и всичко това е в рамките на 20 часа седмично. Опознаването на нова среда, култура, научаването на език в държавата, в която е говорен е безценно и дава предимство в намирането на работа по-късно, в същата държава или друга. СV-то на човек, работил в Германия и Англия и владеещ английски и немски изглежда много по-добре от СV на работил на морето.

Може да поработи като au pair 6, 10 месеца, а в останалото време да пътува, да работи другаде. Много чужденци работят през сезона в туризма, ежедневно, а през учебната година учат и живеят като au pair. Не мислят за наем, не ги е страх да не ги уволнят, не съвместяват няколко работи и пътуване след лекции. Изобщо не е лоша опцията.

Имам съседи пенсионери, които имат au pair, на която плащат само като са тук, лятото. Зимата живеят в Мароко и ги няма. Държат я за да не е празен апартамента и да не се настанят squatteurs - някой да го разбие и да се настани и след 3 дена не може да бъде изгонен без съд. Тя е студентка и дава уроци по английски през учебната година. Като е в лятна сесия даже и готвят и я перат и не я карат нищо да прави.

Голям позитив е и това, че излиза и отива далеч от конфликтната, семейна среда. Ще срещне нови, млади хора от цял свят.

Хубаво е да види как живеят другите семейства. Тогава майка и може да и се види по-малко черна. Може и да си отдъхне и да успее да скъса със семейството.

Ако научи 2 езика прилично, след това има възможност да пътува, да работи като стюардеса, в кол център, определени часове, да учи в свободното време.

Според мене учене и работа едновременно и това, живеейки с майка и и сестра и, в нейното психологично състояние не е възможно. Трябва да почне от къпане, обличане и обуване, работа, спестявания, квартира итн.

Мисля си няма ли някакви социални програми за младежи в трудно семейно положение. Да иде в общежитие, примерно. Там имат и психолози.

Може да я е срам да се покаже за да вземе дори дрехи от някой и за това да не иска някой да й помогне.

Ми да каже къде иска да и оставят дрехите - на някой паркинг, пред вход на блок или къща, в задния двор на блока, в училищен двор, в парка, нощем, в облачно време. И без това е с маска на устата, да си сложи очила, ако иска, шал на главата.

Не е това, според мене. Тя писа, че има по-нуждаещи се от нея хора. Май я е срам. Има хора, които са възпитани да не приемат никаква помощ от никого.

Имам идея - ако ще се чувства по-добре, да вземе нещата назаем, а след време да ги върне на хората, които са и ги дали. Така няма да се чувства като просеща. Другото е да вземе това, което и се предлага, а като си стъпи на краката да го даде на други нуждаещи се. Или да вземе от хората, които сега и дават и един ден, като позабогатее, да дава на нуждаещи се както сега дават на нея. Мисля, че такава уговорка ще измие съвестта и, макар и да няма от какво.

Жалко, че изчезна и не участва в дискусията. Притеснявам се за нея.

Според мен искаше просто да сподели, не търси помощ...ако искаше тук има доста мами козметички/занимаващи се с грим, с облекло....всяка ще помогне....една ще даде дрехи, друга ще оправи грима, маникюра....ще се почувства по-добре, ще отиде на интервюто за работа със самочувствие....но тя не иска помощ....предлагат и дори хората предложиха по-назад парички да и преведат....трябва тя сама да иска да се спаси...дано е добре момичето, че верно изчезна...

Ами!
Виждала съм ситуации на изгонване дори без шамари.
Да се дават съвети за агресия при крайно неизгодна позиция и изначално лоши отношения е не само инфантилто, но в реални случаи може да нанесе реални щети.

Къде отиде авторката?
Дано да се е обадила на телефоните с психолог.
Дрехи стига да иска ще си набави. И работа се намира, нискоквалифицирана. Проблема и е в главата, от там трябва да започне.

Изпитвам доза на съмнение, ако не към цялата история, то поне части от нея.
Но ме жегна, защото някога, преди един живот време, съм била в подобна ситуация и намирам доста паралели със собствения си опит,  и ще дам кард бланш, че може и да греша, че може и скептицизма ми да не е оправдан, и че дори и да съм права, то може да има някой, някъде, който ще прочете темата и може да извади съвети за себе си.

Първо: говориш все едно от гледната точка на 15 годишна. Не си. На 20 си, пълнолетна, завършила. Самия факт, че не са ти посочили вратата и не си на улицата без покрив над главата е позитив.
Това с "майката, сестрата, лелята" - разбери, че никой не ти е длъжен. Не и след пълнолетие. Престани да чакаш на тях, те досега ако не са помогнали, на "дърти" години няма да започнат.

Да, има страшно много хора, които имат щастието да имат подкрепата от семейство и родители и след 18 години. Уви, не всички са така. Някои теглим късата клечка в живота.
Но ще повторя, потретя, кажа 70 пъти: никой не ти е длъжен с нищо. Това е тежкия урок, който е много, много важно да научиш и проумееш. ТИ и само ТИ си отговорна за съдбата и изборите си. И свободна да ги променяш.

Второ:
Разделям основните фактори в живота си на три "сегмента". Здраве (физическо и психическо; Работа (съответно финанси) и социални връзки.

Да докараш и трите в някаква що-годе поне стартова позиция на "нормален" човек ще ти донесе баланс.

Здраве. Не знам дали имаш проблеми с физическото, но психическото е също толкова важно. Погрижи се за себе си.
Има достатъчно много ресурси вече, голяма част от тях безплатни, които ще са ти от полза. Не отказвай, ами търси помощ.
Депресията не е шега работа и не е нещо срамно. Напротив, стигмата как хората, имащи нужда от помощ с психичното здраве са "луди" ожесточава проблема много, защото не се търси и приема адекватна помощ. Повече хора, отколкото можеш да си представиш, страдат от депресия.
 Срамуваш ли се, ако настинеш? Едва ли. Не е нужно да се срамуваш и от това.



Работа. Основната ти грешка е това, че не работиш. Това на мен ми донесе свободата. Работя от 15 годишна (не съвсем 'законно', естествено) и съм работила какви ли не неприятни неща, при съмнителни работодатели, но целта винаги е била да имам *някакви* пари в джоба. Това дава поне малка свобода и независимост. Да намериш работа, каквато и да било работа, трябва да ти е приоритет. И да имаш желание да се развиваш, защото в тази ситуация, няма как да работиш нискоквалифицирана работа цял живот. Почваш някаква работа, "крадеш" занаята, развиваш се, ставаш все по-добра.
Фактът, че пишеш във форума говори, че имаш достъп до компютър с интернет. Вместо да четеш форума, опитай се да си повишиш уменията, когато си пред компютъра. Започни с английския. Има сума ти безплатни ресурси и начини за учене на език. И има курсове и видеа за почти всичко, от които можеш да научиш много. Повиши си компютърната грамотност. Учи.
Не спирай да търсиш работа. В началото е трудно и парите са малко, но от там се почва.
Не отказвай помощ за неща като дрехи, обувки и сапун. Да се появиш чиста и спретната на интервю е ВАЖНО. Не казвам да приемаш или търсиш "подаяния", но помощ, еднократна, е добре дошла, когато ще ти помогне да се измъкнеш от ситуацията, в която си.
Дори и да не искаш помощ от случайни хора във форума, то проучи в местната агенция за социално подпомагане какви опции имаш, или провери в организациите, които помагат на жени и деца в кофти среда. Начини има.

Социални връзки: колкото и да е "смешно", липсата на социални контакти извън кофти средата е проблем и този проблем само ще изостри депресията, защото живейки само в тази среда и онлайн се откъсваш от реалността и не можеш да си свериш часовника.
Така и така не работиш в момента, намери някакво занимание, което ще те срещне с хора и ще те изкара от вкъщи. Много добър подход е да доброволстваш. Лично на мен ми помогна и оправданието пред самата себе си, че доброволстването ми дава шанс да "предам нататък" и да изплатя дълга си към хората, които на мен са помогнали. Аз също съм от хората, които не търсят и не приемат помощ лесно, но когато се е налагало съм го правила, и е било безценно. Не се откъсвай от света и от обществото, а ги използвай, за да се откъснеш от неприятната ситуация, в която се намираш.

И не на последно място: истината е, че ти кучета нямаш. Домашните любимци са на дома, и на този, който поема финансовата отговорност за тях. Доколкото разбирам картинката, нито домът, в който живеят е твой, нито имаш някакъв приход, че да се грижиш ти за тях.

Най-добрия ти вариант е да приемеш помощ, да намериш работа, докато същевременно се грижиш за психичното си здраве, да се изнесеш на квартира без кучетата (винаги можеш да направиш уговорка със семейството си да ги посещаваш, разхождаш и т.н.) и да започнеш да градиш живота си. С много упоритост и малко късмет, не е невъзможна идеята до няколко години да си вече в позиция, в която да можеш да си позволиш да ги отглеждаш сама. Но се иска животински инат.

На мен пък ми направи впечатление, колко много хора тук и предложиха реална помощ и нямаше едно "благодаря". Дори да не я приеме поне да оцени.
С никой не се разбира, приятели няма ами нормално.

Конкретното питане, както доста хора тук споделихме, си мяза на 100%-ва пързалка.
Но иначе има наистина хора в лошо положение и те се нуждаят от помощ. Има и откъде да получат, ако търсят.

Много хора, вкл. жени, смятат бг-мамма за форум на изперкали жени, които обсъждат само деца, готвене и пране. Не знаят за раздел СО или за консултациите с психолог

Момиче, моля те пиши ми на лично съобщение, аз също съм на твоите години, напълно те разбирам, готова съм да си пишем и да комуникираме за да ти дам психическа подкрепа, ще разменим и фб, не се срамувай ,била съм в подобно положение