Паническо разстройство - 49

Стрина Калина то на шега или не, но често не знам кое ми е кеф.
Какво беше - изгубила съм радостта от живота и нещо не я откривам.

Стрина, напълно съм съгласна с теб, но е ужасно трудно да спре да ти пука и да гледаш само/предимно себе си. Едно време, когато си живеех сама и нямах почти никакви ангажименти, много добре се справях с тегленето на майни. Нямах ни ГТР, ни ПР. Ама сега....

Опелче, и аз се чувствам така!
ММ ми казва, че трябва да си намеря хоби, за да ми запълва мислите. На мен спорта си ми е хоби, но покрай тази пандемия нищо не ми се правеше и никъде не ми се ходеше. Време имам (това не го ползвам като оправдание ), ама покрай работата и детето - сила и желание нямам.

Честно не мога да повярвам наистина какви проблеми имат хората ,включително и аз😒
Снощи му викам на ММ добре бе имаме прекрасен живот пу пу прекрасно дете имаме се един друг ,здрави сме защо изобщо ги има тези депресии и тревожност от какво ,от къде се взе ужас

Много добре те разбирам. Лошото е че трябва време за да започнат нещата да се обръщат в положителна посока, а и много усилия. Просто вниманието ни трябва да е в положителното постоянно а това не става лесно. А и така е направено съзнанието, че все към негативното да го тегли. Все негативното повече му харесва. Така че наша работа е ние да го издърпаме от там, но доста време трябва и усилия. Ако искаш прочети книгите на Анастасия Нових - Сенсей те са 4 части. На мен много ми помогнаха, просто като четях се чувствах така все едно за моите усещания говори. И аз бях така много ме беше страх. Постоянно кошмари, имах чувство на нереалност,от всичко ме беше страх и все си мислих че ще умра абе гадна работа направо не искам да си спомням. Сега нещата вече са много по-добре, макар че тогава си мислих , че ще остана така завинаги.

Това е лошото отчайвам се ,че нещо не върви към подобрение ... нали не съм чак зле, но този страх ми взима енергията, нервна съм и не съм аз боря се вече колко ... не знам и аз

Аз да се “похваля” от днес съм вече безработна, след 1 месец отпуска, в който не можех да се ориентирам в обстановката. Но днес просто казах на шефката ми, че напускам, понеже не знам кога изобщо ще се стабилизирам… 😔 А няма как да ангажирам 6 човека да ме чакат, и напоследък и за това много се тормозех. Но най-големият кошмар ми е сутрин от 7 до към 13 часа, тогава малко се свестявам като че ли. Но това ядене само на кисело мляко съвсем ме изтощава. Оптимист съм, но си имам моментните слабости, и си мисля, че няма да се справя и винаги ще е така… 😔

Dara категорично всеки е в различна ситуация, и аз съм със семейство и деца и просто не виждам как ще стане това да правя само което ми се иска, вече на сериозно.
По-скоро си говоря ,че е временно / децата ще израстнат, грижите уж намаляват/ и че трябва да открадвам време за мен.
Лошото е, че съм такъв човек, че наистина не си прекарвам добре сама или без близките.
Ще дам пример - ако започна да мисля кое ми харесва най-много - това е морето. Примерно какво ми пука, работя он-лайн да си взема къща под наем за лятото някъде на плажа или до плажа и да зарежа всичко и деца и мъж, и грижи. Истината е че ако отида там сама, точно на първия ден ще ме тресне такава мъка за тях, че просто ще се върна. Правила съм не съвсем такива кардинални неща де, но точно така става. Вероятно трябва да преодолея точно това усещане, че без тях не си изкарвам добре и да се отпусна да правя такива неща или подобни.
Освен това точно като при тебе Дара денят ми е така изтощителен, че просто нямам сили за любими неща - имаше периоди когато живеехме в майка ми и нямах такива грижи по дома, ходех често и на аеробика и на други занимания, но знаех че има кой да изчисти и наготви, сега не е така. Всяка вечер бягах в горичката, а по това време по цял ден бях с бебето и навън. Дори и да намеря човек да готви и чисти, пък ще струва пари, така че пак става порочен кръг. Освен това да ми се мотае и из къщи пак не ми е съвсем приятно - опитвала съм, но прибягвам до помощ при почистването защото е много.
Всъщност докато работя днес поради изнервеността ми - не мога да стоя мирна точно днес, вчера бях като труп, изчистих прозорците - да си призная почувствах се добре. Та, тук е въпросът. Не обичам много да чистя, но или трябва да платя за това и то не малки суми заради голямата къща, или да си го наложа. Какво значи? Правя каквото си искам. Изобщо да не чистя, е то не е много чисто и без това ама направо ще затънем в мизерия.
Примерно ако се оставя на любими неща - днес означава цял ден да шия гоблен и да чета книга. Е, да но синът ми все пак трябва да яде, айде другите ще се оправят някак. Просто няма как съвсем да си правим каквото си искаме, по-скоро да намираме време за нас и да го изживяваме.
Ако кажа не ми се работи - напускам, добре, то само аз издържам семейството явно, не знам защо стана така, ами още на втория ден като няма пари за храна ще изпадна не в депресия ами в ужас. Ще кажете мъжът ти ще се стегне и ще започне да изкарва - да, ама като го гледам и той колко е на ръба с нервите, по-скоро ще стане друго - да се чудя какво да го правя, че и той не е много здрав. И накрая пак ще се чувствам виновна.
Та, налягам си парцалите докато мога, като не мога в дни като вчера лежа и агонизирам.

И аз съм оптимист човек и винаги съм била позитивна ,но явно всеки има своите моменти на слабост ... Трябва да си повтаряме че всичко е наред колкото и да е трудно и рано или късно ще се случи знам го😊

За пореден път чета и се хващам за главата. Само астрални проекции не сте направили тука. Имайте предвид че сме на прага на война, има огромен световен дефицит на огромно количество стоки и суровини и нещата все повече затъват. Мобилизация се прави не с позитивни мисли, йога и всякакви глупости, а с медикаменти, психолози и хобита. И спорт. Всичко друго е ден до пладне. И стягайте кръста, защото въртенето в кръг никога не води до резултати. А това да минеш на егоизъм е върха на простотията. Може и да си внуши някой, че му помага, но е много далеч от истината и лечението. Отново казвам - медикаменти, психолог и хобита със спорт. Това е единствения верен път.

Медикаментите също са до време. До един момент помагат и после вредите рязко стават повече от ползите. Тогава идва момент, в който трябва да спреш с медикаментите. Не мога да си представя да живееш цял живот на АД, макар че в САЩ точно така правят.

Георги, не знам в качеството на какъв определяш нечий начин да се справи със състоянието си като простотия. Щом действа, значи не е простотия. Всеки да си намери собствения начин, който му тушира ПА и да го прилага. Ако искаш можем да поговорим за една истинска простотия като предложението да се пие системно, щото алкохолът помагал.

Мисля да започна Есобел от сутринта живи и здрави ,но още от сега съм го замислила как ще ми подейства ... им ли странични реакции още от 1вия ден 😒

Изобщо не се замисляй за странични ефекти. Аз нямах почти никакви странични реакции при започването, а се бях настроила, че ще имам. Проблемът дойде при спиране, а мислех, че това няма да е никакъв проблем.

Често страх ме е да го започна и започвам да си намирам причини да го отлагам ,а трябва да започна усещам ... Дано и при мен няма странични ефекти ,а при спирането какво почувства и изобщо в момента пиеш ли нещо?

И мен ме беше страх, но взех решение и започнах. Започването беше рай в сравнение със спирането. Поне при мен. Аз се бях настроила точно за обратното, че трудно ще ги започна и лесно ще ги спра.
Иначе за спирането не мисли, всичко е индивидуално. За съжаление аз минавам през ад-а, но в крайна сметка нищо в този живот не е безплатно и рано или късно идва сметката.
АД ми помогна много, но качих страшно много кг, разбутах хормони, оттам други бели и така. Едно зло никога не идва само, са казали хората.
Гълташ, ако си убедена, че това е правилното решение, а след време ще му мислиш.