В момента чета...70

  • 44 671
  • 748
  •   1
Отговори
# 75
  • Русе
  • Мнения: 1 184
Започнах. Като много ми харесва начинът на писане. Шарлот е от еврейски произход, но още назад тегне зла участ , близките й се самоубиват. Тя е художник, който попада в Аушвиц и умира на 26г. бременна в лагера.
Книгата е написана с прости и кратки изречения и се чете лесно . Идеята на писателя е да ни запознае с художничката и животът й.

# 76
  • Мнения: 3 416
Започнах Нищо от Кармен Лафорет .
Благодаря на Cioccolata за споделянето .
Харесва ми . Атмосферата ми навява нещо ала Брулени хълмове .

# 77
  • Sofia
  • Мнения: 1 543
"Глина" я завърших вчера и ми хареса, много. Описанията на живота преди, простичкото ежедневие, което е обрисуване със старите, забравени вече думи, героите- на мен ми бее изключително приятно това преживяване.

Започнах "Станция Единадесет", като засега върви лекичко. Тематиката е актуална, надявам се да не се отклони към боза.

# 78
  • Мнения: 8
С огромно усилие се заставих да довърша "55" на Джеймс Деларджи. Накрая вече от чисто любопитство - каква още безумна нелепост ще сътвори автора Simple Smile Препоръчвам ви я само ако ви се четат небивалици от рода на:
- сериен убиец в съдебната зала си откопчава белезниците, шибва шамар на охраняващия полицай, измъква му пистолета и избягва;
- два часа по-късно, когато е обявен за издирване като въоръжен и опасен, полицай с над 10-годишен стаж го вижда и се опитва да го арестува, но без да използва оръжието си и съответно също бива ошамарен и обезоръжен;
- шефът на местното полицейско управление подозира, че серийният убиец ще нападне дома му и ще отвлече децата му, затова оставя баща си да ги пази с ловна пушка, но не му разрешава да сложи патрони в цевите...


Аз лично напълно отписвам Джеймс Деларджи като писател и отказвам да се самоизтезавам с епистоларните му недоразумения.

След него обаче имах късмета да попадна на една наистина добра авторка - Нарине Абгарян. Изтеглих си всичките и книги на руски и започнах с "Шоколаденият дядо". Авторката може да бъде определена като "Удхаус за деца" или "Астрид Линдгрен за възрастни" Simple Smile Серия от невероятно забавни приключения, изпълнени със свежо чувство за хумор, чието четене е чисто удоволствие! Между другото, в rutracker може да се намери само първата част на "Шоколаденият дядо", богато илюстрована. Пълното издание от двете части, със същите илюстрации, но вече в grayscale, оптимизирано за четене на електронни книги, може да се намери във flibusta. На български са издадени три книги от четирилогията и за Манюня, но мисля, че все още не могат да бъдат открити в електронен вид.

Последна редакция: нд, 30 май 2021, 16:15 от CoolReader

# 79
  • Мнения: 8 903
Завърших трилогията за Белия град. Най-много ми хареса първата "Мълчанието на Белия град". По моему третата беше, не точно слаба, но някак си излишна. Може би, ако си беше отделна книга, с други герои щеше да е по-добре. Малко си раздвоих вниманието между двете паралелни истории, в настоящето и в миналото.

# 80
  • Мнения: 6 621
Някога зарязвали ли сте книга на последната глава? Е, и аз не мислех, че е възможно и ще ми се случи, но ето че бях на косъм да го направя с "Метод 15/33". Едва я добутах до края, който за мене всъщност свърши 2 глави преди това. Последва една глава "горе-долу бива", но последната удари дъното и го изрови. Посредствено и зле написано книжле с амбиция за оригиналност в сюжета.
Да допълня - мисля, че 15/33 ще се хареса на тийнейджъри, все пак и главната героиня е такава и като цяло я слагам в тази графа след прочита. Има само един момент мааалко по-брутален, така че 16+ може би е ок.
И понеже ми писна от трилъри, особено след този, реших да прескоча в друг жанр - започнах "Една нощ през самотния октомври".

Последна редакция: нд, 30 май 2021, 20:20 от evencee

# 81
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 625
Започнах "Станция Единадесет", като засега върви лекичко. Тематиката е актуална, надявам се да не се отклони към боза.

Аз я прочетох много бързо - тя е сравнително кратичка. Хубава е - много интересна, като стил и не става боза.

# 82
  • Мнения: 6 099
"Станция Единайсет" е 400 страници. Аз я четох в период със здравословни проблеми и не можах да я усетя напълно, а така ми се искаше.
Аз предотпускарско съм подхванала все "подходящи" четива - Маргарет Атууд, Кормак Маккарти и тъмната страна на Джоан Харис. Първата я довърших вчера, прочитайки последните 150 страници на един дъх, а другите две чакат да бъдат прочетени до края на седмицата.

# 83
  • Мнения: 5 776
CoolReader, благодаря за препоръката, дръпнах от любопитство  "Шоколаденият дядо" и се зачетох, много е симпатична, а илюстрациите са много хубави.

# 84
  • Мнения: 11 710
С голяма мъка и сетни сили привърших "Мексиканска готика" .
Бях се настроила да ми хареса много, но явно ми е минало времето за подобни четива на ужаса.  Отегчих се ужасно. Между другото, същото забелязвам и при книгите на Кинг - където има същества и разни фантасмагории, просто вече не е "моето", но разбирам защо "Мексиканска готика" е Книга на 2020 в категория "Ужас" на ГР, както и номинациите за наградите "Небюла" и "Локус".

След нея започнах още една прехвалена ... "Пиранези" . Двайсет страници минах и до там.
Сори, ама това нещо не се чете Stuck Out Tongue Winking Eye

Сега чета "Живи" (Ю Хуа). Тя вече много ми допада!

# 85
  • Мнения: 6 425
На мен времето за четива на ужаса така и не ми е дошло явно, Кинг го зарязах за 20 години точно заради вампирите. Sweat Smile За сметка на това харесвам част от по-новите му книги, защото той си е добър писател безспорно.

# 86
  • София
  • Мнения: 3 912
Видях някаква нова книга на Стивън Кинг: "По-късно". Някой да знае нещо за нея?

# 87
  • Мнения: 8 903
Аз последно на Кинг четох "Гробище за домашни любимци". Решила съм да наваксам с малкото негови, които не съм чела. Не ме трогна обаче особено. Безспорно е удоволствие да се чете, но ми беше предвидима.
Започнах снощи "Артемида" на Анди Уеър. След поредицата трилъри, май е време за фантастика. "Марсианецът" ми беше харесала страшно много. Определят "Артемида" като по-слаба, но се надявам да не усетя такова нещо.

# 88
  • Мнения: 6 425
Грета, четох, че била класически Кинг, та малко се замислих, но ще я планирам за четене.

# 89
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 625
"Станция Единайсет" е 400 страници. Аз я четох в период със здравословни проблеми и не можах да я усетя напълно, а така ми се искаше.

Изтеглих я от рулит и я четох в pdf. Явно там броячът на страниците е друг. Не ми се видя обемна.
Но това са подробности... Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт