В момента чета...70

  • 45 503
  • 748
  •   1
Отговори
# 465
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 200
Приключих "Доктор стъклен" на Томас Бренън. Чудесна история и хубав стил на автора. Харесвам такива трилъри, примесени с мистерии.

# 466
  • Мнения: 3 416
Продължавам с Монт - Ориол - Ги дьо Мопасан .
Интересен развой след предишмите книги Simple Smile
В какъв смисъл точно

# 467
  • Мнения: 4 704
Скрит текст:
Продължавам с Монт - Ориол - Ги дьо Мопасан .
Интересен развой след предишмите книги Simple Smile
В какъв смисъл точно

Мопасан е интересен избор след Сабо, а и в днешно време (нищо иронично няма в коментара ми). Аз съм я чела като ученичка, но така и не харесах Мопасан.
Приятно четене!

[ …]

Последна редакция: чт, 01 юли 2021, 07:28 от Tsugumi_

# 468
  • Мнения: 3 416
 Моят диапазон на четене не влиза в някакви там норми .
И прочитайки името на автора се асоциира някаква там архаична класика . А реално не е така.
Книгата е чудесна.

Последна редакция: чт, 01 юли 2021, 02:06 от Саня Богомилова 680181

# 469
  • Мнения: 4 704
Мопасан е всичко друго, освен “архаична класика”. Коментарът нямаше оценъчен характер.
В този контекст, препоръчвам Алфонс Доде.

# 470
  • Мнения: X
На Ал. Маккол Смит съм чела трите книжки от поредицата за доктор Фон Игелфелд- чудесен английски хумор. Много ми бяха харесали.
Взела съм си от другата поредица - за Изабел Даухаус - всъщност тя е "Неделният клуб по философия", чака ме да ми дойде музата.
Поприключвам "Бялата масайка", на моменти ми е интересна, на моменти не. Оценявам я около 3.5, определено е най-слабата от този тип, която съм чела до момента.

# 471
  • Мнения: 3 416
Мопасан е всичко друго, освен “архаична класика”. Коментарът нямаше оценъчен характер.
В този контекст, препоръчвам Алфонс Доде.
Чела съм и Алфонс Доде и Мопасан и който там се сетиш . Като ученичка.
Монт - Ориол се оказа чудесна книга .  Прочетох я на един дъх . Откъдето и да я погленеш . Свежа - интересна . Добре изградени образи - характери . Атмосфера . Съвременна на моменти .
 
Без да се обиждаш трябва добре да познаваш мен и какво чета за да напишеш това.
Аз мога от класика да скоча в модернизъм - научна фантастика . Дори янг адълт  .
Абсолютно детски книжки . Всичко . Само лесносмилаема литература ме дразни . И не мога да я чета . И такава с претенции за нещо - а биеща на кухо та дрънка.

 Продължавам с Една любов на Суан - Марсел Пруст.
Имам план да я прочета тези дни и една книга на Шинделка - Картата на Анна

# 472
  • Мнения: 4 704
Саня, не знам, какъв прочит правиш на думите ми, но за архаична класика спомена ти, без да ме познаваш (да използвам твоя аргумент), а моят коментар беше добронамерен (както изрично обясних).

И понеже не ме познаваш (да се повторя), не можеш да се изказваш за отношението ми към класиците.

“Една любов на Суан”  е много хубава книга (чела съм я като ученичка), както и цялата “По следите на изгубеното време”.

# 473
  • София
  • Мнения: 12 037
А аз в тези нечовешки горещини бутам със сетни сили "Наемателката" (Катрине Енгберг).
Уж всичко ѝ е наред на книгата - в смисъл, че си е трилър като по учебник , но не ме дърпа да я чета.
Я прехвърля 5-10% на ден, я не. Не знам защо така... Сега гледах, че и нова книга от същата авторка и втора от поредицата за нейните детективи се задава...

И като стана въпрос за Мопасан (не съм го чела целия, признавам си), до ден днешен помня един разказ за една огърлица... Толкова ме беше поразил като ученичка! Не му помня заглавието за съжаление..

# 474
  • Мнения: 3 416
Саня, не знам, какъв прочит правиш на думите ми, но за архаична класика спомена ти, без да ме познаваш (да използвам твоя аргумент), а моят коментар беше добронамерен (както изрично обясних).

И понеже не ме познаваш (да се повторя), не можеш да се изказваш за отношението ми към класиците.

“Една любов на Суан”  е много хубава книга (чела съм я като ученичка), както и цялата “По следите на изгубеното време”.
Това е нов превод и определено ще взема и старият - искам да сравня .

# 475
  • София
  • Мнения: 2 231
Преспах, премислих и разгледах купчините ми с нечетени книги. Започнах "Ясновидката" на Маргарет Атууд. Удоволствие ми доставя на душата да я чета тая жена.

# 476
  • София
  • Мнения: 7 531
И на мен, което ме подсеща, че тази нейна книга не съм чела. Трябва да се поправя.

# 477
  • Мнения: 5 003
Хммм... и на мен "Улица "Каталин" ми беше първата (и единствена за сега) среща със Сабо.
Изобщо не я мъчих и я зарязах още в началото. Не ми хареса.
Приготвила съм си "Пилат", "Вратата" и "Кажете на Жофика".
Коя от трите бихте препоръчали за начало?

Пилат започни. И ти напомням и за предизвикателството да прочетеш Бьорнстад Simple Smile)

Прочетох и за разказа на Мопасан, чието име ти бяга. Сподели, когато се сетиш, моля. Или някой друг нека помогне.
И Мопасан, и Балзак са ми любимци.

# 478
  • София
  • Мнения: 7 843
Разказът на Мопасан се казва "La Parure", на български го превеждат "Огърлицата", "Диамантената огърлица", "Колието" и т.н.
Статия по темата в Уикипедия - ТУК
И аз си спомням този разказ от ученическите си години - наистина е въздействащ.

# 479
  • Мнения: 6 963
Купих "Пилат" след многото положителни отзиви тук. Още съм съвсем в началото и затова "старицата" не е почнала да ме дразни. Като грубо ѝ сметнах годините, значи е малко над 70. Но преводът ме мъчи, някои изречения прочитам повторно. Може би и за старицата е виновен преводачът. Изведнъж ми се появи израз "Тя не беше била". Ами ужасно звучи и не съм сигурна дали е граматически правилно.

Общи условия

Активация на акаунт