В момента чета...70

  • 44 660
  • 748
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
  Аз чета "Ти" на Каролайн Кепнес - много съвременен трилър .Героите са модерни , объркани , млади нюйоркчани . Държи ме будна до среднощ и ми допада. Странно ми е, че в темата не е ставало дума за него. Има много любители на жанра. Книгата е добра за мен.

# 91
  • Мнения: 6 620
"Ти" на Каролайн Кепнес
Странно ми е, че в темата не е ставало дума за него.
А, ставало е ... някъде из старите теми. Оплюх я и я зарязах до след разходката им до Икеа, до там ми издържаха нервите.

# 92
  • Мнения: X
Аз я завърших и определено ми хареса, въпреки, че трилърът не е жанр, който предпочитам. Може би и затова - книгата си е психотрилър .Краят не е банален.  Може би на тези, които харесаха "Трябва да поговорим за Кевин" , ще им допадне . Книгата е доста еротична , даже и леко цинична. Или поне така ми се стори, след всички географски, исторични , биографични книги, които четях предимно  напоследък.

# 93
  • Мнения: 2 142
Някога зарязвали ли сте книга на последната глава?
Случвало ми се е нещо подобно - не мога да дочета шестата и последна книга от трилогията на Кен Фолет "Устоите на земята" - опитвах на два пъти през няколко години, но добутвам до половината и не мога повече. С годините ми се променят предпочитанията и книги, на които толкова много им личи, че са писани по шаблон, ме отегчават.
Малко след средата на "Нишките на съдбата съм" - много е приятна, увлекателна и типично женска в добрия смисъл. Докато чета, през цялото време си мисля, че ще излезе страхотен сериал по нея, проверих в интернет и се оказа, че вече има. Не съм го гледала, но след като дочета книгата, непременно ще го проследя.

# 94
  • Мнения: 4 755
Прочетох Нещата, които синът ми трябва да знае за света на Бакман и не ми хареса.
Лична книга, която е трябвало да си остане лична. Чувствах се като воайор.
Ще продължа с Ние срещу всички. Нямам търпение да се срещна пак с тези герои.

# 95
  • Мнения: 6 425
Rayna13, сериалът също е хубав, но имай предвид, че в последните епизоди историята поема по съвсем различен път, така че се изненадваш при всички положения.

А аз чета за Селма - малко по малко, а и обемът е много голям, но наистина интересни неща пише. Вече минах детството в чифлика във Вермланд, годините на учене в Стокхолм, началото на учителската й кариера и сега чета за началото на писателската, когато първите 5 глави от "Сага за Йоста Берлинг" са публикувани в един вестник и получават награда, което пък, заедно с допълнителна стипендия от фондация за подпомагане на образованието и професионалното развитие на жените, й дава възможност да се посвети изцяло на писането, докато не завърши целия роман. Става въпрос за 1891 г. Още в предишните 2-3 десетилетия се е заговорило за нуждата от образование за жени и са създадени специални школи - самата Селма завършва Висшата семинария за учителки, за да има професия и да може да се издържа, макар че намерението й през цялото време е да стане писателка.

Последна редакция: вт, 01 юни 2021, 11:15 от Cioccolata

# 96
  • Мнения: 77
И аз съм на "Живи" на Ю Хуа. Много ми допада. Лек стил, но увлича.

Преди нея прочетох "Бяла хризантема" и ми хареса. Дадох ѝ 4*, но всъщност можеше и 5.

# 97
  • Мнения: 11 709
И аз съм на "Живи" на Ю Хуа. Много ми допада. Лек стил, но увлича.

Преди нея прочетох "Бяла хризантема" и ми хареса. Дадох ѝ 4*, но всъщност можеше и 5.

Аз и на двете книги давам безапелационни 5*! Blush
Късно снощи завърших "Живи". Една тъжно-прекрасна история за превратностите в живота, от които никой от нас не е застрахован. Стилът на Ю Хуа много ми допадна - ясен , категоричен, някакъв особен вид китайски реализъм, ако мога така да го нарека, който без да е излишно описателен и детайлен постига целта на внушенията си. Образите са чудесно изградени, пак пестеливо и сякаш схематично, но едва ли ще ги забравя.
Абе, всичко много ми хареса! Браво на издателство "Жанет 45" , че ни предостави тази книга на български и разбира се, благодарности за превода на Стефан Русинов.
Мисля, че това е втората ми книга , кандидат за Книга на 2021 година Simple Smile След "Орикс и Крейк" Simple Smile

"Човек по-добре да я кара по-обикновено. Иначе какво - бориш се за едно, домогваш се към друго, накрая плащаш с живота си. Аз може съвсем за нищо да не ставам, ама се оказах дълголетен. Познатите ми един по един измряха, а аз съм още жив"

# 98
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 526
Довърших Мълчаливата съпруга на А.А.Харисън. Историята ми хареса много, но прекаленото премятане на психологията из книгата ми дойде много. Хубаво, че героинята е психолог, ама повечето размишления в тази посока стояха като кръпки и само затормозяват четенето.

Най- после дойде ред на Мозайка от убийства. От първите страници четенето е удоволствие, вярвам, че няма да остана разочарована. На Хоровиц съм чела само Домът на коприната.

# 99
  • Мнения: 6 620
книгата си е психотрилър
Аз така и не я довърших, вече споменах, а и не обичам да споря - все пак всеки носи своето си усещане. Обаче, само на мене ли прави впечатление, че се споменават и лепят етикети на книги към този поджанр, а това въобще не е така. Или пък моята представа за психотрилър е различна?! Както "Ти", така и този "Метод 15/33" го бяха шляпнали в категорията, а и двете са просто колежански трилърчета. И да, книгата наистина е цинична, това бе една от причините да я захвърля. Като писателски близначки са си с Джилиан Флин, която също не харесвам.
Зарязах "Една нощ през самотния октомври", не ми се чете сега за говорещи животни, някаква си игра и т.н. Някаква книжна дупка ме е погълнала и каквото и да започна все не ми е интересно. Новата избраница е "Перфектната двойка".

# 100
  • Мнения: X
  Разбира се , че всеки харесва различни книги , филми , музика и не трябва да се обиждаме и не се харесваме, ако предпочитаме различни творби. Това поражда многообразието.
 Главният герой не е колежанин, а книжар-комплексар и психар. Влюби се в объркана колежанка.
 Аз си купих "Живи" от Панаира.
Сега започнах - "Остани, ако можеш. Замини, ако трябва" . Скандинавско пестеливо и обещаващо начало.

# 101
  • Русе
  • Мнения: 1 184
Започнах ...
 Фентъзи , нещо което не чета и не е моето , но да видим. Ще пиша като я завърша .

# 102
  • София
  • Мнения: 2 170
Започнах "Стая" на Ема Донахю. Не знам как съм се подлъгала, че ще ми хареса. Помня, че някъде мернах добри отзиви за нея, но нещо пак не е моята книга. Не ми допадат нито героите, нито стила на автора.
Скрит текст:
Не знам дали се дължи на превода или е хрумване на Ема Донахю, но начина на изразяване на детето е ужасно дразнещ. То не са човекове, странни предлози, повтаряне на едно и също до втръсване. Около 1/5 прочетох и искам да ги очистя. Знам, че са затворници, отвлечени или каквито и да са там жертви, но това не ги прави по-симпатични.

# 103
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 526
Абсолютно нищо не открих и аз в тази книга. Точно езикът направо ме отблъсна. Не успях да им симпатизирам на героите, нито да им съчувствам.

# 104
  • Мнения: 715
Робърт Джордан - Колелото на времето книга 13 - Среднощни кули

Общи условия

Активация на акаунт