В момента чета...70

Rayna13,
Ще следя и чакам за твоя отзив! Дали си купувала и новоизлязлата Деца мои на Гузел Яхина? Твърдят, че вторият роман бил по-добър от първия.

Ще продължа с друга книга, за която идея взаимствах от темата - Лисицата на Галин Никифоров. Взех си новото преработено издание, каквото и да значи това.

Купих си "Деца мои", стилът на Гузел Яхина много ми допадна и се надявам и вторият роман да е така увлекателен.

И аз ще чакам отзиви за "Деца мои".
Харесвам Гюзел Яхина от първата ѝ книга. Дори малко съжалявам, че повлияна от негативни мнения в ГР, не си купих новата ѝ от Панаира.  Нищо де, по-натам

Утре ми пристига  една книга и почвам нея . Зарязвам всичко друго.
Толкова я исках и имах пак късмет .
Само да пристигне и да е в ръчичките ми  . Нямам търпение .
Засега остават доста запланувани . Но на три са на преден план . Ох четири.

Аз също си купих "Завръщане" и "Американа" едновременно, на някаква промоция на озон около 1 май беше /не за денят на книгата, друга, не помня коя/.
Зарязах "Фонтани на мълчанието", започнах "Изгубената съпруга", че "Завръщане" ми върви трудно и ми е тежка. Хич не ми е като приказка, както някой беше написал, но може би не е бил стигнал до втора глава още

Ако се бях повлияла от лошите отзиви за първите две книги на Несбьо, можеше направо да ги прескоча. А не съжалявам, че не се повлиях и ги прочетох - за мен са си съвсем сносни криминалета. Не е казано, че всеки ще види всяка книга точно по същия начин като някой друг. Затова е добре да се събират различни мнения. За мен "Американа" е много добра, а Чимаманда е от най-добрите съвременни писателки.

Но има и още нещо: всеки "внася" в книгата своя вътрешен свят, неслучайно в "Сянката на вятъра" се казваше, че книгата е като огледало и в нея виждаш себе си (не помня точно как беше формулирано). Затова всеки поглед ще е различен. А и има значение в какъв момент ще прочетеш дадена книга, понякога просто моментът не е правилният.

Чета "Образована" от Тара Уестоувър и съм обсебена. С всяка страница ми е все по-интересна, а книгата свършва....Това е един Учебник. Учебник за всичко. Но като че ли най-много за Робството, в което ни поставят и после няма измъкване, защото оградата, зад която ни поставят, за нас е само предпазен парапет. Но човек може всичко. Книгата е и много възпитателна. Впечатлиха ме и следните мнения:
"....Днес реших да споделя с Вас 10 цитата от биографичната книга на Тара Уестоувър. „Образована“ (изд. Enthusiast) печели читателската награда на Goodreads за мемоари и биографии през 2018 г. и е сред книгите, които и Мишел Обама, и Бил Гейтс препоръчват за задължително четене...." /https://azcheta.com/10-tsitata-ot-obrazovana-na-tara-uestouvar/ /
и още https://bgstoryteller.co/2021/01/07/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0% … %B7%D0%B4-%D0%B5/

Споделям мнението на armeria за "Образована" - чудесна, вдъхновяваща истинска история .
  Аз чета сега "Олив Китридж" - също много силна за мен. Тя може да бъде пък Учебник за остаряване.Анотацията много ми хареса: "Взаимоотношенията между поколенията ни показват неизбежното : родителите ни белязват, децата ни разочароват, съпрузите се отчуждават и почти всеки е познал самотата. Но остаряването, загубата на любовта и пропастта в общуването се преплитат неразривно с нежността, споделянето и отдадеността. "  
  Които харесват книгите на Ан Тайлър, може би  ще се  запленят от героите и градчето на Олив . Те са  съвсем обикновени ,провинциални хора   - стареещи, дебелеещи, гневни, обичащи, ревнуващи , грешни и прощаващи, тоест чешити от всякакъв калибър. Олив е обединяваща и разнолика фигура във всяка история. Надявам се да  не ме разочароват до края.

"Олив Китридж" е много добър сериал също.

В малкото време, което имам, слушам "Изчезналите цивилизации. Връзка на културата с парадоксите на историята" от Александр Никонов. Изключително приятна, защото поднася сериозни теми с премерена доза чувство за хумор.

Ох, "Образована".. Силна , но за мен противоречива книга. Чак пък "задължително" да ни я налагат за четене Мишел Обама и Бил (по съпруга) Клинтън ми е туу мъч... Но както и да е
Ето и моето мнение за нея, четох я през миналата година:

" Аз приключих "Образована" (Тара Уестовър) и съм доста озадачена...
Книгата безспорно ми хареса. Беше ми интересно да науча повече за живота на мормонската общност.  Това са всъщност мемоарите на авторката за детството и ранната ѝ младост в малко градче в Айдахо.  
Адски много напомня "Стъкленият замък" на Джанет Уолс , така че харесалите "Стъкленият замък" сто процента ще харесат и тази..  Пак става дума за едно неконвенционално (дали да не кажа направо "откачено") семейство.
Всъщност не знам дали вместо "семейство" да не употребя думата "племе", защото семейство Уестовър за мен бяха едно племе, в което ценността на всеки член се определя от степента, до която той спомага за общото (на племето) благо. Начело стои , разбира се, племенният вожд - в случая умопобъркания баща на Тара, изискващ безпрекословно подчинение и послушание постигани чрез насилие - психическо и физическо. Животът на Уестовърови минава на сметището, където често е възможно някой да се върне я без пръст, я със сериозни изгаряния... Но това са дреболии на фона на предстоящия "Край на света" и стремежа на бащата да е подготвен за него с купища складирана храна в специално построени тайници...
Децата - 7 или 8 на брой (честно казано , не разбрах точния им брой, така както и майката не беше успяла да запомни рожденната дата на дъщеря си Тара "на фона на толкова много деца") не посещават училище, а са на "домашно обучение", което е до толкова адекватно, че чак в колежа Тара научава какво е "холокост" например, както и много други неща. Медицината и посещението при лекар  като "дяволско" творение са  напълно забранени в ортодоксалното мормонско семейство. Раждат домашно, лекуват се с билки и молитви.. И всичко това в XXI век..
Озадачението ми от прочетеното произтича от монотонността на непоследователните действия на авторката. От една страна разбира налудничавостта на всичко това. Години наред търпи физически тормоз и унижения от по-големия си брат - пълен психопат - и в същото време все търсеше контакт със семейството си почти до края на книгата..
Вероятно е възможно до такава степен да ти промият мозъка, че да изгубиш представа кое как е било, не знам...
Но си мисля, че е твърде възможно и друго - самата авторка да има известна фамилна психическа обремененост , която обуславя това люшкане, несигурност и невъзможността да заеме твърда и категорична позиция. Или пък наистина тези хора са я пречупили напълно, както сестра ѝ Одри..

"Бъдещето може би щеше да се различава от миналото. Дори миналото можеше да се различава от миналото, защото спомените ни очевидно имаха способността да се променят..."

Оценката ми е 4*/5* и определено е една от забележителните книги, които прочетох през годината"

След тази рецензия, книгата ще отпадне от списъка ми. Имам толкова много, които ме очакват, за да отделя време за нея. Тематиката не ме вълнува и нямам интерес, как е представена.

Аз си купих Образована, но не съм я започнала и не ми се четат преразкази.

Американа не е лоша, но не ми е ясно защо толкова я хвалят

Извървеният от Тара път  към образованието е уникален. Ако историята не беше реална, не бих вярвала, че е възможна.
 Темата за взаимоотношенията със семейството е друг аспект от живота ѝ, който прави измъкването ѝ съвсем впечатляващо. За чувствителен , добър човек е много трудно да преустанови връзка с рожденото си семейство . Дълги години те са били единственият му коректив за нормално и правилно, особено, ако растеш в такава сектанска обстановка . Не познавате ли такива хора , които не могат да се еманципират от патологиите  на родители и роднини, въпреки, че имат разбиране за добро и лошо. Нещо сякаш ги кара непрекъснато да се надяват , че няма как  най-близките им да са толкова лоши, ще се намери в душите им зрънце обич или нормалност.

Аз го написах, но после с тези бракове на африканските вождове с по три-пет съпруги, плюс деца от прислужници, робини и британци, направо става като онази песен на Черно фередже "Това чудо стана по грешка на баща ми", дето не се знае кой на кого е брат, чичо или друг роднина. Добре че в началото има начертано родословно дърво, за да се ориентира човек, като им изпусне нишката.

ananas,
Много ме заинтригува с Олив Китридж, дали си чела Момчетата Бърджес от същата авторка и можеш ли да ги сравниш?
Не бих гледала екранизацията преди да съм прочела книгата, а сега разбрах за нея.

Между другото, някой от челите Пилат гледа ли вече филма?

Образована ще я пропусна, както и правя с всяко заглавие от това издателство.