Паническо разстройство - 49

Снощи ядох диня и не мисля че е на нервно, веднага след това ме заболя стомах за кратко време, явно гастрита все още ми е раздразен а мина почти година откакто сък така...

Здравейте аз малко да се оплача ... писна ми от това гадене усещам го горе под лъжичката ,имам гастрит и не знам сега от него ли е или от АД ужасно е... Док каза ,че ще мине ама не минава

От ад е. На мен заради гаденето ще ми сменят вероятно ад. Сега съм на четвъртинка и не ми се гади. Но на половинка или пък цяло не се издържа. А както ти казах есобел и ципралекс са с еднаква активна съставка - есциталопрам. И аз мисля, че ще мине при теб скоро. При мен на цяло е просто непоносимо, не мога да стана от леглото от гадене.

Да понеже не е всеки ден

Всъщност тук някой повдигна темата за възрастта и дали по-младите трябва да пият медикаменти, особено силни такива.
Не смея да взема крайно становище, като знам че на 22-23 ми дадоха първите хапчета, а тогава повярвайте ме си беше направо крещящо рано за повечето лекари. Не знам как щях да съм без лекарства, но те ми помогнаха да завърша.
Сега като се връщам назад сигурно съм имала начални симптоми още в ранна възраст. Помня как отказах да отида на ориентиране след един ужасен лагер, където ни гониха диви прасета и се тръшнах болна, а всъщност не бях, но за мой късмет до 18-19 год нищо чак толкова сериозно и трудно не ми се случи да обостри тия състояния. Събитията след това обаче бяха вече по-сериозни и ме разтърсиха доста. Раздяла на семейството ни на две, постоянни пътувания, смърт и тежки изпити и сесии. При мен всичко е наследствено - и от двата ми рода и някак знаех какво е, но пак ми е трудно. Хубаво е когато знаеш и наследствена история и това помага и на лекуващия те лекар.
За тия които нямат роднини с това е още по-трудно. Викат от къде ми дойде? Защо само аз? Чувстваш си се като черната овца в семейството. Неизбежно е.
Та за младите - имаме приятелско семейство, момичето е с тежки такива симптоми. Вече е на 21 год но ги има отдавна. Едно лято след като се прибра от Англия ходих да говоря с нея. Беше груба каза че нищо няма от това което аз имам и като цяло протече тежко разговора ни. Аз не съм психолог и може би не подходих добре. Сега понякога ме търси, трудно й е, виждам, последно май спомена за психиатър. Това е огромна стъпка за нея. Та, покрай нея и други млади хора, чак сега осъзнавам, че лечението и в млада възраст е важно. Може да си много млад, но да си преживял страшно тежки неща. Тя е изоставена от баща си, с втори баща и доста други драми. Това мисля лекарите го решават и не е страшно млади хора да пият медикаменти, стига да са в дози и по предписание ( и да не се комбинират с много алкохол и забранени субстанции).

Здравейте,
Не знам дали проблемът ми е за тук, но да споделя.
Имам история с паник атаки от преди 6 години като тогава интензивно продължиха няколко месеца.
После сякаш отминаха. Остана от тогава основно едно усещане като задух периодично. В такива дни доста често се прозявам, защото усещам, че не всеки път мога да си поема пълно въздух.

От миналата година пролетта, обаче нещо се случва с мен и търся начин да разбера какво. Имам периоди с по-чести екстрасистоли и повишаване на пулса. От есента на миналата година пък през определено време се случва някакво странно усещане подобно на прилошаване. Не е световъртеж, не е причерняване. Прилича на прилошаване като на някакви вълни от към главата към стомаха като свиване на топка. Продължава няколко минути понякога, дръг път няколко секунди. Може да е в покой, в движение. Увеличава ми се и пулса, ако е повече от няколко секунди - не знам дали от самото нещо или от уплах, имам чувството, че ще се свлека всеки момент.

Това, което знам, че имам е пролапс на митрална и трискупидална клапа и някаква аневризма на някаква преграда, пак по рождение вероятно. Правила съм холтери, мониторинг преди няколко месеца. Няколко кардиолози са ме гледали, също и около час след подобен пристъп преди известно време. Пролапс регистрират като факт и толкоз.
Също остеохондроза доказана на шийни прешлени. Щитовидна съм изследвала също. Миналата година ТСХ беше 3.9, преди месец беше 1.7. До момента не съм пила Л-тироксин или някакви други лекарства.
Остава да направя изследване обременяване с глюкоза, за да се провери инсулина.

За сега, обаче, не откривам причината за тези епизоди на призляване.
Опитвам се да си спомня усещането от паник атаката, но не съм сигурна дали е това. Нямам външен фактор сякаш, който да провокира паник атаки. Спортувам умерено от година и нещо, не се натоварвам тежко както преди. В работата нямам чести периоди на стрес, та не знам какво провокира всичко това.
Тревожност се появява в моменти като тези като не знам какво се случва.

Възможно ли е да е от тези дефекти, въпреки че ги водят в нормата.

Или нервната ми система си е останала бъгната, не знам вече.

Възможно е да е от всичко. Но аз имам същите симптоми като теб, а съм клинично здрава. Така че, по - вероятно да е стрес.

Maria Sia - прочетох внимателно. Кое тогава ти е ПА? Щото моите са точно като твоят друг проблем, та ми стана чудно.

opelcorsa това се опитвам да разбера, защото не е типиченото усещане при ПА.
Ти кой друг проблем имаш предвид?

А преди да започнете да се лекувате, и в самото начало как се чувствахте чисто физически? Имахте ли сили? Аз нямам никакви, нямам и желание за нищо… едва мия чиниите, всичко ме боли, въобще като все едно съм с тежък грип. Вие така чувствали ли сте се? Всяка една задача ми коства огромни усилия. 😒

И аз имам - за мен е гастро-кардиален синдром. Получавам същото на стомаха - сякаш ще избухна всеки момент, досега не съм припадала , ходила съм на прегледи - всичко точно. При мен се засилва ,защото имам кардиофобия и я свързвам с тези усещания. Постоянно чета за внезапно починали млади хора , което не ми помага знам.

Това е тревожност + нервен стомах - нищо друго, обаче симтомите се припокриват с внезапния инфаркт,голям смях. Медитацията помага , стига да е минимум 30 мин на ден , по-малко няма смисъл.

Видях ,че и ти имаш малко по-висок ТСХ като мен - 2,9 съм аз. Някои пикове на хормоните може да причинят тези кризи ,което е проблем и при мен , сега съм на Зоната ,освен ,че не ям захар, брашна и други.Ако има ефект ще се похваля.

Друго няма какво - знаете аз хапчета не пия, едно заради странични ефекти, едно че с това тяло трябва да се разберем все някак. Но сега със зоната открих, че макар и изчистена диетата ми е имала доста мазнини и малко протеин , та да... не е леко. Днес имах 2 леки кризи вече,дано се успокоя до после.

  Цветелина, и аз съм като теб. Все едно са ме ритали в цялото тяло, най-силно в главата!

Мисълта ми е дали е нормално? Приемам лекарства едва от 15 дни. Дали ще се пооправи, като започнат да действат? Не ми се иска да съм такъв парцал завинаги. Правих леки упражнения, но и те ме измарят супер много. Частта с излизането я пропускам, т.к съм с частична агорафобия, и сама ми е почти немислимо да излизам. Най-много пред блока, и около него. Иначе с мъжът ми нямам проблем, ходя почти навсякъде. Но ще се махне ли тази липса на желание, и сили… 😔 Опитвам се, но ми е много трудно…

Ще се махне, разбира се. Как си с кръвното? Ако не ти е високо, препоръчвам ти да пиеш вода с разтворена в нея морска сол. Вдига енергията много!

Нормално е около 110-70. Предполагам, че при мен се дължи и на силно понижения апетит, и малкия прием на храна. Преди хапвах доста и всичко, сега храната ме отвращава, особено по-тежката. Карам на млека, бисквити, солети, и от време на време баница например, но месни продукти просто ми се гади от тях. Бях решила, че рак имам, има все си мисля, че щеше да има някакво отклонение при кръвните ми изследвания. 😒