Паническо разстройство - 49

  • 30 801
  • 738
  •   2
Отговори
# 195
  • Мнения: 2 449
Аз развих фобия от лекари. Какво ще открият? Какво ще кажат? Ужас е.
Цитирам теб, но се отнася за всички.
Защо толкова ви е страх какво ще кажат и какво ще открият? Няма да сме вечни. Тоя страх трябва да го преодолеем!
То понякога по-добре да открият, да лекуваш и да се приключва.
Ами всеки си има своите страхове... Недей да се чудиш и да върти очи..
Твоите са други. Все едно аз да ксжа:"Кво пък толкова ви е страх от тесни пространства, от ходене на открити площади, от страх да не полудеете, какви са тия мозъчни мъгли, деперсонализации и тн.."...
Всеки си има своите фобии и няма място за подигравка или чудене. Или пък простотии от рода на:" Пийте си хапчетата". Относно хапчетата-не са панацев и помагат при изключително малко състояния, повечето от които тук не са с подобни проблеми.... Както и да е. Аз лично съм направила своя информиран избор

# 196
  • Мнения: 1 828
Не бих си позволила да се подигравам!
Аз наистина питам защо ги е страх останалите. "На глас да го кажат", ако мога да се изразя така във форум.  Simple Smile
Доста пъти съм казвала тук, че като преодолях този страх и състоянието ми значително се подобри. Аз също задавах този въпрос на себе си.

# 197
  • Мнения: X
Аз, ако знам защо ме е страх, ще си реша проблема. И аз не знам защо. Просто ме е страх и е по-силно от мен.

# 198
  • Мнения: 1 781
Всъщност няма лошо да ни е страх, това е едно от най-древните чувства. По-лош е срамът от страха. Не мисля че има човек, който от нищо да не го е страх просто нашите страхове ни поглъщат и доминират, което не е ок.
За въпроса напред дали близки са ме приемали с негативи - разбира се, че да. Имаше и скандали и разправии с майка ми, тя просто не приемаше състоянията ми. Нещата се успокоиха сега, но и аз рядко я ангажирам със себе си. Това ,което носим е за цял живот - винаги го казвам. Тук обикновено излиза някой с реплика - Аз не съм така, преодолях го. Да бе днес и сега, а утре?
Не  е хрема или настинка, да отмине. Някои временно се стабилизират до нов тежък момент в живота си. Аз съм се примирила, че няма да го преодолея, но не ми става по-добре.
Идеята е да живеем, колкото се може по-ефективно за себе си. На мен примерно ако в деня имам много задачи, настава ад- почти блокирам треперя и т.н. Трябва ми тишина, спокойствие, нещата да стават едно по едно.
И да се науча, че има дни когато просто не мога, но пък утре ще мога, не идва края на света, че днес не съм успяла, но е много трудно.

# 199
  • Мнения: 5 832

За въпроса напред дали близки са ме приемали с негативи - разбира се, че да. Имаше и скандали и разправии с майка ми, тя просто не приемаше състоянията ми. Нещата се успокоиха сега, но и аз рядко я ангажирам със себе си.
Аз питах конкретно за партньор и като цяло забелязали ли сте, че вече не сте хората, които сте били преди ПР? Усещате ли се по-студени, отдръпнати, затворени и трудно преодоляващи неща, които са ви наранили?

# 200
  • Мнения: 1 781
Стрина Калина, няма разлика за мен - дали е партньор или родител, ако човек не може да разбере състоянието ти реакциите са еднакви.
Разбира се че сме различни, според мен човек се променя постоянно и това не точно лошо качество. Ако имаш усещания за тая студенина и отдръпнатост те може да са причина от неговото поведение.
Може обаче поради състоянието ти ти да преекспонираш нещата / на мен често ми се случва - правя от мухата слон/, така че бих те посъветвала да дадеш време и на себе си и на него.
Иначе точно такива като нас трудно преодоляваме нещата и забиваме в нашите си тежнения, защото сме по-трудно адаптивни и искаме да ръководим света около нас, а не обратното. На практика в моменти, когато оставим нещата да се случват обаче, те може да се случат по неочаквано добър начин.
Иначе казано, ако точно сега си викаш - тоя не ме разбира, не схваща какво ми става, разделям се край, започвам наново. То, хубаво, обаче може да се окаже, че той е толкова стресиран от случващото се че не знае какво да прави и е шокиран. А времето може да покаже пътя. Ако на нас ни трябва време да приемем какво ни става, на близките ни - гаджета, партньори, деца и роднини, които ни виждат все силни и оправящи се с хиляда неща този срив изведнъж трудно се разбира и за тях отнема още повече време.

# 201
  • Мнения: 5 832
Стрина Калина, няма разлика за мен - дали е партньор или родител, ако човек не може да разбере състоянието ти реакциите са еднакви.
Разбира се че сме различни, според мен човек се променя постоянно и това не точно лошо качество. Ако имаш усещания за тая студенина и отдръпнатост те може да са причина от неговото поведение.
Може обаче поради състоянието ти ти да преекспонираш нещата / на мен често ми се случва - правя от мухата слон/, така че бих те посъветвала да дадеш време и на себе си и на него.
Иначе точно такива като нас трудно преодоляваме нещата и забиваме в нашите си тежнения, защото сме по-трудно адаптивни и искаме да ръководим света около нас, а не обратното. На практика в моменти, когато оставим нещата да се случват обаче, те може да се случат по неочаквано добър начин.
Не, причината не е в него, той е адски обичлив, топъл и емоционално отдаден човек. Просто аз сякаш съм в някакъв блокаж и не мога да дам свобода на емоциите си и така го карам да мисли, че едва ли не съм безчувствена и студена. Понеже от много години съм с ПР, наблюдавала съм се доста и в един момент разбрах, че ПА почти изчезват, когато контролирам емоциите - хубави и лоши. Отпусна ли се да изживявам емоции, без значение какви, ПА излизат от контрол. И се научих с годините да ги подтискам, за да не ми става лошо, но то в един момент явно вече става навик и го правя без дори да се стремя да го правя, като част от характера ми е вече. Отделно забелязвам, че отчитам доброто у хората, но лошото го отчитам с тройна сила и лошите черти надделяват в преценката ми. Ако някой ми направи две добрини, но ми направи една злина, аз отчитам само злината и тя сякаш елиминира всичко добро преди това. Трудно преодолявам такива неща, да не кажа невъзможно. Както се казва, доброто го помня дълго, а лошото до гроб. Не търся отмъщение иначе, но направят ли ми някоя лошотия, всичко в комуникацията отива по дяволите и аз се отдръпвам, ако ще да ми се извинят хиляда пъти, отношението ми се променя осезаемо. И просто се чудех дали това е типично за хората с ПР, или просто аз съм си такъв идиот.

# 202
  • Мнения: X
Трябва ми плавна и изпитана схема за спиране на бензодиазепин. Започнах от три на ден. Сега съм до две на ден. Мисля си четири дена по две на ден, после четири дена по едно и половина, и после само по едно. Ако имате идея за друг вид спиране съм отворен. И на четвъртинки може да се дели (лексотан е).

# 203
  • Мнения: 5 832
Трябва ми плавна и изпитана схема за спиране на бензодиазепин. Започнах от три на ден. Сега съм до две на ден. Мисля си четири дена по две на ден, после четири дена по едно и половина, и после само по едно. Ако имате идея за друг вид спиране съм отворен. И на четвъртинки може да се дели (лексотан е).
Добре си го измислил, но удължи периодите, 4 дни са крайно малко според мен.

# 204
  • Мнения: X
С удоволствие бих увеличил дните, за да е по-плавно, разбирам. Но вече много дълго време го приемам и започна да ми става зле, когато го пия. Ама да не си навлека неприятности пък. Ей тва питам, в чуденка съм.

# 205
  • Мнения: X
Някой да е видял подобрение на психичните си проблеми с боуен терапия.

В страницата на един боуен терапевт пише че помага при ..:
  "Емоционален дисбаланс, напрежение, стрес, депресия, синдроми на остра или хронична умора, фибромиалгия"

# 206
  • Мнения: 2 776
С удоволствие бих увеличил дните, за да е по-плавно, разбирам. Но вече много дълго време го приемам и започна да ми става зле, когато го пия. Ама да не си навлека неприятности пък. Ей тва питам, в чуденка съм.
Спира се поне 1 месец, освен ако не искаш да си докараш гърчове и припадъци.

# 207
  • Мнения: X
Добре, месец. По каква схема само че ?

# 208
  • Мнения: 2 776
Добре, месец. По каква схема само че ?
С намаляне през 10 дена, като на края е през ден, после през 2 и спиране.

# 209
  • Мнения: X
А ако нямам глад за хапчето и при прием ми става зле, какво ви е мнението ? Притеснявам се, ако го намаля по-рязко или бързо да не ми става по-зле. Иначе докато спя се будя и съм в панически ужас - не знам кой съм и къде се намирам. Никакъв контрол. Много неприятна ситуация. Мнения, моля. Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт